Конституционният съд се произнесе:
Замразяването на 20-те заплати на магистрати с дело и дисциплинарка не гази Конституцията
Изплащането им преди да е ясен изходът от производствата срещу тях, ще накърни авторитета на съдебната власт, заяви КС
Делото за частната охрана на градове и села е прекратено - остана без предмет
Конституционният съд днес прекрати т. нар. дело за частната охрана на градове и села. То остана без предмет след като в петък в Държавен вестник бяха обнародвани промени в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), с които се отменят именно атакуваните пред КС разпоредби.
Възможността частни фирми да пазят урбанизирани територии беше уредена с новия ЗЧОД, който влезе в сила на 31 март 2018 г.
Още преди това да стане главният прокурор Сотир Цацаров, а после и президентът Румен Радев сезираха Конституционния съд с искания да обяви, че частната охрана на урбанизирани територии погазва основния закон.
Още преди КС да се произнесе по тях обаче депутатите сами отмениха спорните текстове. Това стана бързо и изненадващо чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за правната помощ.
Изплащането на обезщетението от до 20 заплати на магистрат преди да е ясен изходът от образуваното наказателно производство срещу него, ще накърни авторитета на съдебната власт. Да получи тази сума при напускане на система не е част от конституционно гарантираните му трудови права, а еднократна благодарност за положените усилия в правораздавателната му дейност, за личния му принос за утвърждаване на върховенството на правото.
Това са основните мотиви, с които днес Конституционният съд обяви, че замразяването на изплащането на обезщетението от до 20 заплати на магистрат, срещу когото има наказателно дело и дисциплинарно производство, не противоречи на Конституцията.
Решението (пълния му текст виж тук) е взето единодушно с 11 гласа, като при постановяването му е отсъствал само Филип Димитров.
Предмет на делото е разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Тя предвижда, че еднократните обезщетения при напускане на длъжност на магистрати с над 10-годишен стаж, не се изплащат веднага на тези от тях, срещу които има дела или дисциплинарки, а се „замразява“ до приключването им. Разпоредбата беше атакувана в КС от трима съдии от Върховния касационен съд – Веска Райчева, Светла Бояджиева и Ерик Василев.
Според състава на ВКС тя противоречи на основни принципи на Конституцията – че България е правова държава и че всеки има право на труд и възнаграждение, както и на определено обезщетение. Освен това според тримата съдии за магистратите с висящи дела няма гаранции, че производствата срещу тях ще приключат в разумен срок и не е ясно колко време ще търпят вредите от неизплатено обезщетение.
КС обаче отхвърля всичките им аргументи. Първо в решението се посочва, че това обезщетение не се дължи непосредствено срещу престиран труд и затова не представлява трудово възнаграждение, нито служи за компенсиране на претърпени от работника или служителя вреди. „Обезщетението не е част от конституционно защитеното съдържание на единното основно право на труд на съдии, прокурори и следователи по чл. 48, ал. 1 от Конституцията“, заключава КС.
Той посочва, че 20-те заплати при напускане на системата за форма на отблагодаряване, с която се отдава заслуженото за проявената отдаденост и усърдие в работата на съдията, прокурора или следователя.
Нещо повече – КС подчертава, че след като притежаването на високи нравствени качества е изискване за всеки магистрат при назначаването му, то „замразяването“ на изплащането на обезщетението на тези, срещу които има дело или дисциплинарка, е израз на последователен законодателен подход, в основата на който стои разбирането за нравствените и професионалните качества на съдиите, прокурорите и следователите, като атестат и гарант за тяхната автономия.
„Отлагането на изплащането на еднократното благодарствено обезщетение при условията на чл. 225, ал. 3 ЗСВ е моралната оценка, която законодателят поставя при наличие на достатъчно данни за поведение, с което съдията, прокурорът или следователят се е отклонил от повелята за нравственост и безукорност и е дал повод за водене на дисциплинарно или наказателно производство срещу него“, заявява КС. Като обяснява, че способ да се гарантира спазването на правилата на морала е облеченото във формата на закон неодобрение, което съответното аморално поведение среща у останалите членове на обществото.
Крайната цел на атакуваната разпоредба е да запази интегритета на магистратската служба и доверието на гражданите в нея.
Съвкупността от поведението на отделните магистрати в личен и професионален план е това, което в най-голяма степен оформя облика на съдебната власт пред обществото.
Изплащането на парично обезщетение на съдия, прокурор или следовател преди да е ясен изходът от образуваното наказателно производство срещу него, несъмнено ще накърни авторитета на съдебната власт. А съхраняването на престижа на съдебната власт и доверието в нея, разколебано от поведението на освободения от длъжност магистрат, е цел от най-висш, конституционен порядък и предпоставка за нормалното и безпрепятственото й функциониране“, заявяват конституционните съдии.
6
Коментирайте
Ах, хубавци ненагледни. Първо пишман-премиера, който за кратко време. изпълни маса поръчки. След това матистра-протеже на „големия шлем“ от Сирищник. Накрая боядисаната кака, която се пооблажи в СГС, а за после само предполагам.
Коя боядисана кака имаш предвид?
Да, всеки има право на труд и възнаграждение. Но 20-те заплати са стимул за тези, които се трудят по-качествено.
Промените в Закона за частната охранителна дейност беше неизбежна. Абсурдно е да има частна охрана в градовете и селата.
Адмирации за решението.
Изплащането на парично обезщетение на магистрат преди да е ясен резултатът от образуваната дисциплинарка срещу него, ще накърни авторитета на съдебната власт.