ГЕРБ предлага промени в НК
Съдът да преценява дали да приложи съкратеното съдебно следствие при умишлени престъпления
Сегашната разпоредба на чл. 58а от НК
Чл. 58а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
(2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.
(3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс.
(4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 – 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
(5) Правилата по ал. 1 – 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 – 11.
Съкратеното съдебно следствие да остане, но съдът да не бъде задължен да намалява присъдата за умишлени престъпления. А ако стори това, то да редуцира наказанието с 1/5, а не както е сега – с 1/3. Такива промени в Наказателния кодекс ще внесат депутати от ГЕРБ.
Промените в НК бяха представени днес в парламента от правосъдния министър Данаил Кирилов, шефката на правната комисия Ана Александрова и депутатът от ГЕРБ Маноил Манев.
Кирилов заяви, че трябва да има съкратено съдебно следствие, но да не се прилага облекчаване на размера и вида на наказанието при умишлени престъпления.
„Касае са за това в тежки случаи, когато умишлено са нанесени телесна повреда, убийство, блудство и изнасилване да не е задължително да се прилага облекчаването на размера и вида на наказанието, както е в общия случай. По тази причина ние сме създали защитно правило в нормата на чл. 58а от НК“, посочи Кирилов, като обясни, че в това се състои и разликата на промените, предлагани от ГЕРБ с измененията в НПК, предложени от БСП и „Обединени патриоти“.
В началото на седмицата депутати от левицата и патриотите предложиха следната редакция на чл. 369а от НПК: „Съкратеното съдебно следствие в случаите на чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда“. Т.е., независимо че подсъдимият признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях, съкратеното съдебно следствие, което води до намаляване на наказанието, няма да може да се прилага при убийства и тежки телесни повреди.
Същевременно обаче БСП предлага да се запази възможността за провеждане на съкратен процес, когато подсъдимият и адвокатът му, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство (чл. 371, т. 1 от НПК).
ГЕРБ на свой ред пък предлагат промяна в чл. 58а от НК. „Предложените изменения са в две алинеи на чл. 58а. Когато е извършено умишлено убийство, тежка телесна повреда, блудство или изнасилване, пак може да се приложи институтът за редукция на наказанието. Това, което предлагаме, е в две посоки. Сега редукцията по закон е с 1/3 от наказанието, ние предлагаме тя да е с 1/5, но освен това казваме – това не е императивно. Това решение трябва да го вземе съдът при определяне на наказанието. Тъй като наказателният съд е господарят на наказателното производство в съдебната фаза, той определя наказанието в рамките на това, което му определя законът и нека съдът да определи тежестта, последиците на извършеното и тогава да прецени дали за това престъпление е допустимо да има редукция на наказанието, и ако е допустимо, тази редукция да бъде не повече от 1/5 от размера„, посочи днес Кирилов.
„В алинея втора, където се уреждат двете най-тежки наказания в нашата правна система – доживотен затвор без замяна и доживотен затвор, предлагаме аналогичното правно решение – по преценка на съда може да се понижи степента на определеното наказание. Т.е. да имаме замяна от „доживотен затвор без замяна“ с „доживотен затвор“, или от „доживотен затвор“ на „лишаване от свобода от 20 до 30 години“. Но и там съдът няма да бъде императивно задължен да наложи редукция на наказанието, а ще го съобрази както с установените факти, така и с позицията на участниците в процеса. В този момент ще се вземе и становище от прокуратурата и то също ще има своята тежест в преценката на наказателния съд кое е обоснованото, ефективното и дължимото наказание на конкретното деяние“, каза още правосъдният министър.
По думите му управляващите не са се бавили с решаването на въпроса за съкратеното съдебно следствие. „Даваме си сметка, че сериозното решение касае принципното и концептуално решение с наказателната политика. Правителството, предходните министри на правосъдието и аз също съм поемал ангажимент пред вас декември месец да завърши работата за нова концепция за наказателна политика. Ние изтеглихме този проблем напред във времето, за да може да отговорим на обществените очаквания и на обществената реакция. Във варианта, в който е направено предложението, не се предвижда ретроактивно действие на материалноправни или процесуално наказателни норми. Предложено е едно коректно правно решение“, каза днес Кирилов, като пожела на колегите в парламента конструктивен дебат, който да не бъде заразен с популизъм.
Той поясни, че проектът е изготвен от Съвета по законодателството в правосъдното министерство, защото очевидно темата засяга чувството за справедливост на обществото и води до обществена реакция.
8
Коментирайте
До Напротив – ако мислите така, значи нямате елементарни познания за нашия НК. ССС има за цел единствено да разтовари съда времево. Нито облекчава събирането на доказателства, нито нищо. Единственото, което би могло да се случи, е да се претовари съда и да се проточат съдебните дела във времето.
Как ЕСПЧ би оценил наказателно производство при което деецът изначално си признава всичко и въпреки това му се дава доживотен без право на замяна. Факт е че при определени престъпления това дори не би било справедливия минимум, но не всеки случай е такъв. Просто трябваше да добавят към самопризнанието и становище на наблюдаващия прокурор който да е съгласен. Това до известна степен би решило проблемите
При тежките случаи не само да не е задължително да се прилага съкратено съдебно следствие, а да е задължително да не се прилага.
Когато дадено дело се гледа по общия ред, е възможно да се проточи изключително дълго. След това, като се добиви и обжалването на още две инстанции, така може да минат години, докато присъдата влезе в сила. Трябва да се работи и към по-бързо правосъдие.
Но не по този начин. Убийства, изнасилвания, блудства. И накрая-намалена присъда.
Дани извади дипломата и взе да извира от идеи. Как ще намалиш присъдата на някой на пиковина само защото е направил пълни самопризнания.
ако няма задължение за съда да редуцира, никой нищо няма да признава, това е пълно обезсмисляне на съкратеното! в този смисъл вариантът с измененията в НПК е много по-удачен, бедни ми Дани, язък ти за дипломата!
Съкратеното съдебно следствие е средство за ускоряване на правосъдието. То придава по-голяма доказателствена тежест на самопризнанието и облекчава обвинението от необходимостта да събира множество други доказателства. Именно поради тази причина премахването или ограничаването му за тежката телесна повреда и умишленото убийство би имало по-скоро негативен ефект върху правораздаването.