Извършителите на административни нарушения да могат да сключват споразумения, като срещу това да получават „бонус“ и да плащат не пълния размер на глобата, а 70% от минималния. Това предвижда проект за мащабни изменения в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), публикуван за обществено обсъждане.

Пълният текст на законопроекта

Всъщност той вече беше огласен за обсъждане в началото на юни 2019 г., а сега правителството го публикува още веднъж, като е съобразило част от направените бележки през лятото (какво предвиждаше първоначалният проект можете да си припомните тук).

Както „Лекс“ писа, една от основните промени, които се предлагат в ЗАНН, е да се въведе възможност за сключване на споразумения (чл. 58а). Първоначално обаче се предлагаше, когато извършителят на нарушението си признае, да получава само 20% намаляване на глобата. Сега вече е заложено, че при споразумение „наказващият орган определя размера на глобата в размер на 70% от минимума, предвиден за извършеното нарушение“. Когато в закона няма минимум, колко ще е санкцията ще се определя „по договаряне между страните“, но те не могат да се уговорят да се плати повече от 70% от половината от максимума.

С въвеждането на възможността за сключване на споразумение за всички административни нарушения се цели да се ускорят административнонаказателното производство и събирането на държавните вземания, да се облекчи процесът на доказване и да се разтовари съдебната система.

Нарушителят ще има един месец от връчването на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), за да предложи споразумение. Инициативата за него може да е и на наказващия орган. Този срок е инструктивен и неспазването му няма да води до незаконосъобразност на постигнатото по-късно споразумение.

Има четири хипотези, при които няма да може да се сключи споразумение:

  1. за повторно извършено нарушение;
  2. за нарушение, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акт, с който на нарушителя е наложено административно наказание или е издадено предупреждение за нарушение от същия вид;
  3. в случай, че деянието съставлява престъпление;
  4. когато признанието на нарушителя не се подкрепя от събраните доказателства по преписката.

Като в него ще се постига съгласие между страните дали деянието е нарушение, каква е правната му квалификация, от кого е извършено и дали е извършено виновно. Като е възможно, когато е съставен акт за няколко нарушения, споразумение да се сключи само за някое от тях. Изрично е регламентирано, че признанието за него не може да се използва като доказателство за вината му за другите нарушения.

При споразумение, най-същественото условие е определената в него глоба да бъде платена в 14-дневен срок от сключването му, в противен случай то се разваля.

„Като процесуална гаранция срещу злоупотреба от наказващия орган с признанието на нарушителя се предвижда, когато споразумение не бъде постигнато, наказващият орган да не може да ползва при издаване на наказателното постановление признанието на лицето, срещу което е съставен акт за установяване на административно нарушение, като доказателство за виновността му“, се посочва в мотивите към законопроекта.

Друг съществен момент е, че споразумението ще се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, т.е. няма да подлежи на съдебен контрол. Затова, като извънреден способ за проверка законосъобразността на сключеното споразумение, се предвижда възобновяването на административнонаказателното производство.

20% отстъпка и при бързо плащане на глобата

В последния вариант на законопроекта остава и друг „бонус“, предложен още през юни 2019 г. – за 20% отстъпка от глобата, ако нарушителят не обжалва наказателното постановление, а я плати в 14-дневен срок от връчването му (чл. 79б).

Като в проекта е предвидено, че ако той хем обжалва, хем си плати глобата в 14-дневния срок, „производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява“. А когато с наказателното постановление е наложено и друго по вид наказание заедно с глобата, или са отнети вещи в полза на държавата, то подлежи на обжалване само в частта за другите административни санкции.

Давност и по-дълги срокове за обжалване

Друга важна промяна е в чл. 59 ЗАНН – срокът за обжалване на наказателните постановления се удължава от 7 на 14 дни, т.е. изравнява се с този за оспорване на административните актове по АПК. Отново по подобие на уредбата в АПК, се предвижда, че когато в наказателното постановление или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът се удължава на 2 месеца. Ако пък в тях грешно е записано, че постановлението не подлежи на обжалване, срокът става 6 месеца.

Заради проблемите в практиката по отношение на давността, които са останали неостранени дори и след Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС от 2015 г., в проекта се правят серия от изменения. Като се дава и пример за случай, в който се стига до абсурд – давностните срокове за съставяне на АУАН да не са изтекли – особено когато те са 5-годишни (за нарушенията, визирани в чл. 34, ал. 2 от ЗАНН), но е изтекла абсолютната давност (по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК), която е 4 години и половина.

„На второ място, с оглед преодоляване на констатираната в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС законова празнота, се предлага изрична регламентация на обикновена давност (която може да спира и прекъсва) – по чл. 34а, ал. 2, и на абсолютна давност (която не се влияе от спирането и прекъсването на обикновения давностен срок) – по чл. 34а, ал. 7. В тази хипотеза административнонаказателната отговорност на субектите ще се погасява по давност с изтичане на по-краткия срок измежду обикновената давност (след последното спиране или прекъсване) и абсолютната давност. Ще се преодолее необходимостта от прилагане на ограничителното препращане към разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, визирано в чл. 11 от ЗАНН“, обясняват авторите на законопроекта.

По отношение на обикновената давност в ЗАНН се записва, че административнонаказателната отговорност се погасява по давност, ако не е наложено административно наказание с влязъл в сила акт до изтичане на:

  1. три години от извършване на нарушението – за нарушение по чл. 34, ал. 1, т. 1;
  2. две години от извършване на нарушението – за нарушение по чл. 34, ал. 1, т. 2;
  3. една година от извършване на нарушението – в останалите случаи.

Абсолютната давност е 4 години и 6 месеца.

Съкратено производство

Със законопроекта се въвежда съкратено производство в ЗАНН (чл. 63а). То ще може да се приложи при наличието на две кумулативни предпоставки. Първата е наказателното постановление е обжалвано само в частта за вида или размера на наказанието или размера на имуществената санкция, или за отнетите в полза на държавата вещи или разпореждането с веществените доказателства, или за размера на присъденото обезщетение. А второто –  нарушителят да признава фактите, изложени в наказателното постановление и да се съгласи да не се събират доказателства за тях.

Искане за провеждане на съкратено съдебно производство може да се направи с жалбата или  в съдебно заседание, най-късно до даване ход на съдебното следствие.

В проекта се регламентира задължение за наказващия орган да изложи мотиви за вида и размера на наложената санкция. „Това е предпоставка както за по-ефективно упражняване на правото на защита, така и за  по-голяма отговорност и отчетност от страна на администрацията“, се сочи в мотивите към него.
Освен това е уредена възможност, при изрично заявено желание, за връчване на наказателното постановление чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване, която е модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги.

13
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
09 януари 2020 14:21
Гост

Добре е, че са предвидили възобновяването на административнонаказателното производство.

Анонимен
Анонимен
09 януари 2020 14:18
Гост

Тези пък – само 30 %. Хората са си го казали-признат грях, половин грях.

Анонимен
Анонимен
09 януари 2020 14:19
Гост

Eeeeeee… A не искаш ли въобще да отпадне глобата? 🙂

малко сметки
малко сметки
09 януари 2020 15:30
Гост

ама от минимума – представи си глобата е от 50 до 1000 лв. и ако иначе биха те праснали примерно с 300 лв., сега плащаш 70% от 50 лв. т.е. 35 лв. – не е ли готино

Петров
Петров
09 януари 2020 14:17
Гост

Това наистина ще ускори административнонаказателното производство.

Анонимен
Анонимен
09 януари 2020 14:17
Гост

И вълкът сит и агнето цяло.

Ужас
Ужас
09 януари 2020 14:16
Гост

Вие чувате ли се! Цяла България пропищя от пътните нарушения, които са най-масовото адм. нарушение, наказвано с глоба. Всички искат вдигане на санкциите, а вие ще дадете опция за намаление на глобата и то по желание на нарушителя.

Наблюдател
Наблюдател
09 януари 2020 14:17
Гост

Много му дреме на Владко Горанов за убийците на пътя. Той гледа ексели и графики.

Евала
Евала
09 януари 2020 14:13
Гост

Хубава идея. По-малко бумащина за полицията, по-тънко за глобения.

Ей така
Ей така
09 януари 2020 14:13
Гост

Супер. Усещам как след 5 години някой ще скочи срещу това, както скочиха срещу аналога му в наказателното право.

добре
добре
09 януари 2020 14:04
Гост

Мчи то хубаво, бе! При атрактивен минимум 😉 направо се споразумяваш и не се разправяш с идиоти

Йорданова
Йорданова
09 януари 2020 14:41
Гост

А защо си глобен? Това е толериране на нарушители!!!

ммм
ммм
10 януари 2020 11:52
Гост

Тоест идиотът-нарушител се споразумява с наказващия орган.
Аз така го разбрах.