ВКС решава дали прокуратурата е несправедливо осъдена да плати 100 000 лева на съдия
Обезщетението от 100 000 лева, което Софийският апелативен съд (САС) присъди на съдията от Варна Светлозар Георгиев за незаконно воденото срещу него дело, е било несправедливо определено, в разрез с практиката на Върховния касационен съд (ВКС).
Това твърди в касационната си жалба прокуратурата и посочва три други сходни случая, в които е осъдена да плати по-малко на пострадали от незаконни обвинения. Съставът на ВКС с председател Светла Бояджиева и членове Маргарита Георгиева (докладчик) и Даниела Стоянова е решил да допусне решението на САС до касационно обжалване, тъй като е взето в противоречие с посочената съдебна практика.
Както „Лекс“ писа, миналата година окръжният съдия от Варна Светлозар Георгиев осъди прокуратурата да му плати 100 000 лева обезщетения за воденото повече от година дело срещу него за оказан натиск над прокурор Здравка Задгорска. Според обвинението съдията се срещнал със Задгорска на 2 декември 2016 г. и опитал да я склони да прекрати делото срещу бившия полицай Николай Добрев, с когото съдията бил близък. Разследването било за забравена върху тавана на кола ловна пушка. Добрев паркирал автомобила пред дома си, извадил пушката, но я забравил там и се сетил след 7 часа, когато оръжието вече липсвало. На сутринта се обадил в полицията, но пушката вече била предадена от случайно минаващ мъж, който я видял върху колата.
„Мисля, че от човешка гледна точка си е за помагане, член девет отвсякъде. Ти ще си прецениш вече“, казал Георгиев, а Задгорска отговорила, че ще погледне делото и повече не се срещали. В крайна сметка тя го внесла в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, а Районният съд във Варна приложил чл. 78а от НК и наложил на Добрев глоба от 1000 лева, с което процесът приключил окончателно.
ВКС не наказа Георгиев, след като прие, че деянието е малозначително. Съдиите Николай Дърмонски и Румен Петров приеха, че с внушението към прокурор Задгорска да приключи делото по определен начин, Георгиев е оказал натиск върху вътрешното ѝ убеждение, но това е било само за момент, тъй като след това веднага е добавил, че тя ще си реши. Затова според тях деянието е било с толкова ниска степен на обществена опасност, че тя е явно незначителна. Съдия Валя Рушанова обаче беше на особено мнение – според нея деянието на Георгиев изначално е несъставомерно, защото предложението му към прокурорката е било възможно и законосъобразно и тя така или иначе е трябвало да обмисли подобен изход.
За да присъдят след това на Георгиев по-високо 0от обичайното обезщетение, апелативните съдии посочиха, че макар делото срещу него да е продължило около година, прокуратурата е поддържала обвинението до край, а то е било за тежко престъпление, което е извършено в професионалната му сфера.
Според прокуратурата пък размерът на обезщетението не е определен при точно спазване на принципа за справедливост (по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите). Държавното обвинение твърди, че САС се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС и сочи три решения на върховния съд по сходни случаи. Според върховните съдии, поставените от прокуратурата въпроси, са релевантни за правилното решаване на спора.
„Същите са от значение за изхода на спора и са разрешени от въззивния съд в противоречие със сочената от касатора съдебна практика (относно обстоятелствата, имащи значение при приложението на критерия, установен в чл. 52 ЗЗД), поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селектиране жалбата“, се казва в определението на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване.
Първото посочено от прокуратурата сходно дело с различен резултат, е това, което бившият председател на районния съд в Плевен, а по-рано и на съда в Червен бряг – Любомир Кръстев, е водил срещу нея за вреди. Той беше подсъдим и оправдан за документно престъпление през 2010 г., а по същото време е бил подсъдим и оправдан от съда в Ловеч по друго дело за престъпление против реда на управлението.
Апелативният съд му присъдил обезщетение от 20 000 лева, но ВКС е намалил размера му до 7000 лева. В окончателното решение на съда се напомня, че срещу Кръстев е имало друго дело в Ловеч, по което вече е бил обезщетен с 15 000 лева. Иначе ВКС подчертава, че трябва да се отчете и това, че обвинението му е било повдигнато в болница, след операция и докато още е бил под влияние на упойка.
Следващото дело, което прокуратурата сочи, е на следователката от Националната следствена служба (НСлС) Татяна Шарланджиева. Тя осъди държавното обвинение да ѝ изплати обезщетение от 60 000 лева, защото е била обвинена и незаконно подслушвана. Прокуратурата се позовава на решението на ВКС, с което съдът отказва да уважи иска на следователката в пълния му размер от 90 000 лева.
Последното дело е на депутата от БСП Борислав Гуцанов, който през 2010 г. беше арестуван и обвинен след полицейската акция „Медузите“ във Варна. След провала на процеса Гуцанов осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 60 000 лева. До него се стигна, след като именно ВКС увеличи размера на обезщетението, което съдиите във Варна бяха определили само на 15 000 лева. Върховните съдии присъдиха по-високата сума, въпреки че отчетоха изрично, че той е осъдил и държавата в Европейския съд по правата на човека за 40 000 евро.
21
Коментирайте
Така де, държавните служители права нямат.
Прокурорката Виолета Радева прати съдията Георгиев на ДАНС. Всички треперят пред Радева, коли и беси във Варненския окръжен съд и прокуратура. А не си и съгласен с обвинителната теза, а сигнализира ДАНС и ГДБОП и те окопчат…
На родната ни прикриватура винаги й е малко да плаща. Колкото и да й присъдят. Ама да хванат веднъж тези червенодрешковци да си извадят парите от джоба.
Е, как ще си забравиш пушката върху тавана на кола?
Има нещо гнило. Това е много неловко обяснение. Да не кажа оправдание.
Очевидно обезщетението няма да остане 100 000 лева, след като ВКС е допуснал касационно обжалване на това основание. Предвид, че е подадена касационна жалба единствено от прокуратурата, обезщетението почти сигурно ще бъде намалено. Тези номера на ВКС вече са до болка познати на всеки, който практикува в едно или друго качество. Ако не им харесва размера на обезщетението – съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/1968 г. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ако смятат, че обезщетението е ОК – приложението на чл. 52 ЗЗД е въпрос на конкретна преценка на доказателствата по… Покажи целия коментар »
И ВКС са си таковали таковата.
За кой ли път!
И затова вече таковат тактовата на другите.
Добро решение
Е да, ние парите ги изкарваме в тоалетната сутрин, че 100 000 ще му дават.
Е да, обезщетението ще се плаща с парите, които „вие“ изкарвате сутрин, обед или вечер. Аман от хора, които възприемат държавния бюджет като лична касичка. Държавата плаща, защото е нарушила нечии права. Ако ги е нарушила като за 100 000 лева, ще плати 100 000 лева. Ако беше нарушила Вашите права, нямаше да Ви интересува какво другите изкарват в тоалетната сутрин.
Определено трябва да се проверяват тези неща по-обстойно, преди да се дава сума на когото и да било.
И за мен деянието е малозначително. Че чак за такива пари.
Добро решение на ВКС според мен.
Човека е щял стабилно да се облажи. Един имот по морето да си купи. Отиде му инвестицията
И от къде ще ги вземат тези 100 хиляди?
Спокойно, ВКС ни спести пари от данъкоплатеца. Друга е темата, че няма да отидат за нищо смислено, каквито мантри си пеем.
Жалка история.
100 000 са много пари бре…
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
но трябва да се измени зодов! Да се забрани на държавни служители да съдят държавата.