Върховни съдии предлагат в тълкувателно решение
ВКС да разясни разликата между закриване на част от предприятието, реорганизация и съкращаване на щата
Кога е закрита част от предприятието, кога е извършена вътрешна реорганизация и кога има съкращаване на щата? При кой от трите подхода работодателят е задължен да извърши подбор на служителите?
Това са въпроси, по които се оказва, че Върховният касационен съд е застъпвал различни виждания. На противоречивата практика се е натъкнал състав на ВКС с председател Борислав Белазелков и членове Борис Илиев и Димитър Димитров, при обсъждането на делото на уволнена банкова служителка. Тримата върховни съдии са спрели разглеждането му докато Гражданската колегия не разреши противоречията с тълкувателно решение (пълния текст на определението им виж тук).
Те предлагат въпросът по тълкувателното дело да бъде формулиран така: „Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място?“.
Една банка купува друга и освободената служителка
Пред ВКС е обжалвано решение на Софийския градски съд, с което той признава за незаконно уволнението на служителка от клон на „Алфа Банк“ в Димитровград и ѝ присъжда обезщетение. По делото е установено, че след като „Юробанк“ купува „Алфа Банк“ през 2016 г. жената, която последно е била супервайзор в клона на втората в Димитровград, е подписала анекс към трудовия си договор. Така от март 2016 г. е сменен работодателят ѝ и мястото ѝ на работа. На 11 май 2016 г. ѝ е връчено предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Основанието в нея е чл. 328 ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда – поради закриване на част от предприятието.
Софийският градски съд е установил, че след сделката за придобиването на „Алфа Банк“ е взето решение за нова организационна структура на „Юробанк“ и е преустановена дейността на 40 офиса, сред които и този „Димитровград 2“, в който е работела жената. Продължил е да действа финансовият център на „Юробанк“ с щат от 6 служители. Вещо лице установява, че преди закриването на клона в Димитровград в него са работили шестима души. Четирима от тях били преназначени в други финансови центрове, а на две служителки, включително и на ищцата, трудовите договори били прекратени. Експертизата е установила, че подбор между служителите кой да бъде преназначен на друга длъжност, а кой съкратен, не е извършван.
Затова СГС приема, че закриването на офис „Димитровград – 2“ е само формално, а работодателят е предприел реорганизация на дейността си, като е запазил офис на банката в населеното място и е преназначил част от служителите в закрития клон в друг. Освен това според градския съд изборът кои от служителите да бъдат преназначени, а кои освободени, е бил напълно субективен и не почива върху обективен подбор (съобразно чл. 329 от КТ).
Втората инстанция застъпва позицията, че работодателят е бил длъжен да извърши процедура по подбор между служителите в закрития клон. Той изтъква, че в Димитровград е останал офис на „Юробанк“ с увеличен щат и това означава, че всъщност е извършено вътрешноорганизационно преустройство на дейността на работодателя – пренасочване на дейността на закрития офис към другия действащ, а не закриване на част от предприятието.
Практиката до момента
Въпросът за разликата между преструктуриране на предприятие и закриването му и съответно кога работодателят трябва да извърши подбор на служителите, които да уволни, е бил поставян пред ВКС по повод на различни казуси.
Когато трябва да решат дали да допуснат до касационно обжалване делото на освободената служителка на „Юробанк“ съдиите Белазелков, Илиев и Димитров, установяват, че колегите им са застъпвали различни виждания и са използвали различен подход за определяне кога е налице закриване, преструктуриране или съкращаване на щат.
И изброяват различните становища в решенията на ВКС. В първия цитиран от състава акт от 2010 г. (пълния му текст виж тук) се приема, че фактическият състав „закриване на предприятието”, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, е налице, когато дейността на същото за в бъдеще се преустановява напълно, а преструктуриране или реорганизация представлява сливане, вливане, отделяне или разделяне на дейността на предприятието или на част от нея, но не и преустановяване на същата.
В друго решение (пълния му текст виж тук), в което върховните отговарят на въпроса кога има закриване на част от предприятието и дали в тази хипотеза извършването на подбор е задължение или право на работодателя, е прието следното: „Закриване на част от предприятието е налице, когато се преустановява дейността на едно негово обособено звено, така че отпада необходимостта от осъществяването на съответната дейност, което и налага освобождаването на работниците, осъществявали тази дейност“. Закриването на част от предприятието е различно от вътрешно организационно преустройство на предприятието, което налага вливане, сливане, трансформиране, промяна на наименованието на негови отделни звена. „В тези случаи дейността продължава да се осъществява, макар и под други организационни форми. Закриване на част от предприятието изисква окончателно преустановяване на определена дейност, осъществявана от обособено звено на съответното предприятие, по начин, че за в бъдеще такава дейност да не се запазва. При реално осъществено закриване на част от предприятието подбор не е възможен, защото няма между кого да се извърши. В такава хипотеза работодателят може (но не е длъжен) да не уволни работниците и служителите в частта от предприятието, чиято дейност е закрита, а други, работещи в други поделения на предприятието, чиято дейност се запазва“, приема ВКС.
В следващо решение от 2014 г. (пълния му текст виж тук) обаче е прието, че работодателят е длъжен да извърши подбор при закриването на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието (в същото населено място) съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции.
ВКС се е произнасял и по казус, свързан точно с банка и дали закриването на нейни отделни финансови центрове и създаването на нов, към който преминават всички или част от дейностите на затворените, представлява закриване на част от предприятието (пълния текст на решението виж тук). В решението се казва, че звеното следва да е обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието и да притежава относително самостоятелно ръководство в управленската му структура. „Освен тази основна характеристика съдът ще трябва да прецени и това дали същата се съчетава и с някой от останалите критерии за такава обособеност, а именно териториалния (по отношение на населеното място, регион, област на извършване на дейността), финансово-икономическия (по отношение на наличие на собствени приходи или на самостоятелна разходна сметка) и функционалния (по отношение на осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието)“, посочва ВКС. И заявява, че преустановяването на дейността на обособеното звено означава, че за в бъдеще осъществяваната от него до този момент дейност няма да бъде извършвана. „Самото преустановяване на дейността на обособеното звено трябва да е окончателно и същата не трябва да продължава да се извършва от други структури на предприятието. Затова не е налице закриване на част от предприятието, а само вътрешна реорганизация, в случаите, когато макар и обособеното звено да се закрива като структура, не се преустановява за в бъдеще извършваната от него дейност, а тя продължава да се изпълнява от друго обособено звено или се разпределя между няколко такива звена“, се посочва още в това решение.
През 2019 г. в друг свой акт (пълния му текст виж тук) ВКС постановява, че когато работодателят е търговец, част от предприятието е организационно обособена структура, която извършва относително самостоятелна стопанска дейност, както и че при закриване на част от предприятието той има право, но не е длъжен да извърши подбор. Същият състав в друго свое решение (пълния му текст виж тук) точно по отношение на закриване на банков клон и уволнение на негов служител приема, че при преустановяване на дейността на единия от офисите и неговото цялостно закриване работещите там подлежат на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ. „Наличието на този факт поражда за работодателя правото на уволнение като подборът се извършва по негова преценка (в този случай подборът е право, но не е негово задължение)“, посочва ВКС.
По казус именно след придобиването на „Алфа Банк“ от „Юробанк“ се е произнесъл друг състав на ВКС. В решението (пълния му текст виж тук) се приема, че е извършено само вътрешно-организационно преустройство на дейността, а не закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, когато банката закрива свое структурно звено, но неговата дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността на закритото. „При закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и задължение за подбор, т.е. извършването му е по негова преценка (чл. 329 КТ). Работодателят може да упражни правото, когато закритото и оставащите структурни звена са в едно и също населено място, а в оставащите има длъжности със същите или с несъществено отличаващи се трудови функции“, се посочва в това решение.
16
Коментирайте
Не може ли просто в кодекса на труда да се напише, кога се прави подбор и да се приключи с въпроса.
Не съм съгласен с решението на втората инстанция. Клон на банка си е част от предприятието.
Точно така. Той е негово обособено звено. И в решението на ВКС се казва същото.
Поредното несъвършенство на КТ е именно свободата, която дава на работотдателите да съкращават служители при фиктивни „закривания“ на части от предприятие. Доста народ изгърмя по тази схема.
Не е толкова проблемен КТ, колкото нежеланието на хората да си търсят правата в съда. Примерно сега защо само едната съкратена служителка съди банката?
Хората в малките населени места се страхуват от работодателите и едновременно с това отдавна са загубили доверие в съдебната система. А и работодателите си позволяват юристи, които безсрамно ползват вратички в закона, за да мотаят делата.
На мен ми се струва, че т.нар. противоречиви решения, всъщност в основата си имат обща насока. Мисля, че е можело да решат делото и без да искат ТР.
Винаги е по-добре при най-малкото съмение за противоречива практика да се иска ТР. Само така може да се развива генерално съдебната практика и да се върви напред. Пък и нали крайната цел е последователност и предсказуемост на съдебните решения.
подкрепям, нека се каже веднъж завинаги и да спрат тези врътки с т. нар „закриване на част от предприятието“, само за да не се извърши подбор и да махнат който си искат
Подбор на служители не може да направи HR/а, защото някой служители в Юробанк са, и без икономическа квалификация и ще е в полза на служителите на Алфа Банка. Емко Георгиев, знае какъв подбор е сътворил към момента и пред съда той не би издържал при спор.
Какъв подбор между служителите кой да бъде преназначен на друга длъжност и кой съкратен. При такива случаи винаги ще има субективно отношение.
Защото ВКС постановява така-има право, но не е длъжен да извърши подбор. Не че е много справедливо от гледна точка на служителя.
Едно ясно ТР всъщност е удачно! Подкрепям съдия Белазелков.
всички тези съкращения след сливания, придобивания и тн. са реорганизация и това не е спорен въпрос. Като си закрият всички клонове в дадено населено място, тогава ще има закриване на част от предприятието
Разминаване в практиката на практика няма… Малко измислен въпрос и определено решението на СГС е правилно
Простете, но коя част от банката, звено или офис е закрита, след като кредитите и депозитите/ активи/ на въпросните единици със съпровождащите ги лихви, такси и комисионни, започват да се събират и обслужват от Банката в деня на прехвърляне, и има ли данни за отказ от активи и клиентите да не погасяват кредитите си/за да е закрита частта в която е работил служителя/? Персонал от офисите е преместен да работи в другия офис в населеното място и за служителите само 226 на брой се използва член 328/2/1, за да не се направи подбор /фрапиращ пример между специалист по химия и… Покажи целия коментар »