За духа на закона и „цената“ на човешкия живот
От какво се е ръководил ВКС при постановяване на тълкувателното решение за обезщетението при смърт на близък, разяснява в статия за „Лекс“ един от докладчиците по т.д. № 1/2016 г. съдия Веска Райчева
Най-обсъжданото тълкувателно решение
От началото на месеца едно тълкувателно решение на Върховния касационен съд е предмет на безпрецедентно обществено внимание – това по т.д. №1/2016 г. То само по себе си също е без аналог в историята на ВКС, тъй като е постановено от трите колегии на върховния съд.
Фокусът върху него беше поставен след като шефката на бюджетната комисия на парламента Менда Стоянова внесе предложение за промени в Кодекса за застраховането и Закона за задълженията и договорите, с които се определя таван на обезщетенията при смърт на близък. Като основният мотив за тях е именно тълкувателното решение, с което на 21 юни 2018 г. ВКС разшири кръга от хора, които могат да получат компенсация.
Тълкувателното решение беше подложено на най-различни и разнородни интерпретации. Затова „Лекс“ реши да се обърне към Върховния касационен съд, който най-добре може да разясни целите и ефекта от него.
Съдията от Гражданската колегия Веска Райчева беше един от докладчиците по тълкувателното дело. В статията си за „Лекс“ тя обяснява от какво се е ръководил върховният съд, когато е взел това решение.
В България кръгът на лицата, които имат право да търсят обезщетение за неимуществени вреди при смърт на техен близък, не е законово определен.
В Тълкувателно решение (ТР) № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) се произнесе по въпроса: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?“, като приложното поле на решението е изключително обширно, тъй като смъртта на лицето, породила вредите, би могла да настъпи при множество различни хипотези на деликт – престъпления, инциденти от различен характер и др.
Целта на постановеното тълкувателно решение е да се опита да отстрани житейски несправедливи хипотези – близки на починалия изначално да са лишени от право да търсят обезщетение, тъй като тези имуществени отношения до настоящия момент се регулираха от постановления на Пленума на Върховния съд (ВС), датиращи от 60-те години на миналия век. Тази регулация не съответства нито на житейската справедливост, нито на международните стандарти, утвърдени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Лицата, имащи право на обезщетение, у нас никога не са били определени от закона, а единствено са били посочени изчерпателно в Постановления на Пленума на ВС от 1961, 1969 и 1984 г., който е преценил за справедливо такова право да се признае на съпруга, децата и родителите на починалия, както и на лицето, с което починалият трайно е съжителствал.
Освен лицата, за които и досегашната съдебна практика признаваше правото на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на техен близък, с тълкувателното решение се прие, че такова обезщетение би могло да получи и „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия“. Върховният касационен съд обаче постанови, че правото на обезщетение може да бъде признато на претендиращото го лице само „по изключение“, като трябва да са кумулативно налични редица допълнителни условия:
- лицето да търпи от смъртта на починалия болки и страдания;
- тези болки и страдания да са продължителни;
- в конкретния случай да е справедливо да бъдат обезщетени;
- да е проведено пълно и главно доказване на всички предпоставки за изплащане на обезщетението.
Ето защо, макар и с решението формално кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, да е разширен, на практика правото на обезщетение ще бъде евентуално признато на изключително малък брой лица извън установения от досегашната съдебна практика кръг.
Материята, свързана с правото на обезщетение за неимуществени вреди на близките при смърт, и по-конкретно – въпросът кои лица следва да имат право на иск, е регулиран от националното право на всички държави-членки на Европейския съюз, с изключение на България, като не се въвеждат критерии за родствена връзка, а се използва по-широкото понятие за близки взаимоотношения с починалия, което легитимира и лица извън тесния семеен кръг да търсят компенсация. Влияние оказват променящите се обществени отношения, в които понятията „семейство“ и „близък“ придобиват ново съдържание.
Промяната на съществуващия режим на регулиране на тези отношения у нас се наложи не само за да бъде същият житейски по-справедлив, но и за да съответства на утвърдените международни стандарти, поради което този въпрос заслужава вниманието не само на съдебната власт и на гражданите, а и на законодателя.
За съжаление, в свое заседание на 28 юни 2017 г. Комисията по правни въпроси в 44-то Народно събрание, до която Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на ВКС отправи писмо с искане за становище по поставения за разглеждане в т. д. № 1/2016 г. въпрос, отказа да даде такова с мотив, че „кръгът от лицата, имащи право на обезщетение, може да се определи от ВКС, а не с помощта и предварителния ангажимент на Правната комисия, още по-малко на Народното събрание, в чиито ръце е възможността законодателно да бъде решен този въпрос при необходимост“, каквато към настоящия момент вероятно вече е възникнала.
При постановяване на тълкувателното решение ВКС излезе от разбирането, че обезщетението за неимуществени вреди се присъжда, за да обезвреди близките на починало лице за претърпените психологически страдания, безпокойство, унижение и чувство на несправедливост, предизвикани от настъпила смърт в резултат на деликт, т.е. при нарушаване на най-древното човешко правило да не се вреди виновно другиму.
Обезщетението се присъжда, за да се гарантира обезщетяване на неимуществени вреди при нарушаване правото на живот в резултат на действия или бездействия на физически и юридически лица, държавата и общините. Смъртта може да е настъпила в резултат на множество проявления на деликтни увреждания: домашно насилие (битови инциденти), медицински грешки (смърт при раждане, операция или друга медицинска интервенция), убийство по криминални подбуди или вследствие на причинена телесна повреда (нараняване, довело до настъпила по-късно смърт), действия на органите на МВР (причиняване на смърт при задържане), необезопасени по надлежен ред сградни и пътни съоръжения (падане на асансьор или пропадане в необозначени и неотремонтирани дупки по пътищата), нападения от бездомни кучета и злополуки с други животни, както и много други житейски ситуации, като само малка част от деликтите, довели до смърт, са пътно-транспортни произшествия.
Отговорността може да се носи както от прекия причинител на смъртта, така и от възложител на работа, в резултат на която е настъпила смърт – например на лице, извършващо ремонт на опасно съоръжение по поръчка от друго такова (физическо или юридическо).
Разбирането, че смъртта, настъпила вследствие виновно поведение от страна на причинителя, уврежда всяко лице, което докаже съществуването на трайна емоционална връзка с починалия, в по-пълна степен съответства на духа на закона и по специално – на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Така изложените съображения отразяват дадените по тълкувателното решение становища от страна на главния прокурор, министъра на правосъдието, директора на Института за държавата и правото при Българската академия на науките, ръководителите на катедрите по гражданскоправни науки в юридическите факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, ръководителите на катедрите „Частноправни науки“ при Университета за национално и световно стопанство, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Русенския университет „Ангел Кънчев“, ръководителя на Департамент „Право“ при Нов български университет, председатели на окръжни и апелативни съдилища. Във всички получени становища (без това на Асоциацията на българските застрахователи) се акцентира върху разбирането, че кръгът от лицата, имащи право на обезщетение за смърт на техен близък, следва да се разшири, при условие че такова ще се присъжда само ако ищецът успее да докаже по несъмнен начин своята дълбока взаимна привързаност с починалото лице.
В контекста на тези съображения, изразеното от страна на българските застрахователи становище, че техни икономически затруднения произтичат или биха произтекли от даденото разрешение в тълкувателното решение относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за смърт на техен близък, не съответства на един от същностните компоненти на принципа за правова държава – възстановяването на правната справедливост. Поддържаното от застрахователите твърдение, че преобладаващата част от исковете за обезщетение за неимуществени вреди при смърт са насочени именно срещу тях, е най-малко неточно, тъй като вредите от пътно-транспортните произшествия, които се покриват от застраховката „Гражданска отговорност“, не са само такива, произтичащи от смърт, а далеч по-голям брой са причинените телесни повреди и най-вече щети по самите транспортни средства, които не са обект на разглеждане в цитираното тълкувателно решение. В този смисъл следва да се има предвид, че предназначението на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е да покрие (обезщети) голям брой вреди – преди всичко имуществени такива, но и неимуществени, породени в резултат на телесни повреди на пострадалото лице, като неимуществените вреди, претърпени от близките на починало при ПТП лице, са само малка част от покритието на този вид застраховка.
Разбирането на застрахователите, че съществуващите принципи на европейското деликтно право не поставят изисквания относно кръга на правоимащите лица за обезщетяване неимуществени вреди при смърт, също е неточно, тъй като постановеното тълкувателно решение е съобразено с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Непочиваща на духа на закона е тезата на застрахователите, че при преценката относно кръга на правоимащите лица следва да се държи сметка за „ефекта върху застрахователната сфера“, тъй като такъв обективно не е целен и не е налице. Отговорността на делинквента не е функционално обусловена от отговорността на застрахователя, тъй като отговорността на първия е първична, а на застрахователя – вторична и обусловена. Пострадалият не е длъжен да иска от застрахователя обезщетение за всички вреди от деликта – имуществени и неимуществени. Същият може да „разпредели“ обезщетението между застрахователя и делинквента, както и да го претендира само от последния.
Не може да бъде споделено и разбирането на застрахователите, че тълкувателното решение ги задължавало да преразглеждат приключени застрахователни преписки за период от пет години назад, каквото задължение същото не им вменява, а и не би могло, тъй като неговото действие се разпростира занапред. Уредените застрахователни претенции до неговото постановяване са породили своето действие съобразно действащите към онзи момент норми на правоприлагане и не подлежат на преразглеждане към днешна дата.
Въвеждането на ограничителен критерий при прилагане на установения в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите принцип за справедливост не би позволило да се определя обезщетение при безспорно доказан факт на настъпване на вредите поради силна връзка с починалия, която по своя интензитет понякога дори надхвърля тази, произтичаща от биологична обусловеност. След като законът не поставя ограничение относно кръга на легитимираните лица, справедливо е право на обезщетение да се признае на всяко лице, което успее да докаже, че действително търпи вреди от смъртта на своя близък, макар и по изключение, при кумулативното наличие на всички посочени в тълкувателното решение предпоставки. Даденото от ВКС разрешение защитава духа на закона, защото, както казваше и проф. Живко Сталев, „в сърцето на правото и правосъдието трябва да е справедливостта“.
11
Коментирайте
Смущаващо е върховен съдия да пише очевидни неистини – че нямало да се преразглеждат „стари щети“ от 2013 – 2018 г . Първо , по КЗ /отм./ и да не образуваш щета – все тая . Второ „тълкуването“ очевидно е СЪС ЗАДНА ДАТА, освен ако няма влязло в сила решение . Няма никаква пречка и на практика се случва , че сега се образуват масово преписки за 2013-2018 г. Отделно , има и доста спрени дела във ВКС . Оставам с впечатлението , че съдия Райчева ЛЪЖЕ , защото не мога да си представя , че е толкова некомпетентна .
Няма никакви задни и предни дати, Вие просто не разбирате какво означава висящ процес. Всички спрени дела заради тълкувателното дело и всички новообразувани дела ще се решат съобразно тълкувателното решение. Стари дела няма да се възобновяват. А с извънсъдебните щети очевидно си правите каквото искате, т.к. произнасянето по тях зависи единствено от Вас.
Нямаме различия – това което казваш е точно това . Проблемът е ,че съдия Райчева доста манипулативно ни убеждава , че „нищо особено не се е случило“. Случило се и се случва – вълна от претенции на баби , внучета , балдъзи , братя и сестри , хазайки и какви ли не дивотии. Голяма част от исковете ще бъдат уважени – поне частично – това показват първите 5-5 решения на ВКС . Това е чиста загуба за застрахователния бранш , защото няма как към 2013-2014 г те да са знаели , че 2018 г ще се случи ново „тълкуване“. Това… Покажи целия коментар »
Лилиян- ставате смешна, очевидно не сте на ясно с материята и говорите безмислици, а упрекът към съдия Райчева от ВКС е меко казано нелеп.
Българинът е идиот, който вярва на всичко, прочетено или чуто в новините. От този идиотизъм се възползва всеки тарикат. Затова сме на този хал – да се налага да ни тълкуват тълкуването. И пак да има неразбрали.
Предложението Менда Стоянова е меко казано нелепо.
Нормално е застрахователите да недоволстват, след като топката е в тях. Но те просто изкривиха решението на ВКС.
А как може да се докаже, че някой действително търпи вреди от смъртта на свой близък. Нали след това решение се навъдиха един куп „опечалени“ близки.
Както се доказва всяко едно твърдение в хода на процеса-с допустимите според ГПК доказателства и средства
Сложен казус. Но в интерес на истината ВКС успя да стопира някои житейски несправедливи хипотези.
Браво на съдия Райчева! Изключителен съдия и невероятен човек!