България няма да плаща 500 млн. евро на EVN

Арбитражният спор е приключил със споразумение без финансови ангажименти

Lex News 14 април 2019, 12:51 1685 2

Арбитражното дело, което EVN води срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка във Вашингтон, е приключило. Решението все още не е публикувано, но от австрийската фирма обявиха, че няма да им бъде платено търсеното обезщетение, което по неофициална информация беше около 500 млн. евро, съобщи в. „Капитал“.

От EVN обявиха, че получават правна сигурност и компанията е възприемана като дългосрочен инвеститор на българския пазар. От там посочиха още, че и двете страни трябва да поемат съответните съдебни разноски като доказателство, че техните претенции са уредени. Разходите на EVN се оценяват на около 1 млн. евро.

Адвокатите сега разглеждат решението и ще преценят какви да са следващите действия. „Когато решението бъде прието и от двете страни, то ще осигури сигурност за бъдещи решения на енергийния регулатор на България. Това ни дава по-добро планиране“, казва говорителят на EVN Стефан Зах, цитиран от „Капитал“.

Изданието припомня и историята около казуса. EVN инициира арбитража срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционните спорове във Вашингтон през 2013 г. заради невъзстановени разходи при изкупуването на енергия от възобновяеми източници.

На 31 януари 2014 г. беше първата сесия на арбитража. Последва дълъг процес по представяне на доказателства, а през ноември 2016 г. се стигна до официалното изслушване на страните. Според „Капитал“ първоначално искът е бил за 600 млн. евро, но през февруари 2017 г. EVN обяви, че е постигнала извънсъдебно споразумение с НЕК за около 200 млн. лв. Затова претенциите на австрийската компания станали около 500 млн. евро.

През април 2018 г. България направи възражение за компетентността на ICSID, като се позовава на решението на Съда на ЕС в Люксембург по делото Achmea, според което спорове между държави членки и инвеститори от такива държави не могат да се решават от странични на правото на ЕС арбитражи, защото няма гаранция, че те ще го прилагат правилно, напомня още „Капитал“. На това основание през януари 2019 г. страните членки подписаха декларации за прекратяване на арбитражните дела между инвеститори от ЕС и държавите в съюза до 6 декември 2019 г. Дали тези декларации са оказали някаква роля за изхода на спора не е ясно, но от EVN посочват, че последните заседания на арбитража са били свързани не толкова с паричните претенции, а с регулаторната рамка в България, съобщава още изданието.

Другите две електроразпределителни дружества също водят арбитражни дела срещу България, но техните искове бяха подадени съответно през 2015 г. за Energo-pro и през 2016 г. за CEZ. Засега делата продължават и може да останат незасегнати от въпросната декларация, тъй като липсва единна позиция между страните членки за приложимостта на Енергийната харта, на базата на която са заведени те. А дори тя да остане част от декларацията, ако вече има решение според правилата на ICSID, инвеститорите биха могли да търсят изпълнение на дадено арбитражно решение в трета страна, извън ЕС, като поискат от съответния местен съд да запорира имущество на осъдената от арбитражния трибунал държава, посочва „Капитал“.

На 1 април по делото на Energo-pro, чийто иск е за 54 млн. евро, е имало изслушване относно компетентността на съда във Вашингтон да разглежда спора.

По делото на CEZ, чиито претенции са за около 600 млн. евро, на 25 февруари т.г. е бил конституиран тричленният състав на арбитрите. Предстои да започне представянето на доказателствата и възраженията от страните. И тук обаче основният спорен момент ще е за компетентността на съда. Ако арбитрите преценят, че искът на CEZ не е под юрисдикцията на ICSID или че за него няма правно основание, трябва да приключат делото още на първото заседание, уточнява изданието и добавя,че в противен случай сагата може да продължи с години.