Замразяването на изплащането на до 20 заплати на магистратите, срещу които има образувано дисциплинарно производство или повдигнато обвинение, докато няма окончателно решение по казуса им, погазва конституцията. Това твърди тричленен състав на Върховния касационен съд. Той е сезирал Конституционния съд (КС) с искане за отмяна на разпоредбата от Закона за съдебната власт (ЗСВ), която спира временно изплащането на това обезщетение.

Пълният текст на искането на ВКС

Става дума за чл. 225, ал. 3 от ЗСВ, който гласи: „В случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство“.

„Цитираната разпоредба не съответства на конституционно установените принципи в чл.4, ал. 1, чл.48, ал. I и 5, вр, чл.3 1, ал.3 и 4 от Конституцията, че България е правова държава, всеки има право на труд и на минимално трудово възнаграждение, съответстващо на извършената работа, като държавата има задължение да създава условия, както за осъществяване правото на труд, така работодателят да изплаща дължимото трудово възнаграждение и определеното обезщетение за положения труд“, твърдят съдиите Веска Райчева, Светла Бояджиева и Ерик Василев.

Те са сезирали КС заради дело на бившия зам.-председател на Военно-апелативния съд Владимир Димитров. По него той си иска обезщетението от малко над 86 000 лв., което му се полага при напускане на системата, но не му е изплатено, тъй като срещу него има висящо наказателно производство. Заедно с бившите шефове на ВАпС Веселин Пенгезов и Петко Петков той отговаря за присвояването на 42 000 лв. от проект по Оперативна програма „Административен капацитет“. Владимир Димитров подаде оставка и беше освободен от системата на 15 януари 2015 г., но и до днес не е получил 20-те заплати при напускане, защото делото срещу него още се разглежда от първата инстанция – Софийския градски съд.

Казусът на Димитров е накарал тричленният състав на ВКС, пред който е поставен за разглеждане, да се обърне към конституционните съдии.

Разпоредбата от ЗСВ, по която ще се произнесе КС, всъщност беше приета, за да се сложи край на честите преди случаи на магистрати, срещу които има дисциплинарка или обвинение, да напускат системата след оставка и при това получаваха 20 заплати. Като целта ѝ е да се изчака да се установи дали те са извършили нарушението или престъплението, за което им се търси отговорност и тогава да им бъде платено обезщетението.

Според ВКС тази рестрикция създава противоконституционно законово основание за Висшия съдебен съвет (в качеството му на работодател) да откаже изплащането на дължимото обезщетение, при това без гаранции срещу прекомерната или произволна продължителност спрямо обвинените за умишлено престъпление магистрати.

„Обхватът на оспорената разпоредба засяга значително правната сфера на лица, които до освобождаването им от длъжност не могат да изпълняват друга трудова дейност и независимо че „обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда“, обвиненият магистрат е лишен от дължимото му се еднократно парично обезщетение, с което всъщност служебното положение на обвиняемия е приравнено на лицата, по отношение на които има влязла в сила присъда за умишлено престъпление или които са дисциплинарно освободени от длъжност. Поради това е неоправдано обвиняемият да търпи същите неблагоприятни правни последици, каквито би търпял и в случай че с влязла в сила присъда е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление (чл.225, ал.2, изр.1, пр.1, вр. чл.165, ал. 1, т.3 ЗСВ)“, пишат върховните съдии в искането си до КС.

Като стигат и до следния извод: „Еднаквото третиране на лицето, срещу което само е повдигнато обвинение и лицето, което вече е осъдено с влязла в сила присъда, при това с наложено наказание лишаване от свобода, като „не се изплаща” обезщетение и в двата случая, с оглед изискванията на чл.225, ал. З ЗСВ, навежда на извода, че обвиняемият магистрат по презумпция е виновен, което очевидно противоречи на конституционно установения в чл. 31, ал.3 КРБ основен принцип в българското и международното наказателно право“.

В искането си те изтъкват, че дисциплинарното или наказателното производство срещу магистрата, до чието приключване той не може да си получи парите, може да е с прекомерна продължителност или при липсата на активност на разследващите органи да е за висящо за неопределен период.

„Чл.225, ал. 3 ЗСВ превръща наличието на повдигнато обвинение за умишлено престъпление в пречка за осъществяването на едно валидно възникнало гражданско притезание с трудовоправен характер – правото на обезщетение за вече положен труд при липса на гарантиран месечен доход, което няма връзка с наказателното производство и без реализирането му по никакъв начин не осуетява разследването и интересите на обвинението. Така наложеното с оспорената разпоредба ограничение на правата на обвиняемия магистрат не е обусловено от легитимна цел и неоправдано надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието по смисъла на чл.31, ал.4 КРБ“, заявяват върховните съдии.

И определят оспорената от тях разпоредба като очевидно неподходящ механизъм „да отговори на международния стандарт в чл.18 от конвенция за защита правата на човека и основните свободи, непозволяващ ограничаване на конституционно установеното в чл.48, ап.1 и 5 КРБ право на труд и произтичащите от него право на възнаграждение и обезщетение за положения вече труд, когато използваното средство е непропорционално на преследваната цел за осъществяване на нормално развитие на наказателния процес и не гарантира неотменимостта на гражданските права“.

Докладчик по делото в КС е Таня Райковска.

7
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
02 април 2018 11:34
Регистриран

Веска Райчева, Светла… и Ерик..===Ами да, така е.Но ,според тези съдии, не е така за другите Човеци, които не са съдии.Ето защо това питане е срамно за тях.
Не сте в час , госпожи и господа-и не сте НИКАКВИ върховни…

Анонимен
Анонимен
30 март 2018 20:48
Гост

Какви 20 заеплити? В частния сектор при напускане не се плаща нищо. Или правилата не важат за номенклатурата-съдебна система?

Анонимен
Анонимен
30 март 2018 20:47
Гост

Какви 20 заеплити? В частния сектор при нап ускане не се плаща нищо. Или правилата не важат за номенклатурата-съдебна система?

Анонимен
Анонимен
29 март 2018 14:19
Гост

Искането на ВКС ми се струва доста пресилено. Те не са били лишени от месечните си заплати. Просто се стопира голямото обезщетение, за да се види дали наистина не са извършили престъпление. Никой не казва, че няма да си получат парите, ако бъдат оправдани.

Чубака
Чубака
29 март 2018 14:10
Гост

Значи, съдят прокурор или съдия за взети подкупи, например, той междувременно напуска с 20 заплати за беузпречната си работа в съдебната система, а след време може да се окаже, че е бил срам за системата и да го вкарат в затвора…

Анонимен
Анонимен
29 март 2018 17:58
Гост

напълно сте прав, не виждам логиката

неразбиращ
неразбиращ
29 март 2018 14:08
Гост

Остава и да си плучават бонусчето при напускане! какъв е проблемът да почакат, а не да вземат по 80-90000 лв като всички останали?!