През призмата на правото на защита
Липсата на съдебен контрол над привличането на обвиняем ще бъде подложена на проверка от СЕС
Преюдициалното запитване
1. Попадат ли в приложното поле на Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане и Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство фактически ситуации, в които при разследване на престъпление, свързано с държане на наркотични вещества, спрямо гражданин, за когото полицията има данни, че ги държи, е предприето принудително действие – личен обиск и изземване?
2. При положителен отговор на въпрос №1, какво е качеството на такова лице по смисъла на директивите, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“ и лицето не е привлечено с официално съобщение като „обвиняем“, и следва ли на такова лице да му бъдат осигурени правото на информация и правото на достъп до адвокат?
3. Принципите на законност и забрана за произволно прилагане, допускат ли национална норма, като тази на чл. 219, ал. 2 НПК, предвиждаща, че разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“, а правото на защита според националното право възниква едва от момента на формалното привличане на лицето като „обвиняем“, което е оставено на преценката на разследващия орган и такава национална процедура засяга ли ефективното упражняване и същността на правото на достъп до адвокат съгласно параграф 3, буква б) от Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане?
4. Принципът за ефективност на правото на Съюза допуска ли национална практика, според която съдебният контрол върху принудителните способи за 22 доказване, включително личен обиск и изземване в досъдебното производство, не позволява преценка за това дали е допуснато достатъчно съществено нарушение на основните права на заподозрените и обвиняемите лица, гарантирани от чл. 47 и чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане и Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство?
5. Принципите на правовата държава допускат ли национална уредба и съдебна практика, според която съдът няма правомощия да контролира привличането на едно лице като обвиняем, когато именно и единствено от този формален акт зависи дали на гражданина ще бъде осигурено правото на защита в случаите на предприемане спрямо него на принудителни действия по разследване?
Невъзможността съдът да контролира привличането на обвиняем от разследващите ще бъде подложена на проверка от Съда на Европейския съюз (СЕС) през призмата на правото на защита. Това ще стане по преюдициално запитване на районния съд в Луковит (пълния му текст виж тук).
В него не за първи път пред съда в Люксембург се поставя проблемът с премахната преди години фигура на заподозрения, което може да доведе до лишаване от право на защита (постигано често и с умишлено забавяне на привличането), както е констатирала и правната наука.
Според българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК) разследващият „може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него“ (чл. 219, ал. 2), т.е. това е оставено изцяло на преценката му, а същевременно именно от акта на привличането зависи дали на гражданина ще бъде осигурено право на защита, когато спрямо него се предприемат принудителни действия – като обиск, претърсване и изземване.
От правна гледна точка въпросите, които съдия Владислава Цариградска поставя пред СЕС, до голяма степен се припокриват с казуса, завършил с 24-часовото задържане на бившия премиер Бойко Борисов. На 17 март 2022 г. беше извършено претърсване в дома на Борисов в Банкя, но нито към онзи момент, нито след това той беше привлечен като обвиняем, а адвокатът му Менко Менков близо час чака, за да бъде допуснат до клиента си. Протоколът от претърсването така и не мина през проверката на съда (виж тук), тъй като прокуратурата сама определи това действие на МВР като незаконно (защото е извършено от полицаи, а не от следователи).
С преюдициалното си запитване съдът в Луковит отправя общо пет въпроса, но ключовият е: „Принципите на правовата държава допускат ли национална уредба и съдебна практика, според която съдът няма правомощия да контролира привличането на едно лице като обвиняем, когато именно и единствено от този формален акт зависи дали на гражданина ще бъде осигурено правото на защита в случаите на предприемане спрямо него на принудителни действия по разследване?“.
Фактите
На 8 февруари т.г., около 13.30 ч. край с. Дерманци, община Луковит, полицейски инспектори спрели за проверка „Фолксваген Пасат“, в който пътували трима души. Служителите на МВР поискали съдействие от друг екип на КАТ, за да проверяват дали водачът е употребявал наркотици.
Докато чакали, пътниците в колата споделили на инспекторите, че имат в себе си наркотици. Заради това към 14.05 ч. служителите на МВР уведомили дежурния разследващ полицай в РУ-Луковит, който съставил протокол за устно съобщение за извършено престъпление, в което записал, че „при извършена проверка на лек автомобил с три лица, две от тях заявяват, че имат в себе си наркотично вещество – „Пико“.
Междувременно екипът на КАТ пристигнал, проверил водача и установил наличието на амфетамин и метаамфетамин. Първо била извършена проверка на автомобила, а към 15 ч. и личен обиск на един от пътниците, за което бил съставен протокол за обиск и изземване в неотложни случаи в последващо съдебно одобрение. В документа било посочено, че обискът се извършва без разрешение от съд по досъдебно производство по описа на РУ-Луковит, а основанието – „достатъчно данни за притежание на забранени от закона предмети, съдържащи се в протокол за устно съобщение за извършено престъпление в с. Дерманци“.
В десния джоб на суитчъра на пътника бил открит лист, сгънат като плик, в който имало бяло кристалообразно вещество, което при теста се оказало метаамфетамин. В протокола за обиска пътникът написал, че откритото у него е „Пико“ и е за лична употреба. Действията с него приключили към 15.20 ч.
По-късно вече, вероятно в полицейското управление, са били снети и обяснения от този човек. Той заявил, че употребява наркотици от много години, основно „Пико“ и марихуана. За намерения у него наркотик отказал да каже от кого го е взел, но уточнил, че е за лична употреба. Обяснил и къде и кога пликчето е било намерено в джоба на дрехата му. Разследващият полицай уведомил за случая прокуратурата.
На 9 февруари 2022 г. в 12:50 часа прокурорът внесъл искане в районния съд в Луковит за одобрение на протокола за извършен личен обиск и изземване на основание чл. 164, ал. 3 от НПК. В мотивите си обвинителят твърдял, че делото е образувано за това, че на 8 февруари 2022 г., в село Дерманци, „в преден десен джоб на червен суитчър, в лист, сгънат под формата на плик, без надлежно разрешение от органите по чл. 16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на чл. 30 от същия закон, държал високорисково наркотично вещество с неустановено към момента тегло – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Досъдебното производство започнало с първото действие по разследването – личен обиск и изземване от лицето“.
Съмненията на съда
При тази фактическа обстановка, районният съд в Луковит си задава редица въпроси, свързани с правото на защита.
На първо място съдът се чуди дали предвиденият в националното право съдебен контрол върху принудителните действия в досъдебната фаза на наказателното производство е достатъчна гаранция за спазване на правата на заподозрените и обвиняемите лица, предвидени в директивите на Европейския съюз за минималните стандарти за правото на защита.
Тези съмнения са провокирани от няколко обстоятелства. На първо място е липсата на ясна национална норма, която да предписва обхвата на съдебния контрол върху принудителните способи за събиране на доказателства в досъдебното производство. На следващо е преобладаващата съдебната практика, според която преценката на претърсването, личния обиск и изземването е за тяхната формална законосъобразност. Друго обстоятелство са няколкото осъждания на България от съда в Страсбург за това, че съдебният контрол върху принудителните действия в досъдебното производство е бил формален и така са допуснати нарушения, основно по чл. 8 и чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). На четвърто място е фактът, че българското право не познава процесуалната фигура на „заподозрян“, а фигурата на „обвиняем“ възниква по силата на акт на прокурора или на разследващия орган. Съдът изтъква и че е налице утвърдена практика в досъдебната фаза полицията и прокуратурата да забавят момента на конституиране на фигурата на „обвиняем“ и по този начин фактически да заобикалят задълженията за спазване на правата на заподозрени граждани. И последното обстоятелство е, че теорията и практиката приема, че съдът не може да контролира привличането като обвиняем на лицето, защото така би накърнил конституционното правомощие на прокурора да привлича към наказателна отговорност.
„Относимата към българската правна уредба практика на ЕСПЧ по оплаквания за предприети принудителните действия – претърсване, включително личен обиск, и изземване, не засяга самостоятелно случаи, в които е бил нарушен чл. 6 ЕКПЧ в неговия наказателноправен аспект, отделно от най-честото оплакване за нарушение на чл. 8 ЕКПЧ, затова и запитващият съд все още има колебания дали освен преценката за неотложност (при последващ съдебен контрол) на действието, следва да се проверява дали на лицето, срещу което е било предприето принудителното действие, е било осигурено правото на защита в минимално изискуемата от директивите степен, съответстваща на чл. 6, § § 1 и 3 ЕКПЧ“, отбелязва РС-Луковит.
В тази връзка той дава за пример делото „Димитър Митев срещу България“, в което ЕСПЧ посочва, че извънпроцесуалното самопризнание на Митев е имало значителен ефект върху развитието на делото. Съдът в Страсбург заключава, че непредоставянето на адвокатска защита в този най-ранен етап е довело до цялостно нарушение на справедливостта на процеса, с което са нарушени чл. 6 и чл. 3 от ЕКПЧ.
В преюдициалното запитване се отбелязва, че практиката на съдилищата у нас е еднопосочна – те отказват да кредитират като доказателства събраната информация от хората, които фактически са заподозрени в извършване на престъпление, но често се разпитват като свидетели за собствените си действия.
„Въпреки това, за запитващия съд възниква съмнение дали тази процесуална санкция само на доказателствена основа може да бъде достатъчна гаранция, че правото на защита на гражданите, предвидено в Хартата и разписано подробно в директивите, ще бъде спазвано. Този процесуален отговор на неправомерно събираните доказателства може да възстанови справедливостта на наказателния процес като цяло, но според запитващия съд не е достатъчна гаранция за това, че на гражданите всякога ще бъде осигурено правото на защита на най-ранния етап от наказателното производство и то изключвайки произволна преценка на органа, ръководещ досъдебната фаза на наказателния процес, дали да „отвори вратата“ към правата на гражданите с формален процесуален акт“, посочва съдия Владислава Цариградска от РС-Луковит.
Тя изтъква, че такава гаранция е особено значима поради опасността на най-ранния етап от разследването срещу граждани, които все още не са обвиняеми, да се прилагат практики, елиминиращи правото на защита. Съдийката цитира решението на ЕСПЧ по делото „Димитър Митев срещу България“, в което се посочва следното: „Съдът също така отбелязва със загриженост, че събитията в настоящия случай изглежда представляват практика от страна на властите. Тази практика е критикувана от Комитета против изтезанията в продължение на много години. За Съда такава практика от страна на властите би била трудно съвместима с принципа на правовата държава, който е изрично упоменат в преамбюла на Конвенцията и е присъщ на всичките ѝ членове“.
Според съда в Луковит още по-сериозен е въпросът за това дали и каква реално гаранция има за хората, срещу които са били предприети принудителни действия при елиминирано право на защита, но те никога официално не са били обвинени, така че да могат да се обърнат към съда заради нарушено право на защита.
„Изглежда да няма лесно достъпно и ефективно национално правно средство, с което да се осигури възможност на засегнатите лица да правят оплаквания за нарушения на правата, произтичащи от директивите, гарантиращи минималните стандарти за защита на заподозрени и обвиняеми лица. Ангажирането на компенсаторна отговорност на държавата за нарушение на правото на защита също е под сериозен въпрос в случаите, в които лицето въобще впоследствие няма да получи официално обвинение. Специалният Закон за отговорност на държавата и общините за вреди не предвижда основание за търсене на обезщетение от лице за нарушени право на защита в аспектите на правото на информация за правата и на достъп до адвокат (за разлика, например от специално уредената отговорност в случаите на нарушение на разумния срок, като един от елементите на справедливия процес). Отделно от това, допускането без процесуална санкция на подобна порочна практика, застрашава не само правовия ред в страната, но така също и обществения интерес от разобличаване на виновните и тяхното наказване. Това е така, защото не са редки случаите, в които съдилищата обявяват оправдателни присъди, само защото доказателствата са порочни, събрани в нарушение на правата на обвиняемите“, пише районният съд в Луковит.
После обяснява, че когато един човек стане обвиняем, то НПК му гарантира пакет от минимални права, залегнали и в европейските директиви. Но за да стане обвиняем, е необходим акт на прокурора, което пък дава възможност чрез избягване или забавяне на конституиране на фигурата на обвиняемия, човекът да бъде превърнат в обект на разследване.
Този проблем е бил поставен от РС-Луковит на вниманието на СЕС през 2018 г. В решение от септември 2019 г. съдът в Люксембург посочва, че хората, заподозрени в извършването на престъпление, трябва да бъдат уведомени за правата им при първа възможност щом подозренията срещу тях дадат основание на компетентните органи, извън хипотезите на неотложност, да ограничат свободата им посредством мерки на принуда, и най-късно преди първия им разпит от полицията в рамките на производството.
Според съда в Луковит обаче това тълкуване не е достатъчно, защото не е ясно дали СЕС, допускайки в случаи на неотложност известно забавяне в предоставянето на информация за правата, има предвид неотложност на задържането, или всякакви неотложни действия, доколкото в казуса с наркотиците е налице неотложна ситуация за извършване на личен обиск без предварително разрешение на съдия, но не се разкриват никакви пречки обискът да се съчетае с предоставянето на информация за правата и евентуално осигуряване на адвокатска защита.
Очевидно е, че още пред пътните полицаи пътникът е направил самопризнание, че държи наркотици, напомня РС-Луковит. Те на свой ред са подали устен сигнал, въз основа на който разследващият полицай е образувал досъдебно производство с първото действие по разследването – обиск и изземване.
Въпреки това и след образуване на делото и обиска, пътникът е разпитан, но не в рамките на наказателния процес, а от друг служител на МВР в хода на полицейска проверка по повод досъдебното производство. От обясненията на пътника е ясно, че те представляват по своята същност самопризнание, но без да има каквато и да било следа за запознаване с правата, казва още РС-Луковит. И допълва, че е очевидно, че за едно и също деяние спрямо пътника са предприети две производства – наказателно и административно (полицейско) и в нито едно от тях не му е осигурено право на защита.
За съдебния контрол върху правомощията на прокуратурата и правата на заподозрените
„Вторият съществен въпрос, който се поставя, е дали, ако в пределите на съдебния контрол върху принудителните действия в хода на досъдебното производство се включи и преценка за това дали на лицето, спрямо което е предприето принудително действие е било осигурено правото на защита, съдът би засегнал изключително прокурорско правомощие. Настоящият съд е на мнение, че възприемане на горната теза би означавало съдът да бъде лишен от правомощието си да следи за спазване на стандартите за право на защита на заподозрените и обвиняеми лица и по този начин ще бъде лишен от практическа възможност да осигурява ефективно приложение на правото на защита, а едновременно с това ще се допусне състояние в правова държава да съществува власт – прокурорската, върху която не може да се осъществи контрол с цел осигуряване на основни права“, продължава съдия Владислава Цариградска.
Нататък съдът изтъква, че НПК не познава фигурата на заподозрян, но позволява не само разпит на хората, за които има данни да са съпричастни към разследването на дадено престъпление, но и да се предприемат принудителни действия спрямо тях като личен обиск, какъвто е случаят с пътника от колата, без да им бъде осигурено право на защита, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека и правото на ЕС.
„Запитващият съд няма никакво колебание, че в ситуация като процесната, лицето има качеството на „обвинен в престъпление“ в автономния смисъл на Конвенцията, независимо от националните правни разрешения“, посочва РС-Луковит и се позовава на няколко решение на съда в Страсбург по делата „Александър Зайченко срещу Русия“, „Янков и други срещу България“, „Симеонови срещу България“ и други.
По делото „Янков и други срещу България“ ЕСПЧ приема, че заподозрени, разпитвани за участие в деяния, които представляват престъпление, се смятат за „обвинени в престъпление” и могат да претендират за защита по чл. 6 от Конвенцията в наказателния му аспект. Съдът в Страсбург приема още, че човек е „значително засегнат“ от момента, в който е налице обосновано подозрение за вина и чл. 6 е започнал да се прилага от момента, в който жалбоподателят е бил разпитан от полицията за откраднати плодове и е направил самопризнание, което се е случило повече от осем години преди формалното повдигане на обвинение срещу него.
По делото „Симеонови срещу България“ ЕСПЧ казва, че бързият достъп до адвокат представлява важна противотежест на уязвимостта на заподозрените лица, задържани под стража, представлява основна гаранция срещу насилието и малтретирането на заподозрените от полицията и допринася за предотвратяването на съдебни грешки и за постигането на целите на чл. 6, по-конкретно равнопоставеност между органите на следствието и прокуратурата и обвиняемите.
„Процесната ситуация, в която досъдебното производство е образувано въз основа на данни, че конкретно лице държи забранени наркотични вещества в себе си, което вече е признал пред полицаите, би следвало да постави началото на правото на защита, произтичащо от чл. 6 от Конвенцията. Отделно от това, изглежда, че лицето фактически е било задържано от момента на извършване на полицейската проверка на автомобила в селото – около 13:30 часа до неустановен момент след 15:20 часа. Този извод се налага от обстоятелството, че последният удостоверен час е 15:20 ч., когато е приключил обискът в селото, но впоследствие, в непосочен времеви интервал, от пътника са били снети писмени обяснения в полицейското управление от полицейски служител в рамките на полицейска проверка, но с изрично отбелязване, че е за нуждите на досъдебното производство“, посочва съдът в Луковит.
Но допълва, че според съдебната практика у нас привличането към наказателна отговорност е конституционно правомощие на прокурора и заради това съдилищата не могат нито пряко, нито косвено да контролират тази дейност.
Така се стига до ситуация като тази с пътника, в която на съда, който контролира принудителните действия в досъдебното производство, е известно, че правото на защита на човека е сериозно и съществено нарушено, обяснява РС-Луковит. Но допълва, че поради ограничения обхват на съдебния контрол, според утвърденото разбиране, съдът ще трябва да приеме извършения обиск, стига това да е станало в условията на неотложност, дори и да е при очевидно елиминиране на правото на защита и подкопаване на неговата същност.
Съдът в Луковит изтъква, че този проблем трябва да бъде разгледан както самостоятелно, от гледна точка на това какъв трябва да бъде обемът на съдебния контрол, така че да се осигури ефективно приложение на правата, произтичащи от правото на ЕС, но също така и от гледна точка на принципната възможност за противоречиво тълкуване поради неяснота в разпоредбата в НПК, свързана с привличането към отговорност на хората, за чиято вина няма събрани достатъчно доказателства, но спрямо тях се налага да бъдат извършени принудителни действия по разследването.
„Последният въпрос е съществен, защото според сегашната национална правна уредба, едно лице ще има осигурена възможност да се ползва от правото си на защита, само ако е придобило качеството на обвиняем, а последното зависи от волята на органа, ръководещ разследването под надзора на прокурора. Това положение позволява произволно (не)прилагане на националната норма, която единствено може да осигури правото на защита с всички негови елементи, така, както е гарантирано в правото на Съюза“, се казва още в преюдициалното запитване.
В подкрепа на тезата си съдия Цариградска цитира становище на прокуратурата по повод проект за промени в НПК, с които през 2016 г. се направи опит да се транспонира европейската директива за правото на достъп до адвокат. В становището на държавното обвинение се казва следното: „Българският наказателен процес понастоящем не включва в кръга на участниците в наказателното производство заподозрения в престъпление. При транспониране на Директивата, следва да се преценява съответствието на изискванията и целите ѝ с нормите от българското законодателство, които уреждат правата на обвиняемия в наказателното производство и в производствата по ЗЕЕЗА. Българският наказателен процес освен това не съдържа уредба и не познава институти, които да попадат в обхвата на чл. 2, т. 3 от Директивата. У нас не е възможна хипотеза, в която лицето няма предварително установено качество обвиняем, но в хода на разпита му от полицията или от друг правоохранителен орган, то се превръща в обвиняем.“
„Това разбиране на прокуратурата практически елиминира правото на защита на гражданите, които са de facto обвинени, като в описаната ситуация. Подобно положение, според запитващия съд може да подкопае основите на правовата държава и да позволи произволни действия, засягащи правото на справедлив процес, признато и гарантирано от Съюза, които, дори да са поставени на вниманието на съда, поради ограничения в компетентността му, да го направят мълчалив съучастник на нарушението“, изтъква РС-Луковит и отправя пет въпроса до СЕС (виж карето).
98
Коментирайте
Колеги, Калуково не беше линдо Луковит и работи ли още ? Дали е възможно да е въздействало на някой по някакъв начин тази близост
Тази леличка твори или генерира хаус и суматоха . Имаше една велика постановка- Суматоха иии тя така генератор
Думата и понятието активистка или ощественичка ме отвращава. Също и родооотсъпничка ……. Поради що се срами да се нарече българка ????
По-точно поради що не се срамиш да се обявиш за „съдия“ и поради що няма да се срамят тези дето са взели мутренски пари, за да ти дадат диплома за юрист и тези, дето по същите причини са те направили “ съдия“ ?!
Все пак този сайт, малко или много се чете от юристи и най- вече от магистрати !!! Ето защо й никой не иска да подкрепи Цариградска и ССБ на избори. Всеки юрист , който следи разбира, че това е опит за активности и безсмилия на Цариградска , а не истински въпрос и проблем . И на всички им писна точно тя да е морален съд ли за всичко и все тя да пуска жалби за всичко !!!!! Няма ли други юристи в тази държава ? Само тя ли е юрист ? Е на избори се вижда какво постига – отваршение… Покажи целия коментар »
Този тип съдебен контрол е работа на парламента, а не на ЕС, Луковит, Цариградска, Гешев, Чолаков, Лекс и всички умници тук. Цариградска се направила на интересна. Много важно!
Я гледай ти: изтрили коментарите за имотите и съпруга на Цариградска, но запазили коментарите за Чолаков. От всичко това се разбират нагласите на собствениците на Лекс, както и защо сме на 113 място по независимост на медиите
Коментарът ви е спам, моля въздържайте се от такъв в бъдеще.
Здравейте, моля ако някой има информация-днес 28.08 дали ще работи Симеоновския лифт?
А за Драгалевския-до Бай Кръстьо-случайно да имате инфо?
И изобщо на Витоша има ли работещ лифт, конкретно днес?
Не можах да разбера какво ЕЗА, какви консулски и т.н. в конкретния казус- ясно като бял ден е , че повечето въпроси не касаят описания казус, че са писани за съвсем друг случай и от далеч по- квалифициран и компетентен съдия, който явно е имал съмнения по съвсем друг казус, но се е отказал да пита, а защо се е наложило точно този съдия да плагиатства и то без грам мисъл- поне да беше понагласила нещата за нейния случай, а не едно към гьотура да копира „тъпанарката“-имам предвид бланката – образец, повечето се сещат!
Не виждам къде е проблема, но очевино съдия Цариградска деликатно намеква, че той е в прокуратурата и според нея съдът трябва да се намесва и в наказателното разследване. Според нея е произволна преценка на органа, ръководещ досъдебната фаза на наказателния процес дали да „отвори вратата“ към правата на гражданите с формалния акт, но не е така. Идеята на самия чл. 219, ал. 2 е да отвори по-рано вратите за правата на привлеченото лице като това стане в по-ранен момент, респективно тук се прокарват и стандартите за защита според практиката на СЕС. Това предложение се прави без никаква правна логика на… Покажи целия коментар »
А това,че съд може да преценява и да се произнася за 72 часовото задържане, и то това е извлечено чрез тълкуване на ЕКПЧ, и никъде не го пише в закона-значи по силата на дирекното приложение на ЕКПЧ се извежда,че ВСЕКИ АКТ НА ПРОКУРАТУРАТА, С КОЙТО СА ЗАСЯГАТ ЧУГДИ ПРАВА ПОДЛЕЖИ НА СЪДЕБЕН КОНТРОЛ, ДОРИ И В НПК ДА НЕ ГО ПИШЕ. И това ли е намеса в работота на прокуратурата, или е гаранция за защита на гражданите срещу произвола на репресивния апарат. Защото и милиция, и прокуратура са станали на ОПГ, октопод част, от престъпността-спровка ОСЕВМЕ ДЖУДЖЕТА. Практиката да правят… Покажи целия коментар »
Брей, много права, много нещо. Предлагам разследването да се води, а след това делото да се решава само и единствено в съда. Така „лошите“ прокурори и разследващи няма да пипнат обвиняемия. Съдиите ще са недосегаеми и само Господ ще е над тях. Май колегите в РС Луковит са забравили презумпцията за невиновност и обстоятелството, че при привличането не се повдига обвинение, не се признава вина, вкл. обвиняемият и неговият защитник могат да се запознаят със събраните материали, да правят искания и да участват в извършване на проц.следств. действия. Какво да контролира съда тогава: кой да бъде привлечен, кога да бъде… Покажи целия коментар »
Тъпия каскет и всички каскетоподобни калинки и тролове мразят СЕС и ЕСПЧ, които винаги се произнасят директно или индиректно в полза на лоши олигарси като Баневи, Арабаджиеви, Елена Йончева… Мразят и САЩ, които несправедливо и напълно неоснователно обвиняват добри олигарси като Пеевски.
Според мен е по линия на Чолаков, чиито нечистоплътни схеми започнаха да излизат наяве една след друга, последната от която е Капитан Андреево. Личи си, че е наел армия от тролове, които ползват общи опорни точки и целят да дискредитират критикуващите подобни негативни явления гласове.
Цариградска, като си подписала запитването чете ли поне, че става въпрос за „обвиняем“ , а ти по твоето дело, ако си го чела, нямаш такава фигура и, че казуса ти въобще не е подходящ за случая, който обслужва! Би следвало да има официално становище, че за да се реши конкретния казус въобще не и необходимо да се запитва СЕС по такива въпроси и се злоупотребява с института на преюдициалното запитване. Ако беше се сетила да запитан наистина разбиращи от преюдициялни запитвания симпатизанти, щяха да ти кажат да подскяжеш на обвиняемия да подаде жалба до съда срещу постановлението за привличане до… Покажи целия коментар »
Всички тролове на Чолаков мразим Цариградска и ССБ, които мътят водата на шефа!
Маце, цял ден си в чата и сега злобееш, че са те подвели така жестоко- сърди се на НПО-тата, пък и като си решила съдия да ставаш, трябва да си наясно с рисковете- нали си смела , отстоявайки си позициите. Мен , яко питаш, ако си караше както ти идва отвътре и за каквото имаш данни, щеше повече да успееш- сега щеше да си я Баневица, я Арабяджийска и т.н. За кариера при НПО- тата се иска и акъл!
Колега трол, как веднага надуши, че пише маце! То така разджуркано пише, че няма как иначе!
Ала-бала. Напълно допустимо е запитването, след като има неяснота по прилагането на европейското право. Има и висящо дело, без значение от кого и по какъв повод е образувано в конкретика. Единствено недопустимо би било запитването, ако по такова питане има произнасяне или е неприложимо европейското право за казуса. Неспазването основното човешко право на защита и служебно се следи от съда за опорочаване на извършени процесуално следствени действия. Дали е допустимо питането, сам запитания съд ще прецени.
Извинете, но кое налага запитването- обвиняем по делото няма, кое пречи за произнасянето и с какво СЕС ще помогне на съдията да реши казуса?
На тези, които не им е ясно днес могат да пуснат 20 запитавания до СЕС. Не разбрахте ли, че законът оправдава и предвижда да се извършват такива действия по разследването и това е част от фактическия състав на привличането. За да привлече, трябва да има обосновано предположение, а то не се изгражда без никакво действие по разследването, последното е работа на органите на досъдебното производство. Не може да бъде фиксирано точно кога трябва да се привлече дадено лице, това зависи от предпоставките, които трябва да са съществуват, за да може да се съобрази дали лицето е за привличане и всякога,… Покажи целия коментар »
Това питане само е презентирано от конкретната съдия и в никакъв случай не се е зародило и оформило в процеса на многобойната й, тежка и разнородна практика- просто е използван случая за малко реклама, която явно скоро ще й потрябва, а и ако стане, ще може да го ползват окновно колегите от една организация, в която мислят, че не можеш да се съдия, ако не си й активист. Дори конкретната съдия, ако се беше позамислила, нямаше да го отправи, но явно много иска да се хареса и презентира в едни среди, на които обаче само ще слугува, понеже й липсва… Покажи целия коментар »
Така нареченото „запитване“ може да го измисли само много болен или алчен ССБ- ейски мозък, разбира се , че не този на Цариселска. Може ли да се пита СЕС допустимо ли е друг магистрат- в случая прокурора да има по българския закон и Конституция право да преценява дали дадено лице да има качеството на обвиняем или дори пък разследващ орган да преценява, без това да минава през създадените за съдии? Що за наглост и за да стане достояние тази „несправедливост“ на СЕС ще се изхарчат пари за превод на „запитването“ на 27 езика, ако някоя държава или участниците в основното… Покажи целия коментар »
Хайде малко статистика за натовареност, че да се прецени какъв е интензитета на случаите. Не вярвам района да е толкова голям, а нак.дела освен кражби и грабежи да преобладават. Може и статистиката да е такава, че да са по-натоварени от Варна, София, Пловдив и др. големи и тежки райони. При всички случаи въпросите са изсмукани и са една дъвка, която се дъвче от няколко години. Нац.законодателство, освен НПК се съдържа в Конституцията и ЗСВ по въпросите за компетентността на разследващите, прокуратурата и съда. Освен това, в случай, че колегите не знаят, при внасяне на ОА или Постановление по 78а НК,… Покажи целия коментар »
Това мнение по-горе е типичен пример за преливане от пусто в празно/дъвка/ и целящо запазване прекомерните права на прокуратурата и разследващите. Тук въпросът е кой съд пряко прилага ЕКЗПЧОС и Конституцията и до колко е уредена националната правна уредба за гарантиране правото на защита на обискирано лице и привличането му за обвиняем? Може ли прокуратурата безконтролно да привлича обвиняеми и как би следвало да се контролира това? Съдът анализира доказателства и при разглеждане на мярка за неотклонение, което става обикновени дни след привличането, т.е. аргументът, че съдът „анализира“ доказателствата още на този ранен етап от ДП.
Цариградска, вече и на кьоравите е ясно, че никът nikoi e Ваш. Стига толкова. Достатъчно сте се „постарала“
Барни Ръбъл – Белия Хакер разкри и разнищи лошите във форума на Лекс :)))
Нека да погледнем по конкретния казус. Образувано ли е досъдебно производство-да. За какво престъпление – 354а, ал. 5. Съдията иска да каже, че лицето трябва да бъде привлечено като обвиняем, само защото е заявило, че в себе си има наркотик. Само че ние не знаем това дали наистина е наркотик или е нещо друго. Освен това не знаем и в какво количество е и с какво качество е. Както най-често се оказва, количеството е минимално и съответно производството за това престъпление се прекратява на основание чл 24,ал 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 9 ал. 2 от… Покажи целия коментар »
РС Луковит- извор на богата и неизчерпаема съдебна практика. Майко мила! Да ги питаш защо ги има на съдебната карта? Луковит!!!
Защо в Луковит не живеят ли хора и българи!? Картата на България е за всички и всеки българин е важен, даже и в Луковит!
Защо си пропуснала да обясниш на СЕС,г- жо съдия, че жилището , в което живееш е 200 кв.м. и е предоставено безвъзмездно не от роднина и семейството ти кара BMV, което ви е предоставено от друго пък подставено лице и да запиташ това съвпадали с европейските ценнасти и дали може да кантролираш обвиненията на извършилите престъпления срещу безвъзмездни дарения от тяхна страна с цел превъзпитание и възпиране, като видят че излиза скъпичко?
Въпросът зададен към съда на Съюза е напълно адекватен. Всъщност, намирам,че съдебен контрол има-дори и в закона да не го пише, и се извлича от ЕКПЧ, нищо,че в закона не го пише. То и тридневното задържане не пише,че се обжалва пред съда, ама си се обжалва, на основание …разширително тълкуване на ЕКПЧ. Всеки обвинен може да оспори обвинението пред съда, на основание ЕКЗП. Натрупването на количество жалби-без значение дали съдът ще сподели мнението ми, или ще откаже да ги гледа(по -вероятното, защото е по-лесно, и по-малко смелото решение.) ще доведе до законодателна промяна. Не може някое момиченце с тежки психосоциални… Покажи целия коментар »
Как прокурорът да знае предварително дали лицето ще бъде оправдано или осъдено? То по тая логика всеки прокурор ще се страхува да внесе обвинителен акт. Малко е кофти- ако не внесеш, защо не си внесъл, ако го оправдаят, защо са го оправдали, и в двата случая кой виновен? И освен това, нали съдебната фаза е основна, в нея се решават нещата по същество, но как да бъдат решени в съда, ако не бъде внесен обвинителен акт? Няколко пъти прекратявам такива, но пострадалият все обжалва, и делото все се връща от съда с безумни указания в някакъв омагьосан кръг, включително и… Покажи целия коментар »
Мисля, че проблемът, акцентиран от уважаемата госпожа съдия, може да се реши лесно. С истинска реформа в правосъдието. Ама не кой съд да закрием и кво да правим съдиите, а промяна в първобитния НПК. Такива смешни казуси като този не заслужават никакво предварително разследване. Хайде, като съдиите са мераклии да подсигуряват правата на наркоманите и дилърите, като бъдат хванати – на момента пред съда. Така ще се осигури бързина, ефективност, няма да се преповтарят действия, няма да има оправдания, че разследващия е виновен и най – вече – ще се създаде гаранция, че правата на нещастния наркоман ще са защитени… Покажи целия коментар »
Ами хайде де!? Ама като няма воля да се напише в закона, съдът пита дали вторичното европейско право пряко ни задължава в подобен или сходен смисъл. Тука всякакви разбирачи …
До никой-нито има воля, нито е записано в закона,че тридневното прокурорско задържане подлежи на оспорване пред съд. Но и без да пише в закона се оказа,че си подлежи на оспорване. Днес това е безспорно, а само допреди 5 години масово се отричаше, че е възможно-щом не го пише в закона. Е оказа се,че и без да го пише в закона-може, на основание ЕКПЧ€
За първи път се допусна от съда оспорване на тридневното задържане/72 часа/ от прокурор по дело на Волен Сидеров. За привличане на обвинаем и извършен обиск е трайна съдебната практика до момента, че съдебен контрол по НПК не е предвиден като процесуален ред. С това отправено питане ще се отговори дали е налице задължение за държавата-членка да въведе и спазва на национално ниво тези минимални стандарти или не. Много ви боли, че се иска слагане на ред по тези въпрои и затова е този вой.
Вярно си nikoi от към морал и правна мисъл, но като се поразпитат позастаряващите от бранша в Плевен и Варна, си спомнят с теб групови лякърдии, пък доколкото те познават….нядали си се отказала.
Предлагам по всички въпроси, касаещи обвиняеми и подсъдими, особено за тежки престъпления да се създаде специална подсъдност – РС Луковит. Съдиите да разследват, да привличат, да дават указания, да внасят ОА, да постановяват присъди и на селския площад да изпълняват наказания. Пардон, да издават грамоти на извършителите на престъпления, за да не им се нарушават правата ако някой бъде разследван, а недай Боже обвинен от Прокурор. Колеги, хайде да се прочете НПК, който урежда въпросите, на които търсите отговор. СЕС не могат да насмогнат на все нещо неразбралите бълг.съдии. Преди, когато не бяха модерни преюдиц.запитвания как сме работили, че даже… Покажи целия коментар »
Ама много ви боли като се дърпа чержето на безпардонстта на разследващите и прокурорите. Друго си е да може да си правят каквото си искат и както си искат, – безконтролно.
Закриването на поръчковия спецсъд нанесе непоправима психологическа травма на всички каскетоподобни. Щях да кажа и морална травма, но за нея се иска и морал, какъвто те нямат.
Хайде, Лекс, да подпрем още малко Съюза на съдиите, че нещо имиджа им Не е много добър сред съдийската общност. Избори за членове на СК на ВСС вероятно ще има наесен, все пак! само че не сте познали: няма кой да гласува за тези лицемери!
За съжаление юридическият й стаж не е толкова голям като самочувствието и амбицията и недостига за ВСС, но за окръжен или апелативен съд няма да пропусне да се натисне.
Чула жабата, че коват вола и вдигнала крак- то явно е станало по инерция, ясно за всеки, който познава лично съдията. Ама поне малко в практиката право да беше понаучила, занаятчийски поне, нищо че основата е получена в ПУЦ- а. Поредната излагация за България или демонстрация как се харчат десетки хиляди евро на евроданъкоплатеца, за да си обогатим портфолиьото за дейностите, за които ни бива, ако разбира се не е нещо по- лошо- да официализираме „правосъдието“ по места – как срещу….и с европейска санкция ние всичко можем.
Трябва й портфолио, понеже много я хвалят и явно трябва да покаже „инте…уект“,не само провинциално фризьорски „кифлички“ и току- виж, ей ти достоен член на парламентарната квота на ВСС.
Умно- красивите започват предизборната кампания с традиционната помощ на присъдружните и грантови медии.Интервюта започват да извират отвсякъде- Петко, Калпакчиев, Цариградска, чакаме да се изреди цялото ръководство на ССБ! Но ако ДаБългария не влезе в парламента как ще прокарате кликата!?
Ще намерят подкрепа и финансиране- те плюят статуквото, но защото искат да установят свое! Защо не им видите имотните декларации- нали са много почтени! Ами как само от грантове и заплати се спестяват по 50- 100 хил.лв.годишно?! Че и имоти и обучения и т.н. Защо някой не направи статистика за най- скандалните съдебни произнасяния по най- обществено значимите и то обикновено тежка криминална престъпност дела, чии симпатизанти и активисти са ги правили?!
Брей тия лоши сесебейци! Така да клатят стола на разни барниръбъловци и каскетоподобни калинки като им развалят стройните схеми като тази на Кап. Андреево!
Браво, много прогресивно и демократично! Как някой съдия не се сети да пусне преюдициално запитване до СЕС с въпрос: „Всъщност провеждането на разследване дали не нарушава правата на извършителя?“
Направо да закрият СЕС и на негово място да инсталират отишлия в небитието Съд за специализирани поръчки на мафията, за който шерифа на народа с каскета и празното подкаскетно пространство още тъгува.
Ирония от човек, който никога не е ставал жертва на престъпление. И в момента, в който това се случи, започва да оказва натиск върху полиция и разследващи и да мрънка защо се бави арестът на извършителя :)))
Цариградска скоро и подписка ще направи, не и е за първи път да тачи НПО-тата и да плюе другите.А може и мутревеляка-съпруг да и клати задничето.
Главният прокурор е един от най-ерудираните главни прокурори, които сме имали от 90-та година насам!
Изключително ерудиран в областта на селския туризъм и дизеловото ракетостроене.
Троловете на Путлер и Каскета не обичат правото на СЕС.
Абе я на партийна сбирка на ДБ, тук е юридически форум, а не сбирка на НПО, ДБ или А за Б!
Юридически форум я. За съжаление троловете, които бяха на щат в преПравен свят и възхваляваха простотиите на каскета мигрираха тук.
Сега ли се сетиха, че може да се подкопаят основите на правовата държава и да се позволят произволни действия.
Произволите обикновено са от страна на родната ни полиция.
Произволите на полицията са на квартално-кокошкарско ниво. Докато произволите на каскетурата са на ниво обръчи от офшорни фирми, магистрални милиони, килограми злато в чекмеджета, къщи в Барселона и пр.
А произволите на ССБ- ей ските „съдии“, които напускаха де що има нагли убийци и международни нарко аферисти все защото са „големи правосъдници“ или пък защото НПО- та и др.здраво ги подпомагат в юридическата мисъл и тълкуването на правото
При всички случаи трябва да бъде осигурено правото на защита.
Каскета не харесва това.
Цялото многословие се свежда до краткия въпрос: Как да отървем наш човек, хванат с наркотици?
Не че не се е случвало.
Разследващите полицаи или още- бившите дознатели, са хитреците в системата, изпълняващи наредбата на престъпното МВР. Правят се на всесилни, газят НПК, газят КРБ, газят всички закони, тормозят заподозрени, налагат санкции, не изпълняват нарежданията на прокуратурата, не уведомяват и в срок прокуратурата. НИКАКВА ТРУДОВА И СЛУЖЕБНА ДИСЦИПЛИНА НЯМА В МВР!
Практиката показва, че подобни реещи се в теорията кабинетни създания биват мигновено отрезвени и върнати в реалността, когато лице с диверсифицирани корени и охранени права (от каквито изобилства Луковит) ги тресне по пълната с демократични помисли глава и им дръпне чантата (примерно на моста над рЯката в Луковит, където се провежда често стрийт маркет с ножове и резачки). Тогава европските ценности ненадейно отстъпват място на талиона, звънят се телефони и пр. А при следващи дела онеправданите вече не са толкова онеправдани.
Браво за отправеното питане. От край време се коментира, че в Р България е безконтролно правото на прокуратурата да привлича обвиняем. Дрънканиците, че това не подлежи на контрол е все едно взета мярка за неотклонение да не подлежи на контрол. Правото за привличане си е на прокуратурата, но трябва да има гаранции, че не е напълно безконтролно. Запознатите с практиката много добре знаят, как се привличат обвиняеми и без никакви доказателства. В останалата част питането също е важно – дали трябва да има право на защита лице, което макар и непривлечено като обвиняем е вече попаднало под ударите на извършвани… Покажи целия коментар »
Говорите небивалици. Има разлика между вземането на мерките за неотклонение по повод на разследването и самото привличане на лицето като обвиняем. Привличането съставлява предварително обвинение, кога да се повдигне обвинение е правомощие само на прокуратурата. Съдът не може да преценява кумулативните предпоставки за привличането на лицето, защото това е въпрос на конституционно правомощие. Все пак разследващият орган има задължението да привлече по чл. 219, съответно негово е задължението да съобрази практиката на СЕС, а ако не го стори, правомощията на прокурора са гаранцията, че няма да има произволно разследване.
Значи, според логиката на съдия Цариградска, е най – добре да привлечем въпросното лице като обвиняем още на място, а когато от експертизата се установи, че дилърът от с. Дерманци му е продал не пико/амфети, а счукан аспирин, обвиняемият да може да осъди прокуратурата за незаконно обвинение. В която ситуация съдът пак ни лук ял, ни лик мирисал. Ами то излиза, че прокуратурата винаги е виновна, каквото и да направи. Нали това е опорката?
Всъщност, като се замисля, може би щеше да е добре да се добави и въпрос: „През призмата на правото на защита, следва ли прокуратурата да носи солидарна гражданска отговорност по ЗЗД с лицето, продало наркотичните вещества, ако същите не отговарят на стандартите, заложени в ЗКНВП?“. Нищо, съдия Цариградска ще го включи в следващото питане до Високата порта.
Колега прокурор, правите ли разлика между привличане на обвиняем и привличане към наказателна отговорност?
Доцент Пушкарова, каня Ви лично да ми обясните разликата. Тъкмо ще видите съдебна сграда отвътре за първи път!
С удоволствие ще посетя съдебната Ви сграда. Може би и някоя зала. Да се науча от другарите прокурори как да не мога да завържа повече от 2 изречения пледоария.
Заповядайте! Може пък и от другарите защитници да се научите как да участвате в заседанието без да сте виждали делото, бръщолевейки общи приказки или просто – гледайки с празен поглед.
Жалко, че не може да се лайква повече от един път 😀 Важното е хонорарът да се вземе, другото се предоставя на съда…
Сега ако може да ни я разясните, ще стане много добре…. Ама с текстове от закона
А после ще осъдят прокуратурата и ние ще плащаме както обикновено.
Редното е Бухалът да се намеси в този така увлекателен спор с цитат от лекции по НПроцес: „С отменения НПК това действие бе обозначено в НПК с израза „Повдигане на обвинение”. С новия НПК това действие се обозначава с израза „Привличане на обвиняем”, а действието на прокурора по изготвяне на обвинителния акт и внасянето му в съда – „Повдигане на обвинение пред съд”. Възприемането на тази лексика в новия НПК бе направено, за да се отграничи по един недвусмислен начин привличането на обвиняемия и привличането към наказателна отговорност. Според Решение N 14 на КС по конституционно дело N 1 от… Покажи целия коментар »
Въпросът е дали лицето, което е задържано и търпи обиск има право на защита, а не момента на привличане. Що се отнася да привличането като обвинаем – въпросът е дали това привличане подлежи на съдебен контрол, както например е мярката за неотклонение или прокуратурата безконтролно и за всичко може да привлича като обвинаем всекиго.
Доколкото разбирам, питането е свързано с правото на защита на един изключително начален момент на разследването, а не да си отменят ей така всички прокурорски постановления.
Предлагам съдът да изготвя постановленията по чл.219 от НПК, да ги предявява и после да предава обвиняемите на себе си.
Направо да закрият прокуратурата, МВР и Съда ще действат, МВР ще привлича, разследва, предявява, протестира, всичко, то и без това политическата власт това иска, всички приказки дето са им ПР нямат общо с реалността, цялата работа е възможно най-много да се изключи прокуратурата от играта, всичко замаскирано под правосъдието, права на човека и дрън, дрън.
На Гешев това никак няма да му хареса.
Чиста работа! 😄
До средата на 90-те нямаше контрол и на мерките за неотклонение. Каквото кажеше прокурорът и това е. А още по-назад обвинителният акт се четеше в зала от съдията. Балансът между обвинението и защитата? – даже и при полицейско задържане, задържаният има право на защита, включително и при извършван обиск. Парадоксално е да се извършва процесуално следствено действие на лице, което уж е свидетел и след часове става обвиняем и това е изначално известно.
Тази мома е поредният плод на конкурсите и на идиотите от НИП.
А ти плод на услугите и поетите обещания ли си?
Поне не е съпруга на мутра и не ближе НПО-та, като Цариградчето.
Луковит? Сериозно?
Интересно ми е кой е „подготвил“ питането. Честно казано, както е тръгнало, скоро ще трябва да се съдят само тези, които сами са го пожелали, а по време на процеса всички ще трябва да им се извиняват, че ги съдят 🙁
Е ССБ, ама е готино какво поне ще се внесе яснота. Те се побъркаха с отказите и с всичко друго, свързано с прокуратурата, жалко е НПО вътре в съдебната власт със спонсорство отвън, но поне са полезни в някои случаи.
Решението – https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=277070&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=4597114