БСП сезира Конституционния съд за текст от Закона за защита на личните данни
Чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД
При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.
Депутати от левицата сезираха Конституционния съд за разпоредбата в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), която определя критериите за баланс между правото на свободна изразяване и информация, от една страна, и защитата на личните данни от друга.
Искането е на 55 народни представители от БСП, според които чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД (виж карето) противоречи на основния закон. За докладчик по конституционното дело е определена проф. Мариана Карагьозова.
„Сезираме Конституционния съд срещу опасни промени в Закона за защита на личните данни, те създават условия за цензура и самоцензура в българската журналистика. Свободата на медиите в България е на дъното на всички класации, но въпреки всичко българската журналистика остава основният гарант за свободата в страната“, каза депутатът от левицата Елена Йончева, която внесе искането до КС.
Според БСП чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД противоречи на принципа на правовата държава, залегнал в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Социалистите намират несъответствие и с изискванията за правна сигурност, стабилност, предвидимост и предсказуемост, които, според тях, са елементи от съдържанието на принципа за правова държава.
В искането си до КС от левицата изтъкват, че свободата на изразяване и правото на информация, от една страна, и правото на защита на личните данни, от друга, са равнопоставени и тяхната конституционна ценност също е равностойна. Правото на защита на личните данни не стои йерархично по-високо от свободата на изразяване и правото на информация, сочат от БСП.
Нататък заявяват, че чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД, вместо да въвежда баланс между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни, дава превес на второто в ущърб на свободата на словото. „Тоест ограничава се свободата на изразяване за журналистически, академични, художествени и литературни цели, както и правото на информация, а това нарушава изискванията за пропорционалност, съразмерност, забрана за прекомерност, които са елементи от съдържанието на основополагащия конституционен принцип на правовата държава по чл. 4. ал. 1 от Конституцията“, се казва в искането.
Социалистите са на мнение, че критериите, на базата на които ще се преценява балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни, са твърде абстрактни, неясни, обтекаеми и субективни, а това ще създаде сериозен риск и реални предпоставки за произволни тълкувания, следствие на което ще се стигне и до неправилна и противоречива практика.
„Ограничаването на свободата на изразяване и правото на информация чрез многобройни, неясни и неопределени „критерии“, предмет на субективни интерпретации, е конституционно недопустимо, защото там, където няма свобода на словото или тя е съществено затруднена, там е немислима и невъзможна и правовата държава“, се посочва в искането на БСП.
Според левицата прекалено подробното и казуистично изброяване на критериите ще има ефекта на цензура – нещо, което е несъвместимо с принципа на правовата държава.
В искането се обяснява, че чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД, който въвежда „абстрактните критерии“ създава предпоставка за произволно тълкуване и прилагане от страна на Комисията за защита на личните данни, което на свой ред нарушава изискванията за правна сигурност, правна стабилност и предвидимост в действията и актовете на изпълнителната власт, а оттам накърнява и общият принцип на правовата държава, част от който са тези изисквания.
Наред с това от БСП твърдят, че разпоредбата е в несъответствие с Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права, Хартата на основните права на Европейския съюз и Общия регламент за защита на данните.
5
Коментирайте
Прави ми впечатление, че Елена Йончева е особено фотогенична.
Несъответствията в разпоредбата трябва да се коригират.
Елена Йончева с право се притеснява за българската журналистика.
Много е трудно, но все пак не е невъзможно да се намери баланс между информацията, от една страна, и защитата на личните данни от друга.
Интересно дали е правно допустимо със закон да се регламетира йерархия между два конституционно прогласени принципа. Да не говорим, че произтичат от международни договори, ратифицирани и влезли в сила, стоящи над законите?