Наказателната колегия на ВКС образува тълкувателно дело за лихварството
Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение, осъществява ли състава на престъпление по чл. 252, ал. 1 НК? На този въпрос ще отговори Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в първото си за годината тълкувателно дело.
То е образувано по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Както „Лекс“ писа, преди няколко месеца адвокатурата настоя ВКС да преосмисли с тълкувателно решение практиката си да квалифицира като незаконна банкова дейност предоставянето на кредити по занятие със собствени пари, които не са от влогонабиране или от друг публичен ресурс. Според ВАдС тя е неправилна, а освен това съветът се е натъкнал и на противоречия.
Тълкувателното дело е за основния текст от Наказателния кодекс (НК), по който се преследва т.нар. лихварство. Според чл. 252, ал. 1 от НК, който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото.
Според масовата практика на ВКС системното отпускане на кредити срещу лихва е банково кредитиране и е под разрешителен режим. Престъплението пък е налице, когато заем срещу уговорена лихва се отпуска системно – поне три пъти, а за дейността няма издадено разрешение. Такова разрешение обаче физическо лице поначало няма как да получи, а масовите дела за „лихварство“ са именно срещу отделни физически извършители.
В противовес на това разбиране, адвокатурата се позова на статия на проф. Пламен Панайотов, в която той обяснява, че отпускането на кредит с лични средства не е банкова дейност и затова може да се осъществява от други финансови институции и физически лица, при различен от банковия режим. В статията на проф. Панайотов се казва, че основният белег на банковата дейност е „кредитиране с публично привлечен ресурс, както и че като изключителна банкова дейност може да се определят сделките по публичното привличане на влогове или други възстановими средства, приемането на ценности на депозит, дейността като депозитарна или попечителска институция (чл. 2, ал. 5 във вр. с ал. 2 ЗКИ)“. Тази дейност изисква и задължително разрешение, тоест лиценз от Българската народна банка (БНБ).
Панайотов изрично подчертава и разликата между това разрешение и регистрацията, която пък се изисква за извършване на финансови сделки от други финансови институции. Те обаче подлежат на регистрационен или общ режим. В цитираната статия той посочва, че „няма основание извършването по занятие на финансови сделки или платежни услуги в нарушение на регистрационен, уведомителен или общ режим да се третира като извършването им „без съответно разрешение“. Текстът на чл. 252, ал. 1 НК пък говори само за „разрешение“ и според Панайотов отнасянето му и към останалите случаи „на практика означава прилагане на закона по аналогия“.
От ВАдС посочват, че напълно идентично е разбирането и на БНБ. Според централната банка „банков лиценз се изисква само за такъв вид кредитиране (разбирано също и като предоставяне на заеми), извършвано по занятие, за което се използват парични средства, набрани чрез публично привличане на влогове.“
Според адвокатите изискването в НК за „съответното разрешение“ се отнася единствено към „изключителната банкова дейност“, към която спада публичното привличане на влогове и предоставянето на кредити за своя сметка и на собствен риск, тъй като тази дейност е и монопол на банките. От ВАдС подчертават, че отпускането по занятие на кредити, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не само не е изключителна банкова дейност, но и по дефиниция не може да се осъществява от банка и затова изобщо не представлява „банкова дейност“, съответно не може да бъде престъпление по чл. 252, ал. 1 НК.
21
Коментирайте
Че кое не му е наред на закона? Съгласно ЗКИ за търговска дейност по отпускане на заеми със собственш средства също трябва разрешение (чл. 3 ЗКрИ).Извършването на такава дейност без съответно разрешение е престъпление. Но по чл. 329 НК.
Съдебната практика куца…
Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение, осъществява ли състава на престъпление по чл. 252, ал. 1 НК?
Отговорите, които ще даде ВКС:
а/ не представлява банкова дейност;
б/ не осъществява състава на чл. 252, ал. 1 НК
Противоречива практика. Време е да се уеднакви.
Ще чакаме решението, но със сигурност няма да е скоро.
Е, сега остава да променят и Наказателния кодекс.
Лихварството си е незаконна банкова дейност и точка.
какво се възмущавате всички – отпускането на заеми е свободен пазар и воля. Ако си отишъл при лихвар значи не отговаряш на изискванията на банките, което е твой проблем.
Бързите кредити са си чисто лихварство. Вярно, отпускат ти ги веднага, обаче лихвите са чудовищни.
По занятие, уви, не е. Именно заради възможността за злоупотребш се лицензира (по-точно е под разрешителен режим) по чл. 3 ЗКрИ.
Проблемът с лихварството не може да бъде решен в НК, трябва да се променят някои други закони, за да се защитят интересите на потребителите.
Докато БНБ дава лицензи на мутри и откровени престъпници, нищо няма да се промени.
Всъщност с това тълкуване се опитват да уредят т.нар. кредитни институции, които не са банки, но съдират по 20 кожи. Доста лобистко.
Някой карал ли те е на сила да взимаш заем с 25% лихва? Освен това тези институции си имат лицензи.
Съвсем – не. Просто така е формулирана разпоредбата, че не може да даваш заеми с лични средства и да носиш нак отговорност. Да си оправят 251 и тогава ще хванат и разните му лихвари физически лица, които вярно съдират кожи не с 50, а 100-процентови лихви.
Ако някой ми каже, че проф. Панайотов е лобист, ще му кажа да се гръмне. Този човек е толкова болезнено честен, че повече от това няма накъде. Едно време му във факултета казваха Марат, ако не знаете кой е Марат, е, оправяйте се
Ще подкрепя колегата, очевидно е такъв и познава Панайотов! Той просто безмилостно анализира НК и казва истината както си е. Трябва да можеш да четеш с разбиране правните норми, иначе какъв юрист си. А проф. Панайотов е висока класа.
Аз уважавам безкрайно Панайотов, но беше много близък със Стоян Александров.
А този боклук и осъден престъпник беше обвиняем по чл.252 НК, когато Панайотов написа статията си в Съвременно право.
Така че …
Проблемът е в лихвите и силовото събиране на заемите, но все пак това е договорка между граждани и никой не ти е виновен, че си отишъл при циганина съсед да му искаш пари на заем.
Излиза, че лихварството не е престъпление. И според мен е така.
А, хоч не е. Само където могат да те пребият ако не се издължиш.
Има състави за рекет, за принуда, отделно – за укриване на данъци. В зависимост от развитието на всеки случай всеки лихвар може да отговоря за някой от изброените. Но ако даваш в заем лични средства, дори формирани от печалбата от лихва, това не е банкова дейност. Определението за банкова дейност е ясно и правото не бива да се извращава. И на финансовите къщи дейността също не е банкова. Когато законът не е ок, трябва да се оправи той, а не съдът да си измисля разни работи.