Върховни съдии поискаха тълкувателно дело за влоговете на съпрузите, поставиха им още 5 въпроса
„Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“ По този въпрос да бъде образувано тълкувателно дело на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), предложиха трима върховни съдии (пълния текст на определението виж тук).
Състав с председател Пламен Стоев и членове Здравка Първанова и Розинела Янчева установи противоречия в практиката на ВКС. Преобладаващото виждане на върховните съдии е, че имуществото, придобито по време на брака чрез договор за покупко-продажба, има същия статут, като този на паричните средства, вложени в придобиването. Когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на стария Семеен кодекс от 1985 г., по който (съгласно чл. 19, ал. 1) влоговете се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност (СИО), за да се обори презумпцията за съвместен принос, е необходимо да се установи произходът на средствата в банката и да се докаже техният личен характер. По действащия СК от 2009 г. влоговете са изключени от режима на СИО (не са посочени в нормата на чл. 21, ал. 1 СК) и са лично имущество на титуляря, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Затова, когато новопридобито имущество е платено със средства от сметка на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. А ако съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на средствата по него, може да предяви иск за получаване на част от лично имущество по чл. 30 СК.
Преди две години обаче върховните съдии Камелия Маринова, Веселка Марева и Емилия Донкова отхвърлят този прочит на колегите си (пълния текст на решението им виж тук). Те приемат, че практиката до момента не съответства на волята на законодателя. Маринова, Марева и Донкова са съгласни, че при действащия СК влоговете са лично имущество на всеки от съпрузите, но заявяват, че вещните права, придобити със средства от сметка на единия съпруг, събрани по време на брака, не са лична собственост.
„Трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК – придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество, когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос. Паричните влогове, набрани по време на брака, са лични на съпрузите, но закупеното с тях е съпружеска имуществена общност“, заявяват трите върховни съдийки. И сочат, че ако съпругът-титуляр на сметката твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при покупката на имота, платен с парите от нея, той трябва да установи или че влогът е негово лично имущество по чл. 22 СК, или че средствата по него имат друг извънсемеен произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана.
Предложението на състава на ВКС за образуване на тълкувателно дело незабавно беше последвано от ново с още 5 въпроса, които са близки в материята и също се нуждаят от изясняване. То е отправено от адвоката и асистент в секция „Гражданскоправни науки“ в Института за държавата и правото при БАН Петър Топуров до председателите на ВКС Галина Захарова и на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев. „Лекс“ представя въпросите, формулирани от ас. Топуров, така както са изложени в предложението му.
Въпросите на ас. Петър Топуров
- При спор относно титулярството върху придобитото по време на брака вещно право със средства от банков влог, у кого от съпрузите е доказателствената тежест за установяването на произхода на средствата, послужили за набирането на влога?
По него в Решение № 4 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2452/2021 г., I г. о., ГК и Решение № 126 от 31.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 352/2019 г., II г. о., ГК, Определение № 415 от 11.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 52/2020 г., II г. о., ГК е възприета позицията, че доказателствената тежест в този случай е у съпруга-титуляр, който твърди наличието на извънсемеен произход на средствата по влога. Обратно – с Решение № 168 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2411/2016 г., II г. о., ГК е подкрепена тезата, че съпругът-нетитуляр следва да установи, че е влагал средства при набирането на влога.
В Решение № 60148 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2021 г., II г. о., ГК обаче е подкрепено становището, че съпругът-нетитуляр по влога разполага единствено с възможността да защити интересите си единствено чрез иска по чл. 30 от СК, съответно доказване на принос в набирането на средствата може да има в рамките на производството по конститутивния иск, но не и при спор относно собствеността на придобитото с тези средства вещно право.
- Намира ли приложение презумпцията за съвместен принос при придобиване на вещно право по време на брака, в случаите когато продажната цена или част от нея е заплатена чрез вземанията на единия съпруг по влог, чийто титуляр е той?
Отрицателен отговор на този въпрос се съдържа в Решение № 264 от 21.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2060/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 168 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2411/2016 г., II г. о., ГК, Решение № 60148 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2021 г., II г. о., ГК., Решение № 20 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2020 г., I г. о., ГК, Определение № 415 от 11.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 52/2020 г., II г. о., ГК.
Същевременно положително на поставения въпрос отговаря Решение № 126 от 31.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 352/2019 г., II г. о., ГК, което становище е основен аргумент в подкрепа на извода, че при действието на СК от 2009 г., макар и паричните влогове да са част от личното имущество на всеки от съпрузите, вещните права, придобити със средства от паричен влог (банкова сметка), набран по време на брака, с титуляр единият съпруг, не представляват лична собственост.
- Налице ли е трансформация на лично имущество при закупуване на имот чрез спестявания на единия от съпрузите с произход получаваното от него трудово възнаграждение? (и в тази част изгубило ли е силата си ППВС № 5/1972 г. на ВС?)
Отрицателно съждение в тази насока се съдържа в Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС, в което във връзка с тълкуването на чл. 14, ал. 4, изр. 2 от СК от 1968 г. (близък по съдържание на сегашния чл. 29, ал. 3 от СК от 2009 г.), в което се посочва, че обосноваването на явното и значително надхвърляне на приноса на единия съпруг спрямо приноса на другия в придобиването на общо имущество може да се установи чрез съпоставка на трудовите възнаграждения на съпрузите. Именно приемайки, че ППВС № 5/1972 г. на ВС все още не е изгубило силата си, с Определение № 60311 от 12.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2021 г., I г. о., ГК, е потвърдило изводите на въззивния съд, че „влагането на лични средства, придобити от трудово възнаграждение получено по време на брака не е основание за трансформация, тъй като нормата на чл. 22 СК не предвижда подобен източник за придобиване на лично имущество, а нормата на чл. 23 СК е приложима само по отношение на личното имущество по чл. 22 СК. Имуществото придобито със средства от влог на единия съпруг, формиран по време на брака е съпружеска имуществена общност и за него се прилага презумпцията“. Като че ли отричане на личния характер на придобитото с трудовото възнаграждение на съпрузите се съдържа и в Определение № 203 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4653/2021 г., I г. о., ГК, в което е посочено, че „средствата на съпруга от трудово възнаграждение, с които се погасява отпуснат по време на брака кредит на двамата съпрузи не представляват лично имущество и не настъпва преобразуване на лично имущество, когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобивали вещни права“.
Утвърдително на поставения въпрос обаче отговаря Решение № 123 от 29.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3357/2017 г., II г. о., ГК, приемайки че получаваното от съпрузите трудово възнаграждение представлява лично имущество, доколкото за него приносът е изначално изключен. Оттук, когато това възнаграждение постъпва по банкова сметка, то при придобиването на имущества с натрупаните суми, придобитото би имало характер на лична собственост.
- Дали правната уредба на чл. 23 СК във връзка с чл. 22 СК предвижда възможност за трансформация на всякакво лично имущество или само на такова по чл. 22 СК?
В тази връзка в Решение № 126 от 31.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 352/2019 г., II г. о., ГК е прието, че чл. 23 от СК допуска трансформация на имущество по чл. 22 от СК или на средства с друг извънсемеен произход, но без да очертае в кои случаи бихме били изправени пред такава хипотеза. Подобна теза се възприема и в Решение № 39 от 27.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2020 г., II г. о., ГК, в което е призната възможността за трансформация на лично имущество, но само такова по чл. 22 от СК.
В Решение № 60148 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2021 г., II г. о., ГК е подкрепено становището, че трансформация на лично имущество е налице, когато в придобиването на конкретна вещ по време на брака са вложени изцяло или отчасти парични средства, или друго лично имущество, от страна само на единия съпруг, без последното да е ограничено до хипотезите на чл. 22 от СК.
- Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 от СК в полза на съпруга-неучастник по сделка, в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на другия съпруг?
Утвърдителен отговор на поставения въпрос се съдържа в Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. ОСГТК на ВКС, в чиито мотиви е посочено, че „Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл.21, ал.1 СК. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта (имотът), може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество.“. Въпреки така прогласената с Тълкувателно решение № 5 принципна постановка, към настоящия момент в практиката на ВКС продължава да доминира тезата, че в хипотезите, когато придобиването на имот е на името само на единия съпруг, установяването на трансформация на лично имущество от страна на другия съпруг е изключено. В този смисъл са Решение № 45 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4551/2019 г., II г. о., ГК, Решение № 172 от 7.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 71/2019 г., I г. о., ГК, Решение № 88 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2015 г., II г. о., ГК, Определение № 877 от 18.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2863/2019 г., IV г. о., ГК.
28
Коментирайте
Закривай народното събрание!
И с тълкувателни решения.
Само ВСС!
Те знаят и могат всичко.
Въпросите са смислени и актуални а отговорите ще решат не лични казуси а много казуси. Поздравление за колегата ас. Петър Топуров.
Илиев, сутринта пили си хапчетата?
Ти си пили. Аз съм ОРЕЛ.
A така, имаме си върховен съд да си решаваме личните проблеми. Ехх, де да можеше всеки така да си сезира ВКС за тълуквателни дела, ама нейсе, не сме дорасли ние обикновените граждани.
По въпроса има тълкувателни решения от 1950-та и 1960-та година. Ми погледнете си ги! Комунистическите юристи бяха най-добрите! По-добри от сегашните! И се усеща! Правните норми преди 89-та година, се коваха в БКП, т. н. – партийно право, което беше заимствано от съветското социалистическо право, което беше ненадминато.
„Комунистическите юристи“ от 50-те и 60-те са учили по царско време. Тези учили през 50-те и 60-те са им преподавали юристи от царско време.
На всички царски юристи им беше забранено да практикуват след 44-та година, компромис само на Иван Апостолов са направили, отнели му достъпа до Университета, но му позволили да работи като адвокат и арбитър, а всички други царски юристи -преподаватели в ЮФ на СУ, бяха изгонени от Университета. Оставиха само псевдоцарските юристи, които се трансформираха към БКП и станаха комунистически юристи – Стефан Павлов, Любен Василев, Ярослав Радев, Борис Яновски и много други.
Интересни въпроси на ас. Петър Топуров.
Точни и съвсем на място.
Докато вКС се пълни с калинки на два петъка служба, така ще е – ясните норми стават неясни.
Проблемът в случая не е във ВКС, а в едно безобразно изменение на СК от 2010 г.
А във ВКС не е проблемът некадърност, а манталитет и характерови особености.
E, все пак тези противоречия са от доста време.
Съгласен съм, че вещните права, придобити със средства от паричен влог, набран по време на брака, с титуляр единият съпруг, не представляват лична собственост.
Отдавна трябваше да се образува такова дело.
Чакаме тълкувателното.
И как точно ще се докаже наличието на извънсемеен произход на средствата по влога.
С ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА – НАПРИМЕР – ПОЛУЧАВАШ ДАРЕНИЕ ОТ БАЩА СИ, КАТО СРЕДСТВАТА СА ОТ ПРОДАЖБА НА НЕГОВО ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО, КАТО ТОВА Е ЗАПИСАНО И В БАНКОВИЯ ДОКУМЕНТ ЗА ПРЕВОДА НА ДАРЕНИЕТО
Ето защо сключеният брак е основна предпоставка за развод
Сложен казус. Трябва да се уеднакеи практиката.
Част от въпросите, които поставя колегата се съдържат имплицитно във въпроса на състава на ВКС. Разбираемо е обаче да се получи произнасяне по тях с диспозитива на ТР.
Малко несправедливо ми се струва единият съпруг да има лични средства и другият да посегне на тях. Пък било и при покупка на имот
Абсолютно, преобладаващата практика до момента си е ОК.
Моето си е мое, чуждото е общо.
А заплатата на единия съпруг лични средства ли е? Питам не формално дали е така…
Би трябвало. Особено ако единият е безработен и то дълго време.😄
Така е.
На само така – който плаща поръчва.