Български съдия пита СЕС:
Може ли да не се спира цялото дело заради преюдициално запитване
Може ли съдът да не спре цялото дело, когато отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), а само тази негова част, която е относима към зададения въпрос? Това питане е отправил до съда в Люксембург съдия Иво Хинов от Специализирания наказателен съд (СНС).
Той иска СЕС да тълкува чл. 23 от собствения си статут (пълния текст на преюдициалното запитване виж тук). Разпоредбата гласи: „В случаите на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз решението на съда или правораздавателния орган на държава-членка, с което се спира производството пред него и въпросът се отнася пред Съда, се съобщава на Съда от съответния съд или правораздавателен орган. След това решението се съобщава от секретаря на Съда на страните, държавите-членки и Комисията, както и на институцията, органа, службата или агенцията на Съюза, която е приела акта, чиято действителност или тълкуване се оспорва“.
Хинов иска да СЕС да каже дали тя задължава националния съд да спре изцяло производството по главното дело или е достатъчно да спре само онази негова част, която е относима към поставения в преюдициалното запитване въпрос.
Делото за подкуп срещу двама разследващи полицаи
Повод българският съдия да се обърне към СЕС е делото за подкуп срещу двама разследващи полицаи. Обвинението е за това, че двамата са се сговорили да искат и да получават подкупи във връзка със службата си (престъпления по чл.301 ал.1-3 и чл.302 т.1-2 НК), като действат с изнудване посредством злоупотреба със служебно положение (престъпление по чл.321 ал.6 НК). Прокуратурата твърди, че единият като извършител, а другият като помагач, са извършили четири отделни корупционни деяния спрямо двама заподозрени по наказателна преписка, разследвана от първия (престъпление по 301 т.1 и т.2 б.“б“ вр чл.301 ал.2 вр ал.1 вр чл.26 ал.1 вр чл.20 ал.4 НК).
Защитата на сочения за извършител възразява срещу правната квалификация на четирите корупционни деяния и съдът е приел, че евентуално би могла да се обмисли възможност за преквалификация. Освен това СНС е решил, че заради това следва да отправи преюдициално запитване, в което да поиска разяснения за изискванията на правото на ЕС (по приложението на Директива 2016/343 относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство).
Адвокатите на подсъдимите разследващи полицаи имат възражения и срещу други аспекти на обвинението, както и по отношение на ареста им. Двамата са задържани в местоработата си, където има много камери, а в кабинета на единия са немерени белязани пари.
„Към момента на отправяне на преюдициалното запитване по главното дело е приета изготвената техническа експертиза; разпитани са част от лицата, ангажирани с ареста на БК и ЖП – като остават да бъдат разпитани още поне трима от тях; прегледани са частично записите на едната камера – остават да бъдат прегледани останалата част, както и записите на втората камера. Отделно от това остават да бъдат приети материалите, изготвени чрез специални разузнавателни средства – а именно скрита видеокамера и скрит микрофон, носени от едно от заподозрените лица, при срещите му с БК и ЖП“, обяснява съдия Хинов.
Той сочи, че е възможно да продължи да разглежда делото, въпреки отправеното преюдициално запитване и да продължи процеса със събиране на доказателства, които нямат общо с въпросите, с които се е обърнал към СЕС.
„Едва след като приключи със събирането на тези доказателства, запитващата юрисдикция ще спре делото, за да изчака отговора на Съда на ЕС. След като получи този отговор ще възобнови разглеждане на делото, ще извърши или няма да извърши съответното уведомяване за възможната различна правна квалификация, евентуално приложима по делото и след като изслуша страните, ще постанови акт по същество“, пише съдията.
Защо питането на съдия Хинов е важно
Съдията от СНС посочва, че когато съдът разглеждаща сложно обвинение, често е изправен пред необходимостта да проведе процесуални действия, относими и към други въпроси, различни от тези, свързани със запитването до СЕС.
„От чисто техническа страна в определени случаи няма да има пречка спирането, предвидено в чл.23 от Статута на Съда, да се приложи не за цялото главно дело, а само за онази част от него, за решаването на която е отправено преюдициалното запитване. Респективно по другите въпроси разглеждане на делото да продължи. …При всяко положение, обаче, не може да се постанови акт по същество преди да се изчака отговора на Съда на ЕС по зададеното запитване“, пише той.
И подчертава, че този подход ще спести загубата на процесуално време, заради спирането на делото, а това ще доведе до спазване на разумния срок на разглеждането му.
„Разглеждане на делото в разумен срок е ценност, защитена от правото на Съюза. Тя не би следвало да бъде пренебрегната в защита на друга ценност – а именно правилно прилагане на правото на Съюза от националния съдия. Те би следвало да се съвместят, а не едната да отрича другата“, заявява съдия Хинов и изтъква: „Не би следвало националният съдия да бъде поставен пред алтернативата – или да зададе преюдициално запитване, което ще доведе до ненужно спиране на цялото производство; или пък да се въздържи от такова запитване, за да избегне такова спиране и да може да се произнесе в разумен срок“.
Според българския съдия тази алтернатива може да има само демотивиращо въздействие за отправяне на преюдициално запитване.
Затова той поставя въпроса как следва да се тълкува чл.23 от Статута на съда и дали позволява спиране на делото само в частта му, която е относима към отправеното преюдициално запитване.
Както „Лекс“ писа, наскоро Върховният касационен съд и Върховният административен съд образуваха първото си тълкувателно дело от три години насам именно по въпрос, свързан със спирането на делата заради отправено преюдициално запитване (повече виж тук).
29
Коментирайте
Ми ще питат, като не знаят. Някой трябва да им казва. Ако може – и актовете да им напише.
О, да, може, спрете само 20% от него!
Всъщност идеята е да не се спира делото докато се чака запитването, а да се продължи събирането на доказателства.
Именно.
Аз, а предполагам и други мои колеги, правим именно това и без да питаме за щяло и нещяло – когато трябва да си събираме доказателствата – събираме си ги и накрая спираме делото /то не може да се спре „частично“/, докато трае пречката за решаването му – разглеждане на преюдициален спор.
Защо и по този въпрос пак някой учител трябва да ни казва? Ние съдии ли сме или просто изпълнители на чужди актове?
Че то е пределно ясно. Частично ли смята да ги осъди?
Сложен казус.
Разумен въпрос. Така няма да се бавят делата.
Делата все в един и същи срок ще бъдат решени – когато отпадне пречката, поради която са спрени. Ако има запитване до СЕС и това налага спиране на делото, крайният акт ще се произнесе едва след произнасяне на Съда.
Нищо разумно няма ни във въпроса, ни в твоя отговор.
Иво Хинов тотално е изплискал вече. Не разбирам извратеното му желание непременно да покаже колко е умен, като отправя преюдициални запитвания по въпроси, които са пределно ясни от години, а отделно от това имат като цяло съмнителна връзка с предмета на делото. Мерило за качествата на един съдия е дали си върши работата, т.е. дали си решава делата справедливо, в срок и съобразно закона, а не колко безумни запитвания е отправил, само и само да си намери основание да ги спре.
Той явно не разбира нещата така.
И ти ще изплискаш легена с жена като неговата
Всички запознати с работата му знаят, че реалните спорни въпроси по делата на Хинов са му ясни /макар тълкуването му да е абсурдно в почти всички случаи/, а там където нещата са наистина ясни той се чуди къде и кого да пита за да се направи на умен.
И как се спира частично дело? Представям си по административно или гражданско дело, например. По-точно не си го представям. Щом е налице необходимост от отправяне на такова запитване, то значи то има отношение към главното дело и неговия краен акт. Делото е общо производство, което не може да се движи „частично“. Или се движи, като се събират доказателства, за които например е преценено, че трябва да се съберат в момента, за да не си „изгубят“ следвреме и спирането става следтова; или се спира следзапитването. Когато ми се налага да събирам доказателства, за които не бива да се чака, а имам… Покажи целия коментар »
като вземем предвид, че родната практика познава достатъчно случаи на прекратяване в частта „…“, то и частично спиране е възможно. въпросът е по-скоро какво ще се спечели, ако се спре делото (напр. давностни срокове). та май въпросният съдия по-скоро си е наумил какво да прави, ама се опитва да си умие ръцете с преюдициално запитване към съда за преюдициални запитвания.
Прекратяването „в частта“ си е съвсем в реда на неща и е повечеот законно в редица случаи. За спиране на дело си говорим. Там „в частта“ няма. Подобна аналогия е направо … майтапчийска, да сме меки.
Такова питане е жива излагация.
Важно и полезно!
Следя с интерес
Любопитно запитване. Да видим какво ще отговорят
Нали го закриха спецсъда, какво се пъне сега?
Явно търси поле за изява.
Човека иска да си изгледа делата съвестно, а не да ги бави, каквато е практиката в България.
Делата, при отправено преюдициално запитване, без друго не могат да се „изгледат“,преди произнасянето по него.
Значи това по граждански и търговски дела няма как да се случи.
Добро запитване и това ще хвърли светлина.
Досега никой не е поставял този въпрос. Браво
Определено да.
Запитването определено е логично и интересно
Това, че още никой не бил поставял подобен въпрос, не е непременно основание за похвала. Напротив. Най-вероятно никой не е питал, защото това е безсмислено. Делата не се водят и спират „частично“. Като ви трябва събиране на доказателства, за които е опасно да не изчезнат – събирате си ги и после спирате делото, ако има основание за спиране. Това се прави и сега. Трябва ли наистина и от Люксембург да ни го казват? Да вземеда ги осъди „частично“ той тия хора и да приключваме със сагата с „частичното“ дело. А троловете на бившия „Изпортен свят“, които задръстват темите с безсмислени… Покажи целия коментар »
Прави ми впечатление, че все едни и същи съдии питат СЕС, че до сега, като не беше модерно да се правят на интересни с всевъзможни тъпи и ясни от край време въпроси, как сме работили? Значи, или ние непитащите сме много умни, или питащите са по-умни от нас, за да си спират делата и така да се влачат и отлагат решаването!