За първи път ВКС разяснява
Кога солидарен длъжник по банков кредит може да предяви Павлов иск
Отговор на серия от въпроси, свързани с банковия кредит и Павловия иск, по които въобще няма практика на Върховния касационен съд (ВКС), даде съставът, ръководен от шефката на Гражданската му колегия Светла Димитрова (пълния текст на решението виж тук).
Питанията, заради които до касация е допуснат казус от Русе, са три:
- Каква е спецификата на иска за обявяване на разпоредителна сделка за недействителна спрямо банката-кредитор (чл. 135 ЗЗД), когато е извършена в период на плащания от солидарен длъжник на вноските по договора за банков кредит?
- Кога следва да е възникнало и до кога следва да съществува регресното вземане на солидарния длъжник, извършвал плащанията, към другия солидарен длъжник? и
- Може ли да се приеме, че действията на съдлъжника по увреждането на кредитора същевременно са увреждащи и за солидарния длъжник, извършвал плащанията?
Първото, което разясняват върховните съдии Димитрова, Геника Михайлова (докладчик) и Даниела Стоянова, е как трябва да постъпи съдът, когато солидарен длъжник е подал иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) да се обявят за недействителни спрямо него разпоредителни сделки на другия съдлъжник. И посочват, че трябва да се изследват материално-правните предпоставки (условията) на правото по чл. 135 ЗЗД както по отношение на банката, така и на ищеца. „Това задължение възниква, когато в исковата молба се твърди, че ищецът е носител на правото по чл. 135 ЗЗД, но не пояснява дали то е възникнало за удовлетворения кредитор (за банката), а ищецът го е придобил на основание чл. 74 ЗЗД или е възникнало директно за него като кредитор по регресното вземане или сделката е увреждаща и за двамата“, посочва ВКС. И припомня, че разяснения за допустимостта на този иск, правната му характеристика, целта и последиците от уважаването му са дадени в ППлВС № 1/ 29.03.1965 г. по г.д. № 7/ 1964 г., ТР № 5/ 29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/ 2013 г. и ТР № 2/ 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. ОСГТК на ВКС. „За постигането им е без значение дали правото по чл. 135 ЗЗД е възникнало в полза на удовлетворения кредитор (на банката), или на ищеца (на кредитора по регресното вземане), или и на двамата. Такава искова молба има необходимото съдържание (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК), а не възпрепятства правото на защита на ответника“, заявяват върховните съдии.
След това посочват кога възниква вземането на банката и кога това на солидарния длъжник: „Съгласно чл. 430 ТЗ, вземането на банката възниква със сключването на договора за кредит. Регресното вземане на солидарния длъжник възниква с плащането, но неговото основание (и размер) произтича от вътрешните отношения между солидарните длъжници“.
ВКС посочва, че солидарният длъжник, изплащал задълженията по кредита с регресно право срещу друг солидарен длъжник, се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, т.е. на банката (на основание чл. 74 ЗЗД) и е частен правоприемник на правото по чл. 135 ЗЗД.
„Необходимо е правото да е възникнало. Регресното право е предпоставка за законната суброгация и нейна граница, а плащанията легитимират извършвалият ги солидарен длъжник като кредитор на другия солидарен длъжник на самостоятелно основание. Следователно предпоставките на чл. 135 ЗЗД са осъществими и по отношение на кредитора по регресното вземане (на ищеца). Регресното вземане е предпоставка на законната суброгация по чл. 74 ЗЗД, но законната суброгация не го погасява“, обясняват върховните съдии.
В отговора си те припомнят, че чл. 135, ал. 3 ЗЗД урежда и хипотеза, при която правото да подаде Павлов иск възниква и в полза на кредитор, чието (регресно) вземане все още не е възникнало. „Т.е. възможно е потестативното право да възникне едновременно и за кредитора, впоследствие удовлетворен, и за кредитора по регресното право преди плащането да е породило регресното вземане“, посочва ВКС.
Друго важно условие за разглеждане на Павловия иск на един солидарен длъжник срещу друг е регресното му вземане да съществува до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора по чл. 135 ЗЗД. „Погасяването му изключва легитимацията на ищеца като кредитор и носител на потестативното право, упражнено с иска, без значение дали то е било придобито по частно правоприемство или на самостоятелно основание. Съдът отхвърля така предявения иск, когато установи, че правото по чл. 135 ЗЗД не се е породило и за удовлетворения кредитор (трето за процеса лице), и за ищеца“, посочва ВКС.
И обяснява, че когато солидарният длъжник е обосновал Павловия си иск с настъпило частно правоприемство по чл. 74 ЗЗД, т.е. встъпил е в правата на банката-кредитор, съдът е длъжен да изследва условията на чл. 135 ЗЗД само по отношение на банката.
Различен е и случаят, когато искът е обоснован с твърденията, че сделката на разпореждане уврежда ищеца (солидарен длъжник по заема) като кредитор по регресното вземане. „По този иск съдът е длъжен да изследва условията по чл. 135 ЗЗД само по отношение на ищеца“, посочва ВКС.
Делото, по което върховните съдии се произнасят, е от Русе. По него най-общо двама души и болница се задължават солидарно да изплащат кредит от банка в полза на лечебното заведение. Плаща обаче само единият от двамата мъже, а другият междувременно даже продава свои имоти. Така този, който е правил вноските по кредита, а после си е търсил парите от другия длъжник, но не ги е получил, завежда Павлов иск, с който настоява да бъдат обявени за недействителни спрямо него продажбите на имоти на мъжа, от който има да взема пари.
ВКС уважава иска.
12
Коментирайте
Решението е като котешко повръщано – виждаш от какво се състои, ама не ти харесва как изглежда и в крайна сметка някой трябва да го чисти …
чл.135 ЗЗД Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
––––––––––––––––––––
Обаче, видно от решението, единия солидарен длъжник е само тъст – т.е. не попада в горецитираната презумция – баба ви Геника обаче, е приела че знанието на този тъст „също се презюмира“ – тази е за пенсия, а не за съдия във ВКС!
Тя е от младите, бе!
айде дешифрирайте моля – ако някой може – този бисер на гаспажа Геника:
“ Чл. 135, ал. 3 ЗЗД урежда и хипотеза потестативното право да възникне в полза на кредитор, чието (регресно) вземане все още не е възникнало, т.е. възможно е потестативното право да възникне едновременно и за кредитора, впоследствие удовлетворен, и за кредитора по регресното право преди плащането да е породило регресното вземане.“
трите бабички пак са се изявили…вчера избълваха един качамак, днес – друг – нищо в това решение не се разбира ясно – не става ясно въобще какво са приемали долните инстанции,кое е неправилното в техните актове…Геника Дебилова
този състав не може да стъпи на ясна мисъл и логика на съдии като Светла Цачева. за съжаление тя ще се пенсионира тия дни. ще липсва
Как може да дължиш пари, същевременно да продаваш имоти и да не се издължиш.
хе хе, че може, може, ама трябва да след това да издухаш супичката. за мен основните проблеми обаче са свързани с поръчителството и уведомяването на поръчителя при предсрочна изискуемост на кредита, но това е цяла отделна тема
Подкрепям и плаче за тълкувателно решение!
Да му мисли купувача, който вече си е платил.
Разбирам всичко, съгласявам се, но не мога да не изразя недоволството си от недоброто качество на решението като текст, а не като правна мисъл. Подобни решения трябва да се пишат с висока отговорност, особено в частта с отговорите на касационния въпрос.
Този съд отдавна има нужда от грамотен и рационален редактор на всеки акт, който излиза от там. Не може такова съществено по своята материя решение, да излезе в такъв вид. Решението не бива да изглежда като пряк продукт на интелектуален напън на ръба на менталните сили на съчиняващия го, а, напротив – като ясен текст, предназначен за разбиране от широка аудитория.