Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) единодушно отклониха искане на Висшия адвокатски съвет да се произнесат с тълкувателно решение по девет въпроса (виж по-долу), свързани с решението на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се определят пределни цени по договорите за достъп до електроразпределителната мрежа. Така се прекратява съвместното им тълкувателно дело №7 от 2017 г.

От адвокатурата посочваха разнородна практика на съдилищата за характера на този акт и за последиците от отмяната му от Върховния административен съд.

Според ВКС обаче такава вече не е налице и съдът цитира серия от решения на собствените си състави, в които се дава еднозначен отговор на поставените от Висшия адвокатски съвет въпроси.

Така например със свои решения от 2016 г. и 2017 г. ВКС вече е дал разрешение, че „при отмяната на административен акт, определящ временни цени за услугата „достъп”, отпада с обратна сила и основанието за дължимост на паричните престации, което води до отпадане на всички целени от неговия издател правни   последици от момента на издаването му, въпреки че е допуснато предварителното му изпълнение“.

„Независимо от порока, актът е породил правно действие, а доколкото последиците му са осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, то следва да бъдат заличени с възстановяване на първоначалното положение. Отсъствието на определена по административен ред цена за услугата води до липса на основание за начисляването ѝ в определения с временните цени размер, а това предпоставя възникване на задължение за съответния оператор за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД“, посочва ВКС собствената си практика.

В тълкувателното решение, с което е отклонено искането на адвокатурата, се посочва, че в решение (№238 от 20.01.2017 г. по т.д. №3050/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение) е направено своеобразно обобщение.

В него е прието следното: „Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с което тези временни цени са били определени. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД“.

ВКС признава, че негови състави са изразявали различно виждане за това дали правоотношението по предоставяне на достъп на производителите на електроенергия от възобновяеми източници до електроразпределителните мрежи възниква от смесен фактически състав, включващ от една страна – договор за достъп или фактическо присъединяване към мрежата на съответния оператор и от друга – решението на ДКЕВР, за определяне на временна цена за достъп, като съществен елемент на сделката. Част от тях не споделят договорния произход на сделката.

Според върховните съдии обаче това не налага постановяване на тълкувателно решение, защото независимо от разминаванията на съставите на ВКС за вида на правоотношението, те са на едно мнение за правната квалификация на претенцията за връщане на платената цена – по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Затова Гражданската и Търговската колегии заявяват, че няма противоречиви изводи, водещи до различно съдържание на крайния съдебен акт, в тълкувателните мотиви на постановените от различни състави решения.

„С постановяване на посочените решения на ВКС, се създава правилна практика, разкриваща точния смисъл на приложимите по тези спорове, правни разпоредби и преодоляваща съществуващата противоречива практика на съдилищата“, пише ВКС и посочва, че последното решение, послужило за обосноваване на твърденията на Висшия адвокатски съвет за наличие на противоречива практика, е от 19 юли 2016 г.

Въпросите на Висшия адвокатски съвет

  1. Представлява ли индивидуалният административен акт на ДКЕВР /решение/, постановен на осн. чл.32, ал.4 вр. чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ, с който се определят пределни цени на мрежовите услуги по договорите за достъп до електроразпределителната мрежа:
а)   самостоятелно аа) основание за плащане като ИАА с преки гражданскоправни последици или бб) самостоятелно основание за плащане на ежемесечно парично задължение за осигурен достъп до електроразпределителната мрежа по смисъла на чл.55, ал.1, изр.3 от ЗЗД;
б)  съществен елемент от договор за доставка на ежемесечна услуга- достъп до електроразпределителна мрежа, представляващ източник на облигационно правоотношение и на субективно задължение за плащане на договорна цена и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на административния акт като евентуален такъв елемент;
в)  елемент от сложен смесен фактически състав /двуелементен ССФС/ като единен източник на облигационни права и задължения, включващ договор за доставка на услугата достъп до мрежови услуги /гражданскоправен елемент/ и ИАА по определяне на пределна цена /административен елемент/ и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на единия от
елементите /административния/ върху: аа) валидността, съдържанието и действието на другия елемент /договора/; бб) изпълнените задължения от съдържанието на договора и вв) погасените поради изпълнение
правоотношения?;
г)  условие /какво/ за сключване на договор за доставка на услугата „достъп до мрежови услуги“ и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на това условие за съществуването, валидността и съдържанието на сключените и изпълнени договори при наличието на това условие?
  1. Представляват ли сделките по чл.84, ал.2 ЗЕ, сключени при отсъствие на определени по реда на чл.32 ЗЕ цени или в отклонение от утвърдените с ИАА пределни цени:
а) нищожни сделки поради противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД или на друго основание /какво/, ако са сключени при: аа) цени, по-ниски или равни на определените пределни цени, бб) цени, по-високи от определените пределни цени и вв) свободно избрани от страните цени, без наличие на определена по реда на ЗЕ пределна цена /поради бездействие или
нищожност на ИАА/;
б) частично нищожни по отношение на уговорката за цена сделки, чиито елемент от същественото съдържание може да се замести от аа) ИАА за определяне на пределна цена или бб) от определената с ИАА пределна цена;
в) сделки при незавършен фактически състав.
  1. Има ли преобразуващо действие отмяната на допуснат до предварително изпълнение ИАА, изразяващо се в преуреждане с обратна сила на валидността, законосъобразността и правните последици на:
а)  правните действия и дължими престации, осъществени в периода на предварителното му изпълнение, ако му се признава качеството на самостоятелен източник на гражданскоправни последици /непосредствен източник на задължение за плащане/;
б)   правомерно възникналите и погасили се поради изпълнение облигационни отношения в периода на предварителното му изпълнение;
в)    основанието на възникналите и погасени поради изпълнение граждански правоотношения в периода на предварителното изпълнение;
г)  основанието за извършените престации в хода на предварителното изпълнение и осъществяване на същите граждански правоотношения и
д)   по отношение на договорите с периодично или продължително изпълнение, заварени от акта на отмяна?
  1. Търговска или гражданска сделка е договорът за доставка на мрежови услуги, сключен на основание чл.104 ЗЕ? Приложими ли са към него правилата на търговските сделки по чл.286 – 301 ТЗ и в частност тези на чл.292 и чл.301 ТЗ? Представляват ли договорите за мрежови услуги договори с продължително или периодично изпълнение и дължи ли се връщането на
    даденото по тях при отпадане на основанието, ако са договори за периодично изпълнение?
  2. Разполага ли с процесуална легитимация за предявяване на иск за връщане на дадено на отпаднало договорно основание /чл.55, ал.1, хипотеза 3-та ЗЗД/ лице, което към момента на предявяване на иска е обвързано от действието на договора, основание за престацията /даването, чието връщане се претендира/? Прилагат ли се правилата на т.1 от ПП1/1979 г. на ВС на РБ към договорите по чл.104 ЗЕ, които не са прекратени към момента на предявяване на иска с правно основание чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД?
  3. Допустимо ли е съгласно чл.16, параграф 3 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна  на  директиви  2001/77/ЕО  и  2003/30/ЕО  операторите на разпределителната система да поемат, изцяло или частично, разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, в случай че при транспонирането на директивата националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл.16, параграф 4 от същата директива?
  1. Платената цена за достъп до разпределителната мрежа, в хипотезата, при която цената за достъп е определена от ДКЕВР/КЕВР с индивидуален административен акт с допуснато предварително изпълнение, и този индивидуален административен акт впоследствие е отменен с влязло в сила съдебно решение, представлява ли законно придобит доход по чл.17, пар.1 от Хартата на основните права на ЕС на оператор на разпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета?
  2. Допускат ли принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания отмяната на индивидуален административен акт, чието предварително действие е допуснато по силата на закона, с който се определят временни цени за достъп до електроразпределителната система, автоматично да води до отмяната на последиците на допуснатото предварително изпълнение, изразяващи се в придобити на законно основание цени за достъп до разпределителната мрежа от страна на оператора на мрежата?
  3. Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, с който се определят временни пределни цени за достъп до електроразпределителната система, конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащо от достоверен и оправомощен източник, което да породи оправдано правно очакване у оператор на електроразпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета да получи договорената цена за достъп до тази система?

4
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Минувач
Минувач
08 октомври 2018 11:41
Гост

Само зная, че постоянно си вдигат цената на тока без разумно обяснение. И това, ако е демократична държава. Може би въпросът трябва да се отправи до Мая Манолова.

Мунчо
Мунчо
08 октомври 2018 11:30
Гост

Адмирации за решението на ВКС. Още в решение (№238 от 20.01.2017 г. по т.д. №3050/2015 г. на ВКС, ТК) се изясняват част от въпросите, поставени от адвокатурата, която отправя искането си пет месеца по-късно.

Възмутен
Възмутен
08 октомври 2018 11:58
Гост

За какво ги адмирирате? За това, че се измъкнаха тактично ли? Толкова време се мотаха с решението, за да отклонят въпросите. Поне да бяха дали смислен отговор, а не да се позовават на стари решения. Всички знаем, че имат богата практика.

Пълна излагация
Пълна излагация
08 октомври 2018 11:26
Гост

Доживяхме след повече от година ВКС да се произнесат.