Според мотивите на съда

Второто дело срещу генерал Димитър Шивиков започнало незаконно по анонимен сигнал

Lex News 27 май 2019, 7:46 2654 5

Снимка: БГНЕС

Делото за длъжностни престъпления срещу бившия командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Димитър Шивиков е започнало незаконно по анонимен сигнал, чийто автор така и не е разкрит.

Това става ясно от мотивите на полк. Стойко Спасов от Военния съд в Пловдив, с които той оправдава Шивиков. Според обвинението генералът е извършил 13 длъжностни престъпления, с които причинил вреди на „Сухопътни войски“ за близо 44 000 лева. Шивиков е обвинен, че предоставял полево оборудване на общините в Карлово, Клисура, Калофер и на местното ловно дружество за различни тържества. Ставаше дума за палатки, тави, черпаци и друга посуда, за която не е бил искан наем. Военнослужещи пък били изпращани да помагат в приготвяне на храна за тържествата, като генералът ги компенсирал само с почивни дни. Едно от обвиненията беше свързано с това, че Шивиков е изпратил войници да ремонтират апартамента му, а друго беше, че е задържал за няколко дни шофьорската книжка на войник.

Всичко обаче започнало през март 2015 г. от анонимен сигнал, уж на съсед, подаден на горещия телефона на Военната полиция. Човекът се обаждал, за да се оплаче именно от ремонта в жилището на Шивиков.

„Добър ден, пожелах да се жалвам, че от 2-3 седмици, войници май от поделението в ***, правят ремонт на жилището на ген. Димитър Шивиков. Те постоянно вдигат шум и не се съобразяват с нищо и казват, че това е жилището на ген. Димитър Шивиков. Моля Ви, за съдействие и за проверка на сигнала“, казал мъжът. След по-малко от два часа в апартамента отишли служители на „Военна полиция“, разпитали работещите войници, които казали, че помагат на доброволни начала и са в почивка, тъй като ползвали компенсации, а единият бил и кум на Шивиков. Съпругата на генерала обяснила, че никога не е имало оплакване от съседи, но им бил съставен протокол за спазване на дневната тишина, а след проверката била изготвена докладна. След това материалите били изпратени на Военно-окръжната прокуратура в София.

Военният съд приема, че именно този сигнал е послужил за начало на досъдебното производство срещу Шивиков, което е в нарушение на НПК. Прокуратурата твърди, че законният повод за разследването са данните в преписка от 2014 г. Въпросната преписка обаче съдържала анонимно обаждане и снетите обяснения на четиримата войници. Съдът цитира разпоредбата на чл. 209, ал. 1, според която анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване.

„От казаното до тук, не може да се направи изводът, че е налице законен повод, и че са налице достатъчно данни, съдържащите в преписката, даващи основание за образуване на досъдебно производство. Тези изложени от съда фактически обстоятелства, опровергават заявеното от прокурора в съдебно заседание, че делото е образувано след като е била извършена задълбочена проверка по прокурорска преписка и след като са били събрани достатъчно данни. В тази връзка, се подкрепя заявеното от защитата, че разследването е инициирано в нарушение на процесуалния закон“, се казва в мотивите на съда.

В хода на делото е бил направен опит да се изясни кой е автор на анонимния сигнал, но той останал неуспешен. Първо било установено, че номерът е на „Булсатком“, която пък обяснила, че номерът е собственост на „Телеком 1“ ООД, откъдето не отговорили и на седемте запитвания до края на делото.

В обясненията си пък Шивиков казва, че анонимният сигнал не е от „възмутен съсед“, а от телефонен номер на все още неизвестна структура. По думите му, част от свидетелите по делото били заплашвани, а върху един от тях била оказана принуда от агент на ДАНС. Според генерала целта е била да бъде компрометиран, тъй като обвинението му е било повдигнато само няколко дни, след като станало ясно, че е номиниран за заемане на международна длъжност в НАТО.

Правонарушенията са само формални, а деянията – патриотични

Основната част от деянията, за които ген. Шивиков е обвинен, са свързани с участията на военнослужещи в мероприятия на общини – тържества за Никулден, за Трифон Зарезан, честването на Априлското въстание, Девети национален събор „Да запазим Българското” и др. В тях военните участвали активно в организацията, основно с кетъринг и логистика. В трите години, през които е гледано делото, са разпитани свидетели, които са разказали дори как рязали салата от зеле и моркови, пекли кюфтета и кебапчета, приготвяли курбан чорба. Друг път пък директно купували храна от Ловното дружество – конкретно четири овце, около хиляда кебапчета и хиляда кюфтета. От мотивите на съда става ясно още, че значителна част от продуктите са веществени доказателства, които след края на делото ще бъдат върнати на собствениците. Такива са 25 пакета със замразена пъстърва, 11 кокошки, 4 петли и 18 патки.

За тези тържества обаче не са били подписвани договори между общините и военните за участието им. Шивиков не издавал и заповеди, а давал само устни указания. Дори едно от вещите лица посочва в заключението си, че няма как да установи дължимите суми, тъй като те не са посочени в договор, който да отрази задълженията на страните. По делото е установено, че участващите в тържествата войници не са били компенсирани и с пари, а с почивни дни, което прави стойността хипотетична. Съдът приема, че такива договори е трябвало да бъдат сключени, но в крайна сметка ощетени е нямало, а събитията били патриотични и от полза за обществото.

„Действително, формално, командирите на военните формирования и контролиращите изпълнението заповеди, са допуснали правонарушение, като не са предоставили проекто-договор, но с оглед обстоятелството, че те са участвали в едно обществено значимо местно събитие, свързано с формиране и поддържане патриотичната мотивация, както и утвърждаване на българската национална идентичност и държавност сред обществото, съдът намира, че не е налице обществена опасност на извършеното, а оттам и липса или незначителна противоправност на деянието“, се казва в мотивите. В тях съдията напомня, че общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в България или други интереси, защитени от правото.

„Явно е, че в конкретния случай няма застрашени или увредени такива права и интереси, а напротив, налице е облага за цялото общество“, заключва съдия Спасов. Според него няма и умисъл в действията на Шивиков.

Относно тезата на прокуратурата, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал и искал да настъпят общественоопасните последици, съдът пита с какво участието на войниците е навредило и застрашило живота или здравето на присъствалите.

„Напротив, с присъствието си на тези мероприятия, военнослужещите и цивилни лица, са допринесли за по-доброто провеждане на събитията, за укрепването на връзките с местната власт и за издигането на авторитета на българската армия и военно-патриотичното обучение и възпитание на населението на страната. Всичко е било в обществена полза“, се казва още в мотивите на съда.

Това е второто дело, по което генерал Шивиков е оправдан, но присъдата може да бъде протестирана пред Военно-апелативния съд. Преди месец той беше окончателно оневинен по делото за присвояване и документни престъпления.