Не виждам буквите пред себе си – очите ми плуват в сълзи. Бях се планирал тази пролет да пишем с Маргарит съвместно изследване за държавата в международното и съюзното право.

И не за посмъртни спомени…

А те силни – който и да излезе, все ще е разкъсващ, все ще е спомен завинаги, все ще е спомен-урок!

Защото Маргарит беше човек-шампанско! Изключителен юрист, задълбочен учен, чаровен интелектуалец, невиждано предан и òбичен приятел! Да не ми се сърдят живите, човек с такъв букет от интелектуални и човешки качества друг не познавам!…

Умен, с бърза, точна и богата мисъл. Образован до енциклопедичност, досаден чак. Работлив като магаре, ама какво златно магаре – като онова на Хуба Фул. Педантичен до полуда – не норма, не термин или фраза, не запетайка – редовете броеше, „една страница са 30 реда, бай Танасе, не колкото ти дойде!“… Приключим по тъмно, ще почерпи, ще ми олекне, че най-сетне сме свършили – на сутринта: целият текст отново, дума по дума, и пак 30 реда на страница… Като ми писне и изръся нещо чепато – смееше се от сърце. И на себе си се смееше. И на никого не се присмиваше. Имаше тънко чувство за хумор, английски фина ирония, жив език – подигравка със жив човек: сакън!

Че и нямах много тъй близки хора, като него…

Заслугите за АЕЦ „Козлодуй“

Най-здраво ни оплете съдбите работата в Гражданския комитет за защита на АЕЦ „Козлодуй“. С акад. Стефан Воденичаров – национално богатство, което вчера също изпратихме при Господ да търси единението… – веднага си паснаха – а иначе толкова различни, страх ме беше, като се запознаха… Тоя комитет просъществува 2 години – ама много работа свърши. И я свърши основно Маргарит!

Като се хванахме подписка за референдум да правим, първо седна да разучи закона (то пък един закон, от първия текст противоконституционен…), сетне има ли някаква практика, опит някакъв – „опитът най учи!“. Три пъти докладва пред Комитета, 30 пъти преработи становището…

Сетне Правния анализ – това беше пир на фантазията и юридическата мисъл! 110 страници стана. И пак с неповторимия си подход – привлече тежка артилерия: за международното право проф. Янков, за европейското – Ружа Иванова. Знаеше езици – но поне с трима преводачи се консултира по небългарските писания. И от 20 страници доклад стана цял том. И го разказа – дълго или кратко – по различен начин пред Комитета, пред ръководството на АЕЦ-а, пред някои колеги, пред журналисти. Имах чувството, че 4 доклада сме написали…

После го занесохме в Европейския парламент. И там сладкодумен, дипломатичен и съобразителен – намери ключ и за лявата, и за дясната врата. И Ролф Линкор, германски евродепутат, се принуди да възкликне: „500 000 подписа са респектиращо много дори за 80-милионна Германия“. А други двама, като разгледаха анализа, се ангажираха да направят запитване до комисаря по енергетиката. И го направиха!

Накрая дойде делото в Люксембург. Там д-р Ганев беше в стихията си. Не миряса, докато не намери най-добрите брюкселски адвокати – българин още не можеше да пледира пред Съда на ЕС, годината беше едва 2002-а. Не миряса и докато не намери за какво да се хванем. И не мигна, докато не изпипа правната аргументация до непоклатимост. Срещата ни в брюкселската кантора трябваше да продължи час – откарахме над 3. Срещу нас – огромните Реймонд Вандер Елст (с 40 години стаж пред Съда на ЕС!) и Пиер Ламбер (и той с огромен опит).

Онези задаваха въпроси – д-р Ганев от България отговаряше. Ако трябва – подробно, ако не – кратко. Пак като питат – пак обяснява.

Накрая метр Ламбер попита тъжно: ама как да ù вземем на българската атомна централа хонорар, като вие сте свършили цялата работа? И наистина поискаха да им се плати само за 10 часа – минимумът за внасяне на жалба. И написаха до директора на АЕЦ „Козлодуй“: „Ние само придвижихме направеното от българските колеги“.

Това дело остана в историята. Поне по 3 причини. Беше първото дело пред Съда на ЕС, по което ищци са българи (шестимата председатели на синдикатите в АЕЦ-а). И първото за атомна електроцентрала.

И делото, по което Съдът на ЕС ясно каза: ЕК не е задължавала България – и не може да я задължи – да затваря атомни реактори…

Нататък историята беше дописана с …мерзост. Паси обяви, че „референдумът е най-добрият начин един народ да се самонакаже“, ВАС отмени решението на правителството за затваряне на Глава „Енергетика“, а тогавашният председател на ВАС Светла Петкова публично поиска на министър Милко Ковачев да му се търси наказателна отговорност за неизпълнение на съдебно решение. Тогава с Маргарит написахме в „24 часа“: „България има нужда не от затворени министри, а от отворени реактори“. Мина време, разбрах, че и от двете имала нужда…

Малко по-късно в София дойде Ферхойген и заяви: „Аз така и не разбрах защо България си затвори реакторите“…

Днес нямаме и реактори, няма го и Маргарит…

Маргарит нямаше врагове!

Не всички го обичаха, на някой с пожълтели от паветата на „Руски“ подметки им стоеше провинциален, други не му преглъщаха амбициите, трети – подхода. Като стана заместник-министър на правосъдието, чух от някои, които не знаеха, че сме близки, „каква грешка е тоя“… Само че тия с грешките вече никой не ги помни, а Маргарит стоеше в министерството като гранитен блок. Работата я вършеше с невиждана съвестност. Ако нямаше спешна работа – създаваше си. Ако някой не си е свършил добре своята – не го оставяше на мира, докато не я.

И там екип създаде – едни завари и приобщи, други доведе, на трети помогна да израснат. Осмисли длъжността си. Остана в два кабинета – само по себе си рядкост – и в прекрасни отношения и с двамата министри, също рядкост. С третия вече нямаше как – освен благост, Маргарит имаше и силно чувство за достойнство!

И да, мили ми пълзящи запетайки, ГРЕШКА БЕШЕ! Грешка беше, че Маргарит не остана още в голямата власт – защото хора като него много липсват на Отечеството!

Грешка беше, че с българска умятност му попречихте да отиде съдия в Страсбург! Грешка беше, че в Правния институт му тровеха живота хора, прочели и написали общо 200 страници…

Грешка беше, че помогна на стотици хора, а за себе си помощ почти никога не поиска…

И грешка беше, Магич, че те изтървахме! Огромна и непростима грешка…