Ново тълкувателно решение
Въззивът по частни жалби е пълен, съдът не е ограничен от посоченото в тях
Страната може ефективно да защити правото си и с бланкетната жалба, обясняват Гражданската и Търговската колегии на ВКС
Относими разпоредби в ГПК
Чл. 269 Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Чл. 278. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание.
(2) Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо.
(3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.
(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.
Въззивният съд проверява служебно за правилността на определенията на първата инстанция и не е ограничен от оплакванията в частната жалба. Това постановиха днес Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение по дело №6/2017 г. (пълния текст на решението виж тук).
„Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба“, заявиха единодушно върховните съдии. Въпросната разпоредба регламентира правомощията на въззивния съд и определя, че той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. „По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата“, обявява ГПК.
Така между съдиите възникна спор дали това ограничение – за произнасяне само по оплакванията на страните, важи и в производството по разглеждане на частни жалби.
Върховните съдии единодушно са застъпили позицията, че такова при проверката на правилността на определенията няма и подробно се аргументират защо е така.
Първо изтъкват, че различните правомощия на въззивната инстанция при обжалване на решенията и определенията следват от самата същност на актовете. И подчертават, че определения и разпореждания се постановяват, когато съдът се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество, а се извършва преценка за приложението на процесуални норми, които по правило са императивни. С решението пък съдът установява действителното съдържание на материалното правоотношение между страните, по отношение на което те разполагат с разпоредителна власт, включително и в рамките на процеса – например като сключат спогодба. Затова обхватът на проверката на решението на първоинстанционния съд е предоставен на преценката на страните.
„Съдържанието на процесуалното правоотношение е регламентирано от императивни правни норми, за приложението на които съдът следи служебно в изпълнение на задължението си по чл. 5 ГПК и чл. 7, ал. 1 ГПК. Страните не могат да влияят на съдържанието на процесуалните права и задължения. Поради това те нямат и възможност чрез съдържанието на подадените от тях жалби да ограничават осъществяваната от функционално компетентната инстанция проверка при разрешаване на процесуален спор“, заявява ВКС.
И посочва, че законът предвижда частната жалба да съдържа указание в какво се състои порочността на обжалваното определение, но дори и да няма такова, това не е основание тя да бъде оставена без движение и да бъде върната. „Същата е редовна и по нея съдът дължи произнасяне при условията на чл. 278, ал. 2 ГПК, като сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо“, подчертават върховните съдии.
Те правят анализ на чл. 278, ал. 2 ГПК (виж карето), който въвежда съществено отклонение от една от характеристиките на ограничения въззив – това че втората инстанция решава спора само въз основа на доказателствата, събрани от първата. „Възможността делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения е основен белег на пълното (същинско) въззивно обжалване, позволяващо да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първоинстанционния съд, но и тези, допуснати от страните. По този начин
в уредбата на обжалването на определения и разпореждания законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало
заявява върховният съд. Като посочва, че последователното провеждане на този принцип изисква да се приложат и останалите правомощия на съда при пълен въззив, т.е. да проверена правилността на определението и на невъведени в частната жалба оплаквания.
За да стигне до извода, че въззивът по частни жалби е пълен, ВКС изследва и разпоредбите на отменения ГПК от 1952 г. И стига до извода, че втората инстанция винаги е разполагала с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от оплакванията, изложени в частната жалба.
„В този смисъл и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност“, заключава ВКС.
5
Коментирайте
Въззивният съд е длъжен да осигури прилагането на процесуалния закон. За съжаление обаче след толкова кръпки и изменения, ГПК все още не е на нужното ниво.
Да си спомним с умиление за стария ГПК… В случая ВКС взе единственото правилно решение. Дано скоро да се вразумят и онези в Народното събрание и да отпадне идиотската касация…
Адмирации за решението! Ограничението от оплакванията в частната жалба е абсурдно. Да не говорим, че така делата ще се проточват още повече.
Доживяхме! Върховните да се произнесат.
Въззивното обжалване е реално само когато бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция.