След жалби до съда в Страсбург

Държавата ще плати с 10 години закъснение разноски за адвокат на две фирми

Lex News 28 ноември 2018, 14:37 3044 4

С 10 години закъснение и след заведено дело пред Европейския съд по правата на човека, държавата се споразумя с две фирми да им плати разноските за дела срещу наказателно постановление и ревизионен акт на Националната агенция за приходите (НАП).

Двете дружества са „Искра-Илиеви и сие“ и „Ес Пи дивелопментс“. А жалбата на едно от тях пред съда в Страсбург повдига отново въпроса за това, че в производствата по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не се присъждат разноски. Той получи някакво разрешение с тълкувателно решение №1 от 2017 г. на Върховния административен съд (ВАС), но практиката показа, че то води до нови проблеми.

Миналата година върховните съдии постановиха, че при исковете по ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им са пряка и непосредствена последица от увреждането. Така се сложи край на споровете в практиката дали в делата по ЗОДОВ, които се завеждат след отмяна на глоба или имуществена санкция, може да се претендира обезщетение за хонорара, който е получил адвокатът в производството по ЗАНН.

Тълкувателното решение обаче доведе до лавина от искове за разноските, които са понесли граждани, при обжалването на впоследствие отменени като незаконосъобразни наказателни постановления – най-вече за адвокатски хонорари. Нуждата за тях да се „завърта“ отделно производство (често на две инстанции) обаче води до увеличение на разноските, които плаща държавата.

Години преди да се произнесе Върховният административен съд обаче две фирми – плевенската „Искра-Илиеви и сие“ и софийската „Ес Пи дивелопментс“, безплодно търсят разноските си по дела, с които са успели да отменят наказателни постановления на НАП.

От информацията на съда в Страсбург става ясно, че през ноември 2008 г. НАП е глобила първото дружество с близо 16 000 лв. заради забавено плащане на ДДС. Наказателното постановление е отменено окончателно през април 2009 г. Делото е струвало на фирмата над 1400 лв. за първата инстанция и още 700 лв. за втората, тъй като тя е ангажирала адвокат, който да я представлява в спора ѝ с НАП. Втората инстанция – Административният съд в Плевен присъжда разноски, но първата не го прави и дружеството завежда дело по ЗОДОВ.

Административният съд в Плевен отхвърля иска, като заявява, че няма пряка причинно-следствена връзка между отмяната на наказателното постановление и плащането на адвокатски хонорар, тъй като участието на адвокат не е било задължително в това производство, а фирмата е наела такъв по собствена инициатива. Така съдът стига до извода, че плащането на възнаграждение на адвоката не представлява вреда, причинена от властите. През февруари 2011 г. ВАС потвърждава това решение.

Историята на другата фирма е сходна и също започва през 2008 г., но в нейния случай става дума за отменен ревизионен акт за близо 350 000 лв. По делото срещу него отново не са присъдени разноски за адвокат, а в последвалото такова на „Ес Пи дивелопментс“ по ЗОДОВ съдът отново не е признал, че парите, които дружество е платило за юридическа помощ, са вреда, причинена му от НАП.

Така и двете фирми подават жалби в Европейския съд по правата на човека.

Днес – 10 години по-късно, правителството се споразумя с двете компании по делата, които те са завели в съда в Страсбург. „Искра-Илиеви и сие“ ще получи 610 евро, а „Ес Пи дивелопментс“ – 4350 евро.

В краткото съобщение на Министерския съвет се казва само, че към момента въпросът, който повдигат жалбите им, вече е уреден с приемането на Тълкувателно решение №1 от 15 март 2017 г. на ВАС. „След постановяване на тълкувателното решение, националните съдилища започнаха системно да присъждат имуществени вреди, предявени по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с платени адвокатски възнаграждения в производствата, в които административните актова са били обявени за незаконосъобразни.

Вземайки предвид практиката на ЕСПЧ по подобни случаи, българското правителство сключи приятелски споразумения с дружествата-жалбоподатели, на основание чл. 39 от Конвенцията, като прие да заплати предложените от Съда суми за претърпени имуществени и неимуществени вреди и направени разходи и разноски и с това да сложи край на делата“, посочват от правителството.