Основната заплата на съдиите да се обвърже като процент от възнаграждението на председателя на Конституционния съд като този процент да е различен за нивата в съдебната система – районно, окръжно, апелативно и върховно.

Този отговор са посочили 92.3% от съдиите, участвали в анкета за начина, по който да се формират възнагражденията в съдебната система.

7.7 на сто от тях са на мнение, че сегашният вариант за формиране на заплатите, залегнал в чл. 218, ал. 2 и ал. 3 от Закона за съдебната власт е справедлив. Разпоредбата гласи: „Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. (3) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от пленума на Висшия съдебен съвет“.

През януари Съюзът на съдиите обяви, че започва да събира мнения и предложенията от магистратите за изготвяне на нова система за определяне на заплатите в системата. Според ССБ сегашният начин на формиране на възнагражденията не позволява да се прецени доколко справедливи са разликите в заплащанията на съдиите на различни нива. От организацията са на мнение, че моделът трябва да отчита качеството на работа на съдията, без да стимулира „нездрав кариеризъм“, а само повишаване на компетентността и това да води до по-високо заплащане.

Повод за кампанията беше решението на Пленума на ВСС, с което от 1 януари т.г. заплатите в системата бяха увеличени с 10% за всички магистрати, а парите за ранг с по 100 лева. Преди това имаше идея на деветима членове на ВСС за увеличение на заплатите с твърда сума от 204 лева за всички магистрати. Това породи дебат в съвета за справедливото определяне на възнагражденията в системата и предложение да се изработят критерии за това. Този въпрос е бил обсъден на работно заседание на Пленума, но на него не е имало единодушие как да се подходи – дали работна група от Министерството на правосъдието да изготви предложения, или промените да бъдат предварително обсъдени на по-широка основа.

55.6% от съдиите, участвали в допитването, освен обвързването на заплатите с тази на председателя на КС, са посочили, че трябва да се вземат предвид и рангът, длъжността и съдийският стаж, като превес в отговорите се дава на ранга (40.7%).

25.9% са на мнение, че е достатъчно само рангът да се отчита, а 7.4 на сто – само длъжността. Останалите не са посочила нито една от опциите.

Мнозинството от анкетираните (70.4%) намират, че сегашното възнаграждение на съдиите, които са защитили докторат по право е достатъчно. 29.6 на сто са на обратната позиция.

Повече от половината участници в проучването са на мнение, че разпоредбата в ЗСВ, която регламентира обезщетението при пенсиониране, е справедлива (63%).

Според чл. 225, ал. 1 от ЗСВ: „При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20“. Съдията, навършил 65 години, получава максималната пенсия, която в момента е 910 лева.

22.2% от допитаните посочват, че вместо еднократно парично обезщетение, месечната пенсия на магистратите трябва да бъде процент (например 50, 60 или 70%) от последното брутно месечно възнаграждение на съдията преди пенсионирането му. Останалите 18.5 на сто на друго мнение, но не казват какво е то.

Това са първоначалните данни от проучването. Дебатите продължават, като ще бъдат обсъдени и други предложения. Сред тях са дали трябва да се заплащат разходите на магистрати, които живеят в един град, а работят в друг, защото това ги поставя в неравностойно положение спрямо останалите; следва ли да се взема предвид натовареността на институцията, в която работят съдиите при определяне на заплатите им; трябва ли да се намали разликата във възнагражденията на различните нива в съдебната система, като се увеличат тези на районно ниво; необходими ли са допълнителни компенсации, защото съдиите не могат да получават странични доходи; следва ли да се заплащат пътят, храната и спането за двуседмична почивка в страната на магистрата и семейството му и др.

След като отговорите бъдат получени и обобщени и предложенията станат ясни, те ще бъдат внесени във Висшия съдебен съвет.

6
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Мечти
Мечти
07 юни 2019 9:08
Гост

А най-добре да се обвържат заплатите с цените на исковете, които гледат. Тогава всички ще са доволни. Но би било справедливо заплатите на учителите да се обвържат с тази на министъра на образованието например. Как мислите?

Анонимен
Анонимен
06 юни 2019 15:56
Гост

Какво заплащане на почивки. Те повечето ходят в чужбина. А и всички съдилища си имат станции по морето, където служителите плащат жълти стотинки за престоя там.

и аз
и аз
06 юни 2019 18:58
Гост

Искам и аз в такава станция – моля те да ми я покажеш.
За сведение – станции имат само ВКС и ВАС и в тях редови съдии почиват много рядко, ако няма достатъчно служители на ВКС/ВАС, които да почиват там.

Турист по неволя
Турист по неволя
06 юни 2019 20:57
Гост

Да, в Лозенец. А знаеш ли, че за 10 лв. на ден преяждат. И не общата администрация е с предимство. Напротив- магистратите. Станциите са една срещу друга. Дори тази на ВАС има открит басейн. Плащай картите за трета група и ще ти покажа. Само гледай разликата в цените с тези на първа група.

Анонимен
Анонимен
06 юни 2019 15:52
Гост

Е, оядоха се! Сега пък и да заплащат разходите на магистрати, които живеят в един град, а работят в друг.

Pepi
Pepi
06 юни 2019 15:50
Гост

Винаги ще има нездрав кариеризъм измежду някои магистрати. Това е неизбежно.