В становище по конституционното дело
ВАС подкрепи ВКС за отстраняването от длъжност на обвиняемите магистрати
С 12:11 Висшият съдебен съвет реши, че чл. 230 от ЗСВ не противоречи на Конституцията
ВСС не видя противоречие с Конституцията на текста от ЗСВ за повишаване по вече приключен конкурс
Мнозинството във Висшия съдебен съвет прие становище и по друго конституционно дело, образувано по искане на петчленен състав на Върховния административен съд.
Става дума за чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, който дава право на магистрати да бъдат повишени в длъжност в 9-месечен срок по вече приключен конкурс.
С 13 на 8 гласа кадровиците решиха, че този текст от съдебния закон не е в противоречие на Конституцията.
Светла Бошнакова бе един от членовете, които смятат, че текстът трябва да бъде отменен. Според нея разпоредбата ограничава правата на магистратите, процедурата не е ясна, не е ясно от кой момент започва да тече 9-месечният срок – от решението на комисиите за атестирането и конкурсите, от съдебно решение ли.
Представляващият ВСС Боян Магдалинчев каза на свой ред, че не вижда основание за противоконституционност.
Процедурата е предвидена за по-голяма оперативност при решаване на въпросите за кадровата обезпеченост на органите на съдебната власт.
А пред Върховния административен е висящо дело, с което се иска отмяна на преходна разпоредба от Наредбата с конкурсите, в която се казва, че чл. 193, ал. 6 от ЗСВ може да се прилага и в онези процедури, започнали преди измененията в закона от лятото на 2016 г. и приключени след въведената възможност за повишаване по вече приключен конкурс.
Пленумът на Върховния административен съд (ВАС) единодушно подкрепи искането на колегите си от Върховния касационен съд (ВКС) за обявяване за противоконституционен на текста от Закона за съдебната власт, регламентиращ временното отстраняване от длъжност на обвиняеми магистрати. Така на практика върховните съдии излязоха с единна позиция, че чл. 230 от ЗСВ противоречи на Конституцията.
За разлика от тях членовете на Висшия съдебен съвет се разделиха, като с 12 на 11 гласа приеха становище, че разпоредбата е в съзвучие с основния закон.
Пълният текст на становището на ВСС по к.д.2/2018
На днешното заседание на ВСС правната комисия внесе два варианта на становищепо конституционно дело №2/2018 г., каквато практика наложи този състав на съвета.
В първия се казва, че чл. 230 от ЗСВ противоречи на Конституцията, защото сериозно накърнява правата на магистратите, третира ги неблагоприятно спрямо останалите лица, привлечени като обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер, за които в чл. 69 от НПК се предвижда отстраняване от длъжност.
„ВСС няма правото на преценка и дискреция за вида и характера на повдигнатото обвинение и на процесуалното поведение на магистрата, а при обвинение е длъжен да отстрани магистрата, без да може да съобрази съразмерността и необходимостта от това“, докладва първия вариант на становището председателката на правната комисия на съвета Цветинка Пашкунова.
В него се казва още, че ВСС има оперативна самостоятелност да преценява отстраняването от длъжност по чл. 230, ал. 2 от ЗСВ, но обхватът на престъпните действия, в които влизат и непредпазливите такива, е неприемливо широк. Освен това отстраняването от длъжност може да продължи в широки времеви параметри, предвидена е възможност за възстановяване на работа, но само ако досъдебното производство продължи повече от година и половина за по-тежките престъпления и осем месеца за по-леките. За съдебната фаза няма ясно посочени срокове.
В обратното становище, а именно, че този текст не противоречи на Конституцията, се казва, че магистратите изпълняват функции, свързани с налагане на върховенството на закона и към тях има по-високи изисквания. Принудителната административна мярка сочи на очевидна несъвместимост на качеството на магистрата с качеството на обвиняемо лице и като такъв той не може да изпълнява правораздавателна дейност.
На заседанието нямаше нито едно изказване в подкрепа на второто становище. Всички, които взеха думата, подкрепиха първия вариант – че чл. 230 от ЗСВ противоречи на Конституцията.
Първи това стори председателят на ВКС Лозан Панов. След него и Цветинка Пашкунова подкрепи тезата за противоконституционност. „Актуалната редакция на чл. 230 от ЗСВ накърнява конституционно гарантираните права на магистратите за труд и упражняване на професията на определено място. Текстът не предвижда диференциран подход за съдебен контрол и защита. Съдийската и Прокурорската колегии са лишени от възможността да преценяват доказателствата и вида и опасността магистратът да въздейства на наказателнотно преследване“, каза Пашкунова.
Атанаска Дишева само напомни, че има две решения на Европейския съд по правата на човека, в които се казва, че в подобни хипотези не е предвиден ефективен съдебен контрол за преценка на продължителността на тази мярка.
При гласуването 11 от кадровиците подкрепиха варианта за противоконституционност, а 12 бяха на обратното мнение.
Висшият адвокатски съвет: чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ противоречат на Конституцията
При временното отстраняване от длъжност липсва ефективно средство за защита на привлечения като обвиняем магистрат, тъй като налагането на мярката не подлежи на съдържателен съдебен контрол. Това са част от аргументите на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) в становището му по конституционно дело №2/2018 г.
В него адвокатурата определя временното отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател, който е привлечен като обвиняем, във вида, в който е регламентирано в ЗСВ, като прекомерна мярка, с която допълнително се ограничават правата на обвиняемите магистрати и която надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието.
В становището си адвокатурата коментира само ал. 1 и ал. 2 от чл. 230 от ЗСВ, която беше оспорена в цялост от върховните съдии.
Пълният текст на становището на ВАдС
ВАдС изтъква, че тази норма в ЗСВ е в нарушение на принципа за правовата държава. И напомня, че съдиите, прокурорите и следователите имат функционален имунитет, чрез който се цели предотвратяването на опити за отстраняване и злоупотреби с независимостта на съдебната власт. „Въз основа на това законодателят е длъжен да създава правни норми, които да зачитат спазването на необходимия баланс между властите и съблюдаването на независимостта на съдебната власт. Законодателството също така не следва да пречи на ефикасното упражняване на функциите на съдебната власт, както и да не се засяга независимостта ѝ“, отбелязва съветът.
Той добавя, че временното отстраняване от длъжност на магистратите подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, но този контрол е само по отношение на това дали решението е издадено от компетентен орган и дали е спазена предвидената в закона форма. „При този съдебен контрол не се прави преценка на това дали временното отстраняване е пропорционално, т.е. липсва ефективно средство за защита на магистрата. Временното отстраняване не подлежи на съдържателен съдебен контрол, а това прави невъзможно реализирането на правото на защита по чл. 56 от Конституцията“, изтъква ВАдС.
В определени случаи е необходимо да се предприемат действия срещу възможността дадено лице, което е обвинено, да осуети или затрудни наказателното преследване, продължават от адвокатурата. „Но постигането на легитимната цел и по отношение на магистратите е напълно възможно чрез останалите способи предвидени в закона – отстраняване на обвиняемия от длъжност по чл. 69 от НПК и допълнителна възможност по чл. 307 и сл. от ЗСВ, която дава право на органа по назначаването право да наложи дисциплинарно наказание за дисциплинарно нарушение. Висшият съдебен съвет следва да се грижи за авторитета на съдебната власт и съответно при всеки отделен случай той е в правото си да вземе решение за отстраняване на магистрата в дисциплинарното производство“, се казва още в становището.
Наред с тези аргументи, адвокатурата изтъква и други, а именно, че временното отстраняване от длъжност до приключване на наказателното производство на магистрати нарушава презумпцията за невиновност, залегнала в чл. 31, ал. 3 от Конституцията. Това е така, защото без да е доказано с влязла в сила присъда, че едно лице е извършило престъпление, то временно се отстранява от длъжност, сочат от ВАдС.
Освен това от там изтъкват, че чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ е в противоречие и на друг текст от основния закон, а именно на чл. 31, ал. 4, според който не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. „НПК предвижда налагане на мерките за неотклонение в наказателния процес „задържане под стража“ и „домашен арест“, с които временно се ограничава възможността на обвиняемия да въздейства върху хода на досъдебното производство – да не унищожават или подправят документи, да не се манипулират свидетели и др. При тези мерки за неотклонение е възможен периодичен съдебен контрол съгласно НПК. Временното отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател, който е привлечен като обвиняем е прекомерна мярка, с която допълнително се ограничават правата на привлечения като обвиняем, надхърлящи необходимото за осъществяването на правосъдието и поради това противоречи на чл. 31, ал. 4 от основния ни закон“, заключва ВАдС.
5
Коментирайте
Въртят, сучат, ако трябва и Конституцията ще променят както им е изгодно.
Пак ще си оплетат кошницата тия недосегаемите.
За да е отстранен, значи има защо. Ефективно средство за защита би трябвало да се предостави на невинен човек.
Ти явно не си чувал за презумпцията за невиновност.
След толкова промени в ЗСВ все още има пълни недомислици.