ВКС отказа да тълкува кога може да се разгласяват материали от разследването
Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) отказа да тълкува кога може да се разгласяват материали от досъдебното производство. Тя единодушно отклони като недопустимо искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) да постанови тълкувателно решение по въпроса и прекрати делото.
Причината за това е, че ВКС няма как да се произнася по практика на прокуратурата, а по Конституция уеднаквяването ѝ е задача на главния прокурор.
В определението (пълния му текст виж тук), с което прекратяват тълкувателното дело, върховните съдии насочват част от въпросите, които поставя адвокатурата и към Народното събрание – за автентично тълкуване, и към Конституционния съд.
Какво поиска адвокатурата
Както „Лекс“ писа, през ноември 2020 г. ВАдС поиска ВКС да излезе с тълкувателно решение, в което да каже в какви случаи и при какви условия прокурорът може да разреши разгласяването на материали от разследването. В него адвокатите поставиха и три конкретни въпроса на ВКС:
- Съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност или за провеждането на ефективно разследване чрез търсене на съдействие от обществото?
- Допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление?
- Допустимо ли е разгласяване на материали, които се отнасят за трето лице извън кръга на обвиняемите в досъдебното производства?
Разгласяването става въз основа на чл. 198, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и именно тълкуване на тази разпоредба искаха адвокатите. Тя от една страна урежда принципа, че досъдебната фаза на наказателния процес е закрита и затова не се позволява разгласяване на материалите по разследването, но от друга – не изключва възможността това да стане с разрешение на прокурора.
В искането си адвокатите посочиха, че напоследък прокуратурата разпространява отделни материали от досъдебни производства. „Така чрез медиите широката общественост се запознава с извадки от протоколи за разпити на обвиняеми и свидетели, от подслушани, в резултат на използвани специални разузнавателни средства, телефонни разговори и пр. Във всички случаи оповестените доказателствени материали обслужват тезата на държавното обвинение, докато за обвиняемите лица и техните защитници важи забраната за разгласяване на материалите по разследването, включително и на материали, които са в полза на защитата“, обясни ВАдС. И определи възприетата от прокуратурата практика като неправилна. В искането си до ВКС той посочи, че тя води до накърняване на основни права на гражданите – презумпцията за невиновност, неприкосновеността на личния живот и свободата и тайната на кореспонденцията, а както е видно от въпросите му – понякога е и престъпление (повече за искането виж тук).
Отговори могат да дадат главният прокурор, НС и КС, но не и върховният съд
В определението, с което прекратяват тълкувателното дело по искането на адвокатурата, върховните съдии подробно разясняват защо те не могат да отговорят на въпросите, които задава тя.
Първата причина е, че проблемът поставен от ВАдС, не съществува в съдебната практика. „Той е изцяло относим към дейността на прокуратурата и то единствено в досъдебната фаза на процеса. Разрешението на прокурора по чл.198, ал.1 от НПК не е от кръга актове, които подлежат на съдебен контрол в досъдебното производство. Поради това няма практика на съдилищата, независимо дали противоречива или неправилна, която да подлежи на уеднаквяване чрез тълкувателна дейност на ОСНК на ВКС“, обясняват върховните съдии.
Те посочват, че ВКС уеднаквява само практиката на съдилищата, а това, че прокуратурата е част от съдебната власт, не е основание върховен съд да осъществи надзор за точното и еднакво прилагане на законите от държавното обвинение.
Наказателната колегия припомня, че една от тезите на адвокатурата е, че проблемите се коренят в противоречивото съдържание на чл. 198 НПК, който освен това не регламентира предпоставките за допустимост на разгласяването на материалите от разследването.
„Тази теза насочва към необходимост от казуистично изброяване на хипотези за допустимо даване на разрешение от прокурора за разгласяване на материали от разследването, какъвто не е смисълът на тълкувателната дейност на ВКС“, пише ВКС и подчертава, че нещата щяха да стоят по друг начин, ако този въпрос беше повдиган пред съдилищата по конкретни дела и в актове си те са застъпвали противоречиви гледища, но в случая това не е така.
„Очертаният от председателя на Висшия адвокатски съвет проблем, свързан с характеристиките на правната норма, чието тълкуване се иска – неясна и непълна, създаваща предпоставки за възникване и утвърждаване на неправилна практика от страна на прокуратурата – обуславя необходимост от автентичното ѝ тълкуване, което не е от компетентност на Върховния касационен съд, а на държавния орган, който я е приел – Народното събрание на Република България“, заявяват върховните съдии.
След това посочват, че изтъкнатото противоречие между чл. 198 НПК и закрепените в Конституцията презумпция за невиновност, неприкосновеност на личния живот, жилището и кореспонденцията, отново не е в техните ръце – а на Конституционния съд.
„Липсата на правомощия на Върховния касационен съд да осъществява тълкувателна дейност при констатирана противоречива или неправилна практика на прокуратурата следва и от регламентираната в Конституцията изключителна компетентност на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори – чл.126, ал.2 от Конституцията на Република България“, подчертава ВКС.
И напомня, че КС се произнесе, че надзорът за законност и методическото ръководство, осъществявани от обвинител №1, са предназначени да осигуряват точното и еднакво прилагане на законите от всички прокурори.
„При така регламентираните правомощия на главния прокурор, който е със статут на самостоятелен конституционен орган, натоварен да съблюдава за точното и еднакво прилагане на законите от всички прокурори, насоченото към ОСНК искане на Висшия адвокатски съвет за осъществяване на тълкувателна дейност по поставения в него въпрос безспорно е отправено към некомпетентен орган“, заключава Наказателната колегия.
26
Коментирайте
Ех, все си мислех, че по-голямата част от ВКС не са каскетлии.
Няма каскети, ама на твойта кратуна или по-точно под твоята – какво ли има?
Поне има нещо, не като твоето подскалпово празно пространство. Според теб явно е нормално да си публикуват ВДС. Аман от подлоги на ГЕРБ.
Нещата май вървят към образуване на дело в КС.
Или към промяна на НПК.
Учудва ме, че Висшия адвокатски съвет не са наясно с практиката.
Те не са наясно с К. Не е с три букви.
А, сега Гешев да уеднаквява практиката.
Бате нещо страшно е…просто думи нямам.
Аха…УУУУСПЕХ!
Е ясно е на всички, че не може БВК да се произнася за глупости
Причината за това е, че ВКС няма как да се произнася по практика на прокуратурата, а по Конституция уеднаквяването ѝ е задача на главния прокурор.
Последния знае ли ?
Надали.
Пълна излагация искам да кажа по темата.
Дано от Да България направят нужните промени за да живеем в стабилна и правова страна.
Нужни са промени
В ръцетена новото правителство сме. При всички положения ще са по- стока от ГРОБ.
Ето затова трябва на прокуратурата да ѝ се намери друго място. Абсолютно безнаказано и арогантно разправяне с хора, нямаюо нищо общо с наказателния процес.
Е, много ясно, не може за простотиите на ПРБ да се произнася ВКС.
Как обикновен районен съд може да препрати частна тъжба за престъпление от общ характер по компетентност към прокуратурата, а най-висшия съд в страната не може да изпрати искането по компетентност към главния прокурор?
Не бива, не бива да се занимава главния прокурор. Той сега има други важни задачи.
Да, времето се оправя. Ще митка пак по села и паланки.
Не може, защото искането не е отправено до главния прокурор. По искане за тълкуване по реда на ЗСВ до ОСНК главният прокурор не може да се произнася, нито искането може да се препраща по компетентност на друг орган по друг ред. Тълкувателното дело не е съдебно дело и за него не се прилагат процесуалните правила за подсъдност.
Добре, каква тогава е правилната последователност? Ако има такава, разбира се.
ВАдС да отправи искане за тълкуване до ГП? Адв.М да подаде жалба до прокуратурата срещу незаконосъобразни действия на прокуратурата? След отказ да обжалва отказа по реда на чл.213а, ал.2? След това адв.Н, адв.П, адв.Р и адв.С правят същото, и чак тогава може да е натрупана противоречива съдебна практика, която позволява искане до ОСНК?
Противоречива съдебна практика по въпроса няма как да има, защото законът не урежда съдебен контрол на разгласяването на информация по досъдебни производства. Ако съдът изобщо не може да се произнася по даден въпрос, няма как да има и противоречиви или неправилни съдебни произнасяния, което е основанието за постановяване на тълкувателно решение от ОСНК. Вариантите са или ВАдС да поиска от ГП да уеднакви практиката на отделните прокурори като издаде указание относно приложението на нормата, или да се внесе предложение за законово изменение в Народното събрание.
Практиката е уеднаквена отдавна в ПРБ. При поръчковите арести комплексаря с каскет разгласява веднага всичко, ползващо обвинението. А при оправдателната присъда след 2-3 години стои скрит под каскета, както и в момента, и се ослушва.