Становище на ВСС
Замразяването на изплащането на до 20 заплати на магистрати с висящи дела не противоречи на Конституцията
Гаранцията може да бъде потърсена в петгодишен срок, решиха съдебните кадровици
С 13 на 9 гласа Пленумът на Висшия съдебен съвет реши, че разпоредбата в Закона за съдебната власт, според която не се изплаща обезщетението за прослужено време на онези магистрати, срещу които има висящи наказателни и дисциплинарни производства, докато няма окончателно произнасяне по казуса им, не противоречи на Конституцията.
Становището е по конституционното дело, образувано по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд, който иска отмяната на чл. 225, ал. 3 от ЗСВ, която спира временно изплащането на до 20 заплати на магистрати.
Текстът гласи: „В случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство“.
Според ВКС тази рестрикция създава противоконституционно законово основание за Висшия съдебен съвет (в качеството му на работодател) да откаже изплащането на дължимото обезщетение, при това без гаранции срещу прекомерната или произволна продължителност спрямо обвинените за умишлено престъпление магистрати.
Според становището на мнозинството от ВСС тази разпоредба от съдебния закон не противоречи на Конституцията заради спецификата на правоотношението на магистратите и характера на обезщетението.
„Правоотношенията на магистратите се създават, изменят и прекратяват с индивидуален административен акт и не могат да бъдат приравнени на същински трудови правоотношения по Кодекса на труда и частното право. Те се осъществяват между равнопоставени субекти. Правораздавателната дейност е проява на държавна власт, която засяга и охранява сериозни законните интереси на гражданите. Законодателят е заложил по-високи изисквания за притежавани професионални и нравствени качества от магистратите и налагане на върховенството на закона“, се казва в становището на ВСС.
Нататък кадровиците посочват, че не става дума за временно замразяване на изплащането на възнаграждения и обезщетения за вреди, а целта на тези до 20 заплати е да възнагради лицата, които са упражнявали правораздавателна дейност за продължителен период от време.
„Правото на труд няма абсолютен характер и зачитането му може да бъде ограничено, ако съществува нормативно установена възможност за това и е спазен принципът за пропорционалност“, казва още ВСС. И добавя, че не се нарушава и презумпцията за невиновност, защото оспорената разпоредба не преклудира възможността за получаване на обезщетението, а отлага осъществяването на това право за определен период от време, който е свързан с приключването на дисциплинарното или наказателното производство.
А що се отнася до тяхната продължителност, то според ВСС чл. 22, ал. 1 от АПК създава задължението за съда да разглежда делата в разумен срок и тази непълнота в закона не може да създаде противоконституционност.
На днешното си заседание Пленумът на ВСС промени и Правилата за определяне на реда за откриване на набирателни сметки, набиране, използване и отчитане на чуждите средства в лева и валута. Измененията са свързани с давностните срокове.
В сегашната т. 2.2 от правилата, се казва, че „Съдебните гаранции, събирани от органите на съдебната власт в набирателните сметки, след изтичане на давностния срок за връщане една година и непотърсени в този срок, се внасят в приход на съдебната власт и не подлежат на връщане на съответните лица“.
ВСС, позовавайки на практиката на Софийския апелативен съд, според която не следва да се прилага едногодишната, а общата давност, промени този срок на 5 години, съобразно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите.
Променена беше и друга норма вследствие на становища на вещи лица, които се оплакват от незаконосъобразна практика на съдилища по граждански и наказателни дела. Те отказвали да изплащат депозити по изготвени експертизи заради изтекъл едногодишен срок, като се позовавали на т. 2.4 от правилата.
Той гласи: „Депозити за вещи лица. Това са средства, които страните по делата внасят в набирателната сметка на съда за извършване на експертиза. Ако тези депозити не бъдат изплатени на вещите лица и бъдат не потърсени в срок от една година се внасят в приход на съдебната власт“.
„Едногодишният срок по тази точка е съобразен с чл. 82 ГПК, която разпоредба е относима за страните в съдебното производство, но не и по отношение на вещите лица, защото тяхната работа е реално изпълнение по договора за изработка и следва да се приложи чл. 110 от Закона за задълженията и договорите“, заяви Цветинка Пашкунова.
Промените в правилата бяха подкрепени единодушно от членовете на съвета.
Темата за реформа на военното правораздаване влезе в дневния ред на Пленума на ВСС. До 14 септември председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и главният прокурор трябва да изразят становище по предлаганите от военните съдии промени в редица закони, чрез които искат увеличение на натовареността, реши днес ВСС.
Когато техните становища и тези на военните прокурори бъдат готови, тогава всички те ще бъдат обсъдени от съвета, който да каже необходима ли е и евентуална каква реформа на военното правораздаване.
Членовете на съвета не са единни по въпроса за увеличаване на броя на делата, които да бъдат разглеждани от военните магистрати. Според някои кадровици военните съдебни органи дори трябва още да се редуцират и да остане един окръжен и един апелативен съд.
Какво ще бъде решението обаче ще се разбере през есента.
6
Коментирайте
Ще видим решението по конституционно дело № 9/ 2018 г. Нищо чудно да обявят противоконституционна разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
Мъдро решение, въпреки, че този път мненията са доста разногласни.
Гарван гарвану око не вади.
ВКС въртят и сучат, за да си оплетат кошницата. Нали са върховни! Даже са готови да променят ЗСВ.
Предлагам: на обвиняемите да се изплаща двойно обезщетение, а на осъдените тройно!!!
Изплащането на 20 заплати при пенсиониране или напускане по съсловни закони-в съдебната власт, МВР, Разузнаване, НСО и тн драстично противоречи на Конституцията, защото представлява привилегия на база служебно положение. В КТ обезщетението е до 6 заплати при пенсиониране, и в редки случай-1 заплата-при прекратяване на трудовия договор, и то обложени и с данъци, и с осигуровки!