ВКС разяснява в решение по чл. 290 ГПК
Кога са задължителни личните грижи по договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане
Баба от Мездра прехвърля на внука си от София имоти срещу задължение за издръжка и гледане, но после я гледа дъщеря ѝ във Враца. Изпълнен ли е договорът, ако трето лице полага грижите вместо длъжника по него? Трябвало ли е мъжът да вземе баба си в София, за да го изпълни?
На всички тези въпроси, които често възникват в практиката, а се оказва, че се разрешават противоречиво, отговаря в решение по чл.290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател Борислав Белазелков и членове Борис Илиев и Димитър Димитров (пълния текст на решението виж тук).
Личната грижа
Договорът за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължението за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на длъжника и изпълнение по договора дължи той. Това е безспорното правило. „От това обаче не следва, че така сключеният договор не може да бъде изпълняван от трето лице или че третото лице може да освободи длъжника като изпълни вместо него, но само ако това е станало по поръчение на длъжника“, заявява ВКС.
И обяснява, че ако в договора не е уредена изрично възможност грижи да бъдат полагани от трето лице, прехвърлителят не може да бъде задължен да приеме изпълнение от трето лице. Това обаче не важи, когато са необходими специални познания или умения – на лекар, медицинска сестра, лице от същия пол за непосредственото обслужване на лежащо болен. „Кредиторът е длъжен също да приеме грижите на наследниците приобретателя, както и инцидентни услуги от трето лице, когато длъжникът е лично или служебно възпрепятстван от непредвидени обстоятелства, напр. негово или на друг близък внезапно заболяване или неотложен служебен ангажимент“, посочва ВКС.
Изпълнен ли е обаче договорът, ако без клауза в него, че грижите се полагат лично от длъжника, това на практика прави трето лице (както в случая на бабата, която е гледана от дъщеря си) и кредиторът приеме това изпълнение? „Когато кредиторът приеме предоставеното изпълнение от трето лице, длъжникът се освобождава от задължението си. При това е без значение дали третото лице е натоварено да изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля. Приеме ли изпълнението (макар да не е бил длъжен), кредиторът е удовлетворен“, отговарят върховните съдии.
И допълват, че следва да се има предвид, че ако той е доволен от получените издръжка и грижи, длъжникът не може да му натрапи повече, отколкото е съгласен да приеме, „поради което наследниците на кредитора не могат да претендират последиците от такова „непълно“ изпълнение“.
Какво значи издръжка и гледане
Законът не определя какви са насрещните права и задължения на двете страни по договора за издръжка и гледане, самият той е ненаименован. Затова тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните.
„При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи”, заявява ВКС. И казва какво трябва да се разбира под издръжка и гледане, ако така е посочено задължението в нотариалния акт.
Издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), обясняват върховните съдии. А гледането е полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.
„Поемането на други задължения, напр. да се живее общо домакинство, не може да се предполага. Ако такова задължение не е уговорено изрично в договора и не може бъде изведено от обстоятелствата (напр. фактическото положение), при които е сключен договорът, местоизпълнението е по местожителството на кредитора, а заживяването в общо домакинство може да стане по предложение на една от страните и приемане от другата – никоя от страните не е длъжна да направи предложение, а насрещната страна не е длъжна да приеме предложението“, пише ВКС.
Случаят с бабата и внука
ВКС дава всички тези разяснения заради случая с бабата и внука, който вместо да полага лични грижи за нея е оставил това на майка си. Договорът, с който 79-годишната жена му прехвърля имоти срещу издръжка и гледане, е от 2011 г. Първите две инстанции, разгледали делото – Районният съд в Мездра и Окръжният съд във Враца, потвърждават иска за развалянето му.
Те приемат, че възрастната жена се е нуждаела от ежедневни грижи, които внукът ѝ не е полагал за нея, тъй като е живял в София, а тя в Мездра и във Враца – през последните месеци от живота си. Като въззивният съд заявява, че е недопустимо личните грижи да бъдат изцяло изключени, като се прехвърлят на трети лица, ако не е уговорено изрично. Стъпвайки на общото правило на чл.68 ЗЗД окръжният съд твърди, че те трябва да бъдат полагани по местожителство на приобретателя, т.е. че внукът е трябвало да прибере баба си в София.
Освен това в решението си посочва, че посещенията на внука в Мездра са били епизодични и то без да са свързани с полагането на конкретни грижи. Окръжният съд приема, че дори и да е ходил всяка седмица във Враца, където живее баба му в месеците преди да почине и да е давал 200-300 лв. за лекарства и памперси, „тези посещения не могат да бъдат приравнени на дължимите ежедневни, системни и непрекъснати грижи, каквито предполага договорът за издръжка и гледане“.
ВКС заявява, че правилно окръжният съд е приел, че докато е живяла в Мездра бабата обективно е имала нужда от повече грижи, но неправилно не е съобразил, че нито се твърди, нито са събрани доказателства тя да е била недоволна от получените и да е била съгласна да приема повече грижи. „Близо година след сключването на договора външният вид и битът на прехвърлителката не са се променили, била е посещавана от приобретателя и майка му, но по делото няма данни тя да е изразявала неудовлетвореност от това, което е получавала или да е била готова да приема по-конкретни грижи и повече издръжка“, пише в решението.
Когато през есента на 2012 г. поради влошаване на здравето ѝ възрастната жена вече не е била в състояние да се обслужва сама, тя е приела предложението да се премести при дъщеря си във Враца, където да получава необходимата грижа и издръжка. Това според ВКС свидетелства за положителната обща оценка за полученото до този момент, както и за желанието на бабата договорът да бъде запазен и изпълнението му да продължи и занапред.
„Правилно съдът е приел, че възможност за полагане на грижи от трето лице не е уговорена в договора, но в нарушение на закона е приел, че макар необходимите грижи да са получавани и приемани от прехвърлителката, те не се считат за изпълнение от приобретателите, както и че за тях е съществувало задължение да вземат приобретателката да живее при тях в София в общо домакинство“, посочват върховните съдии.
И отменят решението на Окръжния съд във Враца.
8
Коментирайте
I set down again, a-shaking all over, and got out my pipe for a smoke; for the house was all as still as death now, and so the widow wouldn’t know. Well, after a long time I heard the clock away off in the town go boom — boom — boom — twelve licks; and all still again — stiller than ever. Pret- ty soon I heard a twig snap down in the dark amongst the trees — something was a stirring. I set still and listened. Di- rectly I could just barely hear a ‘me-yow! me- yow!’ down there.[url=https://168won.com/view/xingyft/pk10kai.html]幸运飞艇开奖直播[/url]… Покажи целия коментар »
Work hard, travel harder ! UFABET
I follow my heart … and it usually leads me to the airport. UFA
สล็อต ฝาก – ถอน AUTO
both slot games and fishing. There are more than 100 games ever, and we have brought to find a game that is one of the most popular games.
ลิงค์ทางเข้าเล่น SBOBET ล่าสุด
Try it and you will definitely like it
Не виждам защо договорът да не може да се изпълнява от трето лице. Баба ми прехвърля апартамента, а за нея се грижи майка ми, понеже аз съм с малко дете. Какво толкова.
Напълно споделям! Не може да се презюмира, че точното изпълнение изисква бабата прехвърлител да живее при длъжника. Личната грижа е специфична във всеки случай и колкото и да се разсъждава в повечето случаи възрастните хора сами отказват да напуснат дома си
Напълно съм съгласен! Не може да се приеме, че последното изпълнение изисква бабата прехвърлител да живее с кредитополучателя. Грижата за себе си е частна при всяко обстоятелство и като цяло по-опитните хора няма да напуснат домовете си сами, независимо колко разумно би било това. tv izle