Състав на ВКС с предложения за две тълкувателни дела
До кого трябва да е отправено признаването на дълга, за да се прекъсне давността
Емилия Василева, Костадинка Недкова и Анна Баева искат Гражданската и Търговската колегии да разтълкуват и чл. 147, ал. 1 ЗЗД
Относими разпоредби от Закона за задълженията и договорите
Чл. 116. Давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Чл. 147. Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.
Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.
Трима съдии от Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) – Емилия Василева, Костадинка Недкова и Анна Баева, предложиха да бъдат образувани тълкувателни дела по два въпроса, свързани с приложението на разпоредби на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Първият е свързан с чл. 116, б. „а“ от ЗЗД (виж относимите разпоредби в карето), като тримата върховни съдии искат двете колегиите да се произнесат трябва ли изявлението на длъжника, че признава вземането, да е отправено до кредитора, за да се прекъсне давността, или може да е и до друг.
Този въпрос е в основата на дело на състава на Василева, Недкова и Баева. Най-общо банка и застраховател спорят за това дали е прекъсната, или е изтекла давността по вземания на банката, като те са признати от застрахователя в негово изявление до трето дружество (пълния текст на определението на ВКС за спиране на делото виж тук).
Обсъждайки казуса, върховните съдии са установили, че ВКС е разделен във вижданията си по въпроса дали това изявление трябва задължително да е отправено до кредитора или може да е и до друг.
От цитираните от тях актове става ясно, че състави на Търговската колегия застъпват виждането, че признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД трябва да отговаря на следните условия:
- да е направено в рамките на давностния срок,
- да е отправено до кредитора или негов представител
- да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда.
Те приемат, че признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига те да изразяват в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора.
Състави на Гражданската колегия обаче застъпват позицията, че не е необходимо волеизявлението, което съдържа признание на дълга, да бъде отправено до кредитора или негов представител, за да прекъсне давността. „Това волеизявление на длъжника има единствено удостоверителен (не и диспозитивен) характер. Прекъсването на давността настъпва по силата на самата правна норма (ex lege), като за това е достатъчно длъжникът да направи (обективира) такова недвусмислено волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към момента, в който е направено (обективирано) волеизявлението“, е тяхната теза. Според тези върховни съдии е без значение дали с признанието си длъжникът цели да прекъсне давността и кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание. Заради това и няма значение по какъв повод е направено то и пред кого, както и до кого е адресирано. Те сочат, че единственото изискване е изявлението на длъжника да е еднозначно. И приемат, че може да е направено изрично – писмено или устно, може да е пред свидетели или пред държавен орган, който да го е удостоверил и в официален документ, а може да е обективирано и чрез недвусмислени конклудентни действия.
Заради това противоречие в практиката на колегите им, Василева, Недкова и Баева предлагат Гражданската и Търговската колегии да излязат с тълкувателно решение по въпроса: „До кого следва да бъде адресирано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД?”.
Заради друго висящо пред тях дело тримата върховни съдии предлагат да се образува тълкувателно дело на двете колегии по следния въпрос: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?”.
По спор на банка с поръчители за това дали финансовата институция е предявила иска си срещу главния длъжник в срок от шест месеца от падежа на главното задължение, съставът на ВКС е установил, че има противоречива практика за това откога тече този срок, когато за него е уговорено да се изплаща на отделни вноски с различен падеж (пълния текст на определението за спиране на делото виж тук).
Една част от върховните съдии застъпват становището, че шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД тече от датата на падежа на всяка вноска. И ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на тази част от главното задължение. Мотивите им са, че не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на вноски, чиито падежи вече са настъпили. „Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства – нито води иск срещу главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата на настъпване на падежа ѝ“, заявяват тези съдии.
Те посочват, че ако кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но му обяви предсрочната изискуемост, срокът по 147, ал. 1 ЗЗД ще тече от датата на достигане на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата. По отношение на вноските с настъпили падежи, той тече от датата, предвидена в договора за всяка от тях.
Други върховни съдии пък са на мнение, че „законът регламентира прекратяване на поръчителството, поради бездействие на кредитора по договора след падежа на главното задължение, но не с падежа на отделни анюитетни вноски”.
Има и решения, в които се приема, че шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга. Но не се прави разграничение по отношение на това дали вноските са настъпил или ненастъпил падеж към момента на обявяване на предсрочната изискуемост, ако има вече падежирани вноски към настъпване на предсрочната изискуемост, които се явяват основание за обявяването ѝ.
5
Коментирайте
Много се разработиха преди ваканцията, а решение по тълкувателното за 55 ЗЗД се чака втора година!
признанието за дълга трябва да изрично, да става ясно, че длъжникът признава точно това вземане, точно към този кредитор. след като кредиторът е узнал за него, без значение до кого е адресирано, давността се прекъсва. точка. другото е неправилно стеснително тълкуване. ако ЗЗД искаше да посочи кредитора като единствен адресат, щеше да го посочи. а той очевидно предполага само знанието на кредитора за направеното признание
Признаването на дълга, предполага съществуването на СПОР относно вземането или давността. А този спор може да бъде само между страните по договора. Признаване съществуване на вземането пред трети лица е без всякакво правно значение и не поражда никакви правни последици, още по-малко прекъсване на давността.
Крайно погрешно! Не е задължително да съществува спор относно вземането, за да бъде признато. Възможно е и извънсъдебно признание, без да има спор относно това дали се дължи или не.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Крайно време беше да се разреши това противоречие в практиката на сдилищата. Да не говорим, че става дума за крупни вземания, а не за джобни пари!