Даваме шмайзери на хора, които не са ходили в казармата и не знаем какво ще правят с тях – може да ги приберат, но може и да ги ползват. Тази метафора използва изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгени Иванов, за да опише част опасенията на бизнеса от приемането на промените в Наказателния кодекс (НК) за корупцията в частния сектор. Той, както и представители на другите най-големи работодателски организация участваха в дискусия за измененията в НК, организирана от правната комисия в Народното събрание.

На нея позициите си по проекта, с който се правят изменения в действащите разпоредби, свързани с корупционните престъпления, а и се създават серия от нови, като тази за длъжностно престъпление в частния сектор, изразиха и Върховният касационен съд, Върховната касационна прокуратура, потребителски организации, а и самите вносители от Министерството на правосъдието.

Всички представители на бизнеса призоваха за оттегляне на законопроекта, поне временно – за преосмислянето му и анализ. Като заявиха, че не се съмняват, че е писан с добри намерения, но се опасяват от резултата от прилагането на разпоредбите, с които се израняват стандартите за преследване на корупцията в частната сфера с тази в публичния сектор. „Може би намеренията са добри, но с тях е постлан пътят към ада“, цитира Евгени Иванов председателя на парламентарната икономическа комисия Петър Кънев.

Шефът на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев заяви, че не може да бъде търсена аналогия между корупцията в публичния и частния сектор. „Ако съм инвеститор и назнача директор, който да управлява инвестициите ми и вземе подкуп и ме окраде, например сключи недобра сделка и така облагодетелства мои конкуренти, той е окрал мен, това е мой проблем – къде е ролята на прокурора?“, попита той. И изтъкна, че що се отнася до дружества като банки, застрахователи и пенсионни фондове, които управляват обществен ресурс, то там има регулатори, които дори могат да отстранят членове на ръководствата им.

„Ние сме сигурни, че проектът няма да се приеме в този вид, дори само от инстинкт за самосъхранение, народните представители няма да го гласуват. Но самото говорене на тази тема гони инвеститорите“, заяви Велев.

Бившият вицепрезидент Маргарита Попова, която е бивш прокурор и министър на правосъдието, направи пространно изказване от името на Българската стопанска камара, на която сега е зам.-председател. Тя изтъкна, че за бизнеса много по-голям проблем е административната тежест и похвали усилията на правителството за намаляването ѝ, както и Върховната административна прокуратура, която активно следи за законосъобразността за нормативните актове на местната власт.

Но заяви, че си е представила как пак облича червената тога и влиза в зала по дело за някое от новите престъпления и ѝ е станало страшно. „Най-страшно в наказателното правосъдие е, когато понятието може да се тълкува по различен начин или изобщо не е обяснено. Магистратският произвол може да има много страшни последици“, каза Попова.

Този проект е изцяло негоден да урегулира обществените отношения, заяви главният секретар на БТПП Васил Тодоров. „Дайте да приемем, пък ако не сработят ще ги отменим“, в наказателното право е недопустимо“, каза той и заяви, че ако промените в НК бъдат приети в този им вид, организацията ще сезира Европейската комисия.

Членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова Гигова пък заяви: „Този законопроект е много добър за адвокатурата – на всеки предприемач ще му се наложи да има до себе си адвокат за всеки договор, но е много лош за гражданите и бизнеса. Но ценностите на демократичното общество са по-важни от нашите лични интереси“. Затова тя призова промените в НК да не бъдат приемани без по тях да се произнесе работна група от специалисти от всички области на правото и с представители на всички заинтересовани страни.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов заяви, че именно това ще се случи, ако проектът бъде приет на първо четене от Народното събрание. Освен това по него ще бъде поискано и становище от Консултативния съвет по законодателството към председателя на парламента.

Съдия Антоанета Данова от ВКС подробно разясни, че всъщност нищо не налага промени в НК по отношение на корупцията в частния сектор и действащата разпоредба за подкупа чл. 225в покрива всички стандарти. Тя подчерта, че европрокурорите, чийто анализ за функционирането и структурата е сочен като мотив за измененията, всъщност препоръчва само промяна в чл. 282 НК за длъжностното престъпление. Тя изтъкна, че са предложени и удачни промени като тази в чл. 290 НК, с която ще се сложи край на споровете в практика дали може да се носи отговорност за лъжесвидетелстване пред нотариус.

Заместничките на главния прокурор Пенка Богданова и Мария Шишкова заявиха, че проектът има достойнства и серия от разпоредби, които се изменят, за да се отговори на актуалните обществени отношения. Те специално подкрепиха промените, свързани с неизгодните сделки, безстопанствеността и длъжностното престъпление.

„По отношение на корупцията в частни сектор – доколко е удачно да се въвеждат нови самостоятелни състави и да се разширяват съществуващите, е задача на законодателя да оцени потребността на обществото от подобен род промени“, заяви Шишкова. И изтъкна, че това трябва да стане след по-широка дискусия с представители и на академичната общност.

Зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов заяви, че е бил впечатлен от думите на Васил Велев, че ако бъде окраден от собствения си директор, проблемът ще е само негов. „Мисля, че има известно неразбиране. Това е икономическата гледна точка, но от гледна точка на правото е малко по-различно“, каза той. И продължи с примери защитата на законопроекта.

„Да, има свободна стопанска инициатива, но от корупцията страда качеството на стоките и услугите. Например, когато служител в голяма хранителна верига вземе подкуп от производител, за да сложи неговите стоки на витрината“, каза Стоянов.

Даде и друг пример. „Ако пътен полицай вземе 20 лв. подкуп, за да не напише акт, това е престъпление. А ако служител в банка поиска 500 лв., за да одобри кредита ви, не е. Кое е по-укоримо?“, попита той.

„Не може да ги сравнявате. В публичния сектор гражданинът няма избор, а ако в една банка му поискат подкуп, има още 32, в които да отиде“, репиликра го адвокат Гигова.

5
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
P.S
P.S
28 март 2018 20:22
Гост

Има ли пушка в стаята, ще гръмне. Тъй че няма място и за половинчато вкарване на промените.

Съгласен съм3
0Не съм съгласен
Отговор
Анонимен
Анонимен
28 март 2018 21:08
Гост

Защо въобще ги вкарват. Оправдават се с независимия анализ на прокуратурата. Но ми прави впечатление, че по другите препоръки на европрокурорите въобще не са се разбързали. Тупат топката за препоръката за процедура за разследване на главния прокурор например.

Съгласен съм3
0Не съм съгласен
Отговор
Анонимен
Анонимен
28 март 2018 20:19
Гост

Всички, начело с прокуратурата, се обявиха срещу промени за неизбежната отбрана. Резултат: такива няма да има.
Всички, БЕЗ прокуратурата, се обявиха срещу промени за корупцията в частния сектор. Прогноза: резултатът ще е както иска прокуратурата. Риторичен въпрос: на кого слугува НС?

Съгласен съм2
0Не съм съгласен
Отговор
Малък бизнес
Малък бизнес
28 март 2018 19:53
Гост

Проблемът е голям, корупцията е многолика в частния сектор, но това не е начинът да се реши проблемът. Не е работа на държавата.

Съгласен съм3
0Не съм съгласен
Отговор
Анонимен
Анонимен
28 март 2018 19:13
Гост

Пълна глупост е да се криминализират престъпления по служба в частния сектор. което трябва е криминализирано – напр. подкупите, присвояванията, кражбите, измамите. Неизпълнението на задълженията в частния сектор води до имуществени санкции и отговорност плюс дисциплинарна отговорност. Частните фирми трябва да си гонят интересите. Ако се въведе престъпление по служба в частния сектор прокуратурата ще започне да тормози бизнеса и да го притиска за пари.

Съгласен съм4
0Не съм съгласен
Отговор