ВАС отказа да пита съда в Люксембург за командироването на магистрати
Върховният административен съд (ВАС) отказа да пита съда в Люксембург дали едноличното правомощие на председателите на съдилища да командироват магистрати от по-нисши съдилища противоречи на правото на Европейския съюз.
Искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС беше на Атанас Атанасов от Наказателното отделение на Софийския градския съд (СГС) по негово дело срещу отказа на СК на ВСС да обяви конкурс за апелативните съдилища.
Точният текст на преюдициалното запитване е следният: „Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, предвиден в член 19, пар. 1, алинея 2 от Договора за Европейския съюз и в чл. 47 от Хартата на основните права, да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на посочения принцип, ако правната уредба в Република България допуска като фактически неограничена практика, според която запълването на свободните съдийски длъжности в съдилищата да се осъществява еднолично от председателите на тези съдилища чрез командироване на съдии от по-нисши съдилища“.
В искането си съдия Атанасов отбеляза, че българското законодателство допуска свободните бройки да бъдат заемани чрез командироване на магистрати от по-нисши съдилища. Като има случаи, в които съдии с години са командировани на свободните места в по-висшестоящи съдилища. А в някои делът на командироването надвишава 1/3 от общия брой на съдиите, което предпоставя формиране на съдебни състави по въззивни или касационни дела, в които командированите съдии имат мнозинство. В редица свои решения Съдът на ЕС е приел, че принципът на независимост на съдебната власт, установен в чл. 19, пар. 1, ал. 2 от Договора за Европейския съюз и в чл. 47 от Хартата на основните права, изискват такава национална правна уредба в държавите-членки, която да предвижда решаването на дисциплинарните и кадровите въпроси по отношение на съдиите да се вземат от независим съвет на съдебната власт, отбеляза Атанас Атанасов. Той изтъкна, че „повишаването в по-горен съд несъмнено е въпрос от кадрово естество и в този смисъл се явява несъобразена с установения в Правото на ЕС принцип на независимост на съдебната власт такава правна уредба, като съществуващата в Република България, която прави възможно решаването на въпросите с кадровото обезпечаване на по-висшестоящите съдилища фактически неограничено да се извършва чрез еднолични решения на председателите на тези съдилища“.
Според тричленен състав на ВАС – Любомир Гайдов (председател), Румяна Папазова и Николай Гунчев (докладчик), в конкретния случай искането за тълкуване на цитираните разпоредби от правото на ЕС не е относимо към правилното решаване на спора. Освен това, изтъква ВАС, искането не съдържа твърдение, както и липсват доводи за несъответствие на текстове от българското законодателство с европейски норми.
„Преценката за необходимостта от преюдициално запитване е свързана с прякото значение на тълкуването на общностното право за постановяването на решението по конкретен правен спор. Смисълът на преюдициалното производство е да се предоставят на националния съдия необходимите елементи на тълкуване на правото на ЕС за правилното разрешаване на конкретния правен спор, изискващо прилагането на правото на ЕС. В съответствие с чл. 629, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 19, пар. 1, алинея 2 от Договора за Европейския съюз и на чл. 47 от Хартата на основните права, не пораждат съмнение и не обуславят необходимост от тълкуване, с оглед детайлната регламентация във вътрешното законодателство на правоотношенията, свързани с главния спор по делото. Цитираните разпоредби определят основни принципи и положения относно правото на ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес. Националното законодателство е предвидило достатъчно средства и механизми за защита на правата на жалбоподателя за конкретния спор“, посочва ВАС.
Освен това, според върховните съдии, въпросът е формулиран общо и се отнася до принципни положения. Заради това поставянето му за решаването на конкретното дело е безпредметно, изтъква тричленният състав.
ВАС припомня, че според чл. 628 ГПК, за да се отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург, съответната разпоредба от правото на ЕС трябва да е от решаващо значение за конкретното дело, а в настоящия случай това не е така.
Делото пред ВАС е заради отказа на Съдийската колегия да обяви конкурс за повишаване за апелативните съдилища с мотив, че все още не е изтекъл 9-месечният срок от приключване на предишния, в който при освободени места се повишават магистрати, класирани под чертата. Предишният беше обявен през 2018 г. Тогава обаче започна конкурс само за две места в наказателните отделения – по едно във Варна и Бургас. За Софийския апелативен съд не беше обявен конкурс.
В началото на 2020 г. Атанас Атанасов поиска колегията да обяви конкурс, тя отказа и така казусът се озова във ВАС. Следващото заседание по делото е на 9 ноември.
14
Коментирайте
Уважаеми колеги, хайде да си кажем истината в очите. Конкурсите затлачиха системата до безобразие и с всяко следващо изменение на ЗСВ става все по-зле и по-зле. Има конкурси, които не могат да приключат по цяла петилетка, затова и има съдилища, в които една трета от състава е от командировани. Изходът от ситуацията е връщане на старата система за кариерно израстване. Може да беше субективно, но беше бързо, беше оперативно и се знаеше кой носи отговорност за назначенията.
Е, явно ще се чака резултатът от заседанието на 9 ноември.
Е, хубава дата! А пък и ВСС нали си измиха ръцете.
Ами не може да искаме от СЕС да ни оправя бакиите на ВСС – да си изработи правила, да си изчисти процедурите и няма да има проблеми.
Командироването си е … майката, но както е коментирано многократно през години и бяха правни и изменения, трябва да се със срок, това векуване в горна инстанция без конкурс е недопустимо. А и след това като се обяви конкурс, познайте кой го печели – пак командированият
Абсурдно е командированите съдии да имат мнозинство.
Ама и СК на ВСС с нейните смешни мотиви!
Наскоро слушах Боряна Димитрова по БНР, която каза, че ако съдийският съдебен съвет има законодателна инициатива, една от първите стъпки, която би предприела е да се премахнат промените в ЗСВ от 2016 г. Знам, че на този съвет много им пречат тези промени, хич не им се иска да има общи събрания, да има по-подробна аргументация за конкурси и атестиране (между другото с последните изменения пипаха точно атестациите). Но защо те не се замислят за срока за командироване, който беше изрично посочен – до 12 месеца, пък после под давлението на Георги Колев пак го върнаха и на практика го… Покажи целия коментар »
За мен е недопустимо да се допуска свободните бройки да бъдат заемани чрез командироване на магистрати от по-нисши съдилища.
Да, въпросът е, като разбереш къде го стяга чепикът началника, ще смееш ли да работиш така, че да му докараш още неудобства, ако това изисква съвестта ти и обстоятелствата го налагат, или пък ще си затвориш очите, за да ни ти затворят вратите.
Има толкова спорни разпоредби у нас, че ВАС просто си изми ръцете. Хич не му се занимава.
То в последно време с какво ли му се занимава.
Е, да, трудно е да се аргументира правно неписаната истина, че командированите стават заивисими от командироващите.
ВАС е резил. Това не е случайно, разбира се. Не може да има хора, командировани от десет години. Това е абсурд. Но е истина. Ако си командирован от толкова време, то на практика си изкарал нужния стаж в инстанцията. И колкото и да съм против цялата история с командироването в тоя му вид, не мога да отрека силата на фактическото положение. Десет години са си просто толкова. Свинщина е, че се случва, но е факт, че сме го допуснали. Това е безобразието. Ама ВАС не го вълнува. Защото и там са наемници. Позор.