ВКС развива правото: Нотариалното завещание не се диктува и записва буквално
Относими разпоредби от Закона за наследството
Чл. 24 (1) Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели.
(2) Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 578, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.
Чл. 42 Завещателното разпореждане е нищожно:
а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1, и
в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
Нотариалното завещание не се диктува и записва буквално, няма подобно изискване за неговата валидност. Това заяви състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), което постанови, тъй като констатира, че по въпроса няма формирана практика и произнасянето му е необходимо за развитието на правото (пълния текст на решението виж тук).
Решението идва в момент, в който темата за сигурността на завещанията е на дневен ред след серия от случаи на измами със саморъчни такива. Както „Лекс“ писа, нотариусите предлагат промени в закона, с които да се предвиди винаги при обявяване на завещание да се уведомяват законните наследници. Те настояват още да се върне съществувалата преди 1944 г. възможност за съставяне на тайно завещание пред свидетели.
Предмет на делото, станало повод върховните съдии да разтълкуват Закона за наследството (ЗН), обаче не е саморъчно, а нотариално завещание, което макар да се приема за най-сигурно, е било оспорено. Затова ВКС излиза с решение, в което подробно разяснява изискванията към нотариалното завещание.
Съставът с председател Емануела Балевска и членове Снежанка Николова и Гергана Никова тълкува чл. 24, ал. 2 от ЗН (виж карето), като въпросът, поставен пред него е: „Необходима ли е специална форма на „диктуване”, за да се приеме за удовлетворено изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН, съгласно което завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена ?”.
Преди да му отговорят върховните съдии се спират на постановките, по които има формирана практика, която и самите те споделят. А именно – какви са изискванията за форма на нотариалното завещание. Те са:
- устно изявяване на волята на завещателя
- записване на изявената воля от нотариуса
- прочитане на записаното
- отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса.
„Само липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 42, б. „б” ЗН“, припомня ВКС.
И разяснява как трябва да се разбират изискванията на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството: „Устното изявяване на волята на завещателя означава, че пред нотариуса и пред двамата свидетели завещателят изразява с обикновени изрази какво желае да завещае и на кого. Нотариусът може да задава въпроси с цел конкретизиране и уточняване на казаното от завещателя, а при написване на завещанието може да прави стилистични поправки, да заменя нелитературни думи. При всички случаи употребените изрази следва да предават точно смисъла на направените от завещателя разпореждания“.
Затова върховните съдии заключват, че „законът не поставя изискване нотариусът да записва изявленията на завещателя под диктовка, т.е. да запише буквално това, което му говори завещателят“.
За да стигнат до този извод, върховните съдии Балевска, Николова и Никова правят сравнителен анализ на чл. 24, ал. 2 ЗН и на аналогичната му разпоредба в стария Закон за наследството от 1890 г. (чл. 63), който е уреждал т. нар. публично нотариално завещание. ВКС посочва, че старият ЗН е предвиждал, че завещанието се диктува от завещателя и се написва от нотариуса, тъй както е диктувано. Такова изискване обаче отсъства в чл. 24, ал. 2 ЗН. Различието, заявяват върховните съдии, не е редакционно, а се дължи на ново разбиране на законодателя за формалностите, които следва да се съблюдават като условия за валидност на нотариалното завещание за разлика от публичното нотариално завещание. „Регламентирайки формата на нотариалното завещание, законодателят е приел, че изявяването на волята на завещателя не е еднократен акт. То е процес, който включва подготвителни и действия, пряко насочени към съставянето на документа, материализиращ последната воля на съответното лице относно разпореждане с притежаваното от него имущество. Този процес приключва с прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт“, обяснява ВКС. И заявява, че именно тези последни действия са гаранция и удостоверяват, че нотариусът точно е записал устно изявената пред него и свидетелите воля на завещателя.
До нуждата от разяснения от страна на ВКС се стига заради спор за апартамент в идеалния център на София. През 2007 г. собственикът му, който е разведен, без деца, братя и сестри, го завещава на втория си братовчед „в знак на благодарност за обичта, уважението и вниманието, което му е оказвал през годините”. През 2009 г. наследодателят умира. Братовчед му обаче не влиза във владение на имота и затова завежда ревандикационен иск (чл. 108 от Закона за собствеността) срещу наследниците по закон – те са деца и внуци на братя на бащата на починалия. Делото стига веднъж до ВКС и по него е оспорено завещанието в полза на мъжа, завел ревандикационния иск, като наследниците по закон твърдят, че то е нищожно. Върховният съд дава указания на Софийския апелативен съд (САС) да прецени дали нотариалното завещание съответства на изискванията на чл. 24, ал 2 ЗН, т.е. дали нотариусът е записал изразената от завещателя воля, така, както е изявена устно от него.
САС разпитва двамата свидетели, присъствали на съставянето на завещанието. Те са разказали пред съда, че когато влезли при нотариуса, той започнал да пише. Но завещателят не му диктувал, не го е допълвал или поправял, бил съгласен с това, което нотариусът пише. Свидетелите сочат, че мъжът и нотариусът са си говорили, „кореспондирали си”, имало е въпроси и отговори. Така апелативният съд установява, че завещателят не е диктувал на нотариуса. И затова постановява: „Липсата на елемент от фактическия състав на завещанието, както в случая се твърди от свидетелите, че липсва „диктуване” от завещателя на нотариуса и устно изразяване на волята на завещателя, води до нищожност на завещателния акт“.
Според ВКС обаче изводът за нищожност е неправилен, тъй като в закона няма изискване за диктуване. Върховните съдии подчертават, че втората инстанция освен да разпита двамата свидетели на съставянето на завещанието, е трябвало да установи и останалите факти. Например, че преди тримата да се изправят пред нотариуса е извършена подготвителна дейност, включително и нотариална психиатрична консултация, набавени са и документи за правото на собственост върху апартамента.
„Така установените подготвителни действия свидетелстват за наличието на целенасочена волева и мисловна дейност, предназначена да доведе до съставянето на завещание, изчистено от съмнения относно взетото съзнателно и непоколебимо решение за завещаване на конкретното имущество в полза на втория братовчед на завещателя, като същевременно са част от процеса на съставяне на завещанието, разгледан в широк смисъл“, пише ВКС в решението си.
И изтъква, че завещанието е записано в присъствието на свидетелите и е резултат от водения между мъжа и нотариуса разговор. Освен това текстът на завещанието е прочетен и завещателят е потвърдил съответствието между записаното и изявената от него воля, а в удостоверение на това той, свидетелите и нотариусът са положили подписите си. Затова ВКС заключава, че завещанието е напълно валидно, след смъртта на съставилия го апартаментът е станал собственост на втория му братовчед, чийто ревандикационен иск е основателен.
7
Коментирайте
Не съм юрист, но се сблъсках със случай, при който е направено тайно завещание пред двама свидетели, но те починали. Случаят е много стар и нищо не можеше да се направи при оспорването на завещанието в наши дни. Да не говорим, че свидетелите са били неграмотни, а завещанието – укрито.
Именно за това трябва да се отхвърли възможността за съставяне на тайно завещание пред свидетели.
Под“ укрито завещание“ вероятно имате предвид саморъчно завещание.Има съществени разлики между нотариално и саморъчно завещание.Те могат да бъдат оспорени,въпроса е на какво основание.Житейски е възможно свидетелите да починат преди да възникне необходимост за техния разпит.Именно за това се провежда консултация с адвокат за да се намалят и сведат до минимум възможностите за оспорване и усложнения при завещатели разпореждания,които могат да възникнат.
Изчетох цялото решение и буди недоумение как САС е стигнал до извода, че диктуването е изискване по чл. 24 ЗН, след като и той констатира, че така е било от ЗН (отм.)… Чисто практически – след като ти е прочетено, след като си подписал, ти си, всичко е чуто от двама свидетели… Какво повече да се иска, в завещанието да пише, он ми е братов син, аз съм сам самин, оставям му бакара с комин…
Абсолютно излишно е завещанието да се се диктува и записва буквално. В крайна сметка нотариусът прави стилистични поправки в много от случаите.
Допада ми предложението винаги при обявяване на завещание да се уведомяват законните наследници, но тайното завещание пред свидетели е абсурдно.
Решението е пример за правилно тъкуване на един нормативен акт, вместо да се следва буквата на закона. Можеше ВКС да счете, че чл. 24 ЗН казва, че волята се записва „така, както е изразена“, и това означава непременно диктуване. Вместо това съдебният състав е подходил с разбиране за житейските обстоятелства и че не винаги е взъможно, а даже и целесъобразно, да се записва дословно казаното от завещателя. Напротив, нотариусът е опитен юрист, който е наясно със законовите изисквания и правна терминология и няма как да не се намеси с уточняващи въпроси или дори сам да води комуникацията със завещателя, без… Покажи целия коментар »