Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България заради хомофобското убийство на студента Михаил Стоянов, за което двамата подсъдими получиха по-ниски от минималните наказания.

От решението става ясно, че според ЕСПЧ българските съдилища нямат практика да наказват по-тежко престъпленията от омраза, дори когато ясно установяват тези факти и това е обичайно развитие на делата, а главната причина е, че Наказателният кодекс не им дава достатъчно инструменти за това. Затова съдът в Страсбург приема, че в случая с Михаил Стоянов България е нарушила правото на живот (чл. 2) и забраната за дискриминация (чл. 14) от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Решението на ЕСПЧ е подписано с особено мнение от двама съдии, според които в конкретния случай проблемите отиват и по-далеч от законодателните недостатъци, тъй като българските съдии не са използвали и наличните „инструменти“, за да наложат адекватно наказание за престъпление с хомофобски характер.

Михаил Стоянов беше пребит до смърт през есента на 2008 г. в Борисовата градина, а едва през 2018 г. подсъдимите Александър Георгиев и Радослав Кирчев чуха окончателните си присъди. Георгиев беше осъден на 10 години затвор, а Кирчев на 4 години и половина лишаване от свобода.

След убийството минаха пет години, в които делото не можеше да стигне до съд заради мудно разследване. Младежът е бил пребит от група момчета, които имали традиция да обикалят парка, за да „наритат“ хомосексуални като по делото така и не стана ясно как са разбирали кои от жертвите им са такива. Според първите две инстанции Кирчев и Георгиев са били основните участници в групата, която видяла Стоянов, застигнала го, след това Георгиев го ударил с юмрук в лицето. При опита на младия мъж да избяга, Кирчев го хванал за врата и го съборил на земята, при което счупил подезичната му кост и след това всички започнали да го удрят.

През 2016 г. Софийският градски съд (СГС) осъди Георгиев на 13 години затвор, а Кирчев, който е бил непълнолетен при извършване на убийството, получи наказание от 4 години и 10 месеца. Година по-късно Софийският апелативен съд (САС) увеличи наказанията им. Той прие, че те неоснователно са били занижени заради младата им възраст и продължителността на делото и осъди Георгиев на 15 години затвор, а Кирчев на 6 години лишаване от свобода. След още една година пък ВКС намали наказанията повече, отколкото беше определила и първата инстанция.

Върховните съдии приеха тогава, че наказанията на Георгиев и Кирчев следва да се определят под най-ниския предел, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства. Те се позоваха на младостта, чистото съдебно минало на двамата, продължителността на делото от близо 10 години и добрите характеристични данни.

ВКС сподели обаче изводите на първите две инстанции, че убийството не е извършено по хулигански подбуди, а по хомофобски.

„В съответствие с установените по делото факти, че подсъдимите са предприели нападението над пострадалия по съображения, че представлява лице с различна сексуална ориентация, мотивите и подбудите за действията им могат да бъдат определени като хомофобски, както е приел първият съд, но действията им по нападението над пострадалия не са били предхождани, съпътствани или последвани от хулигански прояви, за да е осъществен фактическия състав на по-тежката квалификация по т.11 на чл.116 от НК. Трайната съдебна практика е последователна в разбирането, че „ за да се квалифицира едно убийство като извършено по „ хулигански подбуди“ е необходимо деецът да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, и те да са го мотивирали и подтикнали към извършване на самото убийство“, се казваше в решението на ВКС.

Пропуските в НК и „инструментите“ за по-тежки наказания

Пред съдилищата майката на Стоянов, която беше частен обвинител и граждански ищец, искаше двамата подсъдими да бъдат признати за виновни, че са убили сина ѝ по хулигански подбуди, за да може да получат по-тежки наказания. Наказателният кодекс (чл. 116, ал.1, т. 11) предвижда по-тежки наказания, когато убийството е извършено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди, но не и когато подбудите са хомофобски.

Пред ЕСПЧ адвокатите на майката на Стоянов изтъкваха именно законодателния пропуск, водещ след себе си нарушенията на конвенцията, като посочват, че „различното третиране, без легитимна цел, на социални групи, по сходни признаци и в сходно уязвимо положение, представлява пряка дискриминация“.

Според адвокат Михаил Екимджиев националните съдилища са мотивирали само формално отказа си да включат хомофобския мотив в квалификацията за хулигански подбуди, „въпреки очевидността на факта, че хомофобски мотивираното убийство, както и „хулиганските подбуди“ за него демонстрират неуважение към обществени ценности, защитени от Конституцията – човешкия живот, достойнството и равенството между хората“.

В жалбата пред съда в Страсбург той изтъква и отказа на съдилищата да отчетат доказания хомофобски мотив като „отегчаващо отговорността обстоятелство“, което би имало значение при определяне на тежестта на наказанието. Защитникът припомня също, че България от години има проблем с хомофобията, сексизма, домашното насилие, нетолерантността и агресията към различни уязвими социални групи, като изброява други известни случаи, включително и отхвърлената от парламента Истанбулска конвенция, обявена и за противоконституционна от Конституционния съд.

„Тези уродливи и несъвместими с европейските ценности прояви са толкова трайно и дълбоко вкоренени в българския бит, че често остават незабележими и неразпознаваеми както от жертвите и насилниците, така и за институциите, призвани да ги предотвратяват, установяват и санкционират“, казва адвокат Екимджиев. По думите му държавата омаловажава тези проблеми, представяйки ги като национална идентичност, свързана с православието и с „традиционното българско семейство“, поради което от години игнорира предложенията за по-интензивна и ефективна защита срещу престъпленията от омраза и в частност с хомофобска мотивация.

Той изтъква още, че ВКС нямаше да наложи по-ниски наказания за множество смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, ако беше приел за отегчаващи хомофобските подбуди и това, че Александър Георгиев пръв е започнал безпричинно да бие Стоянов, задигнал му телефона и портфейла, а след това две години се укривал. Накрая адвокатът констатира, че приетият за установен хомофобски мотив изключва и „хулиганските подбуди“ по чл.116, ал.1, т.11 от НК, и „користната цел“ по чл.116, ал.1, т.7 от НК, а самият хомофобски мотив не е интерпретиран от ВКС нито като по-тежко квалифициращ убийството признак, нито като отегчаващо отговорността обстоятелство.

„Откровен е юридическият и етичен абсурд на ситуация, при която изтъкването на хомофобски мотив би могло да е успешна защитна стратегия, изместваща по-тежко наказуеми правни квалификации като „користна цел“ и „хулигански подбуди“ и осигуряваща значително по-меки наказания за ужасяващото, садистично, с нищо непредизвикано убийство на Михаил Стоянов“, пише адвокат Екимджиев.

Какво казва съдът в Страсбург

В решението на ЕСПЧ се казва, че той не може да оценява дали правилно националните съдилища са определили мотивите за убийството на Стоянов, нито преценката за отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, но определя като „поразително“, че за разлика от първите две инстанции, ВКС дори не е споменал хомофобските мотиви за нападението при анализа за наказанията. Според съда в Страсбург не е бил без основание и опитът на прокуратурата и на частното обвинение да бъде преодоляна законодателната празнота, като бъде преквалифицирано обвинението за убийство по хулигански подбуди. В крайна сметка съдът пише, че хомофобските мотиви за убийството не са получили измерим ефект в наложените наказания на двамата осъдени.

„Всъщност, изглежда, че с оглед на обичайния подход на българските съдилища към оценката на взаимодействието между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства с цел определяне на присъда в рамките на предвидения законоустановен диапазон, обикновено не е възможно да се придаде специфична тежест на всеки един такъв факт. Според Съда този пропуск се дължи главно на факта, че българското наказателно право не е подготвило надлежно тези съдилища за това, а не на начина, по който са се справили с делото“, се казва в решението на ЕСПЧ, с което България е осъдена да плати 7000 евро обезщетение за неимуществени вреди на майката на Михаил Стоянов и над 3000 евро за разноски.

В заключение съдът пише, че става дума за системни нарушения, които произтичат от законодателството, но са свързани и с тълкуването му от съдиите. За да бъдат избегнати тези нарушения в бъдеще, ЕСПЧ казва, че не може да посочи дали трябва да се променят законите, или тълкуването им от страна на съдиите, но България трябва да гарантира, че хомофобските убийства ще бъдат наказвани по-тежко.

На особено мнение са били обаче председателят Тим Айке и съдия Фарис Вехабович. Те пишат, че са напълно съгласни с констатираните нарушения на Конвенцията заради това, че държавата не е отговорила адекватно и в достатъчна степен, за да гарантира, че такива смъртоносни нападения няма да остават без подходящи наказания. Според тях обаче не е вярно, че главната причина е в Наказателния кодекс, който не дава достатъчно инструменти на съдиите, а не е проблем техният подход.

„Докато недостатъците в българското наказателно право със сигурност дават валидно основание за констатиране на нарушение, недостатъците в настоящия случай, според нас, отиват много по-далеч. В крайна сметка, както виждаме, националните съдилища дори не са използвали „инструментите“, с които разполагат, за да отразят по подходящ начин в наложените присъди хомофобския характер на убийството на сина на жалбоподателя“, се казва в особеното им мнение.

Според тях наложените присъди са категорично непропорционални на извършеното престъпление и това е отделно нарушение на Конвенцията, а основният им аргумент за това е, че ВКС е наложил наказания дори под минималните, предвидени в НК. Двамата съдии посочват, че нито едно от изброените от ВКС смекчаващи вината на осъдените обстоятелства, не може да оправдае допълнително намаляване на наказанията, при доказателствата, че групата е имала практика да обикаля Борисовата градина, за да я „чисти“ от хомосексуални.

39
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
15 юни 2022 11:43
Гост

Просто хомофобската подбуда следва да се превърне в квалифициращ признак при телесни повреди и убийство в Особената част/както стана с ксенофобски или расистки подбуди през 2011 г по 116 и 131/.А всякакви дискриминационни подбуди и мотиви – да се третират като отегчаващо обстоятелство по Обща част на НК./ ами , като трябва, да вземе да се запише в НК, както предлага прокуратура в проекта, да няма неясноти, емоции, психоанализа, народопсихология и произволни интерпретации/.Имаме ли спор, че хомофобските подбуди подлежат на отрицателна оценка като релевантно за вината и отговорността обстоятелство? Могло ли е да се третират хомофобски, дискриминационни мотиви и подбуди,… Покажи целия коментар »

МАРИН МАРИНОВ
МАРИН МАРИНОВ
15 юни 2022 9:47
Регистриран

Правилно е решението на Европейския съд по правата на човека, че извършеното убийство по расистки мотиви следва да се третира квалифицирано. Наказателния кодекс не дават легална дефиниция на понятието отегчаващи вината „обстоятелства“. В правната теория по наказателно право и в съдебната практика на наказателното отделение на върховен касационен съд се дава изчерпателна дефиниция и представа на понятието отегчаващи вината обстоятелство. Не е имало никаква пречка при определяне на размера на наказанието като отегчаващо вината обстоятелство да се приеме, извършеното убийство по расистки мотиви, но само ако по делото безспорно е установено извършването на убийството по такива мотиви. Ако по делото… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
15 юни 2022 12:07
Гост

Хайде да се прави разлика между квалифициран състав и отегчаващо вината обстоятелство, между расизъм и хомофобия, както и между ВКС и ВАС.

МАРИН МАРИНОВ
МАРИН МАРИНОВ
17 юни 2022 5:51
Регистриран

Естествено ,че правя разлика между Върховен касационен съд и Върховен административен съд най-малко ,защото имам над 10 години юридически стаж.Допуснал съм неволна грешка като вместо Върховен касационен съд съм написал Върховен административен съд,но от цялата публикация ясно става ,че имам предвид ВКС. Не ми е известно Върховния административен съд да гледа дела за престъпление от общ характер.Нямам представа, кое Ви дава основание да правите извод,че не правя разлика между двете върховни съдилища,след като ясно става от публикацията ми ,че се касае за незначителна фактическа грешка,която не се отразява на правния смисъл на публикацията ми,поради което считам ,че в правенето на… Покажи целия коментар »

Вълчев
Вълчев
14 юни 2022 15:11
Гост

Няма да е зле представители на ЕС да дойдат в БГ…и да измерят задръстенията на Народа, както и примитивността му. А най-лошото е, че задръстени и примитивни хора…има и сред юристите! Срам ме е направо!

Анонимен
Анонимен
14 юни 2022 15:25
Гост

Задръстените инпримитивни хора, разбира се, са тези, които имат различно мнение от Вашето. Май сте забравили как работи демокрацията, но не се притеснявайте, ЕС също забравят понякога.

Шеленберг
Шеленберг
14 юни 2022 15:53
Гост

Понякога, а?

По дефиниция. От Ленгли. Както казват от Москва, европейските държави са с ограничен суверенитет и полуколониална администрация имплантирана от ЦРУ.

Ало, ало?
Ало, ало?
14 юни 2022 14:50
Гост

А трябва ли? И на какво основание без нарушение на К?

Време
Време
14 юни 2022 14:36
Гост

ЕС трябва да притисне по-сериозно България да започне процес по узаконяване на еднополовите бракове и сериозна промяна в наказателното законодателство, свързана с хомофобството. Който не иска да приеме тези основополагащи движещи правната наука към Светлина,Съвремие и Демокрация, то ЕС отдавна му е показал вратата – към Северна Корея или в Близкия изток – СА.

Анонимен
Анонимен
14 юни 2022 14:52
Гост

Хубавото на правото е, че е вечно и рано или късно надживява всички модни тенденции, политически конюнктури и международни организации. Сега ще се измени законът в определена насока, за да отговори на духа на времето и изискванията на ЕС, а след някое друго десетилетие тези изменения ще последвят съдбата на всички социалистически норми след 1991г. и на всички националистически норми след 1945г. Всички те са били въвеждани с еднакъв ентусиазъм от хора, убедени в правотата им. Времето ще покаже, какво ще бъде изхвърлено и какво ще остане.

Време
Време
14 юни 2022 14:54
Гост

ЕС ще е вечен! Европейският съюз е уникална система, много жилава, много гъвкава и НИКОГА няма да се разпадне!

Анонимен
Анонимен
14 юни 2022 14:04
Гост

Вярно е, че хомофобските подбуди не са уредени в НК като квалифициращ признак по чл. 116, ал. 1 НК и това трябва да се промени. Вярно е също така, че сме свидетели на конюнктурна практика на ЕСПЧ, при която преценката за пропорционалност на наказанието зависи изцяло от характера на квалифициращия признак. Така например ако убийството беше извършено по хулигански подбуди, само продължителността на производството и младата възраст на дейците щяха да бъдат достатъчни за да бъде разкритикуван българският съд за нарушение на чл. 6 ЕКПЧ, ако не беше приложил чл. 55 НК (практиката на ЕСПЧ в тази насока е изобилна).… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
14 юни 2022 13:59
Гост

Смотан соросоиден съд! ДГД!!

Юрист
Юрист
14 юни 2022 13:46
Гост

Нашият Наказателен кодекс е един примитивен джобен речник, надупчен като швейцарско сирене, изкован от комунистическия престъпник и убиец – Иван Ненов -професор по наказателно право в СУ. Малко хора знаят черната му страна, преди да стане преподавател в ЮФ на СУ, Иван Ненов е бил запасен офицер в бригада и удушил младши сержант с голи ръце за неподчинение, но поради близките си връзки с БКП, отървал затвора, но бил принуден да напусне и станал преподавател по нак. право в ЮФ. И аз не я бях знаел тази история, докато при една среща с покойния отдавна проф. Димитър Михайлов (мой преподавател… Покажи целия коментар »

Колегааа...
Колегааа...
14 юни 2022 14:56
Гост

И аз съм я чувал тази история за Ненов.

Рики
Рики
14 юни 2022 13:42
Гост

ВКС се изложиха тотално с това си решение.

Чавдар
Чавдар
14 юни 2022 13:40
Гост

Даже в Страсбург видяха законодателната нинпразнота.

Хари
Хари
14 юни 2022 13:41
Гост

Така ще е. Длед като нашите не четат практиката.

Тихомир
Тихомир
14 юни 2022 13:34
Гост

Слвд като Наказателният кодекс не дава достатъчно инструменти, да вземат да го променят.

Съдия
Съдия
14 юни 2022 13:23
Гост

Закривай!

Юрисконсулт
Юрисконсулт
14 юни 2022 13:21
Гост

Кога магистратите ще разбират, научат и осъзнаят, че Правото на ЕС има предимство пред националното законодателство, както и пред Конституцията. Да отворят съдебната практика на ЕС, особено наказателната такава, но забравих, че нашите магистрати, едно 80% са с нулева чуждоезикова култура. Да не знаеш поне английски език в днешно време, и да не можеш да го ползваш свободно, по специализирани тематики, си е престъпление, бе човек! За немски и френски ДА НЕ ГОВОРИМ!

Шейтанов
Шейтанов
14 юни 2022 14:13
Гост

ЕСПЧ не е орган на Ес.
Учете го това право.

попрочел
попрочел
14 юни 2022 15:51
Гост

1. Случаят/делото няма нищо общо с правото на ЕС.
2. Съдът на ЕС няма „наказателна практика“, защото не се произнася по наказателни дела.
3. КЗПЧОС /известна и като ЕКПЧ…/ е част от ВЪТРЕШНОТО ПРАВО на България и се прилага именно като такава.
4. Впрочем, ЕС не е страна по КЗПЧОС…

Шейтанов
Шейтанов
14 юни 2022 21:04
Гост

Сега ако можеш да го обясниш на т.нар юрисконсулт по-горе и той да схване, ще е голяма работа.

111
111
12 септември 2023 21:45
Гост

Първо, ЕС се присъедини към Конвенцията за правата на човека и основните свободи и второ- СЕС се произнася по наказателни дела във връзка с тълкуване на конкретни вътрешни норми в светлината на правото на съюза. И да, случаят има общо с правото на съюза, доколкото правата по Конвенцията за правата на човека са възпроизведени в Хартата на основните права на Европейския съюз.

Бай Бакой
Бай Бакой
15 юни 2022 17:04
Гост

Абе ти първо виж поне едни основи на правото понаучи, виж какво е ЕС, какво е ЕСПЧ, какво е национално законодателство, какво – Право на ЕС, после ръси мозъци, че ги нямаш, видно е, в излишък.
За чуждите езици не се притеснявай. Човек може да е юрист и без отлични познания по това, но не може дори „юрисконсулт“ да бъде без барем елементарни юридически познания. Освен ако не е юрисконсулт на татко си във фабриката.

Авар
Авар
14 юни 2022 13:05
Гост

Че това не е новост. И май не е първата такава реакция от страна на ЕС.

попрочел
попрочел
14 юни 2022 15:47
Гост

Добре е да се знае, че ЕСПЧ няма нищо общо с ЕС… Както и че Европейският съвет е нещо съвсем различно от Съвета на Европа…

Шенай
Шенай
15 юни 2022 17:07
Гост

А де?!
То и ЕСПЧ част от населението бърка със СЕС, обаче много е мерак акъли да раздава и да назидава.

Шивиков
Шивиков
14 юни 2022 13:05
Гост

В България ако може с мъмрене да се разминавта престъпниците ще се прилага.

Аранудов
Аранудов
14 юни 2022 13:05
Гост

И аз от години смятам, че за много престъпления имаме нужда от по-високи наказания. Но не се прилагат по някаква причина.

Черелушник
Черелушник
14 юни 2022 13:02
Гост

Ами проблем си е. Проблем си е.

Манолева
Манолева
14 юни 2022 13:02
Гост

Тъжното е друго, че имаме много престъпници с автомобили по пътищата, а тях никой не ги затваря и съди.

Чипелорска
Чипелорска
14 юни 2022 12:55
Гост

Надявам се да се промени това с времето.

Бедоян
Бедоян
14 юни 2022 12:54
Гост

Е, хубава работа. Ако има предвидено наказание за такова престъпление, то трябва да се прилага, а не да се чудим – ама то не се е случвало, как да приложа наказание.

Щерев
Щерев
14 юни 2022 13:37
Гост

Очевидно ще се наложи промяна в нормативната ни уредба.

Костадинка
Костадинка
14 юни 2022 12:53
Гост

Ми да се научат бе, кой да ги научи? Практика нямат

Шейтанов
Шейтанов
14 юни 2022 12:52
Гост

Още повече ме е яд за неадекватно леките присъди на убийците по пътищата. Някои дори не лежат ефективно, въпреки че са премазали понякога и по няколко души и са почернили по няколко живота на веднъж.

Нанев
Нанев
14 юни 2022 13:06
Гост

Какво стана с убиеца на М. Цветков?