Работна група от СК на ВСС предлага
Да се определи максимален срок на предизвестието на напускащ магистрат в ЗСВ
Кой и как ще оценява работата на наказателен съдия, който иска да стане граждански? На този въпрос ще отговори Съдийската колегия във вторник
Законодателно да се определи максимален срок на предизвестието при напускане на магистрат. До този извод е стигнала работната група, която бе натоварена от Съдийската колегия със задачата да изработи правила за освобождаването на съдии при подаване на оставка.
Причина за това стана дискусия в кадровия орган по повод молбата за напускане на Бисерка Памукова от Софийския районен съд. Тя има близо 300 ненаписани дела, поради което миналата година срещу нея беше образувано дисциплинарно производство. Бисерка Памукова обаче иска да напусне съдебната система по здравословни причини. В молбата си за освобождаване тя първоначално бе помолила СК на ВСС да ѝ определи срок, в който да изпише актовете си. С ново писмо обаче сама си беше определила срока на предизвестието – края на януари 2020 г., като дотогава казва, че ще изпише делата си.
Обсъждайки темата бе поставен принципният въпрос, че Съдийската колегия има различна практика в идентични казуси – в някои случаи, независимо от големия брой неизготвени актове, тя веднага освобождава съдии, а в други – им определя срок за изписване на делата.
Заради това на 29 октомври СК на ВСС сформира работна група, която трябваше да изготви правила за освобождаването на съдии при подаване на оставка.
Изследвайки разпоредбите в Закона за съдебната власт, работната група стига до извода, че са необходими законодателни промени. И това е така по следните причини.
Според чл. 166, ал. 1 съдия, прокурор или следовател подава оставка с най-малко едномесечно предизвестие, чрез административния ръководител на съответния орган на съдебна власт до съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
Разпоредбата дава възможност на магистрата сам да определи срока на предизвестието като въвежда само единствено минимален такъв, без да поставя какъвто и да е максимален, казват от работната група в състав председателя на ВАС Георги Чолаков, Атанаска Дишева, Олга Керелска, Красимир Шекерджиев и Вероника Имова.
В ал. 2 на чл. 166 пък се казва, че в срока на предизвестието магистратът е длъжен да изготви всички актове по делата и преписките, които са му разпределени, а нови дела и преписки не му се разпределят.
Анализът на двете разпоредби води до извода, че Съдийската колегия няма как да приеме правила при подадена оставка. Това е така, защото с тяхното приемане тя „би създала правило за поведение, което ограничава правото на всеки съдия да определя самостоятелно срока на своето предизвестие при подаване на оставка, което право е гарантирано от чл. 166, ал. 1 от ЗСВ. В този смисъл въвеждането на срок на предизвестието е допустимо да бъде извършено единствено с изменение в Закона за съдебната власт“, изтъкват от работната група.
Нататък тя отбелязва, че кадровият орган не може да вземе и принципно решение по тълкуването и прилагането на чл. 166 от ЗСВ. Тук работната група цитира решение на Върховния административен съд, за което „Лекс“ писа, и в което се казва, че „при упражняване на конкретните си правомощията СК на ВСС може да мотивира актовете си във връзка с конкретно прилагане на закона, но не може да взема принципни/общи решения по отношение на неограничен брой адресати за конкретни хипотези предвидени в ЗСВ като израз на воля по тълкуването и прилагането им“.
„С оглед така изложените обстоятелства работната група стига до заключението, че законовата празнота относно максималния срок на предизвестието при подаване на оставка от съдия, не може да бъде преодоляна с издаването на акт от страна на СК на ВСС. В този смисъл единственото законосъобразно разрешаване на проблема с определянето на прекомерно дълги срокове на предизвестията при подаване на оставка от страна на магистрати е инициирането на законодателни промени в разпоредбата на чл. 166 от ЗСВ“, е заключението на работната група.
Дали то ще бъде подкрепено от Съдийската колегия и ще се предприемат стъпки за законодателни промени, или ще се реши друго, ще стане ясно във вторник. Преди години в ЗСВ беше предвидено 6-месечно предизвестие, но впоследствие срокът бе намален. Но дори и да се сложи отново шестмесечен максимален срок, това не е гаранция срещу недобросъвестно поведение на някой магистрат, коментират юристи.
А що се отнася до конкретния случай с Бисерка Памукова, то петимата кадровици предлагат колегията да се съобрази с посоченото от нея предизвестие и да бъде освободена от 3 февруари 2020 година.
Кой и как ще оценява работата на наказателен съдия, който иска да стане граждански?
Същевременно работната група бе натоварена и със задачата да отговори на въпроса кой и как ще оценява работата на наказателен съдия, който иска да стане граждански? Този въпрос изникна пред членовете на комисията в конкурса за преместване на общо две места в гражданските отделения на Софийския градски съд и ОС-Перник.
Той бе обявен през юни. Кандидатите са трима – Димитър Ковачев от Перник, Силвия Русева (следовател от отдела в спецпрокуратурата) и Пламен Евгениев от Специализирания наказателен съд.
Именно неговото участие постави на дневен ред въпросът кой и как ще го оценява. Преди две седмици Красимир Шекерджиев отнесе темата в Съдийската колегия като обясни, че проблемът е сериозен. Това е така, защото конкурсната комисия е съставена само от специалисти по гражданско право. Те, от една страна, трябва да оценят дейността на наказателен съдия с 19-годишен стаж като такъв. А от друга – трябва да проверят знанията му в областта на гражданското право. Тогава колегията натовари същата работна група (Георги Чолаков, Атанаска Дишева, Олга Керелска, Красимир Шекерджиев и Вероника Имова), която да даде становище по въпроса.
Петимата вече са готови и са категорични – на този етап от процедурата нищо не може да се направи, освен да се спазват разпоредбите на Закона за съдебната власт и на наредбата за конкурсите.
„Действащата към момента нормативна уредба не предвижда възможност конкурсната комисия да въведе допълнителен механизъм за оценяване на онези кандидати в конкурсите за преместване в случаите, при които същите желаят да сменят материята, в която правораздават. Не се съдържат в ЗСВ и норми, които да бъдат приложени по аналогия, тъй като в закона не са уредени сходни случаи или хипотези. Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗСВ, предвиждаща провеждане на писмен изпит, изчерпателно изброява случаите, в които участниците в конкурсите за повишаване или преместване полагат писмен изпит по конспект, а именно при промяна на длъжността, но не и на материята. В конкретния случай, не сме изправени пред празнота на закона, налице са ясно разписани правила за провеждане на конкурсите за преместване, поради което не е възможно тълкуване и прилагане по аналогия на закона“, казват в становището си работната група.
Нататък петимата кадровици отбелязват, че с оглед принципите за прозрачност, равнопоставеност и предвидимост в хода на обявена конкурсна процедура Съдийската колегия не може да въвежда други, допълнителни критерии при оценка и класирането на кандидатите, освен предвидените в ЗСВ.
„Въвеждането на допълнителен механизъм за оценка и проверка в хода на вече висящо административно производство, е недопустимо, доколкото предварителното оповестяване на правилата, по които ще се проведе конкурсът, представлява една от гаранциите за законност при назначаването, повишаването и преместването на длъжност на съдиите, прокурорите и следователите. При сега действащото законодателство и доколкото конкурсът е висящ, няма друга възможност извън тази, при която конкурсната комисия да извърши проверката по реда на чл. 40 от Наредбата, като оцени проверените дела или преписки“, изтъква още работната група.
И предлага обявеният конкурс за преместване да бъде довършен по сегашните условия и ред, съобразени със закона и наредбата. А дали това тяхно становище ще бъде споделено от Съдийската колегия, ще стане ясно във вторник.
12
Коментирайте
Ами браво на работната група. Аз не разбирам как функционира изобщо съдебната система в административен план, при положение, че все още има толкова неуредени базови въпроси.
Интересно какво ще се случи, ако до края на срока съдията не изпише делата си. Ето в конкретния случай става въпрос за цели 300 дела. Краят на януари ми се вижда доста кратък срок.
За мен в случая с приоритет са знанията на магистрата в областта на гражданското право. A в комисията са именно такива специалисти.
Интересно защо наказателен съдия и то с 19-годишен стаж ще иска да стане граждански.
Специално този съдия иска да избяга явно от спецсъда. Подал е документи във всякакви конкурси, включително и за шеф на апелативната спецпрокуратура. Не му се седи на човека в СНС.
Прекомерно дългите срокове на предизвестията са абсолютно неприемливи.
Още повече, че докато тече предизвестието не се разпределят дела на магистрата. Което не е справедливо спрямо колегите му.
Да, защото получава същото възнаграждение като тях.
Много интересно, защо предходният състав на ВСС нямаше проблеми, когато граждански съдия иска да стане наказателен и обратно. Конкурсът се провеждаше по правилата такива, каквито са и сега и никой не се оплакваше.
Не се ли сещаш. Аз подозирам Шекерджиев, на когото вечно законът му е виновен и особено промените от 2016 г. Как пък веднъж не каза, че нещо добро е измислено тогава. Нима не помни, че много негови колеги съдии се бяха ангажирали със становище по тези промени и смея да твърдя, че голяма част от тях са важни. Но на него все някой друг му е виновен.
И да определят такъв срок, това няма да накара някои съдии да си изпишат делата, ако се заинатят. Пак ще се разчита на тяхната добра воля.
Естетствено, че не може да се изменят правилата на провеждане, докато конкурсът тече. Колкото и да им се иска на едни хора.