Адвокатурата срещу промените в НК:

Всеки втори българин ще стане обект на наказателно преследване

Висшият адвокатски съвет настоява измененията, свързани с корупцията в частния сектор, да не бъдат приемани

Lex News 13 март 2018, 13:12 17333 4

Всеки втори български гражданин ще стане обект на наказателно преследване, а всяко неизпълнение на договорно задължение, може да доведе до ангажиране на наказателна отговорност, ако бъдат приети предлаганите от правителството промени в Наказателния кодекс (НК), свързани с корупцията в частния сектор. Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище до правната комисията на парламента.

Пълният текст на становището на ВАдС

Предстои утре комисията да разгледа на първо четене седем проекта за изменение на НК, като един от тях е внесеният от кабинета.

Още преди два месеца в критично интервю за „Лекс“ ръководителят на катедрата по наказателноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Пламен Панайотов предупреди за рисковете, които крие законопроектът. По думите му измененията, за чиято цел беше обявено изравняването на стандартите за преследване на корупцията в частния и публичния сектор, ще доведат до криминализиране на целия граждански оборот.

След това с остра позиция срещу промените излязоха и най-големите организации на бизнеса – Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал и Българската търговско-промишлена палата.

В становището си до правната комисия Висшият адвокатски съвет на практика споделя вече изразените от проф. Панайотов и предприемачите критики и заявява, че категорично се противопоставя на приемането на законопроекта.

„Анализът на съществуващите обществено-икономически условия, правоприлагането по корупционни престъпления, не очертават обществена потребност и реална необходимост от предлаганите от вносителя на законопроекта нови състави на престъпления и по-високи наказателни санкции“, заявяват от адвокатурата. И сочат, че предлаганите промени са основани на погрешното разбиране за уеднаквяване на санкционните последици при „корупционни престъпления“ в публичния и частния сектор. „Такова изискване или зависимост, никога не е съществувала и не може да бъде търсена“, пише в становището.

Позовавайки се на предложенията за три от разпоредбите в проекта – чл. 221, чл.225б, чл.225в, ВАдС заявява, че те дават възможност за недопустима намеса на държавата в гражданския и търговски оборот, защото всяко неизпълнение на договорно задължение, може да доведе до ангажиране на наказателна отговорност.

От адвокатурата казват още, че с част от промените се заличава границата между основанията за търсене на дисциплинарна и административна отговорност от тези, за които се носи наказателна отговорност. ВАдС посочва като една от разпоредбите, криеща подобен риск при предлаганата от правителството редакция, тази на чл. 282, ал. 2 НК. В нея се предлага, без изискване за преследване на каквато и да е било цел от страна на дееца, наказанието за престъпление по служба да се налага и на „длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си и от това произлязат вредни последици“.

ВАдС прави специален анализ на разпоредбата за т. нар. длъжностно престъплениe в частния сектор – чл. 221, ал. 1 от проекта за изменение на НК. Тя гласи: „Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши правата си и от това произлязат значителни вредни последици за друго физическо или юридическо лице или обединение, се наказва с лишаване от свобода до четири години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал.1, т. 6“.

„Криминализират се гражданско-правни отношения, при които досега увреденото лице е реализирало своите права на база договорната или деликтна отговорност“, заявяват от адвокатурата. И дават следния пример: „Ако нормата бъде приета, то всяко забавено плащане по търговска сделка, което е причинило вреда на контрагента (например защото той от своя страна не може да изпълни свое парично задължение към трето лице и дължи лихви и неустойки) ще представлява престъпление“. Като припомнят, че за да бъде квалифицирано като престъпно това деяние, няма да се изисква специална цел.

„Съгласно нивата на фирмената задлъжнялост, то всеки втори български гражданин ще бъде обект на наказателно преследване“, твърди ВАдС.

От адвокатурата дават и друг пример за ефекта от приемането на тази разпоредба: „Представляващият едно търговско дружество може да предпочете независимо, че има наличен паричен ресурс да забави изпълнение на паричното си задължение по търговска сделка (и да плаща лихви или неустойка) и да инвестира тези средства при по-добри пазарни условия с цел печалба. Избраният напълно легален пазарен подход, съгласно проектната норма ще бъде престъпление, тъй като имплицитно съдържа в себе си форма на неизпълнение на договорно задължение към контрагента, а то най-често се свързва с имуществени вреди“.

Според адвокатурата инкриминиране неизпълнението на служебни задължения от длъжностно лице по граждански правоотношения ще създаде огромни проблеми в правоприлагането, тъй като липсва ясен и точен критерий за разграничаване на гражданската, административната, дисциплинарната от наказателна отговорност. И твърдят, че нормата на чл. 221 НК ще доведе до произвол при наказателната репресия. „Преследваните със законопроекта „цели“ не очертават необходимост от предлаганата законодателна промяна, не дават основание за преосмисляне наказателната политика на държавата в корупционните престъпления, вкл. в частния сектор, а представляват прибързана, не добре обмислена хипер регулация и най-вече недопустима намеса в частния сектор, в типични гражданскоправни и търговски отношения, където ролята на държавата по предлагания от вносителя на проекта начин е немислима“, пише в становището.