Каква е формата за разваляне на двустранни договори, сключени с нотариална заверка на подписите. На този въпрос ще отговори в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) състав на Върховния касационен съд (ВКС).

Върховните съдии Бойка Стоилова (председател на състава), Мими Фурнаджиева (докладчик по делото) и Велислав Павков са допуснали до касация дело за разваляне на продажба на автомобил именно заради така поставения въпрос, който са преценили, че е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона (пълния текст на определението виж тук).

Казусът е от Варна и започва в районния съд в града, който е сезиран с иск за осъждане на двамата продавачи по договора да платят на купувача 14 500 лв. Това е реалната цена на сделката, въпреки че в договора е записано, че тя е 6000 лв. Купувачът счита, че договорът за продажба е бил развален с отправено от него изявление до продавачите, а основанието е, че колата не е била тяхна собственост.

Ищецът обяснява, че установил, че автомобилът не е на двамата съпрузи, с които е сключил договор, когато на 17 май 2012 г., при опит да го регистрира в КАТ, той бил задържан от полицията, защото е издирван в държава от ЕС. Така след няколко дни – на 26 май 2012 г. той отправил изрично устно изявление до продавачите, че разваля договора на това основание и претендира връщане на платената цена. Тъй като не последвало изпълнение, той им отправил и нотариална покана.

Районният съд отхвърля иска, но окръжният го признава и осъжда двамата съпрузи продавачи да върнат на купувача платената цена от 14 500 лв. Като в решението се приема за безспорно, че страните са се договорили именно за тази сума, което се доказва с платежно нареждане. Окръжният съд е установил също, че колата е крадена и за престъплението се води досъдебно производство от 2009 г. Съответно след намирането ѝ претенция за собственост е предявила застрахователната компания, която е изплатила обезщетение за кражбата на истинския ѝ собственик. Автомобилът обаче не ѝ е предаден заради висящия спор за собственост.

Окръжният съд е приел, че купувачът-ищец е изпратил нотариална покана за връщане на цената на двамата продавачи, в която им е дал седемдневен срок. Тя била изпратена чрез Български пощи и е била върната, тъй като двамата не били открити, а поканата не е била потърсена и след поставяне на надлежно уведомление на адреса.

Въз основа на тези факти, окръжният съд във Варна приема, че в случая има валиден договор за покупко-продажба на автомобил, като купувачът е изпълнил задължението си да плати цената, но впоследствие е бил евинциран. Втората инстанция изтъква, че отговорността на продавачите не зависи от това дали са знаели, че колата е била открадната, като посочва, че е ирелевантно дали истинският собственик е предявил правата си и дали купувачът е бил отстранен от вещта. Съдът приема, че купувачът не е знаел, че автомобилът не е бил собственост на продавачите към момента на сключване на процесния договор. И позовавайки се на установената практика на ВКС, посочва, че в искането за връщане на даденото поради неизпълнение на договора от насрещната страна, имплицитно се съдържа и искане за развалянето му, като исковата молба има значението на покана, при положение че към момента на постановяване на решението правоотношенията между страните сочат на неизпълнение от страна на длъжника по сключения договор.

Така втората инстанция постановява, че с предявяване на исковата молба ищецът е отправил в писмена форма изявление за разваляне на договора (по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД), което е достигнало до знанието на продавачите чрез получаване на преписите от нея и така договорът за продажба е развален и платената сума следва да бъде върната на купувача като дадена на отпаднало основание.

Двамата продавачи настояват ВКС да отмени това решение като неправилно. Те оспорват извода на окръжния съд, че договорът за покупко-продажба на моторно превозно средство, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, може да бъде развален със съдържащо се в исковата молба изявление в обикновена писмена форма. Като заявяват, че тъй като при уредбата на института на развалянето на договорите липсват изрични разпоредби за писмените договори с нотариална заверка на подписите, по аргумент от чл. 87, ал. 3 ЗЗД, формата на сключване следва да определя и тази на изявлението за неговото разваляне. Според тях няма основание да се възприема по-облекчена форма на изявлението за разваляне, както е направил въззивният съд. Тезата на ответниците по делото е, че договорът е следвало да бъде развален с нотариална покана, тъй като исковата молба, изготвена в обикновена писмена форма, не притежавала необходимите реквизити.

Така ВКС приема, че е необходимо, произнасяйки се по конкретния спор, да даде и отговор каква е формата за разваляне на договори, сключени с нотариална заверка на подписите.

8
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Огнянова
Огнянова
09 септември 2019 15:07
Гост

Каква е ролята на нотариуса,когато при него се сключва договор?Само до таксата ли свежда неговата работа?Купувам апартамент в Испания чрез фирма за недвижими имоти.Подаваме заявка за час и ден при нотариуса,като му носим предварително необходимите документи за сделката.Когато отидохме в определения ден и час,нотариуса категорично отказа да изповяда сделката защото жилището се водило на трето лице не упоменато в нотариалния акт на продавача.Ами така е в цивилизованите страни.

Тенденция
Тенденция
04 септември 2019 15:19
Гост

Много интересно е как ВКС и ВАС дават тълкуване на толкова базисни въпроси в правото, десетилетия след като даден НА е влчязъл в сила. Направо е абсурдно как може да се поддържа някакъв елементарен правов ред. В развитите правни системи, тълкуването е на морални, даже философски въпроси. Само при нас се разяснявават „а и б“ на правото.

Анонимен
Анонимен
04 септември 2019 8:42
Гост

Много по притеснително е мисленето на съдиите, както на районните, така и на върховните в казуса. Имало празнина в правото?!. Член 87 предвижда разваляне по съдебен ред на договори, с които те прехвърлят вещни права върху недвижим имот. ЗЗД изрично урежда и договорите с нотариална заверка на подписите като форма за действителност на прехвърлителните сделки. След като чл. 87 не предвижда нищо специално за тях това не означава, че има празнина в правото, а че се прилага извънсъдебна ред с просто писмено изявление. Несериозно е ВКС и РС да се правят на луди при толкова елементарен спор и то вече… Покажи целия коментар »

Анонимус
Анонимус
02 септември 2019 15:15
Гост

Сделката е била през 2012 г. Сега вече мисля, че нотариусите проверяват сделките с коли, чрез МВР. Но случая е показателен и за това, колко е бърза съдебната ни система.

Анонимен
Анонимен
02 септември 2019 13:42
Гост

Би трябвало нотариусите преди да заверят договор, да проверят обстоятелствата.

silistar
silistar
02 септември 2019 12:34
Гост

този казус е историята на нашето общество – две страни, укриват действителната цена по сделката, при това си продават крадена кола.

Анонимен
Анонимен
02 септември 2019 12:28
Гост

Изключително съм разочарован от решението на РС Варна.

Анонимен
Анонимен
02 септември 2019 12:26
Гост

Мисля, че продажбата на краден автомобил може да се възпрепятства при една проверка в КАТ преди това.