Какви са фактите и мотивите в искането за предсрочно освобождаване на Иван Гешев
Какви са фактите, на които стъпва министърът на правосъдието Надежда Йорданова, за да предложи на Висшия съдебен съвет (ВСС) да освободи предсрочно от поста му главния прокурор Иван Гешев, под каква квалификация ги подвежда и защо. Отговорът на тези въпроси дава публикуваното днес от ВСС предложение на Йорданова (пълния му текст виж тук).
Както „Лекс“ писа, то се отнася до девет случая, по които действия или бездействия на главния прокурор според правосъдния министър обосноват извод, че той е извършил „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт“, а това е основание за освобождаването му от поста (чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията).
От прокуратурата твърдят, че искането е неоснователно и „се базира на неверни твърдения, медийни внушения и фабрикувани сигнали, събирани продължително време в Министерство на правосъдието“ и сочи на „неправомерен политически натиск върху прокуратурата, преследващ нелегитимни цели“.
Предложението на Йорданова ще бъде разгледано още на следващото заседание на ВСС на 10 март 2022 г. Както „Лекс“ писа, очаква се кадровиците да обсъдят първо процедурата, по която да действат, тъй като е налице празнота в закона. Едното виждане е, че става дума за дисциплинарно производство и трябва да се следват правилата за него в Закона за съдебната власт, а другото – че се търси особен вид юридическа отговорност, която няма как да следва процедурата за дисциплинарките (повече за проблема с липсата на процедура виж тук).
„Лекс“ представя деветте случая и изводите по тях, така както са изложени в публикуваното от ВСС предложение на Надежда Йорданова
1. Полицейското насилие на протестите през 2020 г.
На 10 юли 2020 г. по време на протестите срещу правителството и главния прокурор се стига до полицейско насилие над граждани. Хора бяха отвеждани зад колоните на Министерския съвет и въпреки че вече са с белезници, са били бити от униформени, за което има и видео кадри.
Ден по-късно – на 11 юли 2020 г. главният прокурор Иван Гешев публикува в Туитър следното съобщение: „Прокуратурата застава зад законосъобразните действия на МВР срещу провокациите на платени агитки на Черепа и други олигарси. Няма да позволим нарушаване на конституционно установения ред от лица от криминалния контингент. Благодаря на всички полицаи, които защитават гражданите!“.
„Изявлението излъчва недвусмислено послание към прокурорите и е от особено значение за тези, които ще са пряко натоварени със задачата да решават имало ли е по време на тези протести превишаване на правомощията от страна на полицаите. С това свое публично изявление главният прокурор демонстрира явна предубеденост, че определени действия на дадени длъжностни лица при охрана на протест срещу самия него са законосъобразни преди ръководената от него институция безпристрастно и обективно да е предприела действия за да изясни всички релевантни обстоятелства и данни за полицейско насилие“, пише в искането си правосъдният министър Надежда Йорданова и заключава, че то е в пряко нарушение на основните принципи за независимост и безпристрастност, които трябва да гарантират условия за провеждане на независимо и обективно разследване и поставя под съмнение дали прокурорите ще вземат по-различно решение от вече зададеното от Гешев.
Йорданова отбелязва, че не са известни какви реални действия по разследване е предприела прокуратурата за упражненото полицейско насилие. Тя припомня, че през август 2021 г. парламентът покани главния прокурор по този повод, но Гешев първоначално отказа да се яви, защото това било в противоречие с принципа на разделение на властите.
„Посочените действия и бездействия на главния прокурор демонстрират конюнктурно разбиране и прилагане на принципа за разделение на властите и независимост на съдебната власт, поставят под съмнение безпристрастността и почтеността на съдебната власт, създават в обществото впечатление за отсъствие на воля за обективно разследване на деяния, които са пряко свързани с личността на главния прокурор. Ето защо приемам, че неговото поведение не отговаря на изискванията за заемане на длъжността главен прокурор и уронва престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията“, отбелязва Йорданова.
2. Случаят „Елена Йончева“
Евродепутатката Елена Йончева от 2019 г. е с обвинение за пране на пари от Корпоративна търговска банка. Бившият главен прокурор Сотир Цацаров поиска от Европейския парламент да свали имунитета ѝ, но преди две седмици той категорично отказа, като най-общо прие, че тя е жертва на репресии и наказателното производство цели да навреди на политическата ѝ дейност като представител на опозицията в България към онзи момент.
В предложението си до ВСС Йорданова заявява, че настоящият главен прокурор не е изразил публично позиция по решението на Европейския парламент и „особено по отношение на изключително смущаващите констатации за започване на наказателното преследване срещу Елена Йончева по политически мотивирани съображения, които несъмнено рушат доверието не само в разследващите органи, но и в независимостта на съдебната власт“. „Проявеното бездействие по случая от главния прокурор е в нарушение на принципите за независимост и безпристрастност, дефинирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати. …Безпристрастността изисква магистратът да уважава достойнството на всеки човек, както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата, и не допуска предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса, произход, етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Намирам, че тези изисквания не са спазени от главния прокурор и бездействието му има негативен ефект върху авторитета на съдебната власт“, пише министърът.
3. Случаят „Баневи“
През октомври 2021 г. Николай и Евгения Баневи осъдиха България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Съдът в Страсбург прие, че при задържането им е нарушен чл. 5, §3 от ЕКПЧ, а освен това е нарушена и презумпцията за невиновност с коментари на Иван Гешев (тогава зам.-главен прокурор и шеф на спецпрокуратурата) и наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева. ЕСПЧ установи и прекрачване на границата на подозрението в престъпление при едно от произнасянията на Специализирания наказателен съд (СНС) по задържането им (повече за решението виж тук). ЕСПЧ постанови на Баневи да бъде платено обезщетение от близо 20 000 евро.
„Това обезщетение ще се заплати от българската държава, т.е. от нейните данъкоплатци, но в случая същественият, значимият проблем е във въпросите, които поставя решението на Съда в Страсбург относно професионалните и нравствени качества на главния прокурор. Съществената вреда, нанесена на българската държава и общество, е в това, че Съдът установява грубо незачитане на основни човешки права, допуснато от прокурор в качеството му на административен ръководител, който към настоящия момент стои начело на прокуратурата“, пише Йорданова до ВСС. И подчертава, че след влизането в сила на решението на ЕСПЧ от главния прокурор „не са последвали каквито и да било действия и изявления, както и коригиращи мерки, насочени към преодоляване на негативните последици в професионален и етичен аспект в системата на прокуратурата като част от независимата съдебна власт, призвана да налага и спазва стандартите на правовата държава“.
„Действията и бездействията на главния прокурор в този казус сочат, че той не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, дефинирани в чл. 170, ал. 5, т. 1 ЗСВ – способност за налагане на висок етичен стандарт; т. 2 – висока професионална компетентност, ръководни и административни умения; т. 3 – изявена независимост, воля за налагане на законността и с принос за утвърждаване на правовата държава; т. 4 – за мотивиране на колеги, за търсене и носене на отговорност. Поведението му е в несъответствие и с основните принципи за независимост и безпристрастност, залегнали в Кодекса за етично поведение на българските магистрати“, заявява министърът и заключава, че поведението на Гешев по казуса „Баневи“ „има негативен ефект върху авторитета на съдебната власт в обществото като стожер на правовата държава“ и накърнява престижа на съдебната власт.
4. Случаят „Осемте джуджета“
В поредица интервюта в разследването на „Антикорупционния фонд“ „Осемте джуджета“ бизнесменът Илия Златанов и синът му Явор заявяваха, че са станали жертва на висши представители на прокуратурата и на бившия следовател Петьо Петров в схема за завземане на бизнеса и имуществото им. Първоначално Илия Златанов потърсил съдействие от Петров, защото бил в конфликт със сина си Явор и искал да си върне активи, които той му присвоил. Вместо помощ обаче, Златанов твърди, че Петров със съдействието на полицаи, прокурори и охранителна фирма присвоили имуществото и бизнеса им в групата „Изамет“, за което бащата и синът спорели.
Илия Златанов твърди, че е загубил и 35 кг. злато, предадено на паркинга на специализираните съд и прокуратура в извънработно време, като след това е натоварено в автомобил на съпругата на Петров и присвоено от нея. Преди 2 години прокуратурата отговори на обвиненията на Златанов, като съобщи, че златото било открито в дома му.
Правосъдният министър пише, че в този случай главният прокурор действа предубедено и цитира негова реакция в „Туитър“: „Истината няма нюанси и бързо се установява. Очаквам т.нар. „Антикорупционен фонд“ да се извини на институцията Прокуратура на Република България, но това изисква достойнство. Знаем откъде идват хибридните атаки, те няма да спрат нашата работа в името на българските граждани!“
Според Йорданова данните по случая са противоречиви и не е ясно дали са били обект на разследване, тъй като прокуратурата започна проверка, но не е обявила резултати. Тя цитира и изказване на Гешев по случая пред правната комисия в парламента, в което казва, че „ не може да забрани на никого да сеe пропаганда с политически и други мотиви, без да изяснява какво всъщност се случва с разследването“.
„С посланията си през социалните медии и изявления пред държавни институции главният прокурор отново демонстрира явна предубеденост относно изнесените данни за най-различни деяния, които съдържат признаците на престъпления, някои от които пряко засягащи длъжностни лица, от представляваната от него институция, като директно ги неглижира, публично обявявайки ги за неистина“, пише Йорданова.
5. Случаят „Жоси“
Случаят „Жоси“ е първият, за който стана известно, че ще влезе в предложението за освобождаване на Гешев. За него има сигнал от един от собствениците на фирма „Жоси“ Георги Георгиев, който твърди, че спрямо него през 2014 г. са извършени престъпления „със знанието на г-н Иван Гешев“ – дружеството му е „откраднато“, а семейната му къща – запалена.
Георгиев твърди, че е хванал съдружника си Симеон Присадашки в двойно счетоводство и други незаконни действия и се обърнал за помощ към познатия си Стоимен Гешев. Това е бащата на главния прокурор. Иван Гешев му препоръчал адвокат Велемир Атанасов. Най-общо Присадашки бил изключен като съдружник, а на негово място „влязъл“ Стоимен Гешев с 2% от капитала. Според Георгиев обаче адвокатът посъветвал Стоимен Гешев да получи 20 на сто от фирмата.
„Според подателя на сигнала, предвид предприетите действия по прехвърляне единствено на 2 % от дяловете на „Жоси“ ООД, вместо предварително уговорените 20 %, спрямо него са осъществени неправомерни действия и бездействия“, пише Йорданова.
И посочва: „Релевантно за случая е, че от приложените по партидата на дружеството документи, след като на Стоимен Гешев са прехвърлени два процента от дяловете на дружеството, Георги Цолов Георгиев и Стоимен Гешев като съдружници в „Жоси“ ООД са предприели действия по управление на дружеството. Тези документи носят подпис на Стоимен Гешев в качеството му на съдружник в „Жоси“ ООД“.
Както е известно, на 10 февруари 2022 г. от прокуратурата огласиха съобщение, че бащата на Иван Гешев никога не е имал дялове в „Жоси“ ООД.
Министърката обаче изрежда серия от документи от търговския регистър -протоколи от общи събрания, решение на едноличния собственик и дружествен договор, които според нея потвърждават „влизането“ на Стоимен Гешев в дружеството.
„От приложения по партидата на дружеството Протокол от извънредно общо събрание на „Жоси“ ООД от 18.08.2014 г. и Дружествен договор на „Жоси“ ООД от 18.08.2014 г. се установява, че Георги Цолов Георгиев и Стоимен Тодоров Гешев като съдружници в „Жоси“ ООД променят адрес на управление на дружеството, избират управител и приемат нов дружествен договор. Всички изброени документи носят подпис на Стоимен Тодоров Гешев“, пише Йорданова.
И напомня, че според трайната практика на ВКС за вътрешните отношения между съдружниците е без значение дали решението Стоимен Гешев да придобие 2% от капитала на „Жоси“ е вписано. „В този смисъл, през 2014 г. бащата на прокурор Иван Гешев е станал съдружник в „Жоси“ ООД, независимо от вписване на решението в търговския регистър“, пише Надежда Йорданова.
Тя сочи, че Георгиев е подал многобройни сигнали за случилото се с фирмата му, но не е известно да са предприети някакви конкретни действия по установяване на твърдените от него обстоятелства от разследващите, които да потвърдят или опровергаят неговите твърдения за съпричастност на главния прокурор към тези събития.
„Тези обстоятелства са предмет на множество коментари и обсъждания в обществото, включително в Народното събрание, поради което главният прокурор дължи ясни и категорични отговори в лично качество, а не чрез представляваната от него институция. Самото институционално въвличане на прокуратурата чрез изразената позиция, цитирана по-горе, от главния прокурор е в нарушение на правилата за етично поведение и има негативен ефект в обществото“, заявява министърката.
6. Случайното разпределение на делата
След извършен одит през пролетта на 2020 г. са открити уязвимости в Централизираната система за случайно разпределение на делата. По този повод Иван Гешев в две свои интервюта заявява, че това е скандал, съпоставим с коронавируса в здравната система, че ако констатациите са верни, това означава, че в последните 5 години у нас не е имало правосъдие (виж повече тук и тук).
По този повод правосъдният министър изтъква: „Тези изявления на главния прокурор ерозират доверието в съдебната система, внушават на обществото, че в съда няма гаранции за спазване на принципа на случайното разпределение на делата, съответно, че делата се разглеждат от независим съд в справедлив съдебен процес. Същевременно изказаното мнение не почива на конкретни факти, не е основано на данни от извършена проверка или проведено разследване от компетентните органи. На поставените от главния прокурор в интервюто „много интересни въпроси“ по темата за случайното разпределение и към настоящия момент прокуратурата не е дала очакваните в обществото отговори“.
Йорданова припомня, че има образувано досъдебно производство, но не е известно докъде е стигнало разследването и наистина ли има такива тежки нарушения, за каквито говори Гешев. „Считам, че публично демонстрираното немотивирано, негативно отношение към този високо чувствителен в обществото въпрос от главния прокурор, обективира поведение, което е в несъответствие с изискванията за придържане и налагане на висок професионален и етичен стандарт и уронва престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията“, заключава Надежда Йорданова.
7. Отношение към адвокатурата и НПО
Правосъдният министър иска освобождаването на Гешев и заради подигравателни и пренебрежителни коментари по адрес на адвокатурата и неправителствени организации.
Йорданова пише, че главният прокурор „демонстрира пренебрежително, подигравателно и враждебно отношение към неправителствени организации, отделни личности и юридически общности, които изразяват становища, различни от неговите професионални и лични позиции“.
Тя дава пример от 2019 г., когато по традиция Българският хелзинкски комитет (БХК) изпраща годишния си доклад до прокуратурата, като включва и нови издания за практиката по антидискриминационни дела и наръчник по антидискриминационно право.
Тогава Иван Гешев още е зам.- главен прокурор и в отговор изпраща на БХК „Под игото“ на Иван Вазов, като отбелязва главата „Батареята на Зли дол“, както и сборник разкази на Йордан Йовков, като отбелязва разказа за циганката Божура, който започва с описание на това как майката на Божура – Калуда, се възползва от състраданието на хората към дъщеря ѝ, за да печели от търговията си.
„Подтекстът е въпрос на лично възприятие, но демонстрираното неуважение е очевидно за всички“, посочва по този въпрос министър Йорданова.
Според нея тези изяви на Гешев продължават и след като става главен прокурор и тя дава пример с негово изказване за адвокатурата. Йорданова цитира изявление на главния прокурор отпреди две години, в което той заявява, че „лица, които медиите наричате олигарси, и техните адвокати и говорители искат слаба и неработеща прокуратура“ и определя като „наглост“ даването на становище от адвокатурата по време на консултациите при президента Румен Радев за промени в Конституцията.
„Тези изявления на главния прокурор Иван Гешев изразяват пренебрежение към ценностите на правовата държава, за незачитане правото на защита на гражданите като конституционно защитена ценност и ролята на адвокатурата за това, както и липсата на уважение към различните разбирания и позиции в обществото“, казва Йорданова и добавя, че изявленията му противоречат на установения в КЕПБМ принцип за вежливост, според който магистратът чрез действията и актовете си винаги изразява уважението, което дължи на своите колеги, гражданите, адвокатите, страните и останалите участници в процеса.
„Поведението му е в разрез с определението за толерантност, дадено в КЕПБМ, съгласно което толерантен е магистратът, който е открит и търпелив за изслушване и възприемане на нови или различни аргументи, мнения и гледни точки. Намирам, че в описаните случаи заявените позиции на главния прокурор имат отрицателен ефект върху авторитета на съдебната власт по смисъла на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията“, пише министър Йорданова.
8. Указанията за отнемане на коли след катастрофа
На 12 май 2020 г. пресцентърът на прокуратурата съобщи, че главният прокурор Иван Гешев е издал заповед, с която утвърдил Указания за подобряване на организацията на работа на прокуратурата по прилагане на разпоредбите на чл. 53 от Наказателния кодекс (НК) и чл. 72 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) по досъдебни производства, образувани за престъпления по транспорта. С тях Гешев разпоредил „при образуване на досъдебни производства за умишлени престъпления по транспорта да се предприемат действия за изземване на превозното средство като веществено доказателство, и да се сезира компетентният съд за налагане на запор с оглед отнемането му в полза на държавата“, тъй като по сега действащия НК „в полза на държавата се отнемат средствата за извършване на умишлени престъпления, собственост на дееца“.
Министърът на правосъдието обаче отбелязва, че според съдебната практика и доктрината чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК е неприложим за отнемане в полза на държавата на автомобили във визираните в указанията случаи на престъпления против транспорта. „Този текст от наказателния закон изисква отнемане в полза на държавата на „вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление“, т.е. средството на престъплението. Превозното средство при умишлените престъпления против транспорта обаче се явява техен предмет, а не средство за извършването им. Следователно и евентуалното отнемане на моторно превозно средство би било възможно единствено на основание буква „б“ на същия член, който указва, че предметът на престъплението се отнема, само когато това е изрично посочено в особената част на НК, а такава изрична разпоредба при транспортните престъпления не съществува“, посочва Йорданова.
Тя добавя, че с тези указания главният прокурор всъщност свежда до всички прокурори своите разбирания за приложението на чл. 53, ал. 1, б. „б“ НК и за понятието „средство на престъплението“, които противоречат на наказателноправната теория и на дългогодишната съдебна практика.
Правосъдният министър допълва, че предвид правомощията, с които разполага главният прокурор „в една силно централизирана институция и влиянието му върху ръководените от него около 1500 прокурори, издаването на такива актове има сериозни отражения върху законосъобразното упражняване на правомощията им“. Това се виждало не само от докладите за прилагането на закона за дейността в някои прокуратури, но и по конкретни дела. Тя дава за пример дело в районния съд в Чепеларе, по което прокурорът, пледирайки, най-напред се позовава на указанията, а след това на закона, което е недопустимо.
Надежда Йорданова припомня, че в същото съобщение прокуратурата уведомява, че Гешев е сезирал председателя на Народното събрание и парламентарните групи за изготвени експертно предложение за законодателни промени в НК, в частта му за престъпления по транспорта, в т.ч. превозното средство да бъде отнемано независимо от собствеността му (виж повече тук).
Правосъдният министър отбелязва, че тази законодателна инициатива е предприета от Гешев при наличието на осъдителни решения от съда в Страсбург срещу България, както и при висящо пред Съда на Европейския съюз дело по преюдициално запитване от Апелативен съд-Пловдив със сходен предмет (виж повече тук и тук).
В тази връзка Йорданова припомня, че главният прокурор застъпва различни тези за правомощията си по осъществяване на методическо ръководство и надзор и за издаването на писмени инструкции и указания, в зависимост от конкретния случай. Посочени са и примери. При изслушването си от правната комисия на НС през октомври 2021 г. Иван Гешев определя методическите указания като „нещо сходно с тълкувателната дейност на Върховния касационен съд – общи указания към всички прокурори за правилно прилагане на закона“.
През януари тази година по повод изслушването му в комисията ЛИБЕ в Европейския парламент пък Гешев заявява в писмен отговор: „Функциите на главния прокурор, включително упражняването на правомощията за надзор за законност и методическо ръководство, не могат да оказват влияние върху всеки прокурор при вземането на решение по конкретно наказателно производство“. Като пример е посочил именно заповедта за отнемането на коли и е обяснил, че тя няма задължителен характер.
„Незадължителна заповед е правен non-sens и очевидно е, че в действителност прокурорите са я спазвали при участието си в наказателния процес“, казва Йорданова. И заключава, че със заповедта за утвърждаване на указанията главният прокурор е нарушил чл. 126, ал. 2 от Конституцията, съответно правилото на чл. 136, ал. 6 ЗСВ, което го задължава да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
9. Случаят „Гебрев“
Правосъдният министър вижда двоен стандарт и бездействие на главния прокурор по делото за отравянето на оръжейния производител и шеф на „Емко“ Емилия Гебрев. През 2015 г. той, синът му Христо и Валентин Тахчиев бяха отровени, а Гебрев твърди, че причината е намерението му да придобие русенското дружество „Дунарит“. Разследването не открива извършителите, като не се потвърждава версията да са се натровили с рукола или от кафе машина. Разследването беше възобновено след отравянето с новичок на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Англия. Тогава стана ясно, че военното разузнаване на Русия (ГРУ) е замесено в случая „Скрипал“, а поне един офицер от ГРУ е участвал и в опита за убийство на Гебрев. След възобновяването беше открита връзка на поне един от агентие на ГРУ и с взривовете на оръжейни складове в Чехия и България, част от които са на Гебрев.
Обвиняеми са руснаците Георги Горшков, Сергей Павлов и Сергей Федотов, но срещу тях няма внесен обвинителен акт, тъй като не са в България, а няма искане и за екстрадирането им от Русия и делото отново е спряно, твърди министър Йорданова. Според нея двойният стандарт е видим при сравнение с делото за атентата в Сарафово, където извършителите също не са открити, но делото беше внесено в съда и дори бяха осъдени на първа инстанция на доживотен затвор без право на замяна.
„Намирам, че в случая е налице двоен стандарт и необоснована избирателност в ръководената от главния прокурор Иван Гешев българска прокуратура по отношение на делата за атентата на летището до Сарафово, при който загинаха 1 български и 5 израелски граждани и по делото за опита за убийство на Емилиян Гебрев и още двама български граждани“, пише министър Йорданова и подчертава, че и двете дела са с висок обществен интерес, тъй като засягат националната сигурност на страната.
„Предвид правомощията на главния прокурор, предвидени в чл. 126, ал. 2 от Конституцията и чл. 138, т. 1, 6 и 7 ЗСВ, считам, че с бездействието си главният прокурор е повлиял това досъдебно производство да се движи бавно, да не се извършват необходимите действия по разследване и да не се внесе обвинителен акт в съда срещу тримата обвиняеми“, се казва в искането на министъра. Според нея е налице и бездействие за издаване на методически указания за принципен и законосъобразен подход по такъв вид дела.
24
Коментирайте
„Кубратската комсомолка“ не знае къде е попаднала, МП не може да случи на грамотен министър.
Поредното недоразумение!
Целта не е Гешев. Целта е парлама и прокарване на американските интереси с вкарването на България във война с Русия.
Затова е инвестирано в ДБ, ПП и има такъв народ с такива дебили!
Това са фактите.
700 000 долара за Просто Киро спестени му от … ЦРУ.
Правните аргументи са потресаващо порочни, страдат от интелектуален дефицит. Логика също няма. Как се повлиява върху разследване чрез бездействие. Думите не стигат да опишат подобна неграмотност. Гешев не може да отговаря за действия на Цацаров. Само за лични действия и то в качеството си на главен прокурор. Така остава само пост в туитър и изпращане на романа „Под игото“. И за това искат оставка?! Тцццц
Е те НПО–тата яростно атакуват прокуратурата по всякакви фронтове и какво ли не измислят. Много пъти съюза на съдиите искаше оставка и правеше изявления, а това никак не говори добре все пак съдът е арбитър и не трябва да се меси в друга функция в наказателния процес, ако примерно от Асоциацията на прокурорите кажат нещо за съда сигурно ще стане трета световна, другите НПО–та знаем кой е излезнал от тях.
Драсканиците на г-жа министъра напълно си заслужават опровержението им, поименно изброено тук- https://blitz.bg/analizi-i-komentari/devette-sluchaya-zaradi-koito-nadezhda-yordanova-iska-otstranyavaneto-na-geshev-i-zashcho-vss-nyama-da-gi-prieme-kato-osnovatelni_news871992.html
Безсмислено е да се коментират политически тъпотии. Честно казано, г-жата ми изглежда “леко“ инфантилна…
Милата секретарка на Христо Иванов….. Явно не е разбрала, че Фейсбук, Туитър и разни публикацийки по кафяво-жълти сайтове няма да съборят Гешев.
Защо се хабят? Нито този съвет, нито следващия ще отстрани Гешев с такива измислени мотиви.
Сладка пухкавелка.
Явно Гешев не е наясно с осъдителните решения от съда в Страсбург срещу България.
Е, те нямат нищо общо със селският туризъм. 🙂
Обаче за уязвимостите в Централизираната система за случайно разпределение на делата Гешев е напълно прав.
Така е. Нали и Барни ходи на визитация във ВКС.
Много ясни мотиви. Е, сега дано го разкарат.
Какво толкова има да се мотивира? Ясно е като бял ден, че Гешев е за „изчегъртване“.
Със сигурност и той е наясно. Обаче се прави, че не разбира.
уникални глупости
Тези, които сътвори Гешев ли?
Обявявам анкета: Кой повече се прави и кой е повече луд – Гешев или Путин? И кой се е окопал по-добре?
Смея да отбележа, че нещата звучат сериозно и за полицейското насилие и за Баневи и най-вече за указанията! Има и бая плява. Но тези трите изглеждат най-обещаващи
Изпраща руски шпиони, ама голям страх да поиска екстрадиция на боклуците от ГРУ.
Пак ще каже, че го замерват с изрецки от вестници
Няма особено знаениче какво ще каже той, проблемът е, че с каквото и да го замерват, този състав на ВСС ще го пази докрай.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Трябва да се проучи точно колко НПО-та са участвали в писането на този пасквил и тези защитавани от един български министър НПО-та от къде получават финансирането си. Освен руските шпиони може трябва някой да се размърда и да види колко се плаща на чиновниците ни за лобизъм. Лелята директно защитава чуждоспонсорирани НПО-та. Кой ще й поиска оставката на нея и на целия й кабинет? Тях ги е страх от прокуратурата, за това искат оставката на Гешев.