Тълкувателно решение на ВКС
И след развода може да се търси по-голям дял от съсобствен имот
Условието e в споразумението за него да не са посочени квотите на бившите съпрузи, постанови Гражданската колегия
15 от 40 върховни съдии на особено мнение
15 от общо 40-имата членове на Гражданската колегия на ВКС не споделят позицията на колегите си от мнозинството. Несъгласните са Дияна Ценева, Снежанка Николова, Златка Русева, Здравка Първанова, Пламен Стоев, Жива Декова, Борислав Белазелков, Василка Илиева, Светла Бояджиева, Веска Райчева, Илияна Папазова, Камелия Маринова, Светлана Калинова, Марио Първанов и Ерик Василев.
В особеното си мнение те припомнят, че старият Семеен кодекс (чл. 101, ал. 3) допуска и то при изменение на обстоятелствата след влизане в сила на решението за развод по взаимно съгласие, пререшаване само на въпросите за упражняването на родителските права и издръжката на децата. „Вън от тези въпроси, няма друга разпоредба, тълкуването на която да доведе до извода, че съдът може служебно или ако е сезиран с иск да постанови или да допусне промяна на одобреното споразумение в частта относно имуществените отношения между съпрузите“, обясняват те. И заявяват: „Да се признае възможност на единия съпруг след влизане в сила на решението за развод, с което се утвърждава споразумението, да води иск за частична трансформация, означава да се отрече правната същност на това споразумение и неговата обвързваща сила. Искът за частична трансформация цели преуреждане на одобреното споразумение, затова е недопустим“.
По думите им същото важи и за правните последици на одобреното от бракоразводния съд споразумение при действието на Семейния кодекс от 2009 г.
И понеже уреждането на имуществените отношения при развод вече не е задължително, одобреното от съда споразумение не препятства възможността да бъдат предявени искове за пълна или частична трансформация по отношение на вещите, които не са упоменати изрично в него и щом то не съдържа клауза, че изчерпва всички имуществени отношения.
И след като съдът одобри споразумението по развода е допустимо единият от бившите съпрузи да подаде иск за по-голям дял от придобит по време на брака имот, ако при разтрогването му двамата са договорили, че той остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си. Това постанови Гражданската колегия на Върховния касационен съд в тълкувателно решение по дело №3/2015 г. (пълния текст на решението виж тук).
Това виждане на мнозинството от гражданските съдии обаче не се споделя от 15 техни колеги, които са подписали тълкувателното решение с особено мнение.
Върховните съдии анализират характера на споразумението при развода при стария и при действащия Семеен кодекс. И припомнят, че при СК от 1985 г. имуществените отношения бяха задължителен елемент от него, а сега не са.
В решението ВКС първо прави анализ на уредбата при стария Семеен кодекс. „В частта относно имуществените отношения между съпрузите споразумението е насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото през време на брака имущество и отнасянето им за разрешаване по съдебен ред. …Законът им позволява със споразумението да уговорят нещо различно от следващото се по закон съотношение на квотите в съсобствеността, която разводът трансформира от бездялова в обикновена и не ги задължава да се придържат към правилата на Семейния кодекс за определяне на по-голям дял на някой от тях“, се посочва в него.
Като върховните съдии изреждат различните възможности пред съпрузите – да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят съсобствеността, като могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за равенство на дяловете. Възможно е и да бъде определен по-голям дял на единия от тях, макар приносът му за придобиване на имуществото да не надхвърля значително този на другия, както и обратно – собствеността да бъде поделена по равно, въпреки че единият от двойката е вложил повече.
„В тези случаи доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението за развод. Възможно е обемът на правата на съпрузите да е определен и съобразно действителното правно положение. Тогава споразумението е с характер на установителен договор“, обяснява ВКС. Като напомня, че съдът не проверява дали то включва взаимни отстъпки и дали интересите им са добре защитени, нито може да откаже да утвърди споразумението по развода, защото не отговаря на действителното правно положение или да го измени, или замести със свои разпореждания.
„Същите правни последици поражда и утвърденото от брачния съд споразумение при действието на Семейния кодекс от 2009 г.“, заявява ВКС. И посочва, че при действието на новия СК във всяко производство по развод уреждането на имуществените отношения на съпрузите е факултативен, а не задължителен елемент на споразумението.
„Когато в споразумението съпрузите са изразили воля какви са квотите им в съсобствеността, предвиденото в чл. 9 и чл. 20а ЗЗД и законовата възможност за вещно-транслативен ефект на споразумението с решението за развод, изключват в следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично имущество или различни квоти“, заявяват върховните съдии.
Но според тях в обратния случай – когато квотите на бившите съпрузи не са посочени в споразумението, няма пречка в следващ исков процес да бъде разгледан въпросът за различните им дялове в съсобствеността.
„Такова споразумение не потвърждава, нито отрича презумпциите от чл. 27 СК от 1985 г. (отм.), а сега чл. 28 СК от 2009 г. Те са в сила за всеки договор с вещно-транслативен ефект, но както за договора, така и за споразумението законодателят допуска да бъдат оборени. Всяка презумпция е доказателствено правило, няма материално-правно действие, а по опровергаването на презюмирания факт обратното доказване е допустимо. В следващия исков процес презумпциите от чл. 27 СК от 1985 г. (отм.), съответно по чл. 28 СК от 2009 г., могат да бъдат оборени с доказателства за личен произход на средствата, вложени при придобиването на имота и за намерението на съпрузите при определяне обема на техните права в споразумението“, твърди върховният съд.
И затова дава следното задължително тълкуване: След като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал.1 СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. по чл. 21 ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г.
7
Коментирайте
След 3 години мъдрене ВКС се изложиха тотално.
За това хората са измислили предбрачните договори. А не цял живот да блъскаш като луд и накрая да ти вземат почти всичко.
За съжаление предбрачните договори не са популярни в България и въобще в Европа, защото се възприемат за сметкаджийство и срещу любовта. А това е глупаво – не пречи хората да се обичат, но да си уредят отношенията честно и чисто.
За мен е редно съдът да се съобрази с факта съпрузите с какви средства са участвали в закупуването.
Адмирации за колегите с особени мнения.
Само като видях участието на Светла Димитрова и повърнах!
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Никаква логика и правна мисъл няма в решението! Тъжно е, че гласът на разума във ВКС вече е толкова малоброен, но за съжаление това е тенденцията за напред.. Вместо да създават гаранции за точното прилагане на закона, все повече тълкувателни решения са мрачни и блещукащото като светулка особено мнение на съдии от ВКС дава повод на законодателя да поправи нещата. В случая белята не е толкова голяма, колкото при много други грешни тълкувателни решения, защото допустимостта на иска не е основателност, но се допуска и насърчава хаос в гражданските правоотношения. А в скоро време надали и особени мнения ще има..