Четвърто тълкувателно дело на ВКС за седмица
Кой е собственик на сградата, ако съпрузи строят на парцел на единия, притежаван и от трето лице
При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена? Това е въпросът по четвъртото тълкувателно дело, което образува тази седмица Върховният касационен съд. То ще бъде решено от Гражданската колегия и е под №4/2019 г.
Делото е образувано по предложение на състав на ВКС (пълния текст на определението виж тук), който е разглеждал усложнен спор за собствеността на къща между двама бивши съпрузи (единият от които е починал докато се разглежда делото). Върховните съдии Камелия Маринова (председател на състава и докладчик), Веселка Марева и Емилия Донкова са сезирани от жената, която оспорва решението на Софийския апелативен съд, с което е отхвърлен иска ѝ срещу бившия ѝ мъж, с който тя настоява да бъде призната за собственик на втория етаж от двуетажна трифамилна жилищна сграда. Първите две инстанции уважават насрещния иск на съпруга, че той е собственик на 5/6 от нея.
Историята на спора е следната. Мъжът и жената са женени от 1991 г. до 2003 г. През 1995 г. той наследява парцел, на който през 1997-98 г. двамата строят къща с лични средства на съпругата. През 1998 г. обаче мъжът прехвърля на трето лице 2/3 от дворното място (договорът между тях е развален през 2007 г.). За сградата липсва учредено право на строеж и към момента на построяването ѝ съпругът – ответник по делото е бил собственик на 1/3 от дворното място. През 1999 г. построената в парцела сграда е узаконена на негово име и на третото лице.
Софийският апелативен съд заявява, че „построеното в съсобствен имот става съсобствено между съсобствениците на терена, а частта от него, която съответства на правата на единия съсобственик, който е бил в брак по време на строителството, става съпружеска имуществена общност“. Той стъпва на т.4 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 5/1972 г, която гласи: „Включва се в съпружеската имуществена общност сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг“.
„Въпросът при извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, е релевантен за изхода на настоящия правен спор“, заявяват върховните съдии Маринова, Марева и Донкова. И констатират, че по него има противоречива практика на състави на Гражданска колегия на ВКС.
Според част от върховните съдии разрешението, дадено в ППВС № 5/1972 г. намира приложение и в случаите, когато единият съпруг е бил собственик на идеална част от поземления имот, в който е построена сграда по време на брака между съпрузите. „Построеното в съсобствен имот става съсобствено между собствениците на терена, като частта от него, съответстваща на правата на единия съсобственик, който е бил в брак по време на строителството, става съпружеска имуществена общност“, твърдят те.
Други техни колеги обаче са на мнение, че за да прецени дали една сграда е попаднала в съпружеската имуществена общност в резултат на приращение (по чл.92 ЗС), е от значение дали тя е построена в дворно място, което е било индивидуална собственост на единия от съпрузите, или е било съсобствено между единия от съпрузите и трето лице. Според тях ако парцелът е бил личен на единия съпруг, сградата в него е съпружеска имуществена общност. Но ако дворът е негов и на трето лице, върху построеното възниква съсобственост на притежателите на терена.
12
Коментирайте
Вероятно има конкретни казуси, които се разминаватв детайлите спрямо уредбата в НА, затова и противоречиваста практика.
Определено ППВС се отнася до случаите, в които няма съсобственик на дворното място. Тук разбира се е по-интересно с това разваляне на договора в последствие
Това Постановление на Пленума на Върховния съд създава предпоставки за несправедливо разделяне на имота.
постановлението е класа и класика, не е проблемът в него, а в това, че се строи без да се учредява право на строеж и не си оправят бакиите. после се развеждат и се хващат за гушите
За това още преди започването на строежа, трябва да се уреди собствеността върху земята. А не семейството да строи с техни средства, а накрая трето лице да има право на собственост.
Ей, ВКС много се засилиха в края на годината. Сега остава и да излязат с решения.
Да, прави впечатление този стахановски труд.
Сградата се строи с лични средства на съпругата и накрая тя е собственик на 1/6 от нея. Пълен парадокс.
Погледнете от другата страна на нещата. Имам общо място със сестра ми. Тя е омъжена и почват да строят със съпруга й. От къде на къде той ще има право на част, след като това място е наше наследство от родителите ни.
Да, сложен казус.
Тук е относимо и това, че къщата е строена изцяло със средства на съпругата! Т.е. има многообразие на ситуациите.
Това е доста ясно разписано в СК и ЗС, така че наистина не виждам как може да има противоречива практика. Но нека видим какво ще решат.