ВКС разясни как се изчислява обезщетение при съпричиняване на вредите от пострадалия
Из Закона за задълженията и договорите
Когато намалява обезщетението, тъй като увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, съдът дали редуцира преценения от него като справедлив размер на компенсацията, или претендирания? На този въпрос, по който оказва се няма пряко произнасяне по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс, отговори състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд, председателстван лично от ръководителя ѝ Дария Проданова (пълния текст на решението виж тук).
Повод за произнасянето му е дело за обезщетение на сина и дъщерята на убит на пътя възрастен мъж срещу застраховател (повече за казуса виж по-долу).
А отговорът на правния въпрос, поставен пред ВКС, който дават върховните съдии Проданова, Радостина Караколева и Емил Марков е: „При прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, редукцията на обезщетението се прилага към размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването му, поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата, а не към претендирания“. И подчертават, че претендираната сума има правно значение само като горна граница – заради забраната за присъждане plus petitum. „Дължимият размер е този, до който е намален действителният след прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, но не повече от претендирания“, обясни ВКС.
„При формиране на преценката относно действителния размер на претърпяната имуществена вреда, респ. действителния размер на обезщетението, което би репарирало неимуществената вреда, съдът основава становището си на установените факти по делото, релевантни за тази преценка и излага мотиви, съобразно чл.236 ал.2 ГПК. Дори в мотивите да е формирал становище относно действителния размер на вредата, до който искът би бил основателен, дали с диспозитива на решението съдът ще присъди обезщетение и ако го присъди – в какъв размер, зависи от много фактори – наличието на възражения за изтекла погасителна давност, прихващане, съпричиняване на вредоносния резултат и пр.“, пише съдия Проданова, която е и докладчик по делото.
В отговора си на правния въпрос за това каква е основата, която се намалява при съпричиняване, ВКС изследва какво би се получило, ако бъде възприета тезата, че редукцията се прилага спрямо претендирания размер на вредите и той е по-голям от действителния.
„При претендиран размер на имуществена вреда от 100 лв. за (напр.: разход за лекарства) при доказан разход по фактура за 50 лв. и съпричиняване 50%, съдът в тази хипотеза (редукция спрямо претендирания размер, а не спрямо действителния), би следвало да присъди 50 лв. Но такъв е размерът на действителната вреда и прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД се обезсмисля. Затова тази теза е непоследователна и алогична“, заявяват върховните съдии, като посочват, че ако в посочения пример се намали действителният размер на вредата, ще бъде присъдено обезщетение от 25 лв.
„При последователното прилагане на този принцип, би се стигнало до същия краен резултат (размер на обезщетението), независимо дали претенцията е завишена или занижена спрямо действителната вреда, стига да не се наруши забраната за присъждане plus petitum“, пише ВКС.
Принципна разлика от 8000 лв.
По казуса, заради който се произнесе по този правен въпрос, ВКС отменя предишното решение и увеличава обезщетението с 8000 лв.
Става дума за смърт на пътя. През 2014 г. възрастен пешеходец е блъснат от автомобил, за който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Мъжът умира и наследниците му – син и дъщеря, завеждат дело срещу застрахователя. Претендират за обезщетение от по 150 000 лв. за всеки, но предявяват частични искове за по 80 000 лв.
Софийският градски съд уважава иска им и им присъжда по 80 000 лв.
Застрахователната компания обжалва и сочи, че вина за инцидента има и пострадалият, тъй като се е движел по пътното платно в тъмната част на денонощието и при неблагоприятни атмосферни услови.
Така делото стига до Софийския апелативен съд (САС), който приема, че действително има съпричиняване на 1/10 от вредоносния резултат от страна на убития в катастрофата мъж. Апелативният съд приема, че справедлив размер на обезщетението на децата на починалия би бил по 100 000 лв., но предвид, че те са поискали по 80 000 лв., намалява тази сума с 10% и им присъжда по 72 000 лв.
ВКС заявява, че САС правилно е определил действителния размер на вредите на по 100 000 лв. за двамата ищци. Правилно е преценил и че пострадалият, който е бил в напреднала възраст, се е движел по пътното платно в тъмната част на денонощието при хлъзгава пътна настилка и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с 1/10 и именно при такова съотношение следва да бъде приложен чл.51, ал.2 ЗЗД.
Основата, която трябва да бъде намалена, за да се определи размерът на обезщетението, обаче е 100 000 лв. (а не 80 000 лв.) Именно тази сума ВКС намалява с 1/10 и заявява: „Дължимото на ищците обезщетение би възлизало на по 90 000 лв. за всеки от тях, но при заявен петитум за по 80 000 лв., сумата която следва да им бъде присъдена е в този размер“.
Така увеличава компенсацията им с 8000 лв.
11
Коментирайте
Вярно, как точно го изчислиха съпричиняването на 10%? По какъв метод, алгоритъм? F
При имуществена вреда трябва да има доказан разход. Иначе ищецът може да претендира за каква ли не сума.
Верно ли? Младши,не си подготвен -има и бъдещи имуществени вреди
Пжредното претенциозно празнословие.
За тебе може би да, но инак не е празнословие.
Ей, това застрахователите са като ковчежници. Стане ли въпрос за пари- само вземат.
Как пък ги изчислиха точно 10 %. Толкова ли е цената на вината?
А как се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди? И да ти кажа, че вината няма „цена“.
Да се чудиш как им дойде на ум да редуцират претенцията. Кой какво е искал е без значение – определяш си действителния размер и действаш
Който не чете закона се чуди. Който го чете, знае че той изисква редукцията.
Важно и добро тълкуване на правото.