ВКС: Нотариус, изповядал порочна сделка, не може след това да я атакува в съда
Нетипичен казус разгледа Върховният касационен съд (ВКС) – нотариус, изповядал сделка, при която една от страните не е имала представителна власт, сам е поискал тя да бъде развалена (пълния текст на определението виж тук).
Делото е по жалба на Анелия Карабенчева – нотариус в Бяла Слатина. Тя е завела иск за обявяване за нищожен на договор за продажба на имоти между две фирми, като сделката е изповядала самата тя. Карабенчева сочи, че адвокатът, подписал сделката от името на купувача, не е бил упълномощен да я сключва. И твърди, че договорът е нищожен поради липса на съгласие от страна на купувача и поради накърняване добрите нрави.
До съда Анелия Карабенчева пише, че като нотариус има отговорността и задължението да засилва доверието в закона на всички участници в нотариалния процес. Освен това заявява, че има професионалното, правното, личното и морално задължение да подаде исковата молба, тъй като със заверения и вписан от нея нотариален акт се застрашава гражданският оборот. Като сочи и че всяко трето лице – приобретател на имотите, ще има право да предяви претенция спрямо нотариуса, изповядал сделката.
Искът ѝ за прогласяване на продажбата за нищожна е отхвърлен от две инстанции – окръжния съд във Враца и апелативния съд в София. И двете съдилища приемат, че тя няма правен интерес от предявяването му, тъй като не твърди свои права върху продадения имот, нито такива са накърнени по някакъв начин от атакуваната сделка.
Така казусът стига до ВКС. Карабенчева пита върховните съдии дали ако нотариус установи порок, който обуславя недействителност на правна сделка, има правен интерес от предявяване на иск за установяване на това обстоятелство. Поставя и въпроса следва ли да се приеме, че житейският и професионален интерес са част от правния интерес, съгласно общата практика на ВКС и ако нотариус, изповядал сделка, установи недобросъвестност или е проявил такава при изповядването ѝ, има правен интерес от установяване на тези обстоятелства в съдебно производство.
Върховните съдии Албена Бонева (председател на състава и докладчик), Боян Цонев и Любка Андонова приемат да се произнесат по тях, тъй като с отговора си ще допринесат за развитието на правото и за точното приложение на закона. И се заемат да разяснят има ли нотариусът правен интерес да атакува изповядана от него сделка.
„Интерес от искова защита е налице, когато между насрещните страни има правен спор – при неоснователното отричане на субективно материално право, което съществува или неоснователно претендиране на субективно материално право, което не съществува, чрез спор относно фактите и/или правото (тяхното възникване, съдържание или съществуване). Без значение е дали този спор се дължи на различие в становищата относно фактите, меродавни за правоотношението, или относно тяхното правно значение“, обяснява първо ВКС. И подчертава, че спорът трябва да е за вече възникнало и съществуващо субективно материално право, тъй като бъдещият спор за факти и права не е правен.
След това върховните съдии се спират на искането за прогласяване на нищожност на договор. И заявяват, че такъв договор на общо основание не съществува за правния мир, а нищожността може да се противопостави на трети лица. „Тя може да бъде релевирана без срок, било чрез иск, било чрез позоваване на съществуващия порок, но само при наличие на правен (не винаги съвпадащ със житейския) интерес“, пишат върховните съдии. И подчертават, че искът може да бъде предявен в защита на собствено материално субективно право, а изключения са допустими само ако са уредени в закон.
„Тези общи условия са важими за всички правни субекти, доколкото закон не предвижда изрично нещо различно. Нотариусът не е субект, който по силата на закона да има право на иск в защита на чуждо субективно материално право. Това му качество не променя и общите условия относно интереса от искова защита – съществуващ или поне съществувал, а не предполагаем, евентуален бъдещ спор с насрещната страна или други неуточнени правни субекти, който спор е правен и разрешаването му засяга правната сфера на ищеца“, заявява ВКС.
Така той потвърждава, че нотариусът няма правен интерес да води дело за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, който е сключен пред него.
ВКС обаче обръща специално внимание, че макар предходните инстанции правилно да са приели иска за недопустим, са изложили непрецизни съображения и нещо повече – не са дали сами точна правна квалификация на спора.
Нотариусът твърди нищожност на договора, сключен от лице без представителна власт и нито окръжният, нито апелативният съд е поправил правната квалификация.
„В случая, искът е по чл. 42 ЗЗД – твърди се порок на продажбата поради това, че представляващият купувача е действал без да е бил валидно упълномощен за това. Съгласно задължителните за всички указания, дадени в т.1 от ТР № 5/2014 г., договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Лицето, от името на което е сключен договорът обаче може да потвърди договора (чл. 42, ал. 2 ЗЗД), а ако не го стори, на недействителността може да се позове само то и никой друг – било представляващ, насрещна страна по договорното правоотношение, техни правоприемници или пък трети лица“, коригира грешката ВКС.
И напомня на съдилищата, че са длъжни да подведат под съответната правна норма исканията и процесуалните действия на страните и не са обвързани от сочената от тях правна квалификация. „Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано материално право. Последното се квалифицира от съда. Ето защо, съдът, когато изхожда от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, квалифицира искането и по този начин прилага правните норми“, подчертават върховните съдии.
15
Коментирайте
„Интерес от искова защита е налице, когато между насрещните страни има правен спор“. Интересът се поражда от материалноправните позизии на страните по правоотношението. Спор може да няма , а интересът да е налице- не споря, но не плащам, признанам правата на комшията, но в моя двор гледам 20 прасета … Абе тоя ВКС що не чете, вместо да пише!?
Нали с к`Онкурси ги избират? Явно е била от отбора на „калинките“.
Всичките са от тоя отбор. Нотариуските.
Би трябвало нотариусът да установи порока още при изповядването на сделката.
Тоест: може ли Анелия Карабенчева, след като е зацапала положението, съдът да й оправи нещата.
То не може само да биеш печати и да прилапваш пари. Трябва и малко да се мисли.
Не може и с министър Пропер да го изчисти. Да беше мислила преди да действа.
Не разбирам защо нотариуската е изповядала сделката, след като адвокатът, подписал сделката от името на купувача, не е бил упълномощен да я сключва.
Защото от лакомия не е догледала документите. И после се кахъри.
ама четете чл. 26 ГПК 🙂 не е сложно, още в началото е 😉
Ама къде си спала, бе другарко нотариус? Разбирам последващото нормално човешко желание на всеки добросъвестен човек, в случая професионално ангажиран, да поправи грешката си, но търсейки начин за това поправяне, става тотална излагация
Майко мила, Албена Бонева е въздала справедливост по цялата верига – да твърдиш нищожност на договор заради липса на представителна власт?! Това се учи в 3 курс! А другите, които понеже искът е безспорно недопустим да не му оправят правната квалификация!!!
Албена Бонева е изключителен съдия. Аргументира се много добре и много ясничко. Хубаво би било долните инстанции да четат и препрочитат актовете й, пък току нещо са запомнили
И прави много хубави конкурси за повишаване, само нашите хора вървят напред.
Правилно! Откъде накъде ще атакува собствената си квалификация!