Предлагат промяна в Семейния кодекс
Който твърди, че е баща, ще може да оспори припознаването до година, след като научи за него
Предложените промени в Семейния кодекс
Чл. 62. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането, или до изтичането на една година от узнаване на обстоятелствата, обуславящи оспорването, но не но-късно от навършване на 14-годишна възраст на детето. Срокът не тече преди раждането
(2) Майката може да оспори, че съпругът и е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.
(3) В случая по чл. 61, ал. 2, ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг. Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.
(4) Непълнолетното дете може да оспори бащинството до изтичане на една година от навършването на пълнолетие.
(5) Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информиран писмено съгласие за извършването и.
Чл. 66. (1) Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето може да оспори припознаването в същия срок, когато интересите на детето го налагат. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
(3) Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.
(4) Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.
(5) Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването. Като ответници се призовават припозналият, припознатият и другият родител. Ако оспорващият е биологичен родител, съдът отменя припознаването и установява този произход. В противен случай искът се отхвърля.
(6) Когато интересите на детето го налагат, припознаването може да бъде оспорено и от прокурора чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му. Като ответници се призовават припозналият, припознатият и другият родител.
Припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването. Това да се запише в Семейния кодекс (СК) в отговор на критика от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), предлагат от Министерството на правосъдието (какви и къде са измененията и допълненията, които се предлагат, виж в почернения текст в карето). Законопроектът беше публикуван за обществено обсъждане, което ще продължи до 8 май 2020 г. (с него и с мотивите можете да се запознаете тук).
Повод за тази промяна в СК е констатацията на съда в Страсбург, че българското законодателство не предвижда правна възможност предполагаемият биологичен баща на дете, чийто произход вече е бил установен чрез припознаване, да го оспори директно и да установи собственото си бащинство. ЕСПЧ е установил, че националните съдилища отхвърлят исковете само с мотива, че предявилите ги нямат процесуална легитимация да оспорят припознаването, като изтъкват и че децата вече имат установен произход. По разгледаните от съда в Страсбург случаи това е станало без българските магистрати въобще да обсъдят индивидуалното положение на всеки един от заинтересованите – детето, майката, законния и предполагаемия баща.
„Според практиката на съда абсолютната невъзможност за предполагаеми биологичен баща да установи своето бащинство с единствения аргумент, че вече друг мъж е припознал детето, не съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията. Следователно налице е необходимост, в националното законодателство да бъде предвидена правната възможност всяко трето лице, имащо правен интерес, да може да оспори припознаването и да докаже собственото си бащинство“, заявяват от Министерството на правосъдието.
То предлага в СК да се регламентира, че ако оспорващият е биологичен родител, съдът ще отменя припознаването и ще установява този произход, а в противен случай ще отхвърля иска. Като ответници по делото ще се призовават припозналият, припознатият и другият родител.
С измененията в кодекса МП опитва да отговори и на друг проблем, свързан с бащинството, заради който България беше осъдена в Страсбург. Става въпрос за делото на Цанко Докторов, който в продължение на три години вярвал, че е баща на второто дете, родено по време на брака му и когато разбрал, че е от друг, вече бил изтекъл срокът по чл. 62, ал. 1 от СК. Тази разпоредба ограничава възможността на съпруга да оспори, че е баща на детето, до една година от узнаване за раждането.
Заради това съдът в Страсбург осъди България, като прие, че е погазено правото на личен живот на мъжа (повече за казуса можете да си припомните тук).
Затова сега Министерството на правосъдието предлага в СК да се регламентира, че искът на съпруга на майката за оспорване на собственото му бащинство може да бъде предявен „до изтичането на една година от узнаване на обстоятелствата, обуславящи оспорването, но не но-късно от навършване на 14-годишна възраст на детето“.
18
Коментирайте
Още дълго за съжаление ще ни „набиват канчетата“.
Хахахаааа, здрасти стари познайнико!
Вие това не го мислете. Мислете как да накарате тия от мъжки пол дето мятат семката и после дори издръжката не плащат и спорят за едни 30 лв издръжка. Защото такива случай има. Те не само не искат да имат нищо общо с детето си, но и пари не дават за него.
Пълно е с такива случаи. Не проумявам как може да има такива хоеа въобще.
На такъв индивид въобще няма да.му търся парите. И без тях ще се справя. По добре да е далеч от детето ми.
Уви има драматични моемнти и хора, които в началото се събират и смятат, че всичко ще е наред и така ще се чувстват цял живот, а в последствие установяват, че пред тях има неразрешими различия и се разделят, но междувременно плод на тяхната отминала любов са децата им. Те не може да страдат,.
Хората се променят с течение на времето. Събираш се с някого, всичко ви е о.к., а след години не можете да се понасяте.
Умувайте с кого си лягате и от кого имате деца. После става сложно.
Понеже някой смятат, че да фърлиш семката на 20 и да забремениш момиче, после след 15 години се сетиш, че имаш дете и смятат, че това ги прави родители – да им кажа, че не е така. На 20 като не си мислил с правилната глава, ще си гледаш детето или ще забравиш за него за цял живот. Това не ти е бакалия. Или имаш дете и го гледаш или нямаш. Но не става половинчато. Както са писали преди мен – родител е този който гледа детето, учи го, грижи се за него и му дава подкрепа и закрила, а… Покажи целия коментар »
Само глупости! Премахнете СИО! Дълги години това „Нещо“ унищожава българската нация!
Еми не е лоша идея. Не знам. Да кажат хората, които имат казус по тази тема.
Добра корекция ще е
Ами родител е не този на хартия, а този, който го е отгледал, като качествено същество.
Родител е не този, който е хвърлил семката, а този, който е отгледал детето. Та в тоя ред на мисли да умува съдъ на кого присъжда права, че е родител.
Според мен работата е ясна – всеки който е родител трябва да може да го докаже и евентуално да си вземе детето ако е нужно, защото може то да остане при неправилните хора.
…предвидена правната възможност всяко трето лице, имащо правен интерес, да може да оспори припознаването и да докаже собственото си бащинство“…
Че досега не е ли било така? Трето лице не може да каже, че е родител ли?
Аз им казвам на младите да се женят. Ма те си питат ушите. Деца ми прави, сватба не прави.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Трябва ли да ни „набиват канчетата“ от Стразбург, за да се сетим законодателно да уредим тази хипотеза относно правния интерес от оспорване на бащинството единствено подчинена до сега на 1-годишния срок от раждане на детето, което влече тежки последици – емоционални, икономически и др. Който е дръзнал да повдигне спор за установяване на бащинство след преклузивния 1-годишен срок от раждането на детето, на практика на него му е отказана правната възможност молбата му да бъде разгледана по същество, което означава отказ от правосъдие. Не виня съда! Така пише в закона и той е длъжен да постанови своя акт прилагайки го… Покажи целия коментар »