ВКС в тълкувателно решение
Когато парите не стигат, първо се погасява лихвата за забава, после – главницата
При предсрочна изискуемост, на кредитора се дължат непогасеният остатък от главницата и законната лихва от настъпването ѝ до плащането, приеха още Гражданската и Търговската колегии
Из Закона за задълженията и договорите
Когато парите не стигат за изплащане на целия дълг, първо се погасява законната лихва за забава, а после главницата. Това е правилото, освен ако длъжникът и кредиторът не са уговорили друго, приеха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
В него върховните съдии заявиха: „Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите“.
Практиката застъпваше различни виждания кога се погасява лихвата за забава – дали като се следва правилото разноски, лихви, главница на втората алинея на чл. 76 ЗЗД, или на първата алинея на разпоредбата, която първо дава право на длъжника сам да избере какво погасява, а ако не го направи, въвежда правилото, че първо се погасява най-обременителното или най-старото задължение.
Споровете възникват, тъй като ЗЗД говори просто за лихви, без да разграничава дали са възнаградителни и обезщетителни. И така, приемайки, че лихвата за забава е най-обременителното задължение, някои юристи застъпваха тезата, че то трябва да се погасява преди главницата (тази теза например обоснова в становището си по тълкувателното дело Висшият адвокатски съвет). Други я нареждаха заедно с възнаградителната лихва по договора за кредит и следваха поредността в чл. 76, ал.2 ЗДД – разноски, лихва, главница.
Преди да дадат своя отговор върховните съдии правят няколко уточнения. Първото е, че правилата в чл. 76 ЗЗД се прилагат, само ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. Второто е, че ако длъжникът предложи на кредитора, а той приеме, други условия и ред – различни от тези в договора или в закона, чл.76 ЗЗД отново не се прилага.
След това заявяват, че по отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна.
„Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви“, обясняват те. И завяват: „Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му“.
В решението се напомня, че всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо това за главницата и точното изпълнение включва погасяване на главния дълг и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви.
„Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл.66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл.111, б.”в” ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата“, пише в тълкувателното решение.
Като ВКС казва, че няма пречка длъжникът да посочи какво плаща – лихва или главница, но това не обвързва кредитора. И разяснява какво може да направи кредиторът в тази ситуация – да приеме така предложеното изпълнение, да откаже да го направи, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. „Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението“, заявява обаче ВКС.
В решението се разсява и хипотезата, при която длъжникът има няколко главни задължения и няма пари, за да плати всичките. Тогава той може да заяви кое погасява.
„Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането“, заявява ВКС.
И припомня, че, ако длъжникът не посочи кое задължения погасява, се спазва следната поредност:
погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД.
При предсрочна изискуемост на вземането на кредитора се дължат непогасеният остатък от главницата и законната лихва от настъпването ѝ до плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му, приеха още Гражданската и Търговската колегии в тълкувателното си решение.
Основният въпрос беше дали се дължи и договорна лихва. Част от съдиите застъпваха становището, че настъпва предсрочна изискуемост и на непадежираните анюитетни вноски, които включват части от главницата, възнаградителни лихви и такси, т.е. че при предсрочна изискуемост вземането на кредитора е в размер, какъвто би му се дължал и при точно изпълнение.
За да стигнат до отговора на въпроса по тълкувателното дело, върховните съдии изследват и уредбата на банковия кредит и посочват, че чл.432, ал.1 от Търговския закон изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви при предсрочна изискуемост.
„С волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора – за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата.
Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго“, пише ВКС.
15
Коментирайте
Всичко това за това как било тежко за длъжника е отчасти вярно… Обаче да не забравяме, че няма европейска юрисдикция, където лихвата да се погасява преди главницата. И това е така още от 1804 г. и Наполеоновоя коедкс. Ако ВКС беше приел обратното, щяхме да станем за резил в цяла Европа и никой нямаше да инвестира у нас, защото нямаше да има гаранция, че въобще може да си събере вземанията. Що се отнася до защита на длъжника, за нея има други инструменти. Коментиралите да не забравят, че длъжникът освен беден кледитополучател може да е и нагла банка или застраховател. И… Покажи целия коментар »
пак се раздрънкахте – дали е отделно вземане,или лихва към главницата,обезщетението по чл.86,ал.1 ЗЗД си е с 3 год. давност – тогава какво е „прецакан“ Длъжника,че не мога да разбера?в първия вариант Кредитора прави обективно съединяване на исковете за Главница + този по чл.86,ал.1 ЗЗД,във втория – един иск+ мораторна лихва до момента на Исковата молба -е,къде е разликата? просто се премахват противоречията,и свободното творчество на долните инстанции,и не се налага адвокатите да хвърляме боб…вярно,щом се прие че обезщетението по чл.86,ал.1 все пак е лихва,ще се погасява първо тя,и после главницата – но и да е отделно вземане,Кредитора пак може… Покажи целия коментар »
Хем си прав, бай Иване, хем не си. По втория въпрос съм напълно съгласен и с ТР, и с теб.
Но я се замисли как лесно се затъва с ОЛП+10 – не три, а една година ти стига? Който не изпълнява точно, дължи обезщетение, но приоритетно и за кредитора, и за длъжника е погасяването на главното задължение.
Поздравления на ВКС, че не се поддаде този път на популизма и сиромахомилството. Щяхме да станем за резил пред цял свят. Във всички нормални държави общият ред (подчертавам – общият ред) е погасяване на разноски -> лихви -> главница. По ДОПК е изрично обърната последователността на „прихващане на плащанията“ и това винаги се е изтъквало като голям бонус от страна на държавата към гражданите ѝ. Пълна простотия и вероятно поръчкови бяха онези решения по конкретни дела, където се приемаше, че обезщетението по чл.86 ЗЗД било „в размер“ на законната лихва, ама не било, видиш ли, лихва.
Искрено се съмнявам, че кредиторът би приел промяна в условията от длъжника.
Публична тайна е, че банковото лоби във ВКС е сериозно.
По-важен е вторият въпрос, с който масово злоупотребяват кредиторите – хем обявяват предсрочна изискуемост, хем си претендират всички лихви и такси и въобще всичко, включено в анюитетните вноски, все едно погасителният план още си действа и при обявена предсрочна изискуемост. Така че отговорът на ВКС тук е много правилен и никак не е в интерес на монополистите и големите кредитори – щом си обявил предсрочна изискуемост – размерът на вземането ти като кредитор се определя в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на астъпване на предсрочната изискуемост до датата… Покажи целия коментар »
Честно казано ВКС не за първи път ме разочароват със свое решение. И пишат в актовете си “ В иметона народа“
Тоест, длъжникът отново е првцакан.
Трябваше да се даде право на длъжника сам да избере какво погасява при невъзможност да покрие цялата сума.
Иска се смелост да кажеш, че първо се погасява главницата, но истината е, че това е единственото справедливо положение. Иначе със законната лихва някои хора все нея ще си плаща и никога няма да стигнат до главницата. Не виждам солидни аргументи в това решение, а само преразказ на ЗЗД с леки, ама много леки елементи на разсъждение
без изненади… лихвата си била лихва, ама не е така, дами и господа върховни съдии, ЗЗД в ал. 1 на 76 не случайно премисля какво е обременително, кое е старо и въобще, тази логика винаги важи. В полза на кредитора е, ама не е хуманно
В полза на монополистите е и ще създаде вечни длъжници.
Сит на гладен не вярва.
От това решение могат да се направят няколко извода:
1. Щом има ясна разпоредба на закон, а съдиите прилагат противоречива практика по нея, какво ли е нивото на съдиите…
2. ВКС е изтълкувал закона, преразказвайки го, което можеше да се спести, ако съдиите си четяха учебниците по гражданско право.
3. Щом ЗЗД регламентира (макар и диспозитивно) една не много справедлива уредба, която може да вкара длъжника в хипотеза на безкрайна задлъжнялост, непрестанно плащайки лихви, то май е време да се измени ЗЗД. Няма закон, който да е светиня и да не трябва да се пипа, ако обществото би имало полза.