Действие, изпълнение, прилагане и спазване на Правото на ЕС
Приложно поле на Правото на ЕС – разбиране за реална връзка (релевантност)
Всичко, изложено в предходните ми публикации[1] по темата за приложното поле на Правото на ЕС (ПЕС), е практически полезно само ако се разбира добре понятието за реална връзка – или за релевантност на съюзните правни норми.
1. Значението на понятието „релевантен” за установяването на „реална връзка”.
По българското дело Петрус СЕС определя, че „Хартата се прилага единствено когато случаят засяга не само разпоредба на самата Харта, но и друга норма на Съюзното право[2]. Такава може да бъде „разпоредба или принцип на Съюзното първично или производно право, които са релевантни към случая”[3].
Всеки юрист познава понятието „релевантен”, то е с ясно еднакво съдържание на всички езици. На български език то съответства на „относим”. По отношение на приложното поле на ПЕС трябва да разбираме „релевантен” в общия смисъл на „имащ отношение”.
Релевантна към една ситуация в (държава членка) ДЧ ще е всяка съюзна правна норма, която има отношение към тази ситуация. Тя може да е „приложима” (в тесен смисъл) или само „относима”.
1.1. Коя съюзна правна норма е релевантна? Краткият отговор може да бъде само един: всяка съюзна правна норма, за която може да се установи връзка с конкретната ситуация (респ. с конкретна вътрешна правна норма или с предмета на делото). Релевантна към една ситуация в ДЧ е всяка съюзна правна норма, която има отношение към тази ситуация.
Релевантната съюзна норма може да е „приложима” (в тесен смисъл) или само „относима”. Във всички случаи тя въздейства върху тази ситуация (обществено отношение) – и във всички случаи трябва да се разглежда като незаобиколима, т. е. като „задължително изискваща да бъде взета предвид (съобразена), най-малкото за съобразено с нея тълкуване на приложима вътрешна правна норма.
1.2. „Приложимата” съюзна правна норма е годна за прилагане в ДЧ като пряк източник на субективно право. Националните власти (и самите частни лица, напр. работодатели) са длъжни да приложат именно и само тази норма (напр. норма от Учредителните договори или от регламент, по-общо всяка съюзна норма с директен ефект). Националният съдия трябва да реши делото именно въз основа на тази норма. Дори във вътрешното право да има норма, която урежда същото правоотношение по абсолютно същия начин (т. е. е напълно идентична, няма „противоречие” и формално е приложима норма), тя трябва да бъде оставена неприложена – поради общото задължение на ДЧ да прилагат съюзните норми (по арг. от принципите на лоялно сътрудничество и на ефективност). Ако вътрешна правна норма противоречи на съюзната, трябва да бъде оставена неприложена (въпреки че формално е „приложима норма”) – както произтича от принципа на примат. В този случай „на нейно място” ще се приложи съюзната (примат по заместване или по субституция). Такава норма е „противопоставима” – на държавата (във „вертикално” правоотношение) или на друго частно лице (в „хоризонтално” правоотношение). Такива напр. са повечето от нормите на регламентите. Такава съюзна правна норма е пряко приложима.
1.3. „Относимата” съюзна правна норма не е годна за прилагане в ДЧ като пряк източник на субективно право. Тя обаче въздейства върху дадено правоотношение. Спрямо него националните власти (и/или частните лица) прилагат вътрешни правни норми. Но единствено със съответстващо на относимата съюзна норма тълкуване. А когато такова тълкуване е невъзможно (contra legem[4]) – трябва да оставят вътрешната норма неприложена (примат по отстраняване или преклудиране). Т. е. „относимата” съюзна норма действа като източник за тълкуване или мяра за неприложимост на всяка вътрешна норма в нейното приложно поле. Такава съюзна правна норма е косвено приложима:
- когато урежда дадено правоотношение, но не е годна за прилагане като пряк източник на субективно право (типичен пример – норма на директива),
- или когато урежда друго правоотношение (уредено от други съюзни норми или изцяло от вътрешни), което обаче има връзка с (значение за) това, за което съюзната норма действа като „пряко приложима” (пример: чл. 63 от ДФЕС забранява „всички ограничения върху движението на капитали между ДЧ и между ДЧ и трети страни” и има връзка с всяко наказателно производство за престъпление, свързано с граничния контрол над движението на капитали[5]).
1.4. Затова отново трябва да се подчертае, че ключово важно е националният съдия по всяко дело (достатъчно рано) да прецени дали делото трябва да бъде решено на основата на приложима съюзна правна норма. Което изисква тълкувателна преценка на цялото действащо Съюзно право (разбира се, с оглед очевидните характеристики на материята, предмет на делото) – за да установи дали има действаща съюзна норма, годна за прилагане като пряк източник на субективно право (самоизпълнима, а ако поне една от страните е частно лице – норма с директен ефект). Тази преценка може да бъде особено проблематична например когато предметът на делото не е основно право на човека, но ХОПЕС е приложима – делото трябва да бъде решено с прилагане (и поне спазване, виж нататък) на ХОПЕС, тъй като щом делото има връзка с Правото на ЕС (с друга съюзна норма, различна от ХОПЕС), Хартата е приложимо право. И дори изцяло приложими по делото (с оглед предмета му) да са вътрешни правни норми (непротиворечащи на правото на ЕС и надлежно изтълкувани в съответствие с него), изходът на делото може да зависи именно от прилагането/спазването на ХОПЕС. В този случай ключовият въпрос не е (или не толкова) съответстващото на правото на ЕС тълкуване на приложимите вътрешни норми, а установяването на връзка с правото на ЕС, от която следва приложимост на ХОПЕС. Ярък пример даде съвсем наскоро делото Garlsson Real Estate[6], където прилагането на забраната non bis in idem, закрепена в чл. 50 от ХОПЕС, (може да) предопредели изхода на делото.
2. Тълкувателно разграничение между „действие”, „изпълнение”, „прилагане” и „спазване”.
Когато Съюзното право е относимо към едно обществено отношение (ситуация, правна норма), са възможни два вида правни последици: „прилагане” (в тесен смисъл) и „спазване” (прилагане в широк смисъл). Правилното определяне на приложното поле на Правото на ЕС изисква да се отчита разликата (нека е поне нюанс…) между „прилагане” (в тесен смисъл, пряко) и „спазване” (косвено прилагане, прилагане в широк смисъл, зачитане – в смисъла, в който трябва да го разглеждаме по формулировката на чл. 52, ал. 5 от ХОПЕС). И всъщност изисква добро осмисляне (разбиране) на понятийното четириединство „действие – изпълнение – прилагане – спазване”.
Както и ясно да се отчита, че едно обществено отношение може да няма никаква правна уредба по вътрешното право – поради което не се смята за правоотношение, но ако има уредба с годни за прилагане норми в Съюзното право, то е правоотношение на общо основание – и следва да бъде решено при прилагане (очевидно единствено) на приложимите съюзни правни норми.
2.1. Цялото право на ЕС е „действащо право” във всички ДЧ и Всяка съюзна правна норма е „действаща” в правния ред на държавата норма. И подлежи на изпълнение…
2.2. Въпросът за „изпълнението” на Правото на ЕС е и терминологично, и доктринално сложен. За нуждите на българската правна доктрина смятам за правилно да се приеме, че мерки по изпълнението на правото на ЕС са:
- всяка мярка по прилагане на съюзна правна норма (в тесен смисъл, като пряко приложим източник на субективно право, най-типично при нормите на регламент, виж надолу);
- всяка мярка по транспониране на директива (изпълнение на директивата, вкл. прилагането на всяка съобразена с директивата норма в нейното приложно поле – както приета за нуждите на транспонирането, така и заварена, но съответстваща на преследваните с директивата цели);
- всеки акт на спазване на относима СПН (без да бъде прилагана), изразяващо се в:
– съобразено с нея тълкуване на приложимата национална норма
– или неприлагане на всяка противоречаща ѝ национална норма; - и всяко бездействие, изразяващо се в неприемане на нови или неприлагане на заварени национални норми, противоречащи на правото на ЕС.
2.3. „Прилагането” (в тесен смисъл) е акт на изпълнение на „противопоставимите” (самоизпълними) съюзни правни норми.
2.3.1. Когато правото на ЕС съдържа годна за прилагане спрямо едно обществено отношение в ДЧ норма, тази норма е приложима. Специално по спор със страна частно лице (където ще се прояви директният ефект на съюзната норма) съдията ще приложи съюзната норма, годна за прилагане – от нея това лице може пряко да черпи субективно право. Несъмнено приложима (и противопоставима) е всяка съюзна правна норма с директен ефект, но също и съюзна норма, възлагаща задължение на публичноправен субект в отношенията му с друг публичноправен субект.
2.3.2. В този случай правото на ЕС е приложимо право в тесен смисъл. И само ако – и доколкото – то предвижда или допуска прилагането спрямо същото правоотношение и на вътрешни норми (като напр. в материята на конкуренцията или на защитата на личните данни), приложимо ще бъде и вътрешното право, а така приложимите вътрешни норми ще бъдат „мярка в приложното поле на ПЕС” – респ. задължително е да бъдат тълкувани съобразено с относимата съюзна норма. Тези вътрешни норми ще са „норми по прилагането на правото на ЕС”[7].
2.3.3. Прилагане (в широк смисъл) е всяка мярка в приложното поле на правото на ЕС. Държавата (всеки правен субект) прилага правото на ЕС винаги, когато приема мерки по изпълнението на съюзна норма. И независимо от вида компетентност на ЕС (изключителна или поделена[8]) – и независимо дали става дума за изпълнение на регламент[9], за транспониране на директива[10] или във връзка с друга съюзна норма. По делото ERT[11] СЕС определя, че контрол за зачитане на правата на човека в ЕС като основни правни принципи (и поради това принципи на Правото на ЕС) е възможен и по отношение на акт, който не е приет в приложение на съюзна правна норма, но засяга нейното приложно поле.
2.3.4. Когато една материя е уредена на съюзно равнище с регламент – именно регламентът е „приложимо право”. И само по въпросите, които не са уредени в него – или за които той допуска отклонение (дерогация) или доуреждане с вътрешни правни норми – може да има и приложимо вътрешно право. Но и спрямо тези вътрешни норми (респ. спрямо уредените от тях правоотношения) регламентът също действа – вече като „относимо право” (всяка такава вътрешна норма задължително трябва да се тълкува в съответствие с регламента или да не се прилага, ако му противоречи). Когато едно правоотношение е уредено от съюзна норма и доуредено от вътрешна, е налице нормен комплекс – условно аналогично на нормения комплекс на разпоредби на закон и на подзаконов акт по прилагането му.
2.3.5. Във всички случаи е важно да се разбира: всяка национална мярка/норма в приложното поле на правото на ЕС е мярка/норма по прилагане на правото на ЕС! И поради това, разбира се, мярка по изпълнение на правото на ЕС. И естествено подчинена на задължението за съответстващо тълкуване…
2.4. „Спазването” („зачитането”[12]) е акт на изпълнение на „относимите” съюзни правни норми[13].
2.4.1. Когато едно обществено отношение има връзка със Съюзното право – но това право не съдържа годна за прилагане норма – приложимо ще е вътрешното право. Съюзното право обаче ще е относимо. От което следва задължение за съобразено с него тълкуване на приложимата вътрешна норма, а в случай на противоречие – неприлагане на тази норма (без на нейно място да се прилага съюзна – примат по отстраняване).
2.4.2. Когато една материя е уредена на съюзно равнище с директива, вътрешните норми, с които директивата е транспонирана – и всички вътрешни норми в приложното ѝ поле, заварени или новоприети – също са норми по прилагането на правото на ЕС. Спрямо уредените в директивата обществени отношения вътрешното право е „приложимо право”, а директивата е „относимо право”. Ако разпоредба на директивата не бъде транспонирана коректно и сама по себе си е годна да прояви директен ефект, тази разпоредба става „приложимо право”, правните субекти ще черпят направо от нея защитими субективни права (макар и само във „вертикалните” – с държавата – отношения). А ако не е годна да прояви директен ефект, се „прилага” само като източник на съответстващо тълкуване на вътрешните норми в нейния обхват и като мяра за неприлагане на тези от тях, които ѝ противоречат (съответстващото тълкуване е contra legem и при добро транспониране биха били изменени/отменени).
2.4.3. Приложимо право е съюзната норма, от която пряко произтичат правни последици за правните субекти (тази норма е правно основание на субективно право). Относимо право е съюзната норма, от която косвено произтичат правни последици (напр. съответстващо тълкуване на вътрешните норми или неприлагането им при противоречие).
2.4.4. Всички последици от „действието” на Съюзното право могат да се разглеждат (и така подхожда голяма част от европейската доктрина) като „прилагане” (разбирано в широк смисъл) на съюзната норма…
3. Прилагане на релевантна съюзна правна норма (случаи с „пряка връзка”)
Връзката между една ситуация в ДЧ и правото на ЕС е очевидна в случай на „прилагане”. Годни за прилагане са самоизпълнимите СПН (съдържащи всичко необходимо, за да послужат като годен източник на субективно право). Множество СПН (в най-различен по ранг правни източници) налагат на държавите, респ. на субектите под тяхна юрисдикция, редица „съюзни” задължения – било за действие, било за бездействие (забрани).
Много е важно да се разбира, че една СПН (вкл. норма от Учредителните договори или от регламент) може да изисква най-общо два вида национални мерки по прилагане:
3.1. Мерки по пряко прилагане (изпълнение) – това са мерки, напълно аналогични на тези, които националните власти приемат, съобразно своите съответни компетенции, по прилагането на националните закони или подзаконови нормативни актове (нормативни, общи или индивидуални): организационни, бюджетни, контролни, санкционни и др. Независимо от автора, вида (и ранга) на източника, всяка такава мярка в пълна степен попада в обхвата на правото на ЕС (респ. на ХОПЕС). Най-типично: при регламент.
3.2. Мерки по пряко прилагане (транспониране) – всяка вътрешна правна норма, приета за нуждите на транспонирането на съюзна директива (независимо дали в срока за транспониране или след изтичането му) е норма по прилагането на ПЕС. Трябва да се отчита, че такива са не само новоприетите вътрешни норми (които за първи път уреждат дадено обществено отношение или отделен аспект), но и изменянето или отмяната на заварени вътрешни норми. Мерките по транспониране са типичен пример за изпълнение на правото на ЕС.
3.3. Мерки по косвено прилагане (изпълнение чрез доуреждане) – това са мерки, създаващи последваща вътрешна правна уредба, която конкретизира, допълва или улеснява прилагането на съюзна разпоредба. Това са актове на национално нормотворчество, необходими или възможни само защото и само доколкото съюзната норма изисква или допуска приемането им – по подобие на национален закон, който изисква приемането на последващ акт (напр. „правилник”) по прилагането му. В тези случаи съюзната норма оставя на националните власти определена свобода на преценка (например относно приложимите процедури или относно санкциите за неспазване) – но приетите вътрешни норми са в пълна степен норми „по прилагането” на съюзна правна норма и като такива са мерки „в приложното поле на правото на ЕС” (респ. на ХОПЕС). Най-типично: при регламент. Такива са и вътрешните норми, приети при дерогация на (в позволено отклонение от) съюзна норма – това е „предоставена свобода” и поради това упражняването се изразява в мерки/норми, които също са в обхвата на правото на ЕС.
3.4. Много важно е да се отчита, че тези национални мерки (вътрешни норми) може както да са нови, приети нарочно (и последващо) за изпълнението/прилагането на съюзния акт, така и да са стари, заварени, приети по-рано, но поради своя предмет (последици) да обслужват изпълнението/прилагането и на приета по-късно съюзна разпоредба. Типичен пример: националните административни или наказателноправни санкционни разпоредби, които се прилагат и за нарушение на съюзна правна норма.
3.5. Най-типично прилагане изискват нормите на регламентите. Най-типично изпълнение изискват нормите на директивите. Но всяка СПН изисква „спазване”.
4. Спазване на релевантна съюзна правна норма (разбиране за „косвена връзка”)
4.1. Способност за установяване на връзка с ПЕС.
4.1.1. Изложеното по-горе разбиране очевидно трябва да се приложи и спрямо всяко друго, „рефлекторно”[14] действие (въздействие) на Правото на ЕС. Всяка такава ситуация на „рефлекторно въздействие” смятам за уместно да се определя като ситуация на „косвена приложимост” на Правото на ЕС – в материи, които то не урежда пряко, но върху които въздейства.
4.1.2. Цитираните в „Разясненията” към ХОПЕС решения на СЕС се отнасят именно за ситуации, в които не става дума за пряко „прилагане” на ПЕС[15], а за „въздействие” (изразът е мой). Поради това различни автори използват изрази като „tangent area“ (съседна, допирна или свързана материя) или „connecting points“ between EU law and the national systems” („допирни” или „пресечни точки” между правото на ЕС и националната правна система).
4.1.3. Затова по делото Естов СЕС приема, че националният съдия трябва да установи (и посочи) дали става дума за „мярка по прилагане ИЛИ по друг начин свързана с това право”[16]!
4.2. Установяване на косвена връзка. Ситуациите, които позволяват установяване на „елемент на непряка връзка”, са многообразни и изискват разграничаване с цел по-добро тълкуване.
4.2.1. Правото на ЕС може да бъде „приложимо” („относимо”) и в материи, в които ЕС няма компетентност. СЕС е имал редица поводи да прокара това разграничение и да потвърди, че една материя „попада в обхвата на Съюзното право”, въпреки че строго погледнато не е обхваната от някоя от предоставените на ЕС компетенции: например в материята на преките данъци[17]; някои аспекти на социалното осигуряване[18]; на общественото здраве[19]; на образованието[20] и др. По българското дело Аурубис България от 2011 г. СЕС приема, че съюзните разпоредби „намират приложение в главното производство единствено въз основа на нормите на българското право”, „дори когато фактите в главното производство са извън приложното поле на правото на Съюза, ако правната уредба в националното законодателство на непредвидените в правото на Съюза положения е съобразена с уредбата в това право”[21].
4.2.2. Може би най-красноречив пример е материята на наказателното право, чиито разпоредби най-често са създадени много преди и извън всякаква връзка с ПЕС, но в редица случаи могат да се окажат свързани с него (напр. относно престъпления, свързани с ДДС, което е уредена от Съюзното право материя).
4.2.3. Съвсем наскоро (октомври 2020 г.[22]) Съдът на ЕС даде особено ярък пример за изключително широкия обхват на Правото на ЕС – очевидно извън всякакви компетенции на ЕС.
4.3. Връзка с Правото на ЕС „без прилагане”. По делата Rendón Marín[23] и CS[24] СЕС установява липса на връзка intuito personae със съюзния правен акт, но приема, че „съществуват някои съвсем особени случаи, при които, въпреки че не се прилагат разпоредбите на вторичното право и гражданинът на ЕС не е упражнил свобода на движение, Правото на ЕС поражда определени правни последици! Което несъмнено очертава изключително широко разбиране за връзка на плоскостта на „възможното въздействие” на вътрешните норми спрямо съюзни субективни права!
5. „Релевантност” като „достатъчна свързаност”. Очевидно преценката (в най-голяма степен на националния съдия) се свежда до тълкувателно установяване дали една съюзна норма е релевантна към ситуацията. А тя ще е релевантна, ако е „достатъчно свързана”, ако има „видимо” или „съществено” отношение към ситуацията. Една материя ще в обхвата от правото на ЕС, дори само ако е свързана, „сродна”, близка, с материя, уредена от него.
5.1. Особено типичен пример за свързаност са случаите, когато приложимата ВПН има значение – дори и косвено (напр. улеснява или препятства) – за упражняването на произтичащо от правото на ЕС субективно право. По делото Delvigne СЕС потвърждава, че „когато дадено правно положение не попада в приложното поле на Правото на Съюза, …делото няма връзка с него”, но когато съюзна норма препраща към доуреждащи вътрешни, те са норми по прилагането на правото на ЕС[25].
5.2. Ключово е именно уточнението „при спазване на Правото на Съюза” – относно конкретния елемент на правоотношението няма приложима съюзна норма, но приложимите вътрешни норми трябва да бъдат съобразени (да се тълкуват и прилагат в съответствие) с относимите съюзни (целият съюзен акт и отделните разпоредби). И „при упражняването на тази компетентност ДЧ са длъжни да гарантират” това[26]! Поради което в конкретния случай, макар че се прилага единствено вътрешното право, вътрешните норми, които несъмнено изобщо не са приети във връзка с (за изпълнение/прилагане на) правото на ЕС, представляват „мерки по прилагането му”, респ. който ги прилага, прилага правото на ЕС! Защото са необходими за (свързани с) реализирането на субективно право, произтичащо от Съюзния правен ред!
6. Релевантност като „свързаност по друг начин”. СЕС приема, че няма да попада „в обхвата на правото на ЕС” национална мярка, която не е мярка по прилагането (имплементацията) или „не е свързана по друг начин с правото на ЕС” (респ. „не представя други елементи на свързаност с правото на ЕС”[27]). Особено ценни са изводите от българските дела Винков и Естов.
6.1. Преюдициалното запитване по делото Естов е отправено от ВАС, но „определението не сочи нито едно конкретно обстоятелство, позволяващо да се смята, че (решението на МС…) представлява мярка за прилагане на правото на Съюза или по друг начин е свързано с това право”[28]. Изводът е ясен: една ситуация/вътрешна мярка ще попада в обхвата на правото на ЕС ако е „мярка по прилагането му” или „е свързана с него по друг начин”!
Разбира се, и още един извод е категоричен: националният съдия е длъжен (служебно!) – на само в акта за отправяне на преюдициално запитване, но и във всеки съдебен акт! – да посочи и обоснове установената от него връзка с правото на ЕС[29]! И съвсем безусловно, когато приема за приложима ХОПЕС.
6.2. По делото Винков[30] ситуацията е още по-интересна: освен, че е отправено по повод административно дело за обжалване на глоба от 20 лв., преюдициалното запитване поставя пред СЕС и въпрос за тълкуване на ЕКПЧ, а и доста общи въпроси за Съюзното право[31]. Запитващата юрисдикция (АССГ и отново с личната заслуга на съдия Наталия Ангелова) тук е обосновала подробно своето виждане за връзка на спора по същество с правото на ЕС[32]. Въпреки това СЕС възразява, че „за разпоредбите от ДФЕС, чието тълкуване се иска, следва да се отбележи, че след като всички те са адресирани единствено до институциите на Съюза и нито една от тях не се отнася до системата на наказанията, приложими по отношение на (нарушенията на правилата за движение по пътищата), те не са приложими по делото в главното производство”[33]. В крайна сметка той потвърждава практиката си, като заключава, че „не е компетентен да отговори на преюдициално запитване, когато поисканото от националната юрисдикция тълкуване на нормите от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство и посочените разпоредби не могат да намерят приложение в спора, предмет на главното производство”[34]. Което означава само едно: националният съдия не е направил правилна преценка дали делото има връзка с правото на ЕС…
6.3. Понякога СЕС се задоволява да установи, че не е компетентен да се произнесе (по едно преюдициално запитване), просто защото националната мярка не представлява „мярка по прилагането на правото на ЕС”[35].
Затова е важно да се разбира практическата разлика (нюанс?) между иначе синонимите мярка „по прилагане” на правото на ЕС и мярка „в обхвата” на правото на ЕС. Това е разликата между ситуация, „уредена от правото на ЕС” (спрямо която се прилага съюзна норма или вътрешна норма по транспониране), и ситуация „обхваната от правото на ЕС” (където се прилага вътрешна норма, която не е мярка по прилагане, още по-малко по транспониране, но има отношение към …постигането на пълен/полезен ефект на относима съюзна правна норма).
Наложителният извод е, че не всяко сходство, близост, аналогия или друго подобие е достатъчно, за да установим релевантност, връзка и респ. приложимост (относимост) на Съюзното право. Поради това необходимата тълкувателна смелост (дързост, ентусиазъм) на националния съдия задължително трябва да бъдат съчетани с разумен прочит. И, разбира се, да приемем, че във всички случаи е по-добре да надделее смелостта[36] – защото при отправяне на запитване до СЕС може да се получи полезен отговор, а в най-лошия случай ще се получи отговор за липса на връзка с правото на ЕС. Което, освен всичко друго, ще освободи съдията и от задължението за съответстващо тълкуване на приложимите вътрешни норми…
7. Материален обхват на релевантната съюзна правна норма
Релевантна съюзна норма може да бъде материална (в конкретна материя – като чл. 30 от ДФЕС относно забраната на митата; чл. 45 относно свободното движение на работници; чл. 101, § 1 относно правилата на конкуренцията и т. н.) или по-обща: закрепваща ценност, цел, принцип, начала (като чл. 2 от ДЕС относно целите на ЕС, чл. 30 от ДФЕС относно целите на Общата селскостопанска политика и т. н.). Но дори когато става дума за „духа на Съюзното право”, различен или отиващ отвъд „буквата” на писаната норма, той се извежда тълкувателно във връзка с конкретна разпоредба, даваща ясни индикации за него или представляваща негова реализация. Разбира се, дори тогава ще е необходимо тълкувателно установяване на реална връзка. Защото редица от ценностите, а и от целите на ЕС (респ. на правото на ЕС) са много общи, те имат ценностна връзка с огромен кръг материи (ако не с всички обществени отношения, като напр. ценностите на демокрацията или на правовата държава по чл. 2 от ДЕС).
Смятам за наложително да се приеме, че тълкувателната преценка за наличие на връзка винаги се прави едновременно с оглед материята (ratione materiae) и с оглед лицата (ratione personae) и наличието на връзка поне по единия критерий е напълно достатъчно.
Установяването на връзка с Правото на ЕС е първата задача на националния юрист (и на всеки правоприлагащ субект), което предопределя целия ход на едно правоотношение – и на всяко дело. То предопределя и позоваването на ХОПЕС.
Затова смятам въпроса за определянето на приложното поле на правото на ЕС за толкова важен – за всеки юрист! И ще го обобщя в последното си изложение по тази тема, а максимално – в монографията си „Приложното поле на Правото на ЕС. Определяне на приложимостта на Правото на ЕС – първото по време задължение”, УИ „Свети Климент Охридски”, 2022.
[1] Изразените виждания са лични и не ангажират институцията, на която авторът принадлежи.
[2] CJUE (Опр), 5. 2. 2015, Петрус, С-451/14, т. 19.
[3] Allan ROSAS, When is the EU Charter of Funfamental Rights Applicable at National Level?, http://www.mruni.eu/lt/mokslo_darbai/jurisprudencija, Mykolas Romeris University, 2012, Jurisprudence, 2012, 19(4), p. 1269–1288, spec. 1277. Италикът е на автора, подчертаването – мое.
[4] Виж в предходни мои публикации в Лекс.бг и подробно в Атанас Семов, Съобразено с Правото на ЕС тълкуване на вътрешните правни норми, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2022.
[5] И ако националната наказателна норма е непропорционална, следва да бъде оставена неприложена – виж знаково в българското дело CJUE, 12. 7. 2018, Даниела Пинзару, C‑707/17.
[6] CJUE, 20. 3. 2018, Garlsson Real Estate et a., C-537/16. Виж съвсем наскоро и CJUE, 15. 10. 2019, Dorobantu, C-128/18.
[7] Например обществените отношения, свързани с лични данни, са уредени от съюзни (регламент и директива) и вътрешни норми: закон, съдържащ норми, чието прилагане регламентът предвижда или допуска, и/или норми, транспониращи директивата. Всички тези вътрешни норми обаче са норми по прилагането на Съюзното право.
[8] Напр. относно Общата селскостопанска политика (материя в поделена компетентност): CJCE, 13. 7. 1989, Wachauf c/ Germany, C-5/88, т. 19.
[9] Пост. практика: CJCE, 24. 3. 1994, Bostock, C-2/92, т. 16; CJCE, 13. 4. 2000, Kjell Karlsson et a., C-292/97, т. 17, и др.
[10] CJCE, 13. 7. 2000, Ideal Tourisme, C-36/99, т. 36.
[11] CJCE, 18. 6. 1991, ERT, C-260/89.
[12] Все в смисъл на ненарушаване (неприемане и неприлагане на противоречащи на правото на ЕС вътрешни норми) и на съобразяване (прилагане на вътрешната норма „в светлината на”, с тълкуване, съобразено със, съответно на, относимата съюзна норма).
[13] За „спазване” (косвено, съобразяване) и „прилагане” (пряко) виж CJCE, 12. 12. 1996, Procedure penale contre X, C-74/95 et C-129/95.
[14] По израза на съдия Сафян – Mаrek Safjan, Areas of Application of the Charter of Fundamental Rights of the European Union: Fields of conflict?, European university institute, Working paper LAW 2012/22, www.eui.eu, p. 5.
[15] Така Julianne Kokott et Christoph Sobotta, The Charter of Fundamental Rights of the European Union after Lisbon, European university institute, Working paper AEL 2010/6, www.eui.eu, esp. p. 7.
[16] CJUE (Опр.), 12. 11. 2010, Естов, C-339/10, т. 14.
[17] CJCE, 14. 2. 1995, Schumacker, C-279/93, т. 21.
[18] CJCE, 28. 4. 1998, Kohll, C-158/96, т. 17 и 19.
[19] CJCE, 16. 5. 2006, Watts, C-372/04, т. 92.
[20] CJCE, 11. 9. 2007, Schwarz, C-76/05, т. 70; CJCE, 23. 10. 2007, Morgan, C-11/06, т. 24; CJCE, 11. 9. 2008, Commission c/ Allemagne, C-141/07, т. 23 и 25.
[21] CJUE, 31. 3. 2011, Аурубис България, C‑546/09, т. 23 и 24.
[22] CJUE (Голям състав), 6. 10. 2020, French Data Network, C-511/18, C-512/18 et C-520/18. Абсолютно същият подход СЕС приложи и в решението си от същия ден по делото CJUE (Голям състав), 6. 10. 2020, Privacy International, C-623/17.
[23] CJUE (Голям състав), 13. 9. 2016, Rendón Marín, C-165/14.
[24] CJUE (Голям състав), 13. 9. 2016, CS, C-304/14.
[25] CJUE (Голям състав), 6. 10. 2015, Delvigne, С-650/13, т. 26 и 29.
[26] Т. 32.
[27] „…Is not connected in any other way with Union law’” (англ.); „ …ou présent d’autres éléments de rattachement au droit de l’Union” (фр.) – CJUE (Опр.), 12. 11. 2010, Естов, C-339/10, т. 14.
[28] CJUE (Опр.), 12. 11. 2010, Естов, C-339/10, т. 14.
[29] Виж в същия смисъл и определенията по CJUE (Опр.), 1. 3. 2011, Chartry, C-457/09, т. 25, и CJUE (Опр.), 22. 11. 2011, Pagnoul, C-314/10, т. 24.
Съвсем наскоро Конституционният съд добави в своя Правилник изрично изискване когато го сезира ВКС или ВАС (поне), „искането да съдържа аргументирана преценка на приложимото право, включително относно последиците от действието на правото на Европейския съюз, когато оспорената разпоредба или акт е в приложното му поле“ (нова ал. 3 в чл. 18).
[30] CJUE, 7. 6. 2012, Антон Винков, C‑27/11.
[31] Напр. „следва ли […] приложимите норми по националното право, като тези по главното производство, …да се тълкуват за съответствие с разпоредбите, предвидени в Договорите и в приетите въз основа на тях мерки по правото на Европейския съюз в областта „пространство на свобода, сигурност и правосъдие“, евентуално и/или в областта „транспорт“?” – т. 39, подчертаването мое.
[32] Т. 33-38.
[33] Т. 41. Наистина в т. 42 СЕС навлиза в дълбочина на анализа.
[34] СЕС препраща и към CJCE, 2. 10. 2009, Woningstichting Sint Servatius, C‑567/07, т. 43 и CJCE, 22. 12. 2010, Omalet, C‑245/09, т. 11.
В т. 54 той прави категорична констатация, че „разглежданият в главното производство спор е изцяло вътрешен”.
[35] Виж постановените в един и същи ден определения: CJUE (Опр.), 14. 12. 2011, Corpul National al Politistilor, C-434/11, т. 15-16; CJUE (Опр.), 14. 12. 2011, Cozman, C-462/11, т. 15, и CJUE (Опр.), 14. 12. 2011, Boncea, C-483/11 et C-484/11, т. 34.
[36] В този смисъл изрично приветствие заслужават неуморните усилия на съдия Наталия Ангелова от АССГ, отправила може би вече над 20 преюдициални запитвания по различни поводи, само 2-3 от които са обявени за недопустими поради „липса на връзка с правото на ЕС” (като в делото Винков), но всички представляват съществен принос!
25
Коментирайте
Блестящ както винаги!
Мдааа- доста думички, но казани в точното време и точното място, за да се подчертае, че GDPR-a като ЕС регламент има примат над чл.7 и чл.8 от Закон за регистъра БУЛСТАТ изм. ДВ. бр.19 от 5 Март 2021г. и следователно, трябва да се приложи именно СПН, а не нашият национален закон, което в случая не е направено. Затова и считам, че е налице теч на лични данни от регистъра БУЛСТАТ. На когото не му допада моето правно становище- много му здраве- да го хранят и поят политиците…
И преди съм го казвал, този човек има място в управлението на държавата.
Безспорно! Гениален е.
Обичам да се събуждам със съждения на Атанас Семов.
Добро начало за деня и тази седмицз.
Уф, няма ли най-накрая чл. кор. проф. да издаде сборник, книга, учебник или каквото там реши
А после ще викаш, защо го няма в лекса, че много удобно за търсене, като ти притрябва за някоя ИМ или жалба. Евала на Семов, той научи цели поколения що е право на ЕС и не спира!
Да е жив и здрав. Няма какво да спира. Тая проста сволоч трябва да се образова масово!
Така е. Голям е.
Ще бъде много полезно. Статиите му са изключителни.
Много полезно е, че е разгледана възможността когато една материя е уредена на съюзно равнище с регламент.
Да си го кажем правичката – в България има два вида съдии – такива, на които навсякъде им се привижда връзка с ПЕС и такива, на които и да им избоде очите, ще отказват да я видят и при най-обосновано искане на страна за отправяне на преюдициално запитване. Както и да го гледам и да го мисля, предпочитам първите.
Да, бе, а ако представляваш насрещната страна и безпочвено ти се спира делото, за да се пита СЕС за напълно нерелевантни тъпотии, обикновено се търси под вола теле в ХОПЕС, както и Семов, макар и по-делкикатно го е казал. Мярата му е майката и знанието.
Така е, колега. Освен това има и друг момент – СЕС става все по-критичен и строг в изискванията си към националния съдия. Понякога, имам чувството напълно конюнктурно, се намира връзка с ПЕС за някоя напълно, ама изцяло вътрешна ситуация, а друг път – не допуска, защото съдията не е написал роман за връзката с ПЕС. И там е малко…
Само сравни с ЕСПЧ, където е пълен батак с новата система. Бланкетни откази и допускане само по изключение, селективната касация по ГПК си е направо песен.
Така е във всички свери със силните на деня.
За добрия съдия винаги има начини да обоснове справедлив резултат и само въз основа на българското право, в което вече има инкорпорирани доста норми и институти на европейското, така че ПЕС, МЕС и т. н., както и преюдициални запитвания, не са му особено нужни…
Най-хубаво ще е и някои съдии да почетат.
И аз така викам. Ако не си виркат носовете твърде много де.
Браво! Следя поредицата като опреснителен курс и искам да поздравя Семов за общественополезния труд, така да се каже 🙂
Някой беше посъветвал да я издаде в книжка, че по-подредено на едно място.
Много е важно и хубаво да насърчаваме винаги в себе си любознателността. Ето, професор Атанас Семов възпитава у нас именно чувството и желанието да се развиваме.
Статиите от него винаги са били изключително полезни.
Много теоретизира, и трудно се чете – трябва а дава конкретни примери, за д е по-лесно за осмисляне