КС реши: Обвинението срещу магистрат не може да води автоматично до отстраняването му от длъжност
Конституционният съд отмени чл. 230, ал. 1 от съдебния закон, но решението предизвика казус, заложен още през 1995 г.
Из Закона за съдебната власт
Действащата разпоредба, частично отменена днес от КС (в курсив е обявената ѝ за противоконституционна част)
Чл. 230. (1) В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство.
(2) Когато, извън случаите по ал. 1, съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Колегията може да изслуша съдията, прокурора или следователя преди вземането на решение.
(3) Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
(4) При изтичане на срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс и при спиране на наказателното производство временно отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение да го възстанови на заеманата длъжност. Отказът подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Искането за временно отстраняване от длъжност по ал. 1 и 2 се прави от главния прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор и се мотивира.
(6) В случаите, когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката.
Редакцията, която се връща след решението на КС (в курсив е частта, чието действие се възстановява)
Чл. 230. (1) Когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
(2) Искането за временно отстраняване от длъжност по ал. 1 се прави от главния прокурор и се мотивира.
(3) При изтичане на срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс и при спиране на наказателното производство временно отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение да го възстанови на заеманата длъжност. Отказът подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) В случаите, когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката.
Магистрат не може автоматично да бъде отстраняван от длъжност заради повдигнато обвинение, а Висшият съдебен съвет винаги има право на преценка дали това е необходимо. Това становище е застъпил Конституционният съд в решението си от днес, с което обявява за противоконституционна първата алинея на чл. 230 от Закона за съдебната власт, научи „Лекс“. Решението е взето с 8 на 4 гласа.
Разпоредбата, посветена на режима за отстраняване от длъжност на магистратите, беше атакувана в КС в цялост от Върховния касационен съд (ВКС). Конституционните съдии обаче са установили противоречие с основния закон само на първата алинея от нея. Тя гласи: „В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство“.
Именно заради това, че не е отменена цялата разпоредба на чл. 230 ЗСВ докладчикът Георги Ангелов и колегите му Надежда Джелепова, Павлина Панова и Красимир Влахов са подписали решението с особено мнение.
Обявената за противоконституционна днес алинея предвижда, че когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за престъпление при осъществяване на съдебната власт, той автоматично трябва да бъде отстранен от длъжност. В тази хипотеза колегиите на Висшия съдебен съвет действат при обвързана компетентност и на практика не формират собствена преценка дали временното отстраняване на магистрата е необходима и съразмерна мярка. Така ако решението им бъде обжалвано и съдът, който следи за законосъобразността на актовете на ВСС, на практика няма право на преценка дали това ограничение е адекватно за конкретния случай.
Детайлите от мотивите на КС предстои да станат известни след публикуване на решението му. То обаче има една ясна последица – обявяването за противоконституционна на чл. 230, ал. 1 ЗСВ води до това, че се връща старата редакция на нормата (виж карето). Действащата разпоредба е от 10 ноември 2017 г. Тя всъщност представлява опит за „поправяне“ на предходната, която е от 11 август 2017 г.
Старата редакция и новата, отменена днес от КС, имат една съществена разлика – преди ноември 2017 г. законът не разграничаваше дали отстраняването от длъжност се иска заради престъпление във връзка със службата на магистрата, или не, а предвиждаше, че то е задължително винаги при обвинение за умишлено престъпление от общ характер. В последната редакция се прави разграничение между това дали деянието е „при осъществяване на съдебната власт“ или не, като в първия случай ВСС действа при обвързана компетентност и автоматично отстранява обвиняемия магистрат, а във втория – има право на преценка.
Така излиза, че с обявяването за противоконституционен на действащия текст на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, КС на практика връща действието на разпоредба, която с по-голяма сила противоречи на основния закон, именно на същите основания, с които е отменена актуалната редакция.
Този казус е последица от едно произнесено преди повече от 20 години тълкувателно решение на Конституционния съд – №22 от 31 октомври 1995 г. по к.д. № 25/95 г. Тогава мнозинството в КС приема, че когато „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“. „С влизане в сила на решението на съда, с което се обявява за противоконституционен закон, който отменя или изменя действащ закон и създава противоконституционна законова уредба, престава да действа занапред. Едновременно с това отмяната на изменения или отменения предходен закон, извършена с обявения за противоконституционен закон, престава да е в сила и се възстановява неговото действие. От този момент отмененият или измененият предходен закон започва да се прилага в редакцията му преди изменението или отмяната му. Следователно налице е и възстановителното действие на решението на съда по отношение на отменения или изменения закон“, решава КС през 1995 г. и тълкуването му е валидно и днес.
Още тогава проф. Пенчо Пенев подписва тълкувателното решение с особено мнение (виж пълния му текст тук). Като заявява: „При всички случаи, когато се иска обявяване на противоконституционност на закон, въвеждащ изменения в съществуваща законова уредба, Конституционният съд е необходимо да се произнесе относно конституционосъобразността и на двата елемента: първо, по конституционосъобразността на новосъздадения текст, а след това и по конституционосъобразността на отмяната на съществуващата преди това уредба. В зависимост от констатацията му относно второто, решението му ще има или не възстановително действие по отношение на съществуващия преди изменението закон. Във всеки конкретен случай това трябва да се мотивира, като се обоснове от самия съд докъде се простира действието на неговото решение. В случаите, когато се констатира противоконституционност на отмяната на съществуващата уредба, необходимо е това да се отрази в диспозитива на решението“.
На особено мнение е и Александър Арабаджиев (пълния му текст виж тук), който пише: „Разбира се, че възникването на законодателна празнота е нежелано. Въпросът е за начина за нейното отстраняване. Колкото и аргументи да се наведат срещу такава неблагоприятна последица, те сами по себе си не могат непременно да обосноват разбирането, че настъпването й се осуетява, когато на решенията на КС се придаде възстановително действие. Не издържа тезата, според която за Конституцията такава последица е толкова нежелана, че за да се предпази от нея, тя е овластила КС да възстановява действието на предишен (отменен или изменен) закон. Това е разрешение тип „крайна необходимост“, според което Конституцията мълчаливо е скрепила възстановителния ефект към правните последици от решенията на КС“.
С решението си от днес конституционните съдии отменят и препратката към ал. 1 в чл. 230 ал. 2 ЗСВ. Така, заради приетото през 1995 г. тълкуване, се получава, че след решението на КС от днес в чл. 230 ЗСВ ще действат две алинеи (първата с възстановено действие на старата редакция и втората – с премахната препратка, както и разбира се, останалите алинеи от 3 до 6), чието тълкуване означава, че при умишлено престъпление от общ характер магистратите задължително се отстраняват от длъжност, а за другите деяния от общ характер – ВСС има право на преценка. Излиза, че законът ще предвижда следното:
Ал. 1 Когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
Ал. 2 Когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Колегията може да изслуша съдията, прокурора или следователя преди вземането на решение.
Така най-логично е законодателят спешно да направи промяна в чл. 230 ЗСВ, за да съобрази мотивите на КС и да се избегнат вътрешни противоречия между разпоредбите.
Мотивите на КС ще трябва да служат и за насока на колегиите на ВСС при вземане на решение за отстраняване от длъжност, докато не бъдат приети изменения в ЗСВ.
7
Коментирайте
Колкото и да променят ЗСВ, все остават трески за дялане.
Адмирации за решението. При положение, че деянието не е извършено при осъществяване на съдебната власт, няма логика магистратът да се отстранява автоматично от длъжност.
Магистрат, извършил убийство, грабеж, изнасилване, няма да го отстраняваме от длъжност, ще го оставим да си работи спокойно, даже и ще му плащаме съответната заплата. Все пак той е от нашата гилдия и както е казал народа – „Гарван гарвану око не вади“ – това е принцип. После прокурора може да намери начин да прекрати делото, а ако по някаква случайност се стигне до съд, з-а какво с9а колегите съдии. Така е ,правилно разсъждават съдиите от КС
Не е в това идеята. Тя е да не може прокурор да си изфабрикува обвинение срещу магистрат и ВСС да не може да прецени дали не е пълна бутафория, а да отстрани човека от работа. Въпрос на елементарен контрол. А че магистрат, извършил престъпление, не само от гореизброените, а и всичко от ох няма място в системата – не спорим
Поздравления за магистратите, подписали се с особени мнения.
Ха, сега! Отново ще трябва да се намеси Дани Кирилов… Извън шегата тълкуването от 95 г. май е време да бъде преосмислено и това прословуто възстановително действие на решенията на КС да отпадне като теза. Или поне да се следва схемата предложена от Пенчо Пенев, в която има много логика
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
В спешен порядък трябва да се случат няколко нещо. Първото – НС да промени чл. 230 ЗСВ. Ако не го направи, ВКС отново да сезира КС, както беше преди две години. И НЯКОЙ да сезира КС за прословутото тълкувателно решение, което създава само проблеми.