ВКС образува тълкувателно дело за разпределението в изпълнителното производство
Въпросите по тълкувателното дело
- Какъв е обхватът на съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК относно законосъобразността на оспорваното разпределение – ограничен ли е съдът от оплакванията в жалбата или може служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение?
- Какви са правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от СИ, респ. след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение – да реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на СИ, респ. на окръжния съд за извършване на ново разпределение?
- Ползват ли се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство?
- Представлява ли таксата „битови отпадъци“ привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД?
Четири въпроса, свързани с разпределението в изпълнителното производство, по които окръжните и апелативните съдилища постановяват противоречиви решения, ще получат отговор в новото тълкувателно дело на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС). Предложението за образуването му е на Висшия адвокатски съвет (повече виж тук).
Удовлетворяват ли се преди всички дължимите, но неплатени авансово от взискателя, такси по изпълнителното производство е един от въпросите, по които ще се произнесе ВКС. Според част от съдиите те не представляват разноски, направени от взискател и не се удовлетворяват предпочтително. Те приемат, че „тези суми съставляват частно вземане на ЧСИ като възнаграждение за положения от него труд и според правилото на чл. 79, ал. 2 ГПК са дължими от длъжника, но това частно вземане не е сред вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД”. И сочат, че те подлежат на събиране след удовлетворяване на всички привилегировани вземания. Според другото становище начислените и неплатени авансови такси се ползват от привилегията по първи ред, защото са разноски по изпълнението и когато не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.
Апелативните и окръжните съдилища се разминават и във виждането си дали вземането на общината за такса смет се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Разпоредбата нарежда във втори ред на привилегированите вземания тези на държавата за „данъци върху определен имот или за моторно превозно средство – от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори“.
Както „Лекс“ писа, част от съдиите приемат, че въпреки че срещу таксата за битови отпадъци за общината възниква задължението да предостави услуга, вземането за нея „с оглед публичния му характер по повод имота“ следва да бъде поставено като привилегировано от втори, а не от шести ред.
Според други съдии обаче няма как да се признае привилегия от втори ред вземането за такса смет, като изтъкват, че разширително тълкуване е недопустимо. Те изтъкват, че такса смет е различна по правната си същност от данъците. Софийският апелативен съд например подчертава, че не всички публични вземания се ползват от привилегията по чл. 136, ал. 2, т. 2 ЗЗД, а само изрично изброените в разпоредбата. И обяснява, че таксата за битови отпадъци „се дължи за услуга, несвързана с имота, а с дейността на лицата, които го стопанисват, като само начинът ѝ на изчисляване все още се свързва с даден имот – чрез данъчната му оценка.”
Другите два спорни в практиката въпроси, по които ВКС ще се произнесе с тълкувателно решение, са свързани с правомощията на съда при обжалване на разпределението, извършено от съдебния изпълнител. Първият е дали, когато проверява законосъобразността на разпределението съдът е ограничен от оплакванията в жалбата. Според преобладаващата част от съдебната практика съдът служебно проверява законосъобразността на разпределението, тъй като правилата за привилегиите по чл. 136 ЗЗД са императивни. Съдиите се позовават на препращането в чл. 463, ал. 1 ГПК към разпоредбата на чл. 278 ГПК, която в ал. 2 предвижда, че „при отмяна на обжалвания акт съдът сам решава въпроса по делото”, т. е. действа като пълен въззив. Има обаче и съдии, които застъпват тезата, че при оспорено разпределение те трябва да се произнесат само по оплакванията в жалбата, т.е. че съдът действа като контролно-отменителна инстанция.
Пряко свързан с този въпрос е и този дали, когато отмени разпределението, съдът може сам да извърши ново, или трябва да го върне на съдебния изпълнител, съответно на окръжния съд. Застъпниците на тезата, че съдът сам извършва ново разпределение, се позовават на препратката в чл. 463, ал. 1 ГПК към разпоредбата на чл. 278 ГПК и това, че „при отмяна на обжалвания акт съдът сам решава въпроса по делото”. А тези, подкрепящи становището, че съдът няма правомощията на пълен въззив, са и на мнение, че няма как той да извърши ново разпределение, а трябва само да даде задължителни указания на съдебния изпълнител.
Изготвянето на проекта на решението по тълкувателно дело №2 за 2021 г. на Гражданската и Търговската колегии на ВКС е възложено на върховните съдии Костадинка Недкова и Боян Цонев.
20
Коментирайте
Ще си почакаш. ВКС не се забързват много в това отношение.
Добре, че се сетиха че срещу таксата за битови отпадъци за общината възниква задължението да предостави услуга.
А в някои квартали кофите преливат от боклуци. Особено през почивните дни.
Е и както от това?
Някой колега беше предложил съдът сам да прави разпределение, но ако го направи, някакъв процент от пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата на ЧСИ да отива в бюджета на съда, хем да се дисциплинират ЧСИ
А, ами много хубаво, ама голям рев ще падне.
Ще падне, еми. Като удариш някого по джоба, ще реве. Но пък съдиите ще бъдат доволни, ще има повече пари за ДМС 🙂
А, със сигурност. ЧСИ не обичат да губят пари.
Еми направо и за разглеждане на жалбата да се таксува четири на сто от обжалваемия интерес. Така и жалещите ще се дисциплинират, нали?
Съдът проверява разпределението изцяло, а не от тук от там, където е видял някой грешка! Идеята е след неговото произнасяне да има коректно и законосъобразно разпределение. Нали за това е съд
Така е, ама колко по-удобно е другото виждане…
Много, затова го и има 🙂
Удобно, но не за всички.
Държавата не стига, че е присъединен взискател по право към всяко ИП, ами и все се нарежда най-отпред, а сега и такса на общините били във втори ред. Ако искаха да вкарат ТБО в т. 2, щяха да го направят, но не се е случило, тъй че точка по въпроса
Че къде ѝ е мястото на таксата смет?
Даваш ли си сметка, че когато е съставяна разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, в НРБългария не е имало нито общини, нито ТБО?
Предлагам без документ, че не се дължи такса смет от ищеца, съдът да не допуска делото до разглеждане 😉
Като се вспомни колко пари дължеше съдебната власт само за палатата в София, може да е и основане за отвод на съда. Това в рамките на шегата на колегата.
Иначе привилегиите са ясно изброени и вземането за ТБО не е сред тях
Би било много добре.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Очаквам с нетърпение тълкувателното решение.