Как ще се влиза „Право“, какво ще се учи и как ще се завършва
Предложенията за реформа в юридическото образование разяснява пред „Лекс“ министърът на правосъдието Надежда Йорданова
Без изпит по български език и история на „входа“, нови дисциплини и единен държавен изпит на „изхода“. Това са част от предложенията на Министерството на правосъдието за реформа на юридическото образование.
Очаква се до дни то да публикува за обществено обсъждане проект за изцяло нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“.
Какви са идеите, които ще бъдат поставени за дискусия, разказва специално за „Лекс“ министърът на правосъдието Надежда Йорданова.
„Действащата наредба е от 1996 г. След това България се присъедини към Европейския съюз, правната система се усложни, много се промени обществено-икономическият живот. Промениха се и обществените потребности за това в какво трябва да бъдат обучавани младите юристи, какви знания и умения трябва да придобият. Всички тези обстоятелства показаха, че с изменения в един или друг хорариум или предмет в програмата няма да може да се отговори на тези потребности и наложи изработването на изцяло нов нормативен акт“, обяснява тя.
Министър Йорданова извежда три най-съществени промени, които са залегнали в новата наредба.
„На първо място, осъвременяваме набора от дисциплини, които ще изучават юристите. Засилваме обучението по Право на ЕС, освен като отделна дисциплина, регламентираме, че то трябва да се изучава и в рамките на всички останали дисциплини. Въвеждаме като задължителна дисциплина Защита правата на човека. България за съжаление е на челните места на държавите, които не изпълняват повече от 5-10 години решения на Европейския съд по правата на човека. По-големият проблем, с който за съжаление се сблъсквам ежедневно, е, че когато говорим за фундаментални човешки права, за фундаментални принципи, както на Европейската конвенция за правата на човека, така и на Правото на ЕС, срещам неразбиращи погледи. Не само на граждани, а и на юристи. Този дефицит не може да се преодолее само със специализирани курсове за работещите юристи. Става въпрос за ценности и те трябва да бъдат възпитавани“, посочва тя.
Втората промяна, която отличава, е регламентирането в наредбата на набор от конкретни практически знания и умения, които трябва да придобият студентите по „Право“.
„Третата голяма промяна е, че предвиждаме, единен държавен изпит. Юридическата професия пряко засяга тъканта на обществения живот, съдбите на хората и затова юристите трябва да завършват при еднакъв стандарт“, заявява министърът.
Как ще се влиза „Право“
С новата наредба се слага край на досегашните изпити по български език и по история на България, които и без това през последните години на пандемия не се провеждаха и бяха заменени от резултатите от матурите.
Въпросът как точно да се влиза право остава отворен за общественото обсъждане на наредбата.
„Срещите със студентите и с деканите на юридическите факултети, както и онлайн проучването, което направихме, сочат, че по този въпрос мненията са разделени. Половината застъпват становището, че годините на COVID-19 са показали, че входът с резултати от матурата е достатъчно добър. А другата половина са на мнение, че изпитът е добро средство, за да се гарантира, че влизат мотивирани хора, които целенасочено са положили усилия, за да учат „Право“, обяснява Надежда Йорданова.
Затова в проекта ще бъдат предвидени два варианта за „вход“ в юридическите факултети. Първият е с резултатите от зрелостните изпити, а вторият – писмени конкурсни изпити, „които включват най-малко проверка на знанията по български език и способността за логическо мислене“. Условията и редът за тях ще се определят от даденото висше училище. Като се дава възможност университетите да си признават взаимно резултатите от положените изпити – при какви условия, ще решават сами.
„Хората, които упражняват юридическата професия, е много важно да имат две базисни умения. Първото е добре да владеят езика – говоримо и писмено, да имат висока езикова култура. А второто – да имат логическа мисъл. Голяма част от практикуването на юридическата професия изисква способност да мислиш логически, да анализираш и да обобщаваш информацията, да вървиш от конкретното към абстрактното и обратното“, заявява министърът на правосъдието.
Но посочва, че по време на дискусиите по новата наредба е изтъкнато, че ако всеки университет разработи свой специфичен изпит, това ще създаде паралелна система от допълнителни уроци, необходими, за да се подготвиш за кандидатстване в конкретното висше училище. „Това са валидни аргументи, затова оставяме въпроса отворен“, казва Йорданова.
Какво и колко ще се учи – нови дисциплини и хорариуми
Обучението по специалността „Право“ за професионалната квалификация „юрист“ се осъществява на образователно-квалификационната степен „магистър“, за придобиването на която се изискват не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години, предвижда новата наредба.
Минималният хорариум за цялото обучение остава 3500 часа, колкото е и сега.
Промяната тук е по отношение на задочниците. В момента те трябва да покрият 60% от хорариума на студентите редовно обучение. А новата наредба вдига изискването на 80%, т.е. вместо 2100 часа за цялото си следване, те трябва да се обучават поне 2800 часа.
„Това предложение среща много широка подкрепа. Ще се запази задочното обучение, но се завишава хорариумът, защото в крайна сметка студентите излизат с едни и същи дипломи и трябва да имат еднакви знания и умения. Включително има гласове и в посока на това задочниците да имат същия хорариум като колегите си редовно обучение, но да учат една година по-дълго“, сочи министърът.
Новата наредба запазва правилото, че поне половината от хорариума трябва да е за лекции.
Нужно ли това, при положение че има достатъчно учебници, от които студентите да четат теория? „Запазихме това правило, защото все пак във висшето образование основният елемент е академичният. Трябва студентите да придобият теоретични знания. Освен това съм се убедила от собствения си опит, че проблемът не е в обема на лекциите, а как се провеждат те. За мен е изцяло погрешен преобладаващият модел в българските университети, при който лекциите се превръщат в едни многочасови диктовки“, отговаря Надежда Йорданова.
А как трябва да бъде? „Давам пример със себе си. Завършила съм Софийския университет, а след това имах възможност да специализирам в Университета по право – Лондон, тогава беше Колеж по право на Англия и Уелс, там лекциите се развиваха по съвсем различен начин. В началото на всеки модул, който започвахме да изучаваме, получавахме за всяко от занятията темата, която ще се разисква и какво трябва да сме прочели. Лекциите бяха представяне на основните правни въпроси, свързани с дадената тема и дискусия. Обсъждане на конкретни въпроси, свързани с дадения правен институт, обясняване на практическото му значение, дебат, диалог между преподавател и студенти“, разказва министърът.
Но заключава, че промяната в подхода не може да стане с промяна на хорариума.
Един от големите въпроси в новата наредба е кои ще са задължителните дисциплини и по колко часа ще се учат. Министерството дава конкретни предложения, но те са отворени за промяна, според становищата, които ще бъдат изразени при общественото обсъждане.
Новата наредба предвижда две нови задължителни дисциплини с по 75 часа хорариум – Защита правата на човека и Организация на правосъдието и правозащитните институции.
Освен това залага увеличаване на хорариума по някои от познатите задължителни дисциплини.
Административното право и процес се разделят и получават самостоятелен хорариум. И вместо общо 150 часа, ще се учат 75 часа Административно право и 90 часа Административен процес (общо 165 часа).
По-голямо е обаче увеличението на хорариума при Правото на Европейския съюз, което вместо досегашните 75 часа, ще се учи 120 часа.
С 30 часа повече ще е обучението по Наказателно процесуално право – 165 часа. 90, вместо 75 часа, ще е това по Вещно право. Хорариумът по Международно публично право скача от 90 часа на 105 часа, а този по Данъчно право става 105 часа (сега е 75).
За сметка на това се намалява хорариумът по две дисциплини – История на държавата и правото на 75 часа (в момента 90 часа) и Финансово право – 75 часа (в момента 105 часа).
„Нека да видим какво ще каже общественото обсъждане. Важно е да бъдат взети под внимание обективните необходимости на обществото. Затова е увеличен хорариумът по Административно право и процес. С оглед на усещането за безнаказаност и необходимостта от справедливост, е прието, че студентите трябва да отделят повече време на Наказателния процес“, дава примери тя.
Девет нови дисциплини влизат в списъка на тези избираеми, които факултетите са задължени да включат в обучението. В момента те са длъжни да предлагат само Римско частно право, Право на интелектуалната собственост, Криминалистика, Криминология, Банково право, Наказателно-изпълнително право и правен режим на държавната служба.
Сега в задължителния списък с избираеми дисциплини влизат правен режим на обществените поръчки, на защита на потребителите, на защита на околната среда, на здравеопазването, на защита на конкуренцията, на Вътрешния пазар на Европейския съюз, както и реторика и академично писане, и юридическа етика.
Голямо нововъведение е задължението за университетите да включат като избираема дисциплина и обучение по чужд език – общоезикова подготовка или специализирано обучение с юридическа насоченост, в зависимост от нивото на владеене.
10-те цели на обучението по „Право“
За първи път в нормативен акт са формулирани цели на обучението по „Право“. И наредбата регламентира, че то осигурява придобиването на практически умения и компетентности за:
- формулиране и защитаване на правна теза;
- анализ на съдебната практика;
- решаване на казуси;
- извършване на научно-юридическо проучване, включително на работа с национални и чуждестранни правно-информационни системи;
- академично писане, включително подготовка и писане на есе, академични статия, дипломна работа и коментар на съдебна практика;
- участие в дебати, реторика и съдебна реторика;
- подготовка и провеждане на преговори по юридически казус;
- подготовка на проекти на юридически документи, включително на договори, правни съвети, искови молби, отговори на искови молби, подготовка на пледоарии, съдебни актове и други процесуални документи;
- професионални отношения с колеги, клиенти и граждани, търсещи юридическа институционална помощ и съдействие;
- юридическа професионална етика.
„Един от основните проблеми, който се поставя от студентите и от бизнеса е, че младите юристи завършват без способности да напишат договор, молба, да не говорим за искова молба. Това е един от начините да решим този проблем – като посочим, че освен теоретичните знания, обучението по „Право“ трябва да дава и конкретни практически умения“, обяснява идеята министърът на правосъдието. И сочи, че подобен подход вече е възприет по отношение и на други регулирани професии.
„Чух много становища, че все пак висшето образование не е занаятчийство и трябва да дава високи академични и теоретични познания. Разбира се! Но трябва да имаме предвид, че студентите по „Право“ трябва да могат да вършат конкретни неща в практиката. Нека да не смесваме двете неща. Как придобиваш теоретични познания и ги осмисляш, без да си видял конкретния юридически документ, за който се отнасят, без да си го пречупил през съответния казус? Без тях се случва просто едно запаметяване“, коментира Йорданова.
Предимства при участие в състезания, правни клиники и кръжоци
В тази връзка тя казва, че трябва да се стимулират и оценяват допълнителните активности на студентите, които изискват самостоятелната подготовка, проучване, анализи и практическото им приложение.
Затова в новата наредба е предвидено студентите, които участват в национални, европейски или международни състезания по право, в правни клиники, кръжоци и други форми на практически занимания да имат право да получат определен брой кредити за това, по преценка на висшето училище. Ако не искат кредити, те ще могат да се освободят от задължителната практика.
Освен това се увеличава продължителността на учебната практика от две на четири седмици и се предвижда, че тя е задължителна от втори до пети курс.
Революцията национални държавни изпити
Революцията в новата наредба безспорно е въвеждането на национални държавни изпити, при които в един и същи ден и час възпитаниците на всички юридически факултети в цялата страна ще решават един и същи казус.
Изпитите остават по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки и пак всеки от тях ще има писмена и устна фаза. Те ще се провеждат в две изпитни сесии – есенна (октомври декември) и пролетна (март-май).
„Единният държавен изпит е необходим, за да гарантираме, че студентите, които завършват „Право“ отговарят на единен стандарт за преценка на качеството им. Държавните изпити имат оценка и трябва да сме сигурни, че „Отличен 6“. „Добър 4“ и „Среден 3“ във всички факултети означават едно и също“, заявява министърът.
Тя припомня, че през годините Министерството на правосъдието завиши сложността на практико-теоретичния изпит за придобиване на юридическа правоспособност. „Но се оказа, че доста млади юристи не могат да го издържат. Това е една червена лампа, която показва, че има проблем, който трябва да бъде решен“, категорична е Надежда Йорданова.
И подчертава: „Юридическата професия е регулирана и с особено обществено значение, а и има юристи, които могат да я упражняват без да са придобили юридическа правоспособност. Така че трябва да вдигнем качеството и да въведем единен стандарт при държавните изпити“.
Проектът за нова наредба предвижда, че писменият държавен изпит е анонимен и се състои в решаване на казус. Той се насрочва със заповед на министъра на правосъдието, а всеки студент го държи в университета, в който е учил.
Всяка година министърът на правосъдието ще утвърждава два списъка – с хабилитирани преподаватели и с представители на практиката, които могат да участват в провеждането на държавните изпити. Предложения за преподавателите правят факултетните съвети, а за практикуващите юристи – двете върховни съдилища и двете върховни прокуратури от собствените си редици и Висшият адвокатски съвет – на адвокати с най-малко 15 години юридически стаж.
Когато наближи времето за държавните изпити, ще се тегли публичен жребий, измежду всички в списъците и ще се сформира комисия, която ще разработва по три варианта на казус за трите писмени изпита. Казусите се базират на постановено окончателно съдебно решение на върховна инстанция и не може да засягат случаи, при които съществува противоречива практика.
В деня на изпита в Министерството на правосъдието ще се изтегля един от трите казуса и него решават всички студенти от всички факултети. За целта ще могат да ползват само нормативни актове. Продължителността на изпита ще е 4 астрономически часа.
Комисията, съставила казусите, подготвя и отговори към тях. И още след края на писмения изпит, решението на казуса, който се е паднал, ще се публикува на сайта на МП.
Резултатите се обявяват до три дни след приключването на изпита. Те се проверяват от изпитна комисия, която включва двама хабилитирани преподаватели от съответната област и един представител на практиката. Важно изискване е, че единият от преподавателите задължително трябва да е от друг факултет. Членовете на комисията се определят чрез жребий в Министерството на правосъдието.
Както и досега, до устен изпит ще се допускат само студентите, получили оценка „издържал“ на писмения. Остава отворен въпросът за това кога ще се провежда устният изпит. „Оказа се, че няма достатъчно хабилитирани преподаватели, за да може и той да е едновременно във всички факултети“, обяснява Надежда Йорданова.
Затова детайлите по сформирането на изпитните комисии ще бъдат изяснени след общественото обсъждане.
97
Коментирайте
Надето е специализирала в Лондон-а и ги знае как се правят лекции, не можеш да я дискредитираш. Може да няма никакъв професионален, академичен или житейски опит, но пък е министър…Така че ще си промени наредбата, а в Благоевград, Бургас и къде ли още не факултеТИТИ ще продължат сами да си изпитват добре подготвените студенти и да бълват способни кадри.
Много ме кефи хора, които никога не са ходили на конкурс, с някаква практика по-скоро в политическите среди да се правят на реформатори във всичко, искат реформа в наказателната политика на държавата, но самите те не са виждали наказателно дело, говорят за специализация политически, но се съмнявам, че знаят дори дефиницията на ОПГ, да не говорим за следствени действия и всичко друго, те така и тука, слабо министерство без подход.
И как без изпити по български? Имат ли представа каква излагация е да застане съдия в зала и да не му се разбира какво говори заради диалекта му? Или да няма ЕДНО решение, определение, присъда, в което да няма грешки. ТЕ СА АБСОЛЮТНО НЕГРАМОТНО написани!!!
Така е, но и сега в много университети, изпит по български език за юридически факултети е символичен…
На фона на примиера ни Вие какво очаквате? То даже най- добре да го майхат българския език – само усложнения с тази кирилица за ЕС.
Няма нищо страшно да се премахнат кандид.студ.изпити, то и без това не са показател. Важното е качеството на висшето образование, възможността за ефективни стажантски програми, повече практически упражнения и възможност за профилиране на държ.изпити по материя, за да може оценката да е мерило на задълбочен интерес в дадена област и знания. Всичко друго са само думи, срещу вятъра, крещяща неграмотност, некадърност и високомерие.
Няма да „журка“ казусите,както Барни ръбъла искаше да се журкат делата.
ХА ХА ХА ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВИЖДАМ ЛИЦЕ И ТО МИНИСТЪР ДА НЕ ПОЗНАВА ИЛИ УКРИВА ИСТИНСКАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА В ПОЛЗА НА ИЗМАМАТА!
Не подкрепям дадените промени! Абсурд! Не е засегнат интересът на дадения студент. Не може всички да учат Гражданско право и да карат да решават казуси, не всеки ще става цивилист. Сбъркана програма, сбъркан учебен план.
С 2.50 лв. на час за хоноруван асистент как очаквате някой да се хване да преподава практически?
Един виден български процесуалист – Професор Костадин Кочев (1929 – 1995). Проф. Костадин Кочев е български юрист, прокурор, професор по наказателен процес в ЮФ на СУ ,,Св. Климент Охридски“ Завършил е Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“ през 1954 г. със специалност „Право“ и втора специалност „Английска филология“. От 1955 г. е прокурор в Добрич. От 1958 г. е районен прокурор в София. А от 1984 г. до смъртта си през 1995 г. е прокурор при Върховния съд на Република България. Асистент по Наказателен процес в ЮФ на СУ от 1958 г. Старши асистент от 1960 г. Доцент от 1970 г.… Покажи целия коментар »
Допълнение: Проф. Кочев е автор на множество научни публикации с практическо значение в Наказателния процес на РБ.
Не е проблемът в многото факултети – вината е на преподавателите, които създават двойния аршин (за знанията, за които в провинцията пиша 6, в СУ пиша 3). Оправете си преподавателите!
Закривай и гаси тока (ако още не са го спрели).
хубава би било да прочетат учебните планове по които са се обучавали поколения юристи и да не смесват обучението за магистърска стипен по право с обучението бакалавър магистър. Не е редно да се сравнява лекционна форма на специализация с лекционна форма въвеждаща в понятията на съответната дисциплина. Не е ли по важно студентити да могат точно да ползват юридичиската тирминологоия от това да познават цвета на папките по делата. Можем ли са се доверим на образование кое води до познания за придвижване на преписки а не води до ръзбиране на съдържанито на написаното?
Както беше казал Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“.
При тази Н.Й. нещата са същите…
Тази ли ще говори за „професионална етика“ след всичко избълвано в качеството й на лобист срещу Българската прокуратура и спецправосъдието?
“…Хорариумът по Международно публично право скача от 90 часа на 105 часа..“ И това как ще промени юридическият факт, че русия извърши агресия в Украйна, съгласно Рзолюция 3314 на Генералната асамблея на ООН от 14.12.1974г. – какво, ще принудите костадин костадинов, който твърди, че е правоспособен юрист и е бил длъжен да познава съдържанито и смисъла на тази Резолюция, да признае, че русия е агресор в Украйна, така ли, или пък- може би, така ще мотивирате “умните“ му последователи- част от които са правоспособни юристи- да признаят посоченият юридически факт и да признаят, че в руските юф се изучава абсолютно… Покажи целия коментар »
Каквото Тиквата искаше да постигне с корупция, същото иска сега да постигне Копейкин с агресия. Не трябва държавата да попада в ръцете на такива типове, за да не се спира европейското ни развитие.
Ако тези новите продължават с хардлайнерския си проукраински курс, Копейкин ще ни се види слънце, Путин само това чака. Вижте какво става с Армения. Да се научат да се съобразяват с настроенията на хората и да спрат да дразнят половината народ. Затова са политици, да търсят компромисни решения и да вървим напред.
Тя направо да вкара да изучаваме само право на ЕС и Международно право – защо да си губим времето с другите дисциплини. Така или иначе активно се работи в насока България да я няма, а това да имаш национално съзнание се приема за отживелица. Скрийте я тази, моля Ви заедно с всичките гнусни политики, за които лобира съвсем открито.
„Тя припомня, че през годините Министерството на правосъдието ЗАВИШИ сложността на практико-теоретичния изпит за придобиване на юридическа правоспособност.“
А?
„Никой не е достигнал развитието на Георги Близнашки, един от създателите на първата демократична конституция на РБ и министър-председател на РБ, дори и Янаки Стоилов, колкото и да се бута. Всички трябва да гледат в устата и в очите Георги Близнашки, когато говори!“
Това не е правен сайт, а пропаганден сайт, който обслужва изцяло изпълнителната власт. Защо с плясната снимката на тази в едър план – тя ли е нещото, което трябва да асоциираме с юридическото образование?
Ако сте колега, съвсем сте изплискал легена. Ако министърът на правосъдието обяснява какво ТОЙ – в случая тя, ще предложи като промяна в нормативен акт, чия снимка трябва да бъде сложена – на президента, на декана на АМВР, на председателя на ВКС?
Точно казано – ТОЙ предлага ха ха ха
Това с портретите на партийните лидери сме го яли. И те все светло бъдеще ни обещаваха. Сега предстои да сложат портрета на НАДЕЖДАТА и в аурата на университетите. С Таков е същата работа – лансиран от същите/
Закриване на милиционерско-юридическия и други подобни факултети! За да има повече способни юристи и по-малко йористи с каскети.
Предложенята на министъра са просто един театър, който няма да промени нищо. Вход свободен, а изходът е без врата, зле маскиран под оправданието „единен изпит“, ама само на казуса. И кой проверява казуса? Пак същата комисия, която е назначена от същия този ниверситет, в който завършват кадрите… И какво променяш? Нищо. Просто театър и PR акция на г-жа Йорданова…
Проф. Близнашки ни спаси на държавния изпит по ППН, след като неговата колежка, както той я нарича с не много хубави думи, ни беше скъсала почти всички. Та на поправителната професорът ни писа на всички Отлични оценки, след като му показахме, че сме си купили неговите свитъци по КП. Точно две минути протече всичко. Благодарни сме му от все сърце! Където и да го срещнем го поздравяваме и му казваме колко много ще ни липсва, и че един ден ще напишем книга за любимия ни професор Георги Близнашки, който обича студентите и гледа как да им пише все високи оценки.
И това е за хвалба?! УЖАС!
Проф.Г.Близнашки има Душа.А Вие намеквате тънко,че уж има каса за пари . Грешите, драги.Той ведно екип, е създал Конституцията,влагайки в нея всичкото право на РБ,вкл. правото на ЕС.Така ли,ще въкликнете.Да. Защо?Щото най-важният постулат в правните ценности,положили основите на ЕС са правата. Правото да имаме неотменни граждански права,придобити с факта на раждането са : право на живот, на свобода и на достойство.Те са фундамент на всички права и ни правят равни и значими.Така Европа отхвърля решително войната и насилието.Въвежда ценност без апелация да бъде мирът ,преговори, споразумения, консултации,взетите решения не с мнозинство,с единодушно . Щото бащите на демокрацията са разбрали,че нищо,въведено… Покажи целия коментар »
Ще добавя: никога не бих написала “ изпращам“ вместо изпращам.Това показва кой ме е цензурирал.А защо, след като не апелирам към насилие,а към възхвала, не вразумявам.А Вие ?
Думата е изпращаю- ю- ю.Защо е не на български
Извинявай – смени дилъра моля те!
Хапчетата да се взимат всеки ден
Имах един колега в моята група…баща му прокурор, майка му адвокат, той казваше, че е тук само, за да вземе някак диплома. Къде 3-ки, къде 4-ки, успя да завърши. В момента е младши прокурор в Русе.
Има една статия на чл. кор. проф. д-р Нено Неновски, която се казва „Езикови тревоги“. В нея пише следното относно дисциплината „История на българската държава и право“: „История на българската държава и право. Това е не само словосъчетание, но и наименование на научна дисциплина. Не е издържано обаче от езиково гледище и от гледище на науката за държавата и правото. Прилагателното “българската” (ж.р.) е съгласувано логично със съществителното “държава” (ж.р.), но не и със съществителното “право” (ср.р.). Словосъчетанието (и наименованието на научната дисциплина) е може би оправдано, ако приемем, че държавата и правото е едно явление, една субстанция и следователно… Покажи целия коментар »
За съгласуването по род има основание, но липсата на членуване в „държава и право“ означава, че и двете попадат по определението българска/о и не означава непременно, че са свързани помежду си на базата на друг критерий.
Тази може да дава интервюта само за това, колко е перспективно да станеш секретарка след завършено висше юридическо образование и кое помага повече в кариерата: половият орган или дипломата.
Трябва практика овреме, медицина без скалпел не може да завършиш, а идва и момент, в който трябва да действаш реално – да решиш жив казус.
Това обучение е важно теорията, но до един момент, не може да се научиш да караш самолет само по инструкции.
Теорията няма нищо общо с действителността.
При цялата тази кочина ми е много чудно как все още има будали, които записват тази мъртва специалност.
Какво очакват? Имение и колекция спортни автомобили ли?
По-близо са до касиери в Кауфланд и колекция подигравки и съжаления от прокопсалите.
„Образованието се превърна в стока, в услуга, т.е. извършена е неговата комодификация, съпроводена с понижаване на нивото му и изтласкване на истинското образование от натрупването на „компетенции“ в стандартизиращи курсове.
Селектира се нов вид човек – „служебен човек“.
Образованието ни „пращи като кух лешник“, а зловещи лешникотрошачи непрекъснато напират да го натрошат до край“!
изразите са от книгата „Водораздел – бъдещето, което вече настъпи“.
Трябва да има и една задължителна дисциплина – решаване на казус. Да се гледат казуси от различните дялове на правото и да се структурира скелета на едно решение. И много практика!
В Пловдив хората, които ходеха на уроци при преподавател от университета, разбраха темата и въпроси за предварителния изпит по история и имаха 5ци и 6ци! И какво значение има изпита тогава?
При положение, че могат да те приемат в повечето университети в Англия и Франция без кандидатстудентски изпити, не виждам защо тук трябва да сме по-светци от папата. Общият държавен изпит е достатъчно добра цедка, а след него има изпити и за правоспособност, адвокатски изпити и така нататък.
Не хулете проф. Близнашки. Не е добре със здравето, изпатил е с тазобедрената става, ще му я сменят, операция, едвам ходи. И тази година му е последна в ЮФ на СУ, ще се пенсионира през юли. Жалко, любимият преподавател на поколения юристи….си отива от Университета! Конституционното право в ЮФ той го поддържаше, сега ще се занемари.
Надкини дрънканици. Цецка Цачева и Фидоска са като Живко Сталев пред нея.
Не мисля, че точно Надежда Йорданова трябва да прави промени в Наредбата. Самата тя е некомпетентен юрист. Видяхме го при изготвянето на ЗИД ЗСВ. Самата тя пояснява, че Наредбата е от 90-те години и е необходимо да се приеме изцяло нова наредба, защото чрез промени нямало да се постигне желания резултат поради новите обществено-икономически отношения. Съгласен съм. Но само ще вметна, че магистрати от цялата страна, занимаващи се с наказателно право и процес, алармират за нуждата от осъвременяване на НК, който е приет през 1968 г., дори и приемането на изцяло нов НК. Но според тях нямало нужда. Може би… Покажи целия коментар »
хаОс – честит 24 май!
Едно време „Право“ се изучаваше само в ЮФ на СУ и в Института на МВР, като преподавателите по право бяха едни и същи в двете учебни заведения. Мисля само по процесите в 4-ти курс бяха различни преподаватели. Титулярите на наказателния процес в ЮФ на СУ бяха – академик Стефан Павлов (най-дългогодишен и ръководител на катедрата) и доцент Костадин Кочев (на втория поток), а на гражданския процес – проф. Борис Яновски и на втория поток, хм, мисля че беше проф. Мирослав Луков . Държавните изпити бяха в един ден и на двете учебни заведения. Първият беше по Гражданскоправни науки, после по… Покажи целия коментар »
Колега, Мирослав Луков преподаваше Наказателно право на мястото на проф. Иван Ненов, нещо сте се объркали.
В ЮФ на СУ има една група, които са младежи на Младежката организация на ГЕРБ. Всички ги знаят кои са – понеже са необщителни, със самочувствие до небето, заплашват и асистентите, ако не им дадат заверка (имаше такъв случай), агитират масово за ГЕРБ. Деканът не знам защо спи, а не ги изключи.
Закрийте 2/3 от факултетите и качеството на завършващите кадри автоматично ще се вдигне заради конкуренцията при вход. По време на следването увеличете практиката и упражненията. На изхода единният държавен изпит е само стъпка в правилната посока, но не е всичко.
Никак не завиждам на колегите от Пловдив, Русе, Велико Търново, които ще бъдат изпитвани от преподаватели от СУ на тези „единни“ държавни изпити. Хора като проф. Близнашки например, съм убеден, че ще лъхат безпристрастност.
Ще завърши всеки, който го поиска! Пряко наблюдение от преди 8-9 г. от СУ. Предполагам сега е по-зле. За другите места не ми се мисли.
Примерно аз по характер съм завистлив и няма как да не накарат да работя в екип (която е една от целите на реформата). Добре, че реформата обхваща сегашните дето ще кандидатстват. Ние сме стари пушки, нашето отиде.
О, намалят хорариума по История на българската държава и право, а тя е основополагаща въвеждаща учебна дисциплина за всеки юрист, която изгражда системно аналитично мислене и разсъждаване върхи старите правни закони и обичаи, с които по-лесно, всеки юрист, ще дава оценка на сегашното законодателство, проследявайки развитието на старото. Не се преподава обаче както трябва. Едно време – проф. Фани Милкова, четеше курса по ИБПД и беше доста взискателна, изграждаше историко-аналитично мислене у бъдещия юрист. Мен ме беше скъсала на първо явяване.
Два основни момента – без изпит по история на България за вход и намаляване на хорариума по ИБДП.
Американците си вършат добре работата изглежда по отразяването на елита ма нацията. Вече спокойно можем да свързваме патриотизмът с лумпените на Възраждане – прости и агресивни. Който си позволи да се застъпва за някакви исторически тези, автоматично ще бъде определян като ретрограден.
Македония няма да е такъв проблем след 10-ина годинки, ако Киро не изпревари събитията.
*отродяването на елита
**патриотизма
Нашият преподавател по трудово право ни беше казал: „Колеги, искам да ви успокоя, че колкото и обемна да е трудовоправната материя….всички ще завършите, няма да остане някой, който да не си вземе изпита и да получи диплома, уверявам ви 🙂 „
Пак са пропуснали най-важното – ЖЕЛАНИЯТА НА СЪОТВЕТНИЯ СТУДЕНТ! Обикновено след 3-ти курс вече всеки студент се е насочил към дадена област. Едни ще стават адвокати, другии съдии, трети прокурори, четвърти следователи, пети полицаи, шести инспектори в НАП и т. н, седми политици и минстри, а осми и преподаватели. Тук опираме до въпроса, за какво му е на един политик или прокурор да знае да пише искова молба?! Съобразявайте се с желанията на студентите.
Няма нужда да мислим за такива неща.Болшинството студенти после няма да имат нищо общо с правото.Те са само едни спонсори на университета.Нимой не им обещава после работа,да се спасяват поединично.
Надявам се нияото да се подобри
Ако на хората вътре не им се учи, каквото искате правете
Както казва проф. Близнашки на лекции: „Ако ще и 100 промени да направят, то винаги съм казвал, че нашият факултет започва да заприличва на един обикновен юридически техникум и не виждам положителна промяна, за моите 50 години преподавателки стаж в него“
Така е
На първо време – премахването на Близнашки от ЮФ на СУ – ще е положителна промяна.
А нещо за Петър Илиев например не казва ли Близнашки?
Стрино, ти вместо да за закриваш юридически факултети докато не сведеш броя им до три за цялата страна, се срещаш с деканите на ПУЦ-овете и обсъждате занижаване на критериите за прием…
Абе Данъчното право не е самостоятелен отрасъл и самостоятелна учебна дисциплина. Трябва да се изучава в специалната част на финанснвото право. Аз не знам защо е отделна дисциплина. Само запълва учебната програма, нищо друго.
Време е да се обмисли и устно интервю с преподаватели, както и мотивационно писмо за прием в съответните висши училища, но в никакъв случай не трябва да се пренебрегва езиковата култура – изпит по езикова култура би трябвало да е абсолютно задължителен.
Добре бе, Лекс. Защо ми скапвате началото на седмицата с такава статия?! Не стига, че реформата предполага занижаваме на критериите за прием, ами и е“разяснена“ от тая русата Надка.
Ясно ми е, че фондациийките й плащат да сътворява глупости, както и на Денков ( г-н 6 любовници). Подобрете информационната кампания за важността на правото сред хората и особено подрастващите, повишаването на грамотността в средното образование е ключът към разрешаване на проблема.
Американският модел на обучение в гимназиалния етап е пълна пародия.
Относно висшите им училища,Киро е достатъчно нагледен пример.
Абсолютен факт е, че топлите географски ширини и примитивизмът, основан на нагона, на някои професори, ще изкривят значително картинката в процеса на обучение. Строгият подход при входа на университета изчистване много от недостатъците на балканския ни манталитет.
Какъв е смисълът от уеднаквени „национални изпити“ по право, след като много факултети и университети вървят към закриване?
В Германия се влиза лесно, но ако се издъниш 2 пъти на ДИ, гърмиш изцяло и не можеш да запишеш право в който и да е университет.
Там дори средното образование е диференцирано за по-умни и по-глупави. Първото е условие за записване на право и се завършва трудно и е академично, а при второто те вземат на работа още от училище.
За мен да се влиза с матура Право е скандално. Не стига, че качеството на преподаване на повечето места е меко казано компромисно, ами и още на входа влиза шкарто.
Да, на бившия просветен министър много му се нравят матурите, но има специалности – регулираните професии, за които е меко казано недопустимо да се влиза със зрелостен изпит.
Очаквайте масова невъзможност за взимане на ДИ. Как едни и същи 15 комисии ще сноват между градовете в един и същ месец е загадка. Как тези 15 комисии ще бъдат безпристрастни, като все някой член на комисия ще е преподавател в университет на изпитван. Подготвя се още по-ранна тапа – още на ДИ, подобно на затапването на правоспособността. до 2020 – всеки месец по 100-150 човека минаваха и я взимаха, след 2020 2 пъти в година с по 1000+ човека. Затапват излизането, а освобождават влизането. Защо не затапят влизането?Мисля, че всички знаем защо.
Много по-добре от т. нар. наредба Герджиков, която пак беше по-добре от действащата, но с фиксацията си срещу задочниците беше обречена да не види бял свят. Браво за единния държавен изпит. Браво!
Като описани цели – добре. Ама те се изпълняват с повече упражнения за сметка на лекции.
Едва ли ше допринесът за повдигане на нивото
Силно подкрепям излизането от цялата историко-архаичност и осъвременяването. И съм твърдо за изпит. Какво като ще има система от паралелни уроци? Все едно не се ходеше на уроци по български и история. Другото е подигравка. То е удачно за държави, в които на входа няма цедка, но е много ситна на изхода.
Много добри предложения. Дано Йорданова да остане министър достатъчно време, за да бъдат приети, иначе поредна реформа ще мухляса.
Цедка на входа трябва да има, но явно събирането на семестриални такси надделява.
Много интересно как ще нагласят устните на ДИ така, че шестица да е шестица навсякъде. Преподавателите пак ще подбутват и ще си правят услуги ти на мойте, аз на твойте. Рибата се вмирисва откъм главата. И всичко е за пари
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Мен ме кефи как модераторите са изтрили коментара ми, в който епитетът за“секретарската позиция“ на дамата, изобразена по-горе, е квалифициран, като обида. А, доколкото отново видях в автобиографията на последната, тя има наистина разнообразен и богат опит в съдебната администрация в Разград. Моля, най-смирено за извинение. Не знаех, че това е обида на расова, етническа и религиозна основа. Пуснала се е веднъж и до Лондон на екскурзия, да добавя, което го опсива все едно е завършила Оксбридж с двоен Магистър по право и ППЕ. Taka, като съдя от броя изтрити коментари, ще си имате доста работа, колкото повече се задържи… Покажи целия коментар »