ГЕРБ предлага: Спецсъдът да поеме и делата на Европейската прокуратура
Специализираният наказателен съд да гледа и делата, които са от компетентността на Европейската прокуратура. Това изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) предлагат четирима депутати от ГЕРБ, начело с председателката на правната комисия в парламента Анна Александрова.
Тя и колегите ѝ Красимир Ципов, Мария Белова и Маноил Манев са вносители на изменения в Наказателния кодекс и НПК, свързани със съкратеното съдебно следствие, които от ГЕРБ анонсираха в края на миналата седмица (пълния текст на законопроекта виж тук). Заедно с тях обаче се предлага и промяната за делата на Европейската прокуратура.
„Европейската прокуратура отговаря за провеждането на разследвания, наказателното преследване и предаването на съд на извършителите на престъпления и съучастниците в престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, които са предвидени в Директива (ЕС) 2017/1371 и са определени от регламента (Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. – бел. ред.). Във връзка с това Европейската прокуратура провежда разследвания и осъществява наказателно преследване и упражнява функциите на прокурор пред компетентните съдилища на държавите членки до окончателното приключване на делото“, гласят мотивите към проекта.
Освен това с него се предлага и промяна в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С нея в чл. 83а от ЗАНН се предвижда имуществените санкции до 1 млн. лв., които заплашват юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от изрично изброени престъпления, да може да се налагат и за длъжностно присвояване (чл. 201-203 НК).
Както бяха обявили, депутатите от ГЕРБ предлагат съкратеното съдебно следствие да не се изключва изцяло за определени престъпления. Тяхната идея е за някои най-тежки деяния възможността за намаляване на наказанието да не е с 1/3, а с 1/5.
Освен това идеята е съдът да не е длъжен да редуцира санкцията, а да има право на преценка ето каква редакция на чл. 58а НК предлагат от ГЕРБ:
Чл. 58а, ал. 1 При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета, с изключение на умишлено причиняване на смърт, тежка телесна повреда, блудство или изнасилване, при което съдът може да намалява така определеното наказание с една пета.
ал. 2 В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, може да не го налага, а наказанието доживотен затвор може да се замени с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.
ал. 3 Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс.
ал. 4 В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 – 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
ал. 5 Правилата по ал. 1 – 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 – 11.
„Не бива с лека ръка да се отказваме от съкратеното съдебно производство, защото облекчава доказването в съдебна фаза“, коментира пред БНТ министърът на правосъдието Данаил Кирилов. И апелира по отношение на определяне на наказанието „да се доверим на съда“.
„Два са критериите, които сме посочили в нашето предложение за промяна на чл. 58а от Наказателния кодекс. Подчертавам, че това е нашата разлика спрямо другите законопроекти, които предлагат изменение на Наказателно-процесуалния кодекс. Първата е обективна – по отношение на вида престъпление. В предложението са визирани четири групи престъпни деяния – тежка телесна повреда, убийство, блудство и изнасилване“, обясни Кирилов.
И заяви, че у нас има обща защита срещу бавното правосъдие: „Отговаряме пред Европейския съд за правата на човека. Мисля, че по отношение на България укорите по този въпрос са намалели. Инспекторатът на ВСС непрекъснато следи за тайминга на делата. За тези, които са просрочени с няколко месеца, държавата плаща обезщетения. В първата петица в Европа сме по скоростта на процеса“.
10
Коментирайте
То както се е тръгнало, за общите съдилища ще оставят само битови престъпления…
Страх тресе кочината само при мисълта, че Кьовеши може да стане европейски прокурор! И познайте КОЙ има интерес да се застрахова, че всички дела срещу него ще се гледат от… неговия съд, със съдии назначени от неговите хора във ВСС.
За първи път да ми хареса изказване, подкрепено с мотиви на Данаил Кирилов.
Аман от лобистки прокарвания. Нормално е да си имаш приоритети, но когато става въпрос за съдебни решения това е недопустимо.
всъщност това редукцията е да по-малка, а да не се премахва възможността за съкратено е балансирано. така и при тези тежки престъпления ще има стимул за подсъдимия да признае, иначе като го махнеш и по нарисувани дела напразно ще се въртят дела, ще се губи време, ще се хрантутят служебни адвокати, защото в масовия случай са такива
предложенията за съкратеното са разумни… промяна просто трябва да има
Освен това при някои особено тежки престъпления, присъдата да се намали наполовина.
Я чети внимателно. Една пета, а не една втора.
Плановете бяха да отидат в СГС, но властта си има любим съд. А мотивите, е това не са мотиви
Специализираният съд, в който всички са „наши“ хора? Наглостта на управляващата върхушка няма граници. Сега искат да изземат възможността през Европрокуратурата реално да им се потърси отговорност!