Ново тълкувателно дело
Гражданско или търговско е дело между гражданин и строителна фирма за проблемен ремонт
Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото? По този въпрос образува днес тълкувателно дело Върховният касационен съд (ВКС).
То е по предложение на състав с председател Светла Цачева и членове Албена Бонева и Боян Цонев, който е установил, че практиката е изключително противоречива.
Както „Лекс“ писа, Цачева, Бонева и Цонев е трябвало да се произнесат дали да допуснат до касация дело, което колегите им Симеон Чаначев, Александър Цонев и Филип Владимиров са отказали да разгледат по същество, тъй като са приели, че е търговско, а предметът му е под 20 000 лв.
Делото е на жена, наела строителна фирма да ѝ ремонтира имота, която търси обезщетение от 15 000 лв. за загубите, които е претърпяла от неизпълнението. Сумата, която претендира, е това, което самата тя е платила на купувач, с когото е имала сключен предварителен договор за продажба на имота – обаче в ремонтиран вид, но след забавянето на строителите, той се провалил и тя е била принудена да върне задатъка, който е получила, в двоен размер.
Строителната фирма пък е предявила насрещен иск за малко над 15 000 лв. – на толкова твърди, че възлиза неизплатено ѝ възнаграждение по договора (за извършени и приети от възложителката ремонти дейности), търси и обезщетение от 5000 лв. (в размер на законната лихва).
След отказа на първия състав на ВКС да допусне делото до разглеждане, казусът стига до Цачева, Бонева и Цонев. Те установяват, че по въпроса дали такива дела са граждански или търговски, който е съществен за достъпа до касационно правосъдие, има най-разнородна практика на ВКС.
Има върховни съдии, които застъпват позицията, че правоотношенията между физическо лице и търговец, възникнали във връзка с изпълнението на договор за изработка, се разглеждат по общия исков ред, а прагът за допустимост до касационно обжалване е 5000 лева.
Като някои посочват в определенията си, че правоотношенията, възникнали във връзка с изпълнение на договори за извършване на строително-монтажни работи (СМР), сключени между физически лица (като възложители) и търговски дружества (като изпълнители) се разглеждат по реда на общия исков процес, а постановените по тези дела въззивни решения подлежат на касационно обжалване като граждански дела, т.е. когато цената на иска е над 5000 лева. А други приемат, че споровете, произтичащи от търговски сделки, когато са родово подсъдни на окръжен съд, подлежат на разглеждане по реда на производството по търговски спорове и в този смисъл са търговски. Но пък посочват, че делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки, по които една от страните не е търговец, не са търговски по смисъла на чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК. Т.е. въпреки това, прагът за допускането им до касационно обжалване е 5000 лв., а не 20 000 лв.
Други състави на ВКС обаче поддържат становището, че договорът за СМР е търговска сделка (по смисъла на чл. 286, ал.1 ЗЗД), а делото с предмет правоотношения по тази сделка е търговско. Те приемат, че дело с предмет правоотношения, възникнали във връзка с договор за строителство, сключен от нетърговец и търговец при упражняване на занятието му е търговско и следователно не се допускат до касация искове с цена под 20 000 лв.
Проектът на тълкувателно решение по въпроса е възложен на съдиите Бранислава Павлова и Таня Върбанова.
11
Коментирайте
Липсва основание за образуване тълкувателно дело. В случая се касае за разглеждане Частна жалба/274, ал. 1,т. 1 ГПК/ против Определение на ВКС по чл. 288 ГПК, с което е отказано касационно обжалване. Частната жалба се разглежда от друг Тричленен състав на ВКС, както е в конкретния случай. Тълкувателните решения се постановяватот ОСГТК на ВКС, а не от тричленни състави на ВКС!
Проблема не е във ВКС,а в ТЗ, и авторите му – умник Герджик, и др., понеже така и не стана ясно какво е търговска сделка, прилагат ли се правилата за нея при т.нар.“едностранни“ търговски сделки – по която страна е ФЛ, и т.н. Щото просто няма уредба за т.нар.“едностранни“ търговски сделки в ТЗ- решението е да се пипне ЗЗП, там да се даде тази уредба и защита, а не да се мъдри недомисления ТЗ, а в ГПК просто да се запише че „потребителя“ по ЗЗП има право на касация, ако са нарушени правата му по ЗЗП, без оглед на цената… Покажи целия коментар »
За едностранни търговско сделки може да погледнете 287 TЗ, а по въпроса, разглеждан от статията – считам, че следва да се подкрепи последното становище, дело с предмет правоотношения, възникнали по договор, „сключен от нетърговец и търговец при упражняване на занятието му(,) е търговско“ – чл. 365 ГПК във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ.
(съответно в статията по-горе не следва ли да е посочена нормата на чл. 286, ал. 1 ТЗ, а не чл. 286, ал. 1 ЗЗД?)
Разбира се че делото е търговско и се разглежда по реда на чл. 365, ал. 1 ГПК от Окръжен съд като Първа инстанция!
Както би казал новияj Главен – горепосоченото дело не е нито гражданско, нито търговско. То е наказателно и тъй като има ОПГ между гражданина, жена му и строителя, е от компетентността на СпНС…
В такива случаи е редно човек да се презастрахова с един договор с ясни клаузи и неустойки.
Сложен казус. А такива некоректни отношения въобще не са рядкост.
Сега само търпение, че върховните докато го измъдрят.
Считам, че делото е гражданско.
„Бял кахър“ на фона на правните абсурди и законодателни неблагополучия в територия България. Като например архаичния ЗАНН по който адвокатските хонорари не се присъждат, което налага друг процес в друг съд. Безпрецедентно не само за ЕС, но в световен мащаб. По този повод европейски юристи се чудеха дали мястото ни е в ЕС.
Да се приеме, че делото е търговско, обаче не отговаря на изискванията за да бъде разгледано от ВКС, означава да се ощети правото на ищцата да защити своите права. Така че по съображения за справедливост трябва да се счита гражданско.