КС не видя проблем в неограничено назад във времето оспорване на бащинство
Конституционният съд (КС) не видя проблем в разпоредба от Семейния кодекс (СК), която на практика позволява неограничено назад във времето оспорване на бащинство (пълния текст на решението виж тук).
Красимир Влахов и Филип Димитров са подписали решението с особено мнение.
Предмет на делото в КС е §5 от ПЗР на СК от 2020 г. Разпоредбата гласи: „За лицата, за които обстоятелствата, обуславящи правото на иск по чл. 62, ал. 1, изречение трето и ал. 5, изречение първо, са били налице преди влизането в сила на този закон, сроковете за предявяване на съответните искове текат от влизането в сила на закона“. Тя беше оспорена пред КС от омбудсмана проф. Диана Ковачева.
Нормата придава обратно действие на две възможности за оспорване на бащинство. Първата (в чл. 62, ал. 1 СК) е съпругът на майката, който по презумпция е баща на детето, да може да оспори, че е такъв, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него като този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. А ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от съпруга причини – до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.
Втората възможност (в чл. 62, ал. 5 СК) се отнася до мъже, които твърдят, че са биологични бащи. Те могат до една година от узнаване на раждането да оспорят бащинството. Т.е. става дума за мъже, които не са част от семейството на детето и буквалният прочит на разпоредбата сочи, че те могат да предявят иск за бащинство, дори и след като то навърши пълнолетие. А с оспорения пред КС §5 от ПЗР на СК се дава възможност на всеки такъв мъж, който някога си през годините е научил, че може да е баща на дете, да оспори произхода му.
Ето как проф. Ковачева изложи проблема пред КС: „С оспорената норма в частта за ал. 5, на практика се предоставя принципната възможност неограничен кръг лица от мъжки пол, независимо дали са добросъвестни или не, да оспорят произхода на което и да е дете. Макар с разпоредбата на §5 срокът за предявяване на иск за установяване на произход да е ограничен във времето до една година от влизане в сила на закона, правото на иск се основава на обстоятелство като узнаване за раждането, което е неограничено назад във времето. Т.е. законодателят е преценил, че и лица, за които преди влизането на измененията на СК в сила, са настъпили условията по чл.62, ал. 1 и ал.5, следва да могат да се възползват от възможността да оспорват произход“.
С решението си КС обаче прави корективен прочит на разпоредбите на СК и стига до извода, че предявяването и на двата иска е ограничено от пълнолетието на детето. Мотивите съдържат и своеобразни указания към съдилищата, които разглеждат искове по чл. 62, ал. 1 и ал. 5 СК.
Преди да стигне до тях КС първо посочва, че в случая става дума за несъщинско обратно действие на закона. Той се спира на правото на личен и на семеен живот, на чест и достойнство и на това, че както децата, така и семейството, са под закрилата на държавата и обществото.
„Произходът на всеки човек – неговата биологична връзка с две лица, основана на факта на зачеването и на факта на раждането – е неотделим от съдържанието на понятието „личен живот“ и е проявление на най-интимно личното. Произходът има значение за идентичността и интегритета на личността, за физическата и психическата стабилност, за емоционалната устойчивост и цялостния духовен живот на всеки човек. Произходът е неразривно свързан с честта и достойнството и е в основата на гражданскоправния статус на човека“, пише КС.
В решението се коментира практиката на Европейския съд по правата на човека и се прави преглед на развитието на българската правна уредба по отношение на оспорването на бащинството.
Освен това КС установява, че §5 е непрецизен и крие риск от неяснота, по отношение на иска по чл. 62, ал. 1 СК , т.е. на възможността т. нар. презумптивен баща да оспори, че детето е негово.
Но заявява: „Установеното в §5 ПР на ЗИДСК действие е в съответствие и с принципа на легитимните правни очаквания. Както беше посочено, и до влизане на нормата в сила субектите по чл. 62, ал. 1, изр. 3 и ал. 5, изр. 1 СК обективно са били носители на установеното с тези разпоредби субективно право по силата на Конституцията и на предимството, което член 6 и 8 от Конвенцията имат по отношение на вътрешното право с оглед на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Нещо повече – правени са опити да бъде упражнено това право, но липсата на установен правен ред във вътрешното право е лишило негови титуляри от тази възможност и е дало основание да бъде потърсена съдебна защита от Европейския съд по правата на човека. Следователно въведеното с разпоредбата на §5 ПР на ЗИДСК времево измерение на упражняването на правата по чл. 62, ал. 1, изр. 3 и ал. 5, изр. 1 СК е по-скоро правно очаквано и не е в несъответствие с изискването за предвидимост като проявление на принципа на правовата държава“.
КС застъпва виждането, че с придаденото обратно действие на новите възможности за оспорване на бащинство, на практика законодателят премахва една допусната преди това от него несправедливост.
След това той се заема да разсъждава за двете хипотези на оспорване на бащинство, на които е придадено обратно действие с §5 СК. Конституционният съд подчертава, че закрилата на децата и семейството не е обвързана с биологичното родство, а със същността на семейните отношения и значението им за физическото, психическото и емоционалното здраве и устойчивост на детето, за неговото развитие като личност, за правото му да расте в стабилна и обичаща го среда, която допринася за изграждането на неговата личност и му предоставя нужните грижи и закрила. И заявява: „При действието на правилото, уредено в §5 ПР на ЗИДСК, накърняването на интересите на детето би могло да бъде резултат от периода, в рамките на който презумптивният баща и претендиращият да е биологичен баща са узнали за релевантните обстоятелства, за да упражнят правата си, след влизане в сила на изменителния закон“.
Но позовавайки се на задължението, което СК въвежда спрямо съда – да реши спора в съответствие с „интереса на детето“, заключва, че „периодът, в рамките на който презумптивният баща е научил за обстоятелствата, опровергаващи бащинството, сам по себе си не може да доведе до нарушаване на интересите на детето и до конституционно недопустима намеса в правото на засегнатите лица на личен и семеен живот“.
Тогава КС се спира на възможността трето лице – претендиращо да е биологичен баща, да оспори презумптивното бащинство и заявява, че с оглед на съдържанието на чл. 62, ал. 5 СК, която не съдържа изрично краен като пълнолетието на детето, поражда риск, че трето лице може да оспори всяко презумптивно бащинство, независимо от възрастта на лицето с установен презумптивен произход.
„Такова разбиране има потенциал оспорването на презумптивното бащинство да засегне не само интереси на дете с установен презумптивен произход, но и такива на много други лица, свързани с него в годините, в т.ч. и техния правен статус“, пише КС, но после заявява: „Конституционният съд приема, че установеното в чл. 62, ал. 5, изр. 3 СК задължение на съда да реши спора, като вземе предвид „интереса на детето“, изключва тази възможност“.
Т.е. регламентирането на това задължение за съда според КС е достатъчна гаранция.
Нещо повече, във връзка с това задължение КС прави свое тълкуване, според което всъщност и когато трето лице оспорва бащинството, то може да го направи само до момента, в който детето навърши пълнолетие. Ето какво се казва в решението: „Следователно формалната липса на краен срок за упражняване на правото по §5 ПР на ЗИДСК в контекста на чл. 62, ал. 5, изр. 1 СК, към която оспорената разпоредба препраща, не дава основание да се приеме неограничена от достигането на пълнолетие на детето възможност за упражняване на субективното право от третото лице, което претендира да е биологичен баща на лице с установен презумптивен произход.
Единствено такова казуално тълкуване на оспорената разпоредба на §5 ПР на ЗИДСК поставя в равностойно положение оспорващия презумптивен и претендиращия да е биологичен баща“.
КС дава и указания на съдилищата как да процедират при предявени искове по чл. 62, ал. 1 или ал.5. И те са следните: „Разпоредбите на чл. 62, ал. 1, изр. 3 и на ал. 5, изр. 1 СК, към които препраща оспореният §5 ПР на ЗИДСК, са свързани с изречение 4 на алинея 1 и с изречение 3 на алинея 5 на същия чл. 62 СК. Конституционният съд подчертава, че установеното в посочените изречение 4 и изречение 3 правило изисква от компетентния съд по конкретния правен спор да преценява дали въобще да допусне при действието на §5 разглеждането на иска по същество, като се ръководи именно от най-добрите интереси на детето. Такова разбиране осигурява справедлив баланс на правата на всички засегнати при оспорване на презумптивното бащинство лица. То съответства в най-пълна степен и на духа на посочената по-горе относима практика на Европейския съд по правата на човека. Едва когато компетентният съд установи през призмата на най-добрите интереси на детето, че социалната и семейната реалност не съответстват на възприетата правна презумпция, следва да пристъпи към разглеждане на делото по същество. Такъв подход на компетентния съд е оправдан от социалния консенсус в подкрепа на родителството като основано на устоялото векове правило, че родителят действа винаги в интерес на детето, както и на изискването за справедливост и за отговорност на възрастните към децата. Така става реално изпълнимо задължението на държавата по чл. 14 от Конституцията за закрила на детето и семейството, защото най-добрите интереси на детето не се определят единствено от биологичния му произход. Обратното на изложеното създава риск от установяване на правно положение, което не е в съответствие с духа и разума на разпоредбата на чл. 14 от Конституцията, която компетентният съд е длъжен да съобрази“.
Доколко това виждане ще се прилага от съдилищата, които трябва да се произнесат по оспорено бащинство, не е ясно, тъй като мотивите на решенията на КС (извън тълкувателните) нямат задължителна сила.
25
Коментирайте
Чета коментарите и да се чуди човек: юристи ли пишат, йористи ли ?
Оспорване може да се прави ДО НАВЪРШВАНЕ на пълнолетие бе каксети.
Друго …
По статистика 1/3 от децата не са биологични на съпругът.
Палави мамчета, но и импотентни съпрузи, водят до „бели“, които се превръщат в пари за бракоразводни адвокати.
Мотивите ще бъдат интересни.
Лошото е, че с претенции с голяма давност назад, ще се стигне до разкопаване на гробове, ровене в останки, оскверняване паметта на починали и на чувствата и емоциите на живи. Общо взето, конюнктурно решение, без мисъл за реалния живот и ВРЕМЕТО!!!!!!
Много ясно. Те в Конституционния съд се занимават с голямото право и ги мислят нещата малко по-така философски, по-извисено. Какво значение има тук някакви си реални хора, които ще бъдат засегнати.
А не бива да е точно така.
Не напразно двама от магистратите са на особено мнение.
Т.е. с лекота и без ограничение във времето някой може да дойде и да ти разбие семейството. Имаш си признат баща, отгледал те е, дал ти е всичко и изведнъж се появява някой Муньо и с претенциите, че преди 22 години е спал с майка ти. Дано съдът поне е претеглил интересите на детето. Не винаги превес трябва да има биологията.
Ако семейството е здраво, това не може да го разбие. Истината е най-важна.
Много гръмко. Никой не е против истината. Тук акцентът е дали тази истина може да се търси неограничено във времето. Кой печели от това на 40 години да разбереш, че баща ти не ти е баща? Подобно нещо може да взриви и хора със стабилна психика. А, не всички са със. Да не говорим за риска да се злоупотребява с това право, без да са ясни ползите. В случая детето е с установен произход. Не знам, уж в правото е ценност да се търси стабилност на отношенията, сигурност…
Може и още как! Живеш с мисълта, че човекът който те е отгледал ти е баща и изведнъж се явява някой друг, който е решил да ти “ отвори очите“. Това е пълен шок за детето.
Донори бол! Да не е луд да претендира до 18 години. Нали ще трябва да плаща издръжка.
И ако „Миньо“ излезе прав?
А майката що е спала с „муньовци“ а после го играе „грижовна съпруга и майка“. Много лицемерие на този свят ейййй
А как се доказва моментът на узнаване? На принципа „Една жена каза“ ли
Сега ще се отвори кутията на Пандора
Точно! Някой след 20 години със съмнителен интерес може да предяви претенции
Именно. Не знам какви трябва да са мотивите, които да оправдаят такова неограничено вмешателство в чужда правна сфера. Винаги съм си мислила, че атакувания в КС текст е прокаран за някой конкретно. Много съм изненадана от решението на КС.
Проф. Ковачева е описала много добре проблема
Ще е любопитно особеното мнение на Влахов и Димитров
Мда… това решение толкова добро, колкото и лашо
Браво на КС
Защото те са над тези неща ли? Ще го питам някой конституционен, ако се появи в живота му мъж, който твърди, че е биологичен баща на отрочето му.
Спомням си за случай, при който и съпругата, и съпругът твърдяха, че роденото дете не е общо, но по закон бащинството трябваше да е на съпруга. Пълен абсурд
Вярно е абсурдно
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Абсолютно правилно решение на КС! Чуждо дете се гледа по желание, а по неведение и заради незнание. И обратно – биологичният родител има пълното право това обстоятелство да бъде установено. Пораженията от замитането на лъжите са далеч по-големи от стреса при узнаване на истината. Вие какво твърдите – че женските лъжи са по дефиниция в полза на децата ли?!