ВКС и ВАС са против разширяване на компетентността на военните съдилища
ВСС изпрати предложенията за реформа на военното правораздаване в МП, без да изрази позиция по тях
Трябва ли да има позиция на Висшия съдебен съвет по предложенията на военните съдилища за законодателни промени, с които да се увеличи натовареността им преди да бъдат изпратени на Министерството на правосъдието? Отговорът на този въпрос предизвика спор между членовете на съвета, който продължи близо един час.
Всичко започна с докладваното от председателя на правната комисия Цветинка Пашкунова обобщение на становищата на двете върховни съдилища и на прокуратурата по предложенията на военните магистрати за разширяване на тяхната компетентност чрез промени в НК, НПК, АПК и Закона за административните нарушения и наказания.
Военните съдии искат да гледат дела за престъпления, извършени от всички служители в системата за националната сигурност – МВР, ДАНС, ДАР, НСО, ДКСИ, ГДО, ГДИН, срещу цивилни, но работещи в същите тези структури, както и граждански лица, които са извършили престъпления спрямо служители от системата за националната сигурност.
Пленумът на ВСС даде срок до 14 септември на върховните съдилища и на прокуратурата да си кажат мнението за идеята за законодателни промени. Становищата бяха изготвени и изпратени на съвета.
„Лекс“ вече представи мнението на държавното обвинение по тези предложения.
ВКС и ВАС с отрицателни становища
На днешното заседание на ВСС стана ясно, че съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд определят като неприемливи направените предложения и добавят, че липсват разумни, както и основани на закона доводи, които да ги подкрепят.
ВКС изтъква, че военните съдилища са създадени и функционират като специализирани съдилища с оглед на субекта на престъпление. Доколкото критерият за тяхната специализация е субектен, то на тези съдилища са подсъдни дела за престъпления, извършени от определен кръг лица, сочат върховните магистрати.
„Този кръг обаче следва да се ограничи само до субектите, чиито статут е регулиран от Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и включва единствено лицата, посочени в чл. 50 от цитирания закон…
Извън въоръжените сили, другите сили от системата за национална сигурност на Република България, а именно структурните звена на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Националната служба за охрана, структури на Държавната комисия по сигурността на информацията, не са част от въоръжените сили в мирно време и по тази причина лицата, които упражняват служба в тях, не могат да бъдат включени в кръга на лицата по чл. 396, ал. 1 от НПК, в какъвто смисъл е предложената промяна“, казва ВКС.
Върховните съдии отбелязват, че по силата на чл. 262 от ЗОВС магистратите във военните съдилища и прокуратури са на военна служба. „Това обстоятелство сочи, че специализацията на военните съдилища е само по отношение на субектите на престъпления – лица, към които се отнася регламента на ЗОВС. Разширяването на кръга на субектите до всички служители в „сили от системата за национална сигурност на Република България“ не може да бъде обосновано, тъй като отбраната и въоръжените сили на Република България съставляват част от системата за национална сигурност, а компетентността на военните съдилища се свързва само със структурата на отбраната и въоръжените сили“, се казва в становището на Наказателната колегия на ВКС.
Тя е категорично против военните съдилища да гледат дела срещу граждански лица, макар и работещи в структурите на националната сигурност. В подкрепа на мнението си върховните магистрати цитират решения на Европейския съд по правата на човека, в които най-общо се казва, че оплакванията на цивилни лица във връзка с независимостта и безпристрастността на военни съдилища, които разглеждат наказателни дела срещу цивилни, са обосновани и производствата по такива дела не съответстват на изискванията на чл. 6 от Конвенцията.
„Независимо от характера на дейността, която такива лица извършват, техният статут не е на военнослужещи и не дава основание те да бъдат приравнени на субектите, визирани в чл. 396, ал. 1 от НПК. С включване в кръга на субектите на лицата, визирани в предложения проект, се отстъпва от приетото от законодателя, че подсъдни на военните съдилища са дела за престъпления, извършени от лица, които са подчинени на Министерство на отбраната“, изтъква ВКС.
Според върховните съдии няма никакъв резон на военен съд да бъдат подсъдни дела срещу цивилни, извършили престъпление спрямо служители в МО, МВР, ДАНС, ДАР и т.н. „В българското наказателно-процесуално право, никога подсъдността не се е определяла с оглед особено качество на пострадалия. Следва да се отбележи, че правата на жертвите от престъпления, например по глава Втора от НПК са с по-голяма защита, доколкото посегателствата срещу „военни лица“ са въздигнати в квалифициращо обстоятелство.
Освен това, възприемането на това предложение би довело до създаване на различно третиране на подсъдими, обвинени в извършване на идентични престъпления. Това е така, защото в някои случаи, ако пострадал е цивилно лице, делото ще е подсъдно на районен съд, а ако пострадал е лице от кръга на чл. 396, ал. 1 от НПК, делото ще е подсъдно на военен съд, който е със статут на окръжен“, посочват още от ВКС.
Както ВКС, така и Върховният административен съд излагат възражения срещу предложението за промени в АПК, според които заповеди за налагане на дисциплинарно наказание да са подсъдни на военните съдилища. Според върховните магистрати „промяната изобщо не може да бъде обоснована със спецификите на дейността на военнослужещите, защото предметната подсъдност на военните съдилища е определена от качеството на субекта на престъпление, което означава, че специализацията им е в наказателния процес срещу лица, определени по критерий субект на престъпление“. И добавят, че обжалването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание е оспорване на административен акт, т.е. разглежда се по реда на АПК, и е подсъдно на административен съд.
ВКС и ВАС дават отрицателно становище и за идеята за промяна на ЗАНН и Указа за борба с дребното хулиганство. Според тях ще се стигне до неравно третиране в такива случаи, защото тези производства са подсъдни на районен съд, а военния съд има статут на окръжен.
След като представи становищата, Цветинка Пашкунова от името на правната комисия предложи и проект на решение, а именно ВСС да ги приеме за сведение и да ги изпрати на Министерството на правосъдието.
Необходима ли е позиция на ВСС
Именно това предложение предизвика спор в съвета.
Пръв се изказа председателят на ВКС Лозан Панов. Той отбеляза, че от писмото на главния прокурор Сотир Цацаров, с което изпраща мнението на държавното обвинение на ВСС, става ясно, че то е изпратено и на правосъдното ведомство.
После заяви, че е категорично против направените предложения и отново повтори тезата си, че трябва да се върви към редуциране на броя на военните съдилища.
Даниела Марчева първа постави въпроса за необходимост от дебат по идеите най-напред в Съдийската колегия и едва когато има ясно изразена воля какво е мнението на кадровия орган, да се изпращат материалите в министерството.
По думите ѝ противното означава, че ВСС ги подкрепя, а той дори не ги е обсъдил. „Така ще лишим Съдийската колегия, като кадрови орган, да формира позиция“, каза. От изказването ѝ стана ясно, че комисията по натовареност, чиито председател е тя, има предложения за реформа на военното правораздаване, но те не са свързани с увеличаване на натовареността, а по-скоро с намаляване на броя на съдилищата.
Тя изрази и опасенията си, че ако се „хвърлят предложенията“ в Министерството на правосъдието, това може да доведе до забавяне на реформата на съдебната карта, защото когато се предприемат някакви стъпки в тази насока, ще се излиза с аргумента, че има работна група за законодателни промени в МП и така едни евентуални промени ще бъдат блокирани.
Марчева заяви още, че това е въпрос, който трябва да бъде обсъден от Съдийската колегия, така както и Прокурорската колегия реши да закрие 11 районни прокуратури и да открие толкова териториални отделения.
Тъй като в залата се чуха възгласи, че въпросите касаят и двете колегии, тя заяви, че СК на ВСС трябва да отстоява независимостта си да взема решения, с които да определя броя на съдилищата. Марчева сподели с колегите си, че се е допитала до представители на законодателната власт какво мислят за разширяване на компетентността на военните съдилища и от отговорите съди, че няма политическа воля за това.
Лозан Панов напомни, че предходният състав на ВСС намали броя на военните съдилища от пет на три. „Натовареността на съдилищата е много ниска, толкова ниска, че колегите буквално решават по-малко от три дела на месец. Не е нормално състояние, създава напрежение сред останалите, особено когато има съдилища, които гледат много повече и тежки дела“, каза още шефът на ВКС.
Вероника Имова заяви, че ВСС първо трябва да отговори на въпроса дали желае реформа на военното правораздаване и каква.
Олга Керелска и Севдалин Мавров на свой ред подкрепиха предложенията. И двамата отбелязаха, че познават военни съдии и защитиха техния професионализъм. Мавров добави, че полицай трудно разследва полицай, а откакто делата срещу служители на МВР се разглеждат от общите съдилища, полицейската престъпност е „изчезнала“, само тук-там имало някой подкуп.
Цветинка Пашкунова отбеляза, че ако се стигне до намаляване на броя на военните съдилища, задължително трябва да се иска становището на Министерството на правосъдието. Освен това няма пречка двете неща да вървят паралелно – да изпратим предложенията на министерството, а ние да си проведем дебат, каза още Пашкунова.
Представляващият ВСС Боян Магдалинчев беше категоричен, че е необходимо становище на съвета преди материалите да бъдат пратени на хората на Цецка Цачева. В залата се чу възражение, че нали затова ще има работна група в министерството и там ще се излагат позиции. Магдалинчев обаче отбеляза, че именно заради това е необходимо предварително становище на съвета, за да знае неговият представител в работната група каква позиция да защитава.
В крайна сметка с 13 на 4 гласа мнозинството реши да изпрати предложенията на МП.
7
Коментирайте
Може ли някой да ми обясни как Мавъра изпревари колегата Баталски на преките избори?! Как въобще събра гласове, извън тези на приятелите си по чашка?!
Абсолютно подкрепям мнението на колегите от ВКС. Абсурдно е на военен съд да бъдат подсъдни дела срещу цивилни, извършили престъпление спрямо служители в МО, МВР, ДАНС, или ДАР.
Дайте им повече дела на военните съдилища. Така ще се облекчат колегите.
Как да стане- да се погазят основни правни принципи ли? Само за да си запазят едни 10-на човека някакви привилегии, най-вече целта е спокойствието. Пак тупкат топката. Това е.
А ВСС кога ще изрази позиция?
ВСС няма позиция . Чакат да им изтече мандата колкото се може по-приятно .
По темата
Ново
-
МВР трябва да доказва, че събира само при „абсолютна необходимост“ ДНК и отпечатъци за полицейска регистрация
-
Прокуратурата е осъдена да плати 60 000 лева заради нежеланието да намери виновните за срутената сграда на „Алабин“
-
ГЕРБ сезира Конституционния съд за мандата на ВСС и избора на тримата големи в съдебната система
Господин Мавров, в полицията не тук-там има някой и друг подкуп. Напротив, това е ежедневие.