Минимални изисквания към минималните размери на адвокатските възнаграждения
Статията на Иван Георгиев
Иван Георгиев е асистент по Гражданско процесуално право в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство и адвокат от Софийската адвокатска колегия.
Преди да стане адвокат Георгиев беше съдия и именно по негово преюдициално запитване Съдът на Европейския съюз (СЕС) в края на 2017 г. излезе с решение, че уредбата на минималните адвокатски възнаграждения в България би могла да ограничи конкуренцията (решението виж тук). Пет години по-късно обаче не е настъпила никаква принципна промяна в нея, а решението на СЕС доведе до разнопосочна практика на съдилищата по отношение на разноските. Така се стигна до ново преюдициално запитване от български съдия за минималните възнаграждения на адвокатите (повече за него виж тук), по което СЕС още не се е произнесъл.
Междувременно Висшият адвокатски съвет огласи за обществено обсъждане промени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които от една страна целят да отговорят на високата инфлация и нарасналите цени, но от друга – правят важен пробив и позволяват на адвокатите по своя преценка да падат под минимума в наредбата (повече виж тук).
Докато тече дискусията по тях, адвокат Георгиев коментира принципните проблеми на уредбата на минималните адвокатски възнаграждения.
1. Въведение
Преди повече от шест години, в битието си на районен съдия, имах повода да поставя няколко въпроса, свързани с минималните размери на адвокатските възнаграждения пред Съда на Европейския съюз (СЕС)[1]. Проблемите, които, помоему влизаха в колизия с Общностното право, бяха свързани най-вече със свободната конкуренция, която при действащата към момента правна уредба, имах сериозни основания да смятам, че не може да бъде осигурена. Проблем беше налице и със задължението на съда да съобразява автономната регулация на цените и да се намесва радикално в рамките на вече изпълнени договори между адвокати и клиенти, като редуцира без обективен критерий размера на адвокатското възнаграждение – част от същественото съдържание на договора за правна защита и съдействие.
2. Проблеми
За съжаление, няколко години по-късно, струва ми се поставените въпроси не само не намериха своя отговор, а напротив – проблемите стоят все така актуално както от гледна точка на относителната саморегулация на адвокатурата, но така също и от гледна точка на допустимия контрол и неговия конкретен диапазон, който съдът осъществява върху уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение[2].
След приемането на решението на СЕС Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения[3] (Наредба № 1) претърпя няколко сериозни редакции, а и към настоящия момент на обществено обсъждане са предложени варианти за изменение и допълнение. Бяха постановени редица съдебни актове, в които както националната правна уредба, така и Общностното право бяха разнопосочно тълкувани, като дори се стигна до цялостно игнориране на приложението на националния акт, уреждащ минималните адвокатски възнаграждения. Такива произнасяния са налице както от страна на инстанционните съдилища, но така също и от Върховния касационен съд (ВКС)[4]. Не бяха малко и опитите Наредба № 1 да бъде атакувана пред Върховния административен съд (ВАС), с аргументи за нарушения на процесуалния закон при нейното приемане, както и за противоречието ѝ с по-високи по степен нормативни актове[5].
Струва ми се обаче, че преди да се коментира националната съдебна практика в контекста на решението на СЕС, следва да се обърне внимание на един по-основен въпрос: на какви критерии следва да отговаря националният нормативен акт, въвеждащ минималните размери на адвокатските възнаграждения. На този проблем се акцентира и в ново преюдициално запитване[6], което тепърва ще бъде обект на разглеждане от страна на СЕС.
3. Решението на СЕС
Акцентирайки върху разпоредбите на правото на конкуренцията, СЕС изрично отбелязва, че винаги би било налице нарушение, когато държавата лишава собствената си правна уредба от характера ѝ на държавни мерки, като предоставя на частни оператори отговорността по вземане на решения за намеса от икономически интерес[7]. Подобно нарушение би представлявало своеобразно картелно споразумение между т.нар. „частни оператори“, които благодарение на делегираната от държавата компетентност определят минимални или максимални цени за извършваната от тях услуга и/или продаваната от тях стока.
Разбира се, решението държи сметка на специфичната адвокатска дейност, но в основата на акта стои разбирането за регулативната функция на държавата при определяне на цени, които имат минимален или максимален праг. Именно поради тази причина, за да се отговори на поставения на разглеждане проблем, механизмът на определяне на минималните адвокатски възнаграждения у нас следва да бъде разгледан подробно.
4. Нормативна уредба на минималните адвокатски възнаграждения
Разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България[8] (КРБ) посочва, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Доколкото организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон (чл. 134, ал. 2 КРБ), не противоречи на вътрешния правен ред възможността на конкретен орган на адвокатурата да бъдат делегирани правомощията по издаване на подзаконови нормативни актове. Тази компетентност кореспондира с текстовете на чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове[9] (ЗНА), както и с текста на чл. 76, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс[10] (АПК).
Самият Закон за адвокатурата[11] (ЗА) делегира на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) компетентността да приема наредби по следните въпроси:
- редът за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати;
- определяне на структурата, организацията, условията, програмите за обучение и финансирането им;
- размерът на минималните адвокатски възнаграждения;
- редът за водене на регистрите на адвокатите, младши адвокатите, адвокатските сътрудници, адвокатските дружества и на чуждестранните адвокати.
Освен предвидените в закона наредби, ВАдвС е органът, който приема Етичния кодекс на адвоката – чл. 121, ал. 1 ЗА.
Според мен, в контекста на правото на конкуренцията, проблемът в случая произтича от начина на конституиране на ВАдвС, както и от неговия персонален състав. Правото на конкуренцията забранява като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Несъвместима е с вътрешния пазар и всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите.
В своята последователна практика СЕС приема, че „предприятие“ е всяко образувание, ангажирано в осъществяването на стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който се финансира[12]. Функционалният характер на качеството „предприятие“ изисква съответното образувание да извършва „стопанска дейност“.
Стопанска е всяка дейност по предлагане на стоки или услуги на пазара, която се осъществява по начин, така че, по принцип, да е от естество да доведе до реализиране на печалба в частен интерес[13]. Лицата, упражняващи свободна професия, при условие че не са наети като служители по трудови или приравнените им правоотношения, осъществяват стопанска дейност, тъй като предлагат на пазара услуга срещу насрещно заплащане[14].
От друга страна, правото на конкуренцията се прилага и спрямо „сдруженията на предприятия“, които могат да бъдат всякакви сдружения на професионална основа и други форми на сдружение на независими предприятия, дори тези сдружения да не осъществяват отделно самостоятелна стопанска дейност и съответно да не разпределят печалба. Професионалната организация действа като сдружение на предприятия по смисъла на конкурентното право, когато регулира стопанското поведение на членовете си, без значение дали професионалната организация има публичноправен статут, предвид възложените ѝ правомощия съгласно съответното законодателство[15].
Нееднократно СЕС е имал възможността да посочи, че дейността на свободните професии също попада под значението на понятието „услуги“ по смисъла на правото на конкуренцията. За този тип услуги също важи забраната за ограничаване на свободното им предоставяне[16].
Доколкото за членове на ВАдвС могат да бъдат избирани членове на адвокатски колегии, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж (чл. 118, ал. 3 ЗА), е ясно, че нашият „законодателен“ орган отговаря на всички изисквания за дефинирането му като „сдружение на предприятия“.
Поради всичко изложено по-горе и разпоредбите на правото на конкуренцията намират пряко приложение върху дейността на този орган, включително и относно делегираната му компетентност по чл. 36, ал. 2 ЗА.
5. Изискването за минимални размери на адвокатските възнаграждения
Адвокатите предлагат услуга и действат на основата на силно конкурентна дейност. Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя – чл. 19, ал. 2 КРБ.
В правото на конкуренцията въвеждането на минимални размери на съответните възнаграждения води до непосредствено ограничаване на ценовата конкуренция на пазара. И това е така, доколкото е нормално всеки участник на пазара индивидуално, свободно и независимо да определя цените на услугите, които предлага. Моделът на конкуренцията се основава на естествените пазарни механизми, които определят възнаграждението за дейността на всеки един участник на съответния пазар въз основа на неговата квалификация, опит и качество на предлаганите от него услуги, както и степента на удовлетвореност на неговите клиенти и потребители.
Минималните цени представляват и своеобразна бариера пред потенциалните участници на пазара, които искат да навлязат на него, тъй като им отнемат възможността да приложат по-агресивната стратегия за навлизане чрез предлагане на услуги на по-ниски цени в сравнение с досегашните участници. При условие, че има утвърдени участници на пазара, които предлагат услугите си на минимални цени, по-вероятно е потребителите да изберат утвърден участник вместо новонавлизащ, който също предлага услугите си на определените минимални цени. По този начин се поставя бариера за навлизането на нови доставчици на тези услуги на пазара, като се ограничава техният брой и съответно – конкуренцията на него.
Следователно, минималните цени защитават съществуващите участници на пазара и най-вече тези от тях, които са неефективни и нямат стимул да подобряват качеството на услугите, които предлагат. Минималната цена не би била от полза дори за съществуващите участници на пазара. Ако се допусне хипотезата, че минималната цена е определена на ниво, което е над нивото, което би се получило в резултат на търсенето и предлагането, е възможно дори при наличие на минимални цени пазарът до известна степен да се приближи към равновесното си състояние, но не чрез понижаване на цените, а чрез намаляване на търсенето. Намаленото търсене би означавало в крайна сметка и по-малко приходи от стопанската дейност на самите частни оперстори. Обикновено се счита, че минималната цена има за цел да гарантира спазването на определено равнище на качество. Но сама по себе си тя не може да бъде гаранция за качество.
Освен това, наличието на минимални цени по никакъв начин не може да попречи на някои участници на пазара да понижават разходите си за сметка на качеството на услугите с цел да постигнат по-висока печалба при същата цена. Нещо повече, минималните цени биха могли да окажат негативно влияние върху качеството на предоставяните услуги, тъй като при гарантирано ниво на цените, а оттам и на печалба, някои от участниците на пазара не биха имали стимул да повишават качеството на предлаганите от тях услуги.
Трябва да се има предвид, че самото прилагане на по-ниски цени от отделни участници на пазара не е и не може да се счита за нелоялна конкуренция или за някакво друго нарушение на правилата на конкуренцията. Обичайният резултат от ефективната конкуренция е именно наличието на пазарни участници, които предлагат съответните продукти на по-ниски цени или по-голям избор от продукти или услуги за потребителите. В конкурентния процес успява най-ефективният участник на пазара, който съумява да предлага своите продукти при оптимизирани разходи и на конкурентни цени.
Ефектът от определяне на минимални цени би бил подобен на резултата, който се наблюдава вследствие на забранено споразумение между предприятия за определяне на цените на тези продукти. Фиксирането на минимални цени от предприятия или сдружения на предприятия се приема от теорията и практиката за едно от най-тежките нарушения на конкуренцията. От една страна, то позволява на всички участници на пазара да предвидят с голяма сигурност ценовата политика на техните конкуренти, което понижава конкурентния натиск между тях, като този ефект се засилва от наличието на механизъм за контрол и санкциониране на евентуалното неспазване на минималните цени[17].
През 2004 г. обаче Европейската комисия (ЕК) приема доклад за конкуренцията в професионалните услуги[18], в който заявява своята позиция относно необходимостта от реформиране и модернизиране на специфичните правила, регулиращи свободните професии. Регулирането на професионалните услуги като цяло е необходимо, тъй като има основателни аргументи в полза на съществуването на определен контрол в областта на свободните професии. Според ЕК ограничителните разпоредби обаче трябва да съществуват единствено, когато осигуряват ефективни и пропорционални средства за защита на потребителите. В докладите си ЕК разглежда шест вида свободни професии: адвокати, нотариуси, счетоводители, архитекти, инженери и фармацевти. Хипотетичните ограничения на конкуренцията могат да бъдат в няколко насоки:
- фиксиране на цени;
- препоръчителни цени;
- ограничения за реклама;
- изисквания за навлизане на пазара;
- контрол на бизнес организацията.
Въпросът с минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответствието на тази практика с правото на Европейския съюз вече е бил поставян пред СЕС по редица дела, с които практиката по тълкуването на този казус получава развитие. Така например, приема се че правото на Европейския съюз не забранява на държавите да приемат законодателни мерки за одобряване на фиксирана скáла на минималните възнаграждения, на базата на предложение, направено от професионалното обединение на адвокатите[19].
Всичко изложено по-горе, ясно показва, че в областта на адвокатските услуги, въвеждането на минимални размери на възнагражденията, не само, че не противостои на правилата на правото на конкуренцията, но и би могло да доведе до по-високо качество на услугите и повишаване нивото на частните оператори на пазара. От тази гледна точка нашето национално законодателство и въведената възможност за определяне на минимални размери на възнагражденията, не противоречи на правото на Европейския съюз.
6. Делегиране на компетентност в нарушение на правото на конкуренцията
Както се посочи и по-горе, делегираната компетентност на ВАдвС в случая е изцяло в унисон с изискванията на националното право. Това обаче не е така, когато става въпрос за правото на Европейския съюз и по-конкретно – правото на конкуренция. За да се отговори на въпроса относно допустимия обхват на законовата делегация към обединение на частноправни субекти, следва да се проследи еволюцията в практиката на СЕС и критериите, които Съдът дефинира при преценката относно съответствието на делегацията със защитата на конкуренцията.
Когато правната уредба на дадена държава предвижда одобрение и привеждане в действие на съответната тарифа от публичен орган въз основа на предложение от обединение от субекти, ако това обединение се състои предимно от представители на публичните органи, при наличие на малцинство от представители на заинтересованите икономически оператори, и съблюдава в предложенията си определени критерии за обществен интерес, то определянето на тези тарифи не може да се приеме за картел между частни икономически оператори, налаган или благоприятстван от публичните органи или чието действие е подпомагано от тези органи, и от друга страна, че публичните органи не делегират правомощията си на частни икономически оператори, доколкото преди одобрението на предложенията вземат предвид становищата на други публични и частни субекти и дори определят тарифите служебно[20].
Нарушение на правото на конкуренцията няма да е налице и в хипотезата, при която представителите на икономическите оператори вече не са малцинство в рамките на обединението, ако тарифите се определят при спазване на посочени в закона критерии за обществен интерес, като преди одобрението на предложенията вземат предвид становищата на други публични и частни субекти[21].
Понятието за делегиране трябва да се тълкува по същество, като се изисква оценка на процеса на вземане на решения, водещ в крайна сметка до приемането на държавното законодателство. Според СЕС следните случаи са обхванати от концепцията за делегиране по същество: първо, делегиране от държавата на частен субект на правото да приеме мярка и второ, делегиране на официални правомощия на частен субект за преглед на процеса на вземане на решения, водещ до приемането на законодателна мярка. Може да се счита, че държавата е делегирала правомощията си, когато нейната намеса е ограничена до официалното приемане на мярка, въпреки че общественият интерес изисква начинът, по който се приемат решенията, да бъде взет предвид[22].
Дефинирането на понятието „делегиране“ засилва изискването за последователност, на което подлежат действията на държавата във всеки конкретен случай. Този принцип на последователност гарантира, че докато държавата действа в обществен интерес, нейната намеса подлежи на политически и демократични процедури за преразглеждане, и ако делегира преследването на определени цели на частни оператори, тя трябва да ги подчини на правилата за конкуренция, които представляват процедури за надзор на властта в рамките на пазара. Държавата обаче не може да делегира определени правомощия на частни пазарни оператори, като същевременно ги освобождава от прилагането на правилата за конкуренция. Това разширено тълкуване на делегирането гарантира, че изключването на прилагането на правилата на конкурентното право се дължи на подчинение на обществения интерес, а не на присвояване на публична власт от частни интереси[23].
Винаги е необходимо да се знае какви цели преследва държавата, за да се определи кога нейните действия могат да бъдат предмет на конкурентното право. Необходимо е да се установи дали законодателните действия на държавата са доминирани от загриженост за защита на обществения интерес или, от друга страна, дали степента, в която се вземат предвид частните интереси, е вероятно да промени първостепенната цел на държавната мярка, която следователно е за защита на тези интереси. Участието на частни оператори в законодателния процес, на етапа, на който се предлага правило, или чрез тяхното присъствие в орган, отговорен за изготвянето на това правило, има голяма вероятност да окаже определящо влияние върху съдържанието на правилото.
Защитата на обществения интерес няма да е нарушена, когато държавата дава възможността на професионална организация, съставена от адвокати, да изготви проект на скала на хонорарите, при обстоятелствата, специфични за отделните дела, без обаче публичната власт да се е лишила от окончателно решение за одобрение или отхвърляне на направеното предложение.
Нещо повече, СЕС изрично приема, че не е необходимо националната правна уредба да съдържа каквито и да било процесуални или материалноправни разпоредби, които да гарантират с разумна вероятност, че при изготвянето на проекта на тарифата ще се съблюдават обективни и социални критерии, след като държавата се явява последната инстанция, която има думата при одобряването на този вътрешен акт[24].
Няма да е налице нарушение на общностното право и когато е налице делегация за изготвяне и приемане на тарифа от страна на професионална организация, стига обаче членовете на тази организация да са професионални експерти, независими спрямо съответните икономически оператори, и когато тези експерти отчитат не само интересите на предприятията или на сдруженията на предприятия от посочилия ги сектор, но и общия интерес и интересите на предприятията от другите сектори или на ползвателите на въпросните услуги[25].
7. Национален контрол от публичната власт
Видно е, че за да се приеме съответствие на националното право с правото на Европейския съюз, процесът по приемане на задължителна минимална цена за стока или услуга следва да е администриран от публичноправен орган или най-малкото завършеният „продукт“ да бъде подложен на проверка, преди да влезе в сила и да се прилага в основата на съответния икономически сектор. Всъщност, струва ми се, че участието на публичноправните субекти само по себе си не отговаря на каквито и да било обективни критерии. Презумира се обаче, че тази потенциална конфронтация между представителите на частния и публичния сектор е своеобразен вид регулация, която е допустима в конкретния случай, доколкото общественият интерес би бил отчетен в процеса по приемане на акта.
Участието на публичната власт в случая обаче е ограничено до законовата делегация на чл. 36, ал. 2 ЗА, като в нито един последващ етап от производството по приемане и влизане в сила на Наредба № 1, държавата не осъществява контрол. Съдебната намеса в хипотезата на нарушени процесуални правила при приемането на подзаконовия нормативен акт е post factum контрол, който не може да измести изискването за въвеждане на справедлив критерий в икономическия сектор на адвокатските услуги. Нещо повече, инцидентният контрол за законосъобразност на претендираните в съответното производство разноски, „връзва ръцете“ на съда, който дори и да използва привидно обективните критерии „фактическа сложност“ и „правна сложност“ на делото, всъщност не може да определи дължимото възнаграждение под минимума, който са въвели самите адвокати – чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс[26] (ГПК)[27].
В обобщение, следва да се посочи, че националната ни правна уредба не съответства на правото на Европейския съюз, доколкото механизмът за приемане и приложение на Наредба № 1 може да доведе (а и може да има конкретно тази цел) до предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. И този извод вече е застъпван от СЕС както по дела, касаещи минималните размери на адвокатските възнаграждения[28], така и по дела, касаещи минимални тарифи за друг тип услуги, налагани от професионални обединения[29].
8. Бездействието на държавата
Всъщност, тук трябва да отидем още по-далеч. Държавата не само, че е абдикирала от контрола върху определените минимални размери на адвокатските възнаграждения, но и съвсем ясно демонстрира, че не е съгласна с определената от ВАдвС тарифа. И това следва директно от текстовете на друг подзаконов нормативен акт – Наредба за заплащането на правната помощ[30] (НЗПП). Посочените в този акт възнаграждения имат определен минимален и максимален размер – чл. 8 НЗПП. Тази наредба е приета на основание законовата делегация на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ[31] (ЗПП).
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност, като наредбата се приема от Министерския съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ. Възнаграждения за предоставена правна помощ могат да получават само адвокати – чл. 2 НЗПП, като целта е да се гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ – чл. 3 ЗПП.
За мен е нясно защо ефективната защита може да бъде осигурена на една цена, когато се заплаща от държавата, но за същия този ефект потребителят на адвокатски услуги следва да заплаща доста по-високо минимално възнаграждение. Паралелното съществуване на два подзаконови нормативни акта, които уреждат различен минимален размер на адвокатското възнаграждение по едни и същи дела, на практика означава, че държавата е определила своя лимит на справедливост по отношение на цените на този вид услуга. Всяко възнаграждение над този лимит и въвеждането на по-висока граница на минималния хонорар, представлява своеобразно картелно споразумение, чието противоречие с правото на конкуренцията е очевидно.
Разбира се, тук трябва да се направи уговорката, че нивото на изпълнение както на ЗПП, така и на НЗПП по-скоро стряскат относно разбиранията на държавата за справедливост и ефективна защита. Целта обаче не е да се дава оценка на някой от тези нормативни актове, а да се посочи, че съществуват две едновременни регулации на едни и същи услуги – едната, въведена от държавата, а другата – от частните оператори. Освен изтъкнатите по-горе пороци на националната правна уредба, следва да се посочи, че подобен двойнствен подход е недопустим.
9. Заключение
Целта на настоящия кратък анализ не е да предложи разрешение, а по-скоро да насочи вниманието там, където проблемът съществува. На първо място този проблем следва ясно да бъде дефиниран[32], за да бъде определена конкретната форма на уреждане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, а едва впоследствие да бъдат предприемани мерки за попълване съдържанието на тази форма.
Разбира се, конституционното овластяване относно организацията и реда за дейността на адвокатурата изисква законът да даде такава правна уредба, която да осигури свобода, независимост и самоуправление на адвокатската професия и да ѝ предостави възможност ефективно да подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси[33]. Балансът по отношение на тази организация и функциите на адвокатурата наистина изискват активното участие на ВАдвС в процеса по вземане на решения по въпроси, касаещи работата на адвокатите. Достигането на целта за ефективност на мерките, обаче изисква и обективна преценка на предприетите действия.
[1] Вж. Разпореждане от 26.04.2016 г. по гр. д. № 14249/2016 г. и гр. д. № 9612/2016 г. на Софийския районен съд.
[2] Изключително е достижението на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2007 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, в което се прие, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
[3] Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. с последващи изменения и допълнения.
[4] Вж. обобщение на такава практика например в Определение № 199 от 11.05.2022 г. по ч. т. д. № 659/2022 г., II т. отд. на ВКС, Определение № 437 от 12.12.2018 г. по гр. д. № 980/2018 г., III гр. отд. на ВКС, Определение № 28 от 21.01.2022 г. по ч. т. д. № 2347/2021 г., II т. отд. на ВКС и много други.
[5] Вж. например Решение № 5419 от 08.05.2020 г. по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен състав на ВАС, Решение № 5485 от 02.05.2017 г. по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав на ВАС и др.
[6] Вж. Определение от 04.07.2022 г. по гр. д. № 31896/2019 г. на Софийския районен съд.
[7] Вж. Решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Тази теза представлява продължение на последователната практика на съда, наложена по редица сходни дела – вж. например Решение на СЕС по дело 136/86, Решение на СЕС по дело C-35/96, Решение на СЕС по дело C-250/03, Решение на СЕС по съединени дела С-94/04 и С-202/04.
[8] Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г. с последващи изменения и допълнения.
[9] Обн., ДВ, бр. 27 от 03.04.1973 г. с последващи изменения и допълнения.
[10] Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г. с последващи изменения и допълнения.
[11] Обн., ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г. с последващи изменения и допълнения.
[12] Вж. Решение на СЕС по дело С-41/90.
[13] Вж. например Решение на СЕС по дело С-475/99 и Решение на СЕС по дело С-67/96.
[14] Вж. Решение на СЕС по дело С-309/99 и Решение на СЕС по дело С-35/96.
[15] Вж. Решение на СЕС по дело С-309/99.
[16] Отдавна в практиката и на българския Конституционен съд е възприета тезата за пазарния характер на предоставяните от адвокатите услуги. „Адвокатурата има конституционно закрепено задължение да подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси. Тя е свободна, независима и самоуправляваща се организация и дейността й се урежда със закон. Очевидно държавата отчита спецификата в дейността на адвокатурата и част от дейността й, свързана с процесуалното представителство на физически лица, е определена като освободена сделка. Разбира се, посоченият конституционен статут на адвокатурата не е основание за ограничаване на изключителните правомощията на Народното събрание по своя преценка, без да засяга основни начала или принципи на основния закон, да третира адвокатите или техните професионални формирования като субекти на данъчни задължения“ – Решение № 1 от 28.02.2008 г. по конст. д. № 10/2007 г. на КС.
[17] Вж. Решение № 353 от 22.04.2015 г. по преписка № КЗК-165/12.03.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията.
[18] Report on Competition in Professional Services от 09.02.2004 г.
[19] Вж. Решение на СЕС по съединени дела С-94/04 и С-202/04.
[20] Вж. Решение на СЕС по дело С-96/94.
[21] Вж. Решение на СЕС по дело С-38/97.
[22] Вж. Решение на СЕС по съединени дела С-94/04 и С-202/04.
[23] Вж. заключението на Генералния адвокат Jacobs по дело С-67/96. Това виждане се възприема конкретно в Решение на СЕС по съединени дела С-94/04 и С-202/04.
[24] Вж. Решение на СЕС по съединени дела С-94/04 и С-202/04.
[25] Вж. Решение на СЕС по съединени дела С-140/94, С-141/94 и С-142/94.
[26] Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. с последващи изменения и допълнения.
[27] Този „контрол“ е дотолкова формален и лесно преодолим, като в това отношение може да бъде даден и показателният пример, при който с Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС прие, че при намаляване на адвокатското възнаграждение, съдът следва да определи еднократния минимален размер, а не трикратния (доколкото в Наредба № 1 имаше разпоредба с такова съдържание, респективно – беше налице противоречива съдебна практика). Дадените разрешения, обективирани в тълкувателни решения, са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Само няколко месеца след приемането на тълкувателното решение ВАдвС прие изменения в Наредба № 1, с които увеличи размерите на минималните адвокатски възнаграждения, много от които бяха завишени трикратно и по този начин икономическият оператор (орган на адвокатурата) „преодоля“ последиците на задължителната съдебна практика.
[28] За мен не може да бъде различен изводът от непредубедения прочит на Решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Явно подобно е и тълкуването, което все по-често намира подкрепа в съдебната практика на националните съдилища – за обобщение на тази практика вж. подробния анализ, който се съдържа в Определение от 04.07.2022 г. по гр. д. № 31896/2019 г. на Софийския районен съд.
[29] Вж. изрично в този смисъл Решение на СЕС по съединени дела С-184/13, С-185/13, С-186/13, С-187/13, С-194/13, С-195/13 и С-208/13.
[30] Приета с Постановление на Министерския съвет № 4 от 06.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г. с последващи изменения и допълнения.
[31] Обн., ДВ, бр. 79 от 04.10.2005 г. с последващи изменения и допълнения.
[32] Струва ми се именно такава е и непосредствената цел на преюдициалното запитване, отправено с Определение от 04.07.2022 г. по гр. д. № 31896/2019 г. на Софийския районен съд. Според мен обаче СЕС няма да намери основание да отговори по същество на това питане, доколкото поставените въпроси са вече изяснени в практиката на Съда и не са налице основания за преразглеждане на дадените отговори.
[33] Вж. Решение № 4 от 12.04.2016 г. по конст. д. № 10/2015 г. на КС.
54
Коментирайте
влизат в сила новите по-високи минимални размери на адвокатските хонорари. Промените в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения бяха обнародвани в бр. 88 от 04.11.2022 г. на „Държавен вестник“. https://www.cuims.net/
Ей, много е закъсал колегата, та пише подобни глупост. Адвокатската професия е свободна професия, възнаграждението е по договаряне, а труда на отдадените и отговорни в орофесията- много. Минимално възнаграждение може за соц.слаби, въз основа на декларация, по която се носи нак.отговорност за вярно деклариране.
Прекалено уважавам автора, за да водя задочен спор с него. Но не мога да премълча няколко неща:.1. Възнаграждението на адвоката се договаря свободно с клиента и минималните възнаграждения са имали значение само когато не е догворено възнаграждение и при определяне на отговорността за разноски.2 В последните години не ми е известно нито едно дисциплинарно произовдство срещу адвокат за договаряне под минимума, което означава, че няма „картелно споразумение“, както се твърди.3. Минималните възнаграждения по проекта за ИД на Наредба№1/2004г са вече само ориентир, защото изрично е уредена възможността ( която съществуваше на практика и досега) да се договаря минимум „под минимума“… Покажи целия коментар »
Този работи срещу интересите на адвокатурата и трябва да му се потърси сметка. Кога е било това чудо адвокат да оспорва минималните доходи на колегите си?! Първо писа преюдициални като съдия, сега трови с пропаганда като адвокат, че и публикуват същата в специализиран юридически сайт. Кой плаща за това?!
Съгласен съм с изложеното по-долу мнение на Любенов и съм категорично несъгласен със застъпените в статията опорни точки. Първо, невярно е заключението, че наличието на минимални размери на адвокатските хонорари е в интерес на вече съществуващите колеги на пазара. Това е абсурдно твърдение! Напротив – тези размери са изцяло в полза на новите – млади колеги, които тепърва започват работа и не могат все още да оценят адекватно собствения си труд. Второ – невярно е, че наличието на минимални размери на адвокатските възнаграждения уврежда конкуренцията. Конкуренцията наистина се уврежда, но не от наредбата, а от съдиите, които не уважават имената… Покажи целия коментар »
Теоретиците на правото раждат подобни съждения! Но тези съждения имат малко общо със същността на адвокатската професия! Първата фундаментална грешка е да се приема, че адвокатската дейност е услуга! Не, тя не е услуга! Услугата предполага резултат, а дифинитивно, адвокатската дейност не обещава резултат! Тук объркването се дължи на друга грешка, а именно, че отношенията между доверител и довереник-адвокат се уреждат с договор за поръчка! Не, не се уреждат с договор за поръчка, а със специфичен, ненаименован договор с елементи на договор за поръчка! Адвокатската дейност не се регламентира от Търговския закон, нали? Тя е конституционно регламентирана помощ и защита,… Покажи целия коментар »
И само защото не обещава резултат казвате, че адвокатската услуга не е услуга? Но то тази обосновка може да се приложи за всяка услуга извършвана някога и ще се окаже по тази логика че не съществуват услуги. Ето, при услугата по издаване на лична карта не могат да ми обещаят успех докато не си получа картата. Може по всяко време да излезе пропуск в някой документ или в рамките на срока по издаване държавните органи да спрат да функционират и да никога да не си получа картата. А този специфичен, ненаименован договор защо не го наименовате на ваше име, че… Покажи целия коментар »
Тотално вярно!!! Бащите на демокрацията от времената след 10.11.1989г. ще се обърнат в гробовете си и ще попитат дали социализмът се е върнал с „правните услуги“. Дори само това е основание за образуване на дисциплинарно производство!
Ей Боже, загинаха тия случайни явления в правото да доказват как съда трябва да поеме изцяло контрола над размерите на адв. хонорари. Ама никой не предлага адвокатите реципрочно да поемат контрола над съдийските заплати според реалната професионална компетентност на съдиите по делата. И не само по критерии потвърдени, отменени, обезсилени и т.н. съдебни актове. Сега какъв е тоя колега – „хамелеон“ – нито е съдия, нито е адвокат – мигрираща птица. Подготвя си материал за монографийка ли, що ли? Искали клиентите спестовници да плащат колкото им изнася – добре но в някой по-добър свят може би – като комунизма, където… Покажи целия коментар »
Само адвокатите имат тарифи иначе.
Ще трябва да ви разочаровам, нищо не сте го подсетили с тема от миналия месец, той работи професионално и системно срещу Наредба № 1 от години. Висшия нещо да се самосезира по Етичния кодекс?!
и с тези адвокатски „Услуги“!
Искам да си мисля, че тази статия е мотивирана от моята тема в Общи дискусии на форума от 14/9/22, автора казва в началото, че преди години е работил по този въпрос но сега поне може би съм го подсетил, което е достатъчно. И ако е така, радвам се, че съм привлякъл вниманието на професионалист.
Авторът е ноторен със системните си атаки срещу хонорарните минимуми в адвокатурата и започна същите като районен съдия с въпросното си преюдициално запитване. Доколкото става ясно, и след преместването му от съдебната система в адвокатурата, е грантово позициониран с отчетливи симптоми на фиксация по темата. Очевидно и новото преюдициално запитване, отправено от друг районен съдия, но с практически същия предмет, е част от същата схема за обслужване на задкулисни интереси. Ползват подръчни дела с мижав материален интерес, за да пишат опуси до СЕС, чието първо решение явно не ги устройва. А не ги устройва, защото българските съдилища продължават да се… Покажи целия коментар »
Сега, като Сте адвокат, как са хонорарите?
Всъщност статията представлява подробен обзор на практиката на СЕС, която е достатъчно ясна. Явно трябваше и някой, който да я разчете достатъчно ясно. Авторът, когото познавам, без да имам лични пристрастия, деликатно посочва, че няма смисъл да се губи време в проекти за изменения на наредбата, а трябва да се мисли за законодателна промяна. И колкото и да не им се иска на някои, явно това е единственият вариант. Коментарът за правната помощ наистина показва абсурдни резултати. Та нали, когато един адвокат поеме едно дело, заплащано от държавата, той ex lege извършва дисциплинарно нарушение, тъй като се съгласява за ангажимент,… Покажи целия коментар »
Та нали, когато един адвокат поеме едно дело, заплащано от държавата, той ex lege извършва дисциплинарно нарушение, тъй като се съгласява за ангажимент, струващ под минимума, но по другата наредба.
Мале, мале – и това ми било юрист. Извършвал дисциплинарно нарушение ex lege. Хахахахаха – абе вас откъде ви копат бе? Ще ви повярвам ако ми покажете наказан или дисциплинарно обвинен адвокат с такова обвинение! Ама не се пънете де – няма да намерите.
Я по-добре Марийке, като познаваш автора, дай да му видим съдийската практика първо и какво му става с решенията и определенията в СГС и нагоре /за тия дето ходят нагоре към светейшествата/. Пък тогава да му съчиняваме „ода на радостта“ за тези писания по-горе, дето са позор за адвокатурата. На мен не ми пука дали ще отменят минимумите, защото няма как да се съобразя с размери, които ще ми диктува съдия, ненаказуем за правните си гафове /не става въпрос за автора/ и авторитарно ще ми се хили в лицето в съдебна зала. Размерите ще си ги определям аз, дори с… Покажи целия коментар »
Добре ,че се сетиха за бездействието на държавата.
Ох, не ми говорете за Университета за национално и световно стопанство. Там нивото е под всякаквва критика.
Утре Носи Съответната Сума 🙂
Ако автора е уверен в правотата си, то със сходни аргументи трябва да иска същото и за Тарифа 1 към ЗДТ за държавните такси събирани от съдилищата. По-качествена услуга ли получават хората като плащат по-висока такса на съдилищата при абсолютно еднакви казуси, но пък с различен материален интерес.
Не разбрах изобщо каква са идеите на автора на статията с написването й, освен, че „националната ни правна уредба не съответства на правото на Европейския съюз, доколкото механизмът за приемане и приложение на Наредба № 1 може да доведе (а и може да има конкретно тази цел) до предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.“ 1.Следва да се зададе въпрос, коя национална уредба на кое общностно право не съответства и защо, а не така общо да се пише. И всъщност какъв ДРУГ „механизъм за приемане и приложение на Наредба № 1“ предлага авторът, щом критикува сегашния?… Покажи целия коментар »
Значи като прочета в искова молба или отговор на искова молба някоя такава глупотевина – общностно право, преюдициално запитване, приоритет на правото на ЕС и още повече, ако (не дай си Брже) я чуя в съдебната зала веднага ми става ясно, че си имам работа с отчаян(а) либераст(ка), представител(ка) на „жълтопаветния умнокрасивитет“, който/която в свободното си време най-вероятно лее крокодилски сълзи по Кристиан Таков, сьбира стотинки в помощ на Украинската ССР, протестира пред президентството против съвеЦката газ и кара колело на Витоша. Това веднага прави абсолютно нищожни в очите ми всякакви други доводи, защото то била, бива, ама то ние… Покажи целия коментар »
Май-май, дълго, но за това пък глупаво. Нечетимо!
Защо не кажеш името си, г-н/г-жо СССР?
Това изказване е доказателство, че има съдии, които уронват престижа на съдебната власт с подобни изказвания.
За щастие, ако не друго, поне е малко вероятно (дано, плюя си в пазвата) да се върнем и към вечна дружба със СССР, понастоящем Великорусия под мъдрото ръководство на Владимир Велики.
Блажени са верующите. 😂
Всичко се корени в манталитета на хората-клиенти – не щем да плащаме много, но ще ви звъним по нощите и в ден последен на срока, за да ни спасявате.
И после се извращава от завистливия манталитет на част от съдиите, които превърнаха размера на хонорарите в проблем – пиша по 5 решения на ден, а тоя адвокат с едно дело ще вземе колкото мен, значи хонорарът е прекомерен, прас с теслата наполовина!
Не наполовина, а направо 10 % от претендираното заслужавате повечето, ама нейсе…
Абе, 80% от съдиите имате акъл, колкото да разнасяте папките и в частния сектор ще издържите 2-3 мевеца, ама нейсе…
Безспорно е така.
“За мен е неясно защо ефективната защита може да бъде осигурена на една цена, когато се заплаща от държавата, но за същия този ефект потребителят на адвокатски услуги следва да заплаща доста по-високо минимално възнаграждение.“
Ами не ми е ясно, защото съм Глупи, и на акъл не ми идва че защита, осигурена от държaвата въобще не е “ефективна“
АМИ тогава да няма и минимум на съдйските заплати – който предложи да работи на по-ниска, да може да стане съдия, щом е издържал изпита, а не да чака за място.Да няма и минимум за печатослагателите, и за ЧСИ. Да няма миниммален капитал за банки и застрахователни дружества, а да ги надзиравам МП, както този умник предлага – сърби ме, боли ме, не ща да сън Районен съдия, станах
адвокат, ама нямам клиенти, затова ще дращя в лекс и ще искам да правя дъмпинг
Уверявам ви, че на автора минималните адвокатски възнаграждения не са му никакъв професионален проблем. Не съм чула да е таксувал някого на минимума.
Ма той и клиенти ли има?
На теория ако адвокатът предоставя по-качествена услуга, има право да иска и по-голямо възнаграждение. На практика обаче клиентът отива при този адвокат, който му предложи по-ниска цена (някои дори събират оферти и организират нещо като търг между адвокатите), без да се интересува от качеството на услугата. Причината е в това, че клиентите са масово правно неграмотни и не притежават нужните знания, за да преценят кой адвокат е по-компетентен. Броят на спечелените и загубените дела не може да бъде критерий, тъй като този фактор зависи до голяма степен от съда и/или от самия клиент, а не от адвоката. Докато на пазара… Покажи целия коментар »
Много много вярно … Ма то колегата (бивш съдия) от къдр да ги знае тези работи … П.п. особено смешна ми е тезата му, че видиш ли служебните защитници предоставяли отлична услуга ма много по-ниски цени … Това, че голяма част от колегите вписани в НБПП си вършат добре работата не е заради „невероятното“ заплащане, определено от държавата, а въпреки него… Затова и все повече се увеличава броят на тези от тях, на които все по-малко им пука за качеството на предоставяната услуга и работят на принципа „те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя“ … А… Покажи целия коментар »
Истината е, че не трябва да има минимални хонорари, не само за адвокатите, но и за медицинските услуги, за таксиметровите, нотариалните, ЧСИ и прочие. Конкуренцията при адвокатите допълнително е убита с фигурата на младши адвокат и забраната за процесуално представителство пред върховен съд, ако нямаш 5 години стаж. Т.е. ставаш адвокат, чакаш 5 години и едва тогава се учиш да пишеш касационна жалба и имаш правото да бъдеш процесуален представител. Това е несериозно … При все, че забраната … може да бъде частично заобиколена, защото всеки правоспособен юрист може да приподпише касационна жалба, но не всеки може да бъде процесуален… Покажи целия коментар »
Големият проблем са и остават разноските. С промяната , предложена от Гигова, да се пада под минимума, се разрешават проблемите във вътрешните отношения с клиентите. Остава обаче този, когато си спечелиш делото и съдът каже, мнеее, много висок ти е хонорарът, я да го резнем и клиентът ти се вбесява защо отсрещната страна не му покрива разходите за адвокат.
Какъв бил проблемът накратко – не в произволния размер на тарифата, а в реда за приемането й, т.е. произвол от „частен“ субект не може, но от държавата – може. Класически пример за евробюрократичен буквализъм. А съдии с удоволствие режат хонорари до 100-150 лв. (Жокер – компаньонките в момента таксуват по-скъпо на час 😉 ).
Е, то така на ангро важи и тезата, че и адвокати си надуват с удоволствие хонорарите.
Те поне предлагат смислена услуга за тия пари…
Ех, Съдо-Мъдо, хем си съдия, хем завиждаш на адвокатите, хем знаеш, че не ставаш ни за съдия, ни за адвокат, ни за компаньонка. Я кажи, докато драскаш тук, колко дела са ти в просрочие на едномесечния срок за решаване… А, да, той бил инструктивен. Ела на частно да видиш до коя кофа ще свършиш с тоя манталитет.
Становището, че адвокатската дейност е услуга, е в основата си порочно. Разпоредбата на чл. 134 се намира в Глава шеста на Конституцията, озаглавена „Съдебна власт“. Еx argumentim a contrario следва да приемем, че дейността на органите на съдебната власт е услуга. Сравнението на текстовете на чл. 117, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 от Конституцията показва идентичност на функциите – защита на правата и законните интереси. Това виждане относно характера на адвокатската дейност беше наложено чрез Съвета по законодателството през 1984 г. от тогвашния председател на ВС Иван Велинов Митов.
Порочно, непорочно, СЕС е категоричен по въпроса и няма никакъв спор на общоевропейско равнище, затова ако щеш адвокатът плаща и ДДС.
Така е, и съдебната дейност е услуга, поради което и непрекъснато се намаляват държавните такси и съдебната система не може да се самоиздържа, след като й взеха таксите от нотариата и от съдебните изпълнители.
Тезата е ясна – държавата да има думата, кой да е, явно министърът на правосъдието и какво означава това – ВадвС ще пише проект и министърът ще се чеше дали да го одобри. И всичко ще зависи от политическата ситуация – ако идат избори, а те напоследък все идват, забравете за увеличение, защото ще се пише негатив на партията на министъра и той няма да го допусне.
Абсолютно валиден аргумент, но от друга страна къде го има това, всички предоставящи една услуга сами да си слагат минимум, за който сами се наговарят. Конкуренция – нанайси. Впрочем елементарно е да се провери дали в държавите, в които има минимална тарифа, адвокатите сами си я определят и отговорът е НЕ. Със здраве!
Абсолютно вярно, но духът отдавна е изпуснат и няма да има връщане назад, вариант е само да се намери балансирано решение.
Много се радвам, че сте намерили някой, който като адвокат и с името си, да ви каже в очите, че Царят е гол.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Важни промени са направени и във връзка със заплащането на адвокатския труд. Подобно на уредбата в Кодекса на труда за работещите по трудови правоотношения, вече е изрично предвиден двоен размер на хонорара за работа в почивни дни, както и за оказана по спешност правна помощ. Също така, при процесуално представителство, защита и съдействие в съдилища и административни учреждения, намиращи се извън населеното място, в което е кантората на адвоката, трябва да се заплащат допълнително и сумите за пътни разходи и престой.
https://www.mythdhr.ltd/