Органът, който е отказал да разгледа по същество искане за издаване на административен акт, няма право да обжалва определението на съда, с което след това е задължен да го направи. Това прие Върховният административен съд (ВАС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).

Не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от административния орган, издател на акта“, гласи диспозитивът на решението.

С този извод на колегите си във ВАС не е съгласна само съдия Маруся Димитрова и затова е подписала тълкувателното решение с особено мнение.

Както „Лекс“ писа, на противоречията в практиката по отношение на чл. 200 АПК се натъкна аналитичното звено на ВАС, оглавявано от председателя Георги Чолаков.

Разпоредбата урежда реда за обжалване на отказа да се разгледа по същество искане за издаване на индивидуален или общ административен акт. Като законът предвижда, че съдът може да отхвърли жалбата или да отмени отказа и да изпрати преписката за ново произнасяне на административния орган.

Проблемите в тълкуването идват от втората алинея на чл. 200 АПК, според която това определение „може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство“. И разногласията бяха по това дали административният орган е страна в него, или не е.

С постановеното днес тълкувателно решение ВАС прие, че той не е страна и от там съответно заключи, че няма и право на жалба.

Преди да стигнат до този извод върховните съдии първо разясняват какво подлежи на обжалване по „Глава Десета“, Раздел IV от АПК, в който се намира чл. 200:

  • изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт;
  • отказът да се допусне възобновяване по чл. 103, ал.3 АПК;
  • актът за спиране на производството за издаване на административен акт;
  • отказът да се възобнови спряно административно производство.

И след това се заемат да установят какво има предвид законодателят, когато говори за административно производство. Върховните съдии са установили, че за фазата на процеса, която се развива пред административния орган, в АПК най-често е използвана думата „производство“, следват „производство по издаване на акта“, „административно производство“ и „производство пред административния орган“.

За съдебната фаза от административния процес в нито една от разпоредбите законодателят не си служи с термина „административно производство“, а използва „съдебно производство“, „правосъдие“ и „дело“.

„Изводът, който се налага е, че терминът „административно производство“ по смисъла на АПК се използва да обозначи фазата от административния процес, развиваща се пред административния орган“, пише ВАС.

Той сочи, че страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение, или за които те биха породили права или задължения.

Но административният процес е съвкупност от различни производства и процесуалното положение на административния орган в различните фази е различно –  в едни случаи той е решаващ орган, а в други – страна.

Очевидно е, че с нормата на чл. 200, ал.2 АПК се въвежда изключение от общото правило страните по делото, лицата и административните органи, засегнати от определението, да имат право да обжалват определенията на първоинстанционния съд в определен срок (арг. чл. 230 АПК). Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство (чл. 200, ал.2 АПК). Законът изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, чиито права и законни интереси са засегнати от произнасянето, а решаващ орган“, заявява ВАС.

В тълкувателното решение се посочва, че определението по чл. 200, ал. 1 АПК е от тези, които администрират развитието на съдебното производство до неговото финализиране с решение по същество.

„В това производство административният орган изготвя становище по жалбата (чл. 198, ал.2 АПК), а страните имат възможност да подадат възражения (чл. 198, ал.1 АПК). Ако административният орган беше страна в административното производство, той би трябвало да представи възражение или отговор по жалбата, а не становище“, пишат върховните съдии.

Те изтъкват и друг аргумент за това, че в случая законодателят не е признал право на жалба на административния орган: „С разпоредбата на чл. 201 АПК е уредено действието на определението като е посочено, че то е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването. Ако административният орган беше страна в административното производство, редакцията би била: „определението е задължително за страните“, а в случая изрично административният орган е отделен от лицата, участвали при обжалването“.

И обясняват, че положението щеше да е друго, ако законодателят беше използвал в чл. 200, ал. 2 АПК не израза „страните, участващи в административното производство“, а „страните в административния процес“.

„Идеята на законодателя да въведе това изключение може да се обясни и с принципа за бързина и процесуална икономия (чл.11 АПК). Обжалването от административния орган би довело до усложнения на иначе сравнително олекотеното съдебно производство“, обяснява Върховният административен съд.

17
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Лазар
Лазар
24 март 2021 18:08
Гост

Поредното им нелепо решение.

Лозан
Лозан
24 март 2021 18:06
Гост

Тези пък тепърва са установили какво има предвид законодателят, когато говори за административно производство.

Анонимен
Анонимен
24 март 2021 18:03
Гост

Изключително важно е да се уеднаквява противоречивата практика.

Spiridon
Spiridon
24 март 2021 18:02
Гост

Поздравления за особеното мнение.

Белослав
Белослав
24 март 2021 17:01
Гост

Е не може така. У лево!

Десислава
Десислава
24 март 2021 17:00
Гост

Еми супер

Опенхов
Опенхов
24 март 2021 17:00
Гост

Добре

2345
2345
24 март 2021 16:55
Гост

Ами представете си каква хипотеза е това – налице са всички предпоставки за произнасяне, т.е не говорим дори за издаване на акта, за произнасяне по същество от АО и след това той да жали до откат. Разумно решение!

Занев
Занев
24 март 2021 17:02
Гост

Няма хипотеза

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
25 март 2021 11:05
Регистриран

Приветствам! Не само разумно решение.То беше наложително .И доста време му беше необходимо на ВАС( добре,че за председател беше избран бивш адвокат) да осъзнаят,че след 2007 г.и след влизане на РБ в ЕС, съдиите трябваше да променят подхода: не да закрилят администрацията и управляващите,а да ги напътват закона и КРБ да спазват всякога така ,че основните права на гражданите да не бъдат нарушавани.Щото са неотменими.Щото Те са Суверена- Народ, поставил управляващи начело само с един разумен смисъл- да не нанасят на своя народ вреди и щети.Да бъде.

Анонимен
Анонимен
24 март 2021 16:47
Гост

Решението е напълно логично и ми е странно, че има съдия на особено мнение.

Stratiev
Stratiev
24 март 2021 17:02
Гост

На мен ми е странно, че тоя е съдия. Точка

Мики
Мики
24 март 2021 18:04
Гост

Е, къде точно видяхте логиката. Пълен абсурд.

Ай у лево!
Ай у лево!
24 март 2021 16:45
Гост

Не може хем да откажеш да разгледаш искане за ИАА, съдът да ти каже да не се правиш на ударен, а да си свършиш работата, а на това отгоре и да жалиш! Ай у лево!

RedHead
RedHead
24 март 2021 17:02
Гост

Точно. У лево!

Вуйчо Ваньо
Вуйчо Ваньо
24 март 2021 16:42
Гост

Изсмукали са си от пръстите, иначе хубав резултат.

Опенхов
Опенхов
24 март 2021 17:01
Гост

Да