Върховният административен съд (ВАС) образува три нови тълкувателни дела, с които трябва да сложи край на противоречивата съдебна практика по разпоредби от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и закона за досиетата.

Противоречията по чл. 200, ал. 2 АПК

Може ли органът, който е отказал да разгледа по същество искане за издаване на административен акт, да обжалва определението на съда, с което след това е задължен да го направи. По този въпрос на противоречива практика в самия ВАС се е натъкнало новосформираното му аналитично звено. Затова по предложение на председателя на ВАС Георги Чолаков, който оглавява и звеното, е образувано тълкувателно дело №10/2019 г., което трябва да сложи край на разногласията сред върховните съдии.

Проблемът идва от различното им виждане как трябва да се разбира чл. 200, ал. 2 от АПК. Разпоредбата урежда реда за обжалване на отказа да се разгледа по същество искане за издаване на индивидуален или общ административен акт. Като законът предвижда, че съдът може да отмени отказа и да изпрати преписката за ново произнасяне на административния орган. Различното тълкуване е на ал. 2 от чл. 200 АПК, според която това определение „може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство“.

Според част от върховните съдии след като АПК говори за страните в административното производство, той явно не визира органа, отказал да издаде акта. Те изтъкват, че страни са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации, а сезираният с искането е решаващ орган.

Според другото становище, чл. 200, ал. 2 АПК урежда изрично правото на жалба на заинтересованите лица, което не означава, че го изключва за останалите страни. Застъпниците му заявяват, че такова право имат главните страни в съдебното производство – подателят на жалбата и административният орган. Тези съдии изтъкват в подкрепа на тезата си, че в АПК не се казва, че единствено страните в административното производство имат право на жалба. „Административният орган е страна, както в административното производство, така и в съдебното производство по глава десета, раздел IV на АПК, и има равни процесуални права с останалите страни, тъй като съгласно чл. 15, ал. 1 АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения“, обясняват тези върховни съдии.

По делото са определени двама докладчици – Жанета Петрова и Тодор Тодоров.

Прекъсва ли давността съобщението за доброволно изпълнение

По искане на омбудсмана, отправено още през 2017 г., когато обществен защитник беше Мая Манолова, върховните съдии ще отговорят на два въпроса:

  1. Образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК прекъсва ли давността?
  2. Съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК прекъсва ли давността и от кой момент – от изпращането или от връчването му?

Манолова е получила сигнал за противоречива практика на административните съдилища по тях. Тя сочи, че Административен съд -Варна например е приел в решение, че образуването на изпълнителното дело и връчването на покана за доброволно изпълнение не са действия, с които се прекъсва давността. Съдът изтъква, че с тях длъжникът само се уведомява за образуваното срещу него изпълнително дело и за правото му да предложи подходящ начин на плащане.

Административен съд-Велико Търново обаче в свое решение приема, че образуването на изпълнително дело е действие по принудително изпълнение, което прекъсва давността. И не е единствен, който застъпва това виждане. Съдиите, които подкрепят тази теза, обясняват, че действията по принудително изпълнение винаги започват със съобщение за доброволно изпълнение. „В този смисъл действието по образуване на изпълнително и издаването на съобщение за доброволно изпълнение, които по своята същност представляват такива по принудително изпълнение по смисъла на чл. 172, ал. 2, изр. първо, предл. второ от ДОПК, ако са извършени преди изтичането на предвидения от закона 5-годишен давностен срок, биха могли да прекъснат течението на давността“, твърдят те.

В други решения административните съдилища приемат, че съобщението за доброволно изпълнение не е част от процедурата по принудителното изпълнение. Те изтъкват, че то няма характеристиките на индивидуален административен акт, каквито актове визира чл. 266, ал. 1 от ДОПК, когато говори за „действията на публичния изпълнител“. Тези съдии заявяват, че съобщенията за доброволно изпълнение не са властническо волеизявление, не съдържат и разпоредителна част, която директно да задължава адресата им да се съобрази с дадените му предписания. Т.е. те сами по себе си не са годни да засегнат негови права и законни интереси.

„Такива права и интереси би могло да се засегнат едва при издаването на последващи конкретни актове /действия по принудителното изпълнение/, директно накърняващи законните интереси на адресата и във всеки случай представляващи нови, последващи съобщението за доброволно изпълнение волеизявления на овластения за това орган, и съответно подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК. Съобразно посочените му характеристики, съобщението за доброволно изпълнение представлява само подготвителен акт на изпълнителното производство, което самостоятелно, без последващи действия на органа по изпълнението, не е годно да засегне по някакъв начин правната сфера на длъжника“, мотивират се тези съдии и стигат до извода, че с изготвянето му не се прекъсва давността.

Докладчик по тълкувателното дело №8/2019 г. е Емилия Иванова.

Колко пъти комисията по досиетата може да обявява принадлежност на един човек към ДС

Има ли право комисията по досиетата да се произнася повторно за принадлежност към бившата Държавна сигурност (ДС) на конкретен човек, при едни и същи доказателства и след като вече го е направила? По този въпрос главният прокурор Сотир Цацаров иска от Върховния административен съд (ВАС) да излезе с тълкувателно решение, тъй като има противоречива практика.

Според закона, на проверка и обявяване на принадлежност към бившата ДС и разузнавателните служби подлежат всички, които са заемали публична длъжност или са извършвали публична дейност след 10 ноември 1989 г. В много решения на комисията обаче се случва едни и същи хора да бъдат обявявани по повече от веднъж, тъй като през това време са заемали различни позиции.

Според част от съставите на ВАС, след като принадлежността на едно лице към бившите служби вече е била обявена от комисията, то целта на закона е постигната, а последващи решения представляват превратно упражняване на власт и са нищожни, освен ако не са постановени заради новооткрити доказателства.

Други състави на ВАС обаче приемат, че в такива случаи комисията не установява принадлежност на лицето, а обявява вече установена такава и това става след задължителна по закон проверка.

Главният прокурор застъпва това виждане и пише, че в тези случаи комисията не излиза извън правомощията си и нейното решение е валидно. „Ако законодателят искаше да изключи възможност за ново произнасяне на Комисията при наличие на предходно такова, той би направил това с изрична разпоредба. Такова ограничение не се съдържа в закона“, казва Сотир Цацаров.

Той подчертава, че задължение на комисията е да се произнася за дадено лице, ако то заеме нова публична длъжност или извършва друга публична дейност. „Целта на закона е чрез издаваните от органа решения да се сведе до знанието на членовете на обществото на факти, които биха могли да имат нееднозначна морална и обществена оценка“, мотивира се главният прокурор.

За докладчик по това тълкувателно дело, което е под №9 за 2019 г., е определена Румяна Лилова.

От ВАС съобщиха, че по трите новообразувани дела ще бъдат приложени новите правила за тълкувателна дейност, които бяха приети от Пленума на съда на 14 октомври. Те предвиждат по преценка на докладчиците да се отправят покани за становища до представители на академичната общност, председатели на съдилища и други юристи.

От съда подчертават, че образуваните тази година тълкувателни дела вече са десет и това е резултат от активната дейност на аналитичното звено, в което освен Георги Чолаков са и върховните съдии Емилия Кабурова, Кремена Хараланова, Таня Куцарова и Теодора Николова.

16
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Евала
Евала
11 декември 2019 17:07
Гост

Добре, че имам абонамент за бюлетина с тълкувателна дейност и Административно правосъдие. ВАС започна да гледа доста интересни дела презпоследните години.

Озадачен
Озадачен
11 декември 2019 17:04
Гост

Аз не виждам основания органът да обжалава решението на съда да го задължи да издаде акт. Обратната практика е разтягане на квазиправни локуми.

МАРИН МАРИНОВ
МАРИН МАРИНОВ
05 декември 2019 21:02
Регистриран

ТОВА ПРОТИВОРЕЧИЕ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛ.200 АЛ.2 ОТ АПК НЕ Е ИЗРАЗ НА НЕЯСНОТА В ПРАВНАТА НОРМА , КОЕТО ДА ПРЕДИЗВИКА ПРОТИВОРЕЧИВА ПРАКТИКА , А Е ИЗРАЗ НА ПРОФЕСИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ ,ИЗРАЗЯВАЩА СЕ В НЕСПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛАТА ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ПРАВНИТЕ НОРМИ. ТОВА КАК СЕ ТЪЛКУВАТ ПРАВНИТЕ НОРМИ СЕ УЧИ В ПРАВНАТА ДИСЦИПЛИНА „ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО“. НЕ МИ СТАВА ЯСНО КАК НЯКОИ СЪДИ ОТ ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ИМАТ НЕОБОСНОВАНОТО САМОЧУВСТВИЕ ,ЧЕ СА ВЕЛИКИ ПРАВИСТИ ОТ ВЪРХОВЕН РАНГ ПЪК НЯМАТ ЕЛЕМЕНТАРНИ ПОЗНАНИЯ ПО ПРАВИЛАТА ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ПРАВНИТЕ НОРМИ. ПРАВНАТА НОРМА НА ЧЛ.200 АЛ.2 ОТ АПК ПОСТАНОВЯВА СПЕЦИАЛНА КЛАУЗА ЗА АКТИВНА ПРАВНА… Покажи целия коментар »

МАРИН МАРИНОВ
МАРИН МАРИНОВ
05 декември 2019 21:05
Регистриран

В ГОРЕНАПИСАНОТО -“ ТОВА ПРОТИВОРЕЧИЕ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛ.200 АЛ.2 ОТ АПК НЕ Е ИЗРАЗ НА НЕЯСНОТА В ПРАВНАТА НОРМА , КОЕТО ДА ПРЕДИЗВИКА ПРОТИВОРЕЧИВА ПРАКТИКА , А Е ИЗРАЗ НА ПРОФЕСИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ “ ДА СЕ ЧЕТЕ „ТОВА ПРОТИВОРЕЧИЕ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛ.200 АЛ.2 ОТ АПК НЕ Е ИЗРАЗ НА НЕЯСНОТА В ПРАВНАТА НОРМА , КОЕТО ДА ПРЕДИЗВИКА ПРОТИВОРЕЧИВА ПРАКТИКА , А Е ИЗРАЗ НА ПРОФЕСИОНАЛНА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ ..“

анонимен
анонимен
05 декември 2019 17:04
Гост

Имам въпрос. Защо по т.д.№10 има двама докладчици. Не е ли защото някои хора нямат много вяра на Жанета Петрова 🙂

Анонимен
Анонимен
05 декември 2019 17:58
Гост

То има защо, че там нещата са малко алтернативни…

изпълнението
изпълнението
05 декември 2019 17:04
Гост

Няма как да започне принудително изпълнение по ДОПК, а и по ГПК, без съобщение/покана за доброволно изпълнение. Т.е. то само по себе си не е акт на принудително изпълнение, но поставя началото на производството. Другото са глупотевини

маяма
маяма
05 декември 2019 17:05
Гост

Това искане на Майчето Манолова бая е отлежало… Тя дето се вика, напуска, изгуби едни избори, а ВАС сега го образува. Що така?

Моmty
Моmty
05 декември 2019 16:11
Гост

Я, съгласих се с Цацаров!

DanTil
DanTil
05 декември 2019 16:13
Гост

То изненадващото там е, че изобщо има място за тълкуване. Не съм подозирал, че практиката е противоречива.

Анонимен
Анонимен
05 декември 2019 17:02
Гост

Всъщност няма логика, може просто комисията да посочва, че вече е проверила лицето и какво е показала проверката. Другото е малко кипи излишен труд

протакане
протакане
05 декември 2019 15:08
Гост

Всъщност администрацията дължи произнасяне по същество – винаги! Освен ако издаването на акта не е от компетентността на органа, когато е длъжен да го препрати по компетентност. И какъв е смисъла да жали определението на съда, с което е го задължават да се произнесе, освен протакане, питам аз

Анонимен
Анонимен
05 декември 2019 15:04
Гост

Резултатите от активната дейност на аналитичното звено до тук са наяве. Браво на Чолаков.

Анонимен
Анонимен
05 декември 2019 15:05
Гост

Браво, след като видим как ще се забързат с решенията. Че и те и ВКС се бавят много по принцип.

Анонимен
Анонимен
05 декември 2019 15:05
Гост

Бързата работа, срам за майстора!

Анонимен
Анонимен
05 декември 2019 15:03
Гост

Напълно противоречива практика. Дано излязат по-бързо решенията.